Вицепремиерът, икономически министър и председател на БСП в оставка Корнелия Нинова е уволнила знаков журналист от партийния вестник "Дума". Става въпрос за Велиана Христова, позната на цялата гилдия като един от най-информираните и знаещи редактори в ресорите "Образование" и "Култура".

Христова разкри в сряда, че е станала жертва на саморазправа заради организирането на подписка срещу ръководството на Столетницата по повод тиражирани от него неистини на последното заседание на пленума, присъствено, където и Lupa.bg чу, че "Дума" всъщност се готви за закриване.

"Оказва се, че да напишеш писмо с истини до орган на партията е престъпление", написа журналистът след като е получила уведомлението си за прекратяване на трудовите отношения с "Дума". Главен редактор на изданието е шефът на Съюза на писателите, а отскоро първи негов заместник е Нора Стоичкова.

Заради уволнението на Велиана Христова гилдията поде петиция-подписка със следното съдържание:

"Станахме свидетели на поредна политическа саморазправа и посегателство срещу правото на свободно слово и мнение. Журналистката на вестник "Дума" Велиана Христова - едно от най-утвърдените имена на медията, с огромен принос за популяризиране на българската наука и в частност съхраняване на българската археология, бе уволнена политически след изпратено критично писмо до НС на БСП в качеството й на синдикален лидер на СБЖ в редакцията.

Писмото е писано от 30 от общо 34 работещи във вестника и цели да опровергае изречени твърдения от лидера на БСП Корнелия Нинова по адрес на медията.

Саморазпразавата с Велиана Христова е очевидна - отстранява се човек, който през годините не е пестил критики нито към свои, нито към чужди, но винаги се е водел от интересите на обществото. С настоящата петиция възразяваме срещу опита да се зачертае с лека ръка заради политически сметки биографичен опит и репутация, градени с десетилетия. Вестник "Дума" през годините е пребъдвал като критична медия именно благодарение на хора като Велиана Христова. Тя отдавна е заслужила награда - а не уволнение". Десетки журналисти са я подписали за последните часове. 

ПЕТИЦИЯ В ПОДКРЕПА НА ВЕЛИАНА ХРИСТОВА - ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ И ПОДКРЕПЕТЕ:  https://www.peticiq.com/352164?s=92867437

https://pogled.info/bulgarski/trus-v-duma-ninova-uvolni-znakov-zhurnalist.138194

„Разликата между декемврийските и януарските пенсии идва от ковид добавката и изчисленията, които са направили от НОИ. Добавката през декември месец е била 120лв., в момента е 60лв., а всички пенсии, както каза и министър Гьоков, средно са увеличени с 12.5%. Така че това, което е обещало правителството за увеличение на пенсиите е факт.“ Това заяви депутатът от парламентарната група на “БСП за България“ и член на Комисията по труда, социалната и демографската политика в парламента Вяра Емилова в ефира на БСТВ.

По думите й е необходимо пенсиите да се изплащат на една ведомост, а добавките, каквито и да са те, да се изплащат на друга. По този начин пенсионерите ще могат да виждат увеличението на пенсиите и добавката.

„Трябва да направим възможното трайно да бъдат преизчислени пенсиите, за да имат българските пенсионери сигурност“, категорична бе Вяра Емилова и допълни: „Това, което предлага една от мерките на министерството, е пенсионерите, които са ваксинирани и с втора доза, да имат допълнителна добавка в рамките на 75лв., но това трябва да бъде ангажимент на социалната система, а не на пенсионната, както е в момента“, обясни тя.

Според Емилова объркването се е получило заради приетите законопроекти от предишното правителство, а именно пенсиите и добавките да се изплащат заедно.

Едно от предложенията на БСП е да има по-чести преизчисления на пенсиите, тъй като последното такова е било преди 12 години. „В коалиционното споразумение сме записали пенсиите да бъдат преизчислени към 2019г. Разликата идва и от това, че НОИ не са взели 2017г., 2018г. и 2019г. като база и не е сметнато правилно вдигането на цените и коефициента за пенсиите“, обясни тя като допълни, че министър Гьоков е поел ангажимент това да бъде поправено още през февруари.

Вяра Емилова обясни, че освен грижата за пенсионерите, трябва да се обърне поглед и към младите хора, за да могат те да останат в страната.

 „В коалиционното споразумение влязоха над 85% от социалните ни предложения – грижа за младите семейства, семейно подоходно облагане, подпомагане на младите майки студентки с 10 минимални работни заплати, помощи за второ и трето дете, безплатни детски градини и ясли, безплатни лекарства за деца до 14 години“, заяви тя като допълни, че в тази връзка от левицата ще инициират законови промени в данъчното облагане.

ГДНП и ДАНС са влезли в "Булгаргаз", научи "По света и у нас".

Според наши източници се извършва проверка във връзка със спекулативно препродаване на газ.

Изземват се документи.

Служители на полицията и ДАНС са влезли на общо шест различни адреса, като сред тях и на частни дружества в различни градове.

С нова добавка размерът на пенсията на всеки пенсионер ще бъде допълнен до този от месец декември. През януари, февруари и март пенсиите ще бъдат равни на декемврийските. Това каза социалният министър Георги Гьоков по време на изслушването му от парламента заради хаоса с парите за възрастните хора и т.нар. COVID-добавки.

От парламентарната трибуна Гьоков заяви, че неговото желание е въпросът да бъде решен с трайно увеличение на пенсиите за всички, а не с добавки.

В началото депутатът от ГЕРБ Деница Сачева, която беше министър на труда и социалната политика в предишния кабинет, заяви: „От 25 декември 2021 година влязоха промени, които повлияха на трудовите пенсии. В редица публични изказвания, Асен Василев пое ангажимент да няма намаляване на доходите на пенсионерите. Същевременно, от началото на годината се надигна вълна от недоволства сред пенсионерите. Над 1 милион от тях са получили по-малки пенсии. Преизчисляване, което не е изгодно за 1 милион пенсионери, не е правилно да се проведе. Поисках това изслушване, защото смятам, че е важно да информирате народните представители за начина на преизчисление на пенсиите. Вярвам, че това изслушване ще бъде полезно и за вас, и за народните представители, защото получаваме оплаквания какво се случва с пенсиите”, обърна се Сачева към Гьоков.

Министърът от своя страна обвини ГЕРБ за сегашното положение и кризата с пенсиите. „Дава се възможност на хората да получат информация по една тема, която вълнува цялото общество. Нормално е, когато голяма група от хора е получила по-малко заплащане, да се почувства ощетена, но няма пенсионер с по-ниска пенсия от декемврийската. Аз твърдя, че този проблем е следствие на решението на предходно 46-о Народно събрание. Решение, довело до усещане сред голяма група хора в пенсионна възраст, като несправедливо. Създаденото напрежение не е само от това, че са получили по-ниско плащане, а и за това, че при преизчисляване на пенсиите, подходът не е справедлив. Няма по-ниска пенсия за месец януари 2022 година спрямо месец декември 2021 година. Това са отнася за всички пенсии, дори за тези на нетрудова дейност”, заяви Гьоков.

Той добави още: „Във връзка с новата, по-висока тежест на осигурителния стаж, бяха преизчислени всички пенсии за трудова дейност. Това преизчисляване се извърши без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, като за всяка година осигурителен стаж процентът беше увеличен от 1.2 на 1.35”, поясни министърът.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж нарасна от 300 на 370 лева, което е увеличение с 23%, това се отрази благоприятно на доходите на 1.3 милиона пенсионери, размерът на социалната пенсия за старост се увеличи от 148 лева на 170 лева, увеличение с 14.3%, това се отрази благоприятно на 58 000 пенсионери, коментира още Гьоков.

Той подчерта, че пенсиите следва да бъдат увеличени с минимум 6.1%, ако бъде постигнат консенсус с партньорите и че, този механизъм може да бъде приет от през юни 2022 година.

Във връзка с проявеното насилие по време на националния протест, организиран от партия „Възраждане” и провел се на 12.01.2022г. срещу зелените сертификати и принудителната според тях ваксинация,от страна на протестиращи пред Народното събрание срещу колеги журналисти на  Любословие”.бг и бтв, по медиите беше разпространена следната Позиция :

Позиция от ръководството на електронната медия Любословие.БГ

Това са Момчил Димитров и Андрей Велчев, заместник-главният и главен редактор на медията!Ние поемаме ангажимент да не допуснем, който и да е от нашите журналисти и колеги да пострадат!Не приемаме и не толерираме поведението на привърженици и симпатизанти, представящи се за протестиращи от името на Политическа партия “Възраждане”!Медията ни е еталон за професионализъм и не може да бъде част от нито една политическа сметка или интереси.Физическото здраве е основен приоритет пред нас самите и не бихме допуснали младият ни екип да бъде жертва на провокации, напрежение и агресия от когото и да е!Ние изпълняваме професионално нашите задължения и носим отговорност по смисъла на закона и на чисто човешките взаимоотношения.

Това е нашият екип.

Ние сме разликата!

Напрежението на протеста на "Възраждане" срещу зеления сертификат ескалира. Протестиращи успяха да пробият полицейския кордон около НС, и настояват да влязат в сградата.

Първоначално протестът беше обграден от полицейски кордон около паметника, но след това се чу призив всички мъже да излязат на предна позиция.

В момента българският народ използва правото си на протест, защото зеленият сертификат е незаконен, заяви депутатът от "Възраждане" Елена Гунчева.

Националната служба за охрана барикадира входа на парламента с маси и подръчни вещи.

Депутат от Възраждане с две ръце дърпа една от масите, защото, по думите му, хората трябва да влязат вътре.

Има едни хора, които са се окопали във власт, които не искат да има диалог. Никой нищо не ни е наредил, българският народ ни нарежда на нас, заяви Ангел георгиев от "Възраждане".

Полицията задържа някои от протестиращите.

Отминалата 2021 г. не бе никак лоша, особено ако се възхищаваме от картините на Йеронимус Бош и особено от неговия шедьовър „Градината на земните удоволствия“. Без шеги, предната година бе в много отношения прекалено драматична, дълбоко трагична и силно изостряща противоречия и конфликти. Въпреки всичко, животът преминаваше в като полусън – толкова бързо кадрите от ежедневието се променяха, че нишката на тези промени остана неразгадана за голяма част и от политиците, и от „обикновените“ хора.

Че историята обича да се повтаря и да се шегува, се убедихме както чрез възкресението на „АББА“ (носталгично-лирично), така и чрез продължението на „Матрицата“ (неудачно), а също и чрез „пенсионирането“ на знаменития Джеймс Бонд, като в бъдещите продължения ще очакваме най-малкото чернокожа жена да заеме отстъпената позиция, за да се утвърди новият дух на „политкоректност“.

Но че пренасяме към бъдещето днешните нерешени въпроси и проблеми, това не е неочаквано.

Светът и през 2022 г. ще продължава да съществува и да се бори под знака на онзи мистичен Звяр, който е 800 пъти по-малък от ширината на човешкия косъм – COVID-19. Той затвори граници, остави вкъщи милиарди „затворници“, но превърна в милиардери няколко собственици на фармацевтични компании, които няма как да не са му дълбоко благодарни. Още година-две и те ще станат трилионери, защото при голямо „пазарно търсене“ на ваксини и лекарства, ако една доза струва под 20 долара, а се продава за 720 долара, няма как да не станеш богат, успешен, лидер и модел за подражание! Мисля си (а и не само аз), че е крайно време да се пробудим, за да осъзнаем един стар позабравен афоризъм, а именно че „частната интелектуална собственост влиза в противоречие с глобалния характер на нуждата“. Е, досега са дадени 5,5 млн. жертви и са съкратени с някоя и друга година над 200 млн. живота в резултат на пораженията и последствията, но пък „пазарната икономика“ генерира толкова печалби във фармацията, колкото никога досега! Че светът е тръгнал да се събужда от тази криза, пролича от позицията на САЩ за временното „освобождаване“ от интелектуалната собственост върху ваксините, но нашият ЕС натисна спирачките на промяната. Дали новата 2022 г. ще доведе до необходимото Глобално пробуждане и глобален консенсус във войната против пандемията? В случая да постъпим както ни съветваше знаменитият граф Монте Кристо: „цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!“Най-развитата в икономическо и военно отношение страна – САЩ, която е с 4,2% от световното население, даде досега 15,4% от жертвите на коронавируса (явно че там обществената система на здравеопазване е повече от проблемна); към тази непразнична сметка трябва да се добавят още около 44 000 убийства и самоубийства на територията на щатитеi, включително с 676 масови разстрели. Такива човешки загуби по този начин не се случват на годишна база в Германия, Австралия, Испания или близо 200 други страни. И един много интересен допълнителен факт: само 3% от американците притежават оръжия за масово поразяване, но пък то е в размер на 175 млн. единици! Впрочем, демократично ли е едно отбрано малцинство да притежава оръжие като, например, AR-15 с пълнител, който съдържа 100 куршума, с което да упражнява насилие над болшинството? В Конституцията на САЩ на САЩ, създадена от Основателите, подобно „право“ не съществува, понеже пушката е изобретена едва през 1825 г. — 38 години след като е написан този бележит документ! Свидетелство че щатите са събуждат за промяна е инициативата на известния Майкъл Мур за промяна в Конституцията: „Хората имат неотменимо право да живеят живота си без насилие с оръжие. Всички оръжия, предназначени основно за убиване на хора, са забранени.ii“Освен вътрешни проблеми, САЩ натрупват различни лидерски дилеми в международен мащаб. Не е нужно да се казваш Ноам Чомски или Оливър Стоун, за да констатираш този факт. Идеалите, на които залагаше САЩ: глобализъм, неолиберализъм и демокрация, се оказват проблемни при нарастващ (и на някои места успешен!) модел на „мек“ или „по-твърд“ национализъм, „авангарден“ антинеолиберализъм и „нелиберална“ демокрация. И не е единствена индикацията с изборната победа на левичаря Габриел Борич в Чили; промяната на проекта за създаване на воден от САЩ либерален международен ред започна още от встъпването на Доналд Тръмп на длъжност Президент! Пробуждане или предвестник на катастрофа е тази промяна, още повече че каквито и да са недостатъците на „стария ред“, той, който се появи след Студената война, извади милиони от бедността и доведе до рекорден процент от човечеството, живеещо при демократични правителства? „Новият ред“, който пристига със скоростта на влака-стрела, се управлява от реакционни популисти и консервативни авторитаристи, които се позиционират като защитници на „традиционните“ ценности и „националната“ култура, които постепенно подкопават демократичните институции – и това е от Афганистан през България, включително и от онези, които мечтаят „да направят Америка отново велика“ на следващите избори.

Спор няма, по-високо разположените центрове за вземане на решения в нелибералните страни са много по-гъвкави от по-трудно координираните ниско разположени демократични центрове. Те работят много по-ефективно против негативните ефекти на „чуждите агенти“ на влияние; против „изсмукването“ на местните богатства от мултинационалните корпорации, против ерозиращите обществените традиции маргинални групи. Те могат – или поне така се заканват – по-успешно да регулират неравенствата, да координират идеи и проекти, да фокусират инвестициите в съществените сектори. Същевременно либералният Запад (САЩ и ЕС) също предприема нелиберални мерки срещу „нелибералните“ страни като ограничения за инвестиции и експорт, неразрешени от международните правила и закони „санкции“ от всякакъв род, забрана на дейността на „чужди агенти“ на влияние, увеличаване на военното присъствие около „потенциално опасните“ страни или (даже) активна военна намеса без покана – пряка или косвена. От позициите на 2022 г. е трудно да се каже както как ще се реши въпросът „Кой кого?“, така и дали някоя от страните на конфликта - либерални и нелиберални страни – няма да се разпадне от вътрешни противоречия.

САЩ при Байдън все по-открито поддържа десноцентристките, лявоцентристките и либералните личности и партии в чужбина. Но някои страни – особено Китай и Русия, стоят твърдо и открито против всякаква намеса във вътрешните си работи, същевременно засилвайки координацията помежду си.

От една страна, Китай натрупа авторитет и респект както чрез десетилетията си на бурно социално-икономическо развитие, така и чрез умението си да прилага тактиката на лисицата (която знае много хитрости) срещу таралежа (който знае само едно и това прави), както пишеше Исая Бърлин. А САЩ наистина заостря бодлите, но какво от това?! От друга страна, Китай развива почти „невидимо присъствие“ на другите континенти, като разтваря широко ветрило на многостранни отношения, включително заливайки изобилно с инвестиции някои приятелски страни. От трета страна, за някои страни с висок и млад демографски потенциал (а те не са една или две) не САЩ, а Китай се превръща в модел за подражание.

На свой ред, Русия, която има най-малкото три точки наум по повод на Запада, също втърдява не само тона, но и развива успешно военната си сила. Путин (и всеки след него) не може да не помни: че във времената на „отворената икономика“ Русия и бившите социалистически срани, които промениха развитието си по писана отвън една и съща рецепта, бяха хищнически ограбвани чрез приватизации и концесии, които позволиха неикономически растеж на Запада; че НАТО обеща да не се разширява и на сантиметър на изток и излъга; че много руски (по дух и вяра) граждани остават извън пределите на Русия. И тези три пункта принудиха Путин да обяви пакет от „червени линии“, някои от които засягат и нашата страна, включително и по тезата че страните от НАТО трябва да дадат на Русия гаранции за сигурност, а не обратното. Русия при Путин не е Русия при Елцин; тя вече е такава сила, че не може даже остатъчното от времената на Студената война НАТО да не се съобразява с нея.

Въобще, не само пандемията, но и промяната на световния ред – от модела на един Велик кормчия на света (САЩ) – към многополюсен свят с поне три основни центрове на влияние – поставя само две въпросителни: към един по-мирен свят ли ще поемем през 2022 г., или ще продължим да натискаме пружината на въоръжаването до нейното скъсване?!

До тук не споменавам Европейския съюз („най-доброто място за живеене“, както обичаме да се хвалим), понеже в някои отношения той продължава да се вживява в ролята на ветропоказател, ориентиращ се по бурните ветрове, задавани от централата на НАТО, но в други отношения започва да се еманципира – поне словесно – обсъждайки варианти за собствена европейска армия и (даже) за по-необвързана политика от Вашингтон. Но че очакванията са ЕС да доминира в решенията си над решенията на НАТО, това е повече от пожелателно; все пак интересите на 450 млн. души (ЕС) не могат да бъдат по-малко значими от интересите на 330 млн. души (САЩ); освен това, от централата на ЕС в Брюксел до Москва със самолет се стига за 3 часа и 45 минути, докато от Брюксел до Вашингтон се пътува 8 часа и 35 минути; никой не иска да има ледени отношения с най-близкия си съсед, особено ако той е руската мечка! Не става дума за отстъпки и подчинение от страна на ЕС, а за търсене на общи интереси (нима има по-важен интерес от мира?!) и общи ползи – важни не само за линията Брюксел-Москва, но и за света като цяло. И кой може да се превърне в авангард на идеята за световен мир и разоръжаване, ако не Европейският съюз?

В цялата тази световна бъркотия и неразбория е време да сее замислим за онази малка и незначителна част от красивия син космически кораб (планетата Земя), която обитаваме и наричаме Родина – „майка“ България. Трусовