ИЗПОВЕД: Шампионката по шах Петранка Драганова разкрива душата си за нейната любов и съдба - шаха

Винаги съм смятала, че живота е като партия шах. Животът е като черно/бялата шахматна дъска, а движението на фигурите са нашите решения, които вземаме… Мислейки над това и пишейки за спортните успехи на Клуба по шах „Казанлък 21“ реших да се срещна със състезателката по шах и треньор, избрала да остане не само в България, но и в Казанлък, за да буди любовта към шаха Петранка Драганова.

Разговорът ми с нея от интервю се превърна в истинска изповед на една шампионка, останала истинска и искрена без да бъде главозамаяна от успехите си. Шампионката по шах споделя, че „Шахматът е велика игра, която ни учи на много неща! Това не е движение на фигури по определен начин, а рисува лабиринти, от които трябва да можем, да излизаме сами.“

За любовта на живота й - шаха, за това как се възпитават шампиони и живота партия шах ли е ще говорим с Петранка Драганова. Ето какво сподели тя за читателите на вестник „Долина“:

- Здравейте, Бихте ли се представили за читателите на вестник „Долина

- Аз съм горда казанлъчанка, останала в родния си град, с желанието да помага. Бих искала да имам много време пред себе си, за да мога да предавам любов и умения в шахмата. Ползите от тази игра са ясни на всеки средно интелигентен човек, който пред всички други предизвикателства в нашия град, би предпочел да доведе детето си в общинския шахматен клуб, за да се научи на можене и да изгради характер, чрез шаха. Аз съм обикновена жена, педагог по образование, успяла да стане шампион по шах през годините, във всички възрастови групи, треньор в шахматен клуб ,,Казанлък21“. Просто Петранка Драганова.

- Г-жо Драганова, ще ни разкажете ли как се роди идеята за създаване на ШК "Казанлък 21" и за дейността му през годините? Колко деца обхваща клуба ?

- Определено клубът се появи, като феникс от пепелта… Бях още активен състезател в силата си, когато моя съученичка упорито започна да настоява, да поема децата на Казанлък и да ги уча на шах. Времето съвпадна с момент от моя живот, когато трябваше да взема единствени, правилни решения за себе си и двете ми малки деца, след скорошния ми развод. Бях на кръстопът, разкъсвана от дилема дали да остана в Казанлък или и да приема предложение за треньорска работа ,,навън“. Останах тук и през 1995 г. влязох в шах клуба, и направих група. Много скоро се появи и друг треньор, завършил НСА. Уж бяхме един клуб, но вижданията ни за работа с деца се разминаваха… Имахме разногласия и в педагогическите методи… И ето ти нова дилема… Решението дойде бързо. Подкрепяна от родителите на децата, с които работех и от приятели, учредихме ШК ,,Казанлък21“ през 2000 г., в началото на новия век. Затова е ,,21“. С първата ми група имам много незабравими спомени. Пътувах навсякъде сама с тях и освен за шах, с тях си говорехме, и за много други неща. Пораснаха пред очите ми! Всички до един се изучиха и реализираха в живота. И днес, когато някой си дойде в Казанлък се обажда. Помнят ме! ? И аз не съм ги забравила… Останахме приятели, въпреки че пътищата ни се разделиха.

Покрай ангажиментите ми в клуба, моите деца също пораснаха. Не беше лесно. Освен това и треньорската ми работа не беше и кой знае колко платена, да не кажа никак. Инициативата дойде от родителите… Аз също търсех възможности и за страничен доход. Сърце не ми даваше да оставя децата и клуба, и като ,,нормален“ човек да потърся друга по-доходна работа. Бях още и състезател, носех доста ,,дини“ под една мишница… Но успях, справих се!
В клуба има текучество. Неизбежно е. Шаха има своите особености. Ползите му проличават след време, интересното в играта идва след време… По-слабите по характер и по-разглезените не дочакват това време. Но броят не децата се ,,върти“ около 12-13. Все остава едно ядро, около което се събират и други. Така е било винаги, така е и сега. В момента има деца, които са при мен от детска градина и вече са в 5-ти – 7-ми клас. Те наистина обичат шаха и вероятно никога не биха се разделили с него. Виждам благодарност в очите на родителите им. Самата аз се гордея с тези деца, защото в тях има и част от мен – това, на което съм ги научила не само в играта, а и някак си житейският ми ,,почерк“… В момента върви картотека към Федерация шах, та клубът наброява около 16 деца. Радостното е, че освен изпитаните ми бойци /ядрото/, в клуба тренират 6 деца от детска градина. Обичам да ги поемам от най-ранна възраст, когато много са послушни. ?

