• Още при създаването на организацията споделихте нуждата от Закон за браншовите организации. Кои са текстовете, в които не изразявате съгласие?

• Българският фермерски съюз напълно подкрепя инициативата да бъде създадена нормативна рамка, която да уреди празнотите в досегашното законодателство и да създаде национален механизъм, в синхрон с европейските практики, който адекватно да отговаря на потребностите на българските земеделски производители и преработватели и да въведе яснота, сигурност и прозрачност в създаването и функционирането на браншовите организации. Считаме, че въвеждането на специфични изисквания за браншови организации по сектори, а именно растениевъдство, животновъдство, преработката на селскостопански продукти е нефункционално, защото превръща тези организации по-скоро в професионални, а не в браншови. Апелираме да бъде премахнато изискването един земеделски производител да може да членува само е една браншова организация, тъй като това би довело до множество практически затруднения за земеделците, съвместяващи повече от една дейност в рамките на едно стопанство. Подкрепяме разделянето на браншовите организации по териториален принцип, но не споделяме заложеното в проектозакона ограничение по отношение на членуването на земеделските производители по адресна регистрация, тъй като това нарушава принципа за свободно сдружаване.

• Второто от поредица становища беше във връзка с внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където заявихте че сте категорично против промените.
• Това изменение е кръпка върху поземлената реформа, която иначе трябва да бъде направена. Тъкмо изминаха седем години от времето, когато започна новата политика по разпределяне на пасища на животновъди и всички настроиха бизнес плановете си съобразно нея, защото едно стопанство не се създава за година или две, и ето че започва необоснована нова смяна на концепцията. В мотивите няма никакви, дори елементарни изчисления какъв ще бъде ефектът върху добивите на месо и мляко, въздействието върху цените на крайната продукция, създаването на нови работни места, изграждането на стабилни семейни животновъдни стопанства, реалното поддържане на пасищата и други. Освен това, предложението е направено по такъв начин, че да облагодетелства предимно нововъзникнали стопанства, защото ако те са съществували и наистина са местни, щяха да имат пасища отпреди седем години.

В допълнение предложението показва неразбиране и липса на цялостен поглед върху фермерството особено в планинските и полупланински райони, които са половината от нашата страна. Поради това, че отглеждането на пасищни животни в тези региони е изключително трудно, с подобни изменения ще се достигне до момента, в който няма да има желаещи да отглеждат пасищни животни за мляко, а вероятно малко по-късно и за месо. Фуражите са изключително скъпи, земеделските парцели са най-често маломерни и разпокъсани. Това принуждава фермерите да придвижват животните доста далече от постоянните животновъдни обекти, много често високо в планината, за да могат да ги оставят на паша, много често чак до ноември, декември. Тези пасища обикновено не са до постоянния обект, а постоянните животновъдни обекти се създават с много труд, пари и усилия. Именно липсата на истинска визия, концепция и стратегия не може да покаже реалната картина, да раздели регионално държавата според нуждите на стопанствата, да каже как ще е за индустриалните ферми с оборно отглежданите животни, как ще е за семейните стопанства, които отглеждат животните оборно и пасищно, как ще е за семейните стопанства с пасищни животни за месо и др. Нека не бъдем разбирани погрешно - ние сме за развитие на местното, семейно животновъдство, но измененията в законите трябва да се правят от хора, които разбират какво е това и имат на масата пред себе си качествена концепция за развитието на този сектор, иначе на нас това ни прилича на лобизъм.

• Повдигнахте завесата и за измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители. В становището си подчертахте, че в случая те по-скоро пречат, отколкото помагат на касаещите ги.
• Измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители са свързани с процедурата за обжалване на административни актове с уведомителни писма. Към момента те се изпращаха към управляващия орган, като в повечето случаи се касаеше за технически грешки, които можеше да бъдат коригирани своевременно и земеделците да получат бързо плащанията си. Изменението в чл. 29 ал. 3 гласи: “Индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира тяхното изпълнение.“ С новопредложената процедура и изчакването на съдебно решение, Българският фермерски съюз смята, че с вече приетите промени, срокът на времето за получаване на средствата се удължава за неопределен период, което не опростява, а напротив затруднява работата на ангажираните лица.

• Да погледнем към първата година от създаването на Българския фермерски съюз. Имате учредени и работещи структури в София, Стара Загора, Смолян и Челопеч. Към организацията се присъединиха и рибарите от Ченгене скеле. Смятате ли да отбележите годишнината по специален начин?

• Първата година от съществуването ни показа, че сме на правилния път за развитието на сектора. Предстои учредяването на още над 10 областни структури, засилва се интересът и на индивидуалните ни членове. През месец февруари ще направим отчет, както за ангажираните лица, така и за представителите на медиите. Предстои обявяването и на първия Национален студентски конкурс за есе и късометражен филм на тема „Фермерството и младите хора“. Отново залагаме на обединение, като в него ще могат да участват всички студенти от висшите учебни заведения в страната.