Черно море и Черноморският регион концентрират в себе си геостратегически и геополитически потенциал и от начина на използването им зависи бъдещето на всички, които населяват тази територия. Различни автори цитират различни данни за територията и населението на Черноморския регион. Тесен и широк Черноморски регион, но едно е безспорно – изключително голям, с многобройно население и един от най-динамично развиващите се и стратегически важен не само за ЕС, но и за света. Много сериозно проблемите на Черноморския регион дадоха знак към световната общност през последните години, поради няколко важни акцента, в които тази територия е включена:

• Обединяващо звено на оста Каспийско море – Черно море – Европа;

• Черно море се превърна в разделителна зона между „Изтока и Запада“ след 1945 година, която засили своето присъствие след 90 години на миналия век;

• Регионът се превърна в основна зона за трансфер на енергийни суровини и в това си качество са превърна в субект на световния енергийния пазар;

• Изкушението пред някои от доминиращите процесите в тозирегион страни и стратегическите предизвикателства пред тези, чертаещи нов световен ред

Наблюдавайки интензифицирането на военно присъствие в Черно море, на фона на все още нестабилните демокрации в някои от страните на региона, засилването на енергийните битки за трансфер и диверсификсация на енергийни ресурси и ползването на търговския ресурс на черноморските пътища, все по очевидно се налага фактът, че за Черно море предстои битка и тя ще се води с различни средства и от различни субекти – принадлежащи и непринадлежащи на този регион.

От една страна е интересно да си част от такъв регион, който може да е определящ процесите, но от друга страна е пагубно да бъдеш използван като инструмент за чужди интереси. Къде стои България - страна, която заема изключително място в Черноморския регион и Балканско - Черноморския път и с нейно участие се осъществяват /по-скоро трябва да/ сериозните геополитически и геостратегически процеси. Заявява ли еднозначно своя интерес и провежда ли политики, които защитават тези интереси?

България като една от 6-те черноморски държави и една от 25-те морски държави на ЕС има право да се заяви не само като „морска държава“, а като основен играч в геополитическите и геостратегически процеси в региона. Не само да поема всички опасности и рискове, които ни поднасят морето и интересите на останалите играчи, не само да приема всички предизвикателства на морските коридори, по които плават кораби под различни флагове, не само да предоставя право на ползване на морски трасета, по които се провеждат военни и други учения, не само да участва в реализирането на екологосъобразни действия, с които защитава хора, морски обитатели, технически съоръжения. Да си участник в тези процеси не означава да се съобразяваш с всичко и с всички, а да реализираш себе си в процесите, което за съжаление България до този момент не показва. А едно допълнително предизвикателство тук е особено важно - съпричастността на страната ни към всички културни взаимодействия, които се реализират в Черноморския регион и фактът, че в много от черноморските страни България е предсктавена със сериозна диаспора. Това поражда необходимостта да говорим както за политическо присъствие в Черноморския регион, така и като за основен организатор и участник в процесите на възможното сътрудничество, които да предоминират нарастващите интереси за военно присътвие. Не е достатъчно да сме формални участници в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество или в трансграничното сътрудничество, организирано от ЕС. Необходимо е заявяване на интерес, от който страната няма да печели някой и друг проект по една или друга програма, а ще бъде реален участник във всички политики от геостратегическо естество. Т.е. едновременно със сътрудничеството, което ще донесе син растеж, интеграция по всички направления /която обаче също отсъства в нашите политики/, чрез която ще дадем отговор на въпросите, които морето ни задава, но и което ще осигури една дългосрочна , прогнозируема и мирна перспектива за обезпечаване на благосъстояние по цялата черноморска територия. България, като една от черноморските страни и страна – член на ЕС не е изградила нито една европейска структура, свързана с Черно море. Съществуващата технологична, образователна, научна инфраструктура, свързана с Черно море се поддържа с някакви минимални ресурси. Опитите да се създаде национален интегриран дневен ред се подминават пренебрежително от всички власти. Но иначе празнуваме Международния ден на Черно море, Европейския морски ден и много други дни и го правим за един ден.

Акцентът днес пада върху мира, заплахите, рисковете, сигурността, безопасността и решенията, които трябва да вземем в дългосрочен план и с визия за бъдещето на Черноморския регион.

Готови ли сме за тези предизвикателства?

• Интегрирана морска политика, която да осигурява българския син растеж;

• Енергиен трансфер и потенциални ползи;

• Черно море като граница, безграничност и национална сигурност;

• Черноморските културни коридори и национална отговорност;

• Мирът, който е необходим за всичко

Вече 12 години Черноморски институт предлага платформа за тази дискусия на експерти и политици, в която обикновено участват експерти / и не само от България/. Време е за старт на Платформа „Бъдеще за Черно море“ в България. И това ще бъде нашият принос, принос на политици, експерти, учени, и специалисти, принос към българското участие в геостратегическите процеси, развиващи се в ареала на Черно море и Черноморския регион.

ЕКСПЕРТИТЕ ГОВОРЯТ ЗА

Черно море – зона на мира

Икономическо сътрудничество и син растеж

Културни коридори и исторически наследства

Образователни и научни партньорства за интелигентен  растеж

https://pogled.info/svetoven/chernomorski-region-zona-na-mir-i-satrudnichestvo.136037

От 01 до 30 ноември 2021 г. на територията на страната се провежда традиционната акция „Зима“. Това съобщиха от пресцентъра на Полицията. Акцията се провежда в продължение на повече от 27 години  по инициатива на Съюза на българските автомобилисти в партньорство с МВР-Главна дирекция „Национална полиция“, отдел „Пътна полиция“  и Българския Червен кръст. През последните години в партньорството се присъединиха Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Агенция „Пътна инфраструктура“, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

Започва подготвителната работа за доставката на 33 нови 12-метрови електрически автобуси и 12 зарядни станции за градския транспорт в Стара Загора, съобщиха от общинското дружество „Тролейбусни и автобусни превози“.

По случай Световния ден за борба с инсулта (29 октомври) Асоциацията за инсулт и афазия подготвя мащабна информационна кампания през целия октомври, посветена на по-доброто и лесно идентифициране на симптомите на инсулта. В рамките на кампанията ще бъдат разпространявани информационни и обучителни материали, включително и видео клипове, за това как навреме да бъде разпознат инсултът и значението на бързата реакция от гледна точка на предотвратяване на последващи усложнения.

Бизнесът и синдикатите излизат на протест заради рекордните цени на тока. Те настояват за спешни мерки от страна на държавата и компенсации за засегнатите. Според изпълнителния директор на АИКБ Добрин Иванов, ако държавата не се намеси, икономиката на България ще бъде ликвидирана. В безпрецедентна ситуация сме, цената на електричеството се покачи 4 пъти. Само за ден имаше 10% повишение. И не се вижда таван", заяви Иванов. „Небитовите потребители са на ръба. Сметките за септември са 2 пъти по-високи отколкото сметките за септември 2020 г. А сметките за октомври ще бъдат най-малко 3 пъти по-високи. Това са непосилни сметки. На ръба са не само бизнесът, но и търговците на енергия, защото нямат ресурса да закупуват тази енергия. Пазарът на електроенергия не функционира, заяви Иванов.

Според Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум този ръст на цените засяга всички. Това, че битовите потребители са защитени все още, не означава, че и тях няма да ги засегне, заяви Антон Иванов. По думите му процесът е общоевропейски. Нашата система произвежда с много по-ниски цени от тези, които са на пазара. Хората са прави като казват, че искат тези цени, на които произвежда България, коментира Антон Иванов. Той призова да се говори по-внимателно по въпроса за свърхпечалбата. В системата има дружества, които генерират по-голяма от очакваното печалба. Но има и важни дружества, които генерират големи загуби. Не можем да изтеглим печалбата от едното дружество и да разрушим другите, като ги оставим да се оправят сами. Това не е вариант, смята Антон Иванов. Според него има варианти, които да постигнат балансираност, но трябват по-големи усилия от онези, които се демонстрирали в момента с казването „ние сме готови да дадем по 50 лева на всеки".