- Какви са проблемите, които стоят пред този спорт и в частност пред Клуба по шах в Казанлък?

- За съжаление проблеми винаги е имало, но и Общината помага, ако е нещо по нейната част. По-голям проблем са родителите, които не са наясно с материята, но са много ,,компетентни“ иначе. Тежи им членският внос, с който ги запознавам още в самото начало. Тежат им ред и правила, които им се изясняват в самото начало. Има и родители, които се главозамайват след първите успехи на децата им. Тези ,,капризи“ се превръщат в проблем за спокойствието в клуба. След 25 години треньорска работа, си изясних, че предпочитам да не създавам ,,звезди“, защото забравят от къде са тръгнали, кой ги е ,,запалил“ и кой е вложил усилия, да бъдат забелязани. Няма признателност! Но има обиди и ,,плюене“ по мен, по децата… Но живот …

Сега работим в добра, нормална среда и стъпваме уверено напред, колкото ни позволяват силите. Научих се и вече питам, когато се запише ново дете, какво очакват родителите от мен, защото от всяко дърво свирка не става, но това, за което гарантирам е, при нас детето да изгради ценности, които ще му помагат в живота. Да станеш Човек, да си шампион в живота! – това е повече от всички спечелени купи и медали. Разбира се, че мисля и за другото. Предизвикателство е да накараш ,,сляпото да прогледне“. От нищо не можещото дете, да израсте добър състезател. Мечта е за всеки да спечели медали! Мечта за всеки треньор е, да види, че е успял да научи детето да спечели своите медали! Докато се стигне до този резултат, детето трябва да гради характер, да кали качества, за да не се отказва, а да гони мечтите си, да се доказва… Аз имам търпение за това!

- Какво предстои пред Клуба през 2023?

- Пред нас е Нова състезателна година. Направила съм план, къде ще участваме, според възможностите на децата. В Държавните първенства и Купи ще играят не само те, а и цялото кралско войнство на клуба. Не изключвам участия и на жените. Имаме отбор и трябва да даваме пример! Бих искала, ако успеем, да минем и границата за Международно участие, за да ,,сверим часовника“ и да разберем, как ще се представят нашите деца, когато излязат зад граница. Иска ми се да видя, колко ,,тежи“ надписът ,,Казанлък“ на екипа, който носят. Има за какво още да говорим, има какво още да им кажа и покажа. Каквото и да видя, от сега знам, че децата, които се занимават в клуба нямат аналог, що се отнася до възпитание и сериозно поведение. Запозната съм, имам впечатления от други клубове и мога да заявя, че съм горда с тези, които идват, остават в клуба и излизат едва, когато дойде време да продължат образованието си… Тогава си казвам: Свършихме добра работа!

- Г-жо Драганова, водихте занятия по шах в ОУ ‘Георги Кирков” тази добра практика продължава ли? Има ли интерес и от други училища?

- Предишната директорка на ОУ,,Г. Кирков“ Л. Абдишева, сама ме потърси преди години. По проект на МОН ,,Успех“ мисля, че беше, училището можеше да развива извънкласни форми. 11 години продължи съвместната ни работа. Всяка учебна година сформирахме групи, имах разбиране от целия преподавателски колектив, излъчихме и Държавен шампион. Харесваше ми, че в училището имаше дисциплина. Аз съм от поколението, което се възпитаваше в училище на ценности и дисциплина, и това, че намерих в това училище изисквания, ред и правила ми допадаше.

В момента работя в ОДК ,,Св. Иван Рилски“ и всяка нова, учебна година, сформирам нови групи от деца. Предпочитам те да са от детските градини, заради възможността аз да ходя при тях и заради това, да откривам таланти от най-ранна възраст. Предизвикателството в детските градини е голямо, защото там много малко деца знаят движението на фигурите и започвам от самото начало. С добри впечатления съм от ОУ ,,Вапцаров“. Децата са страхотни и редовно идват в детски комплекс на занимания. Ходила съм и в други училища… Определено интерес към шаха, от децата има!

- Г-жо Драганова, каква е вашата рецепта за възпитание и обучение на шампиони по шах?

- Някъде вече споменах, че шампион по шах не е главната ми цел в ШК,,Казанлък21“. Може би ме държи още неуважението ми, към един Световен шампион по шах, който остави баща си да умре, като клошар… Може би защото съм наясно, че славата не ти дава хляб и покрив..., не и в този век. Може би, цялата тази изопачена картина на домашно и училищно възпитание днес… Всичко накуп ми отваря очите и разума, че не шампионски титли трябва да гоним ние треньорите, а чрез спорта, който обичаме, да учим и възпитаваме на ценностите, които за съжаление се превърнаха в дефицит. Може, като шампиони да сме хубав пример за подрастващите, но съзнателно трябва, да акцентираме на другото, което е по-важно днес. Аз съм удовлетворена от това, което правя в нашия клуб, дори и ако нямам шампион примерно тази година. По-важно ми е, когато в края на учебната година попитам децата, с какъв успех завършват, както беше миналото лято, те да ми кажат, че малко не им е достигнало до пълен отличен… И това е моята група – вече са в 5-ти и 7-ми клас – общ успех: 5,88! Това е моето удовлетворение! Медалите и купите са нещо преходно, но характерът си го носим цял живот! Имала съм и може би ще имам още шампиони, но другото ми е кауза!

- Лично Вас като състезател и треньор по шах, на какво ви научи самия шах в живота?

- Това, което съм, дължа на шаха! Имам и добрият пример на моята майка, отгледала сама 4 деца, която ме научи на грижа и всеотдайност в това, което правя. Родена съм на 20.07., а този ден е Световен ден на шахмата! В годината, когато станах за първи път Шампион на България, 20-ти юли беше обявен за Световен ден на шахмата! Някак си целият ми съзнателен живот е бил свързан с шаха. Доволна съм от това, което съм! Сама съм се справяла с всички препятствия по пътя си. Изградих сила и характер в шаха. Като човек съм имала слаби моменти, но съм се ,,събирала“ и оцелявала, и продължавала. Шахматът е велика игра, която ни учи на много неща! Това не е движение на фигури по определен начин, а рисува лабиринти, от които трябва да можем, да излизаме сами.

- Кой е урока, на който искате да научите Вашите възпитаници?

- Може и нескромно да прозвучи, но самата аз съм им урок! Споделям с тях много от преживяното покрай състезанията ми. Давам примери и ги усещам, как правят точните си изводи. Ние не говорим само за шах. Ако сбъркат някъде, веднага реагирам, за да не пропусна да ги ,,извадя“ от ситуацията и да погледнат на случката с други очи. Усещам доверието им, обичта им и очакването да научат за правилните избори. Не натяквам, не мрънкам, но тактично ги поправям и уча. Няма подминати грешки! Има такива, които сме анализирали и осмисляли. Като семейство сме, а и те усещат клуба, като свой втори дом. О, да! – повечето са момчета и ги уча да бъдат кавалери, когато има удобна възможност!

Може много да се учи от шаха и чрез шаха! Няма друг спорт, който така цялостно да изгражда. Благодарна съм на съдбата!

Въпросите зададеЯница Станчева

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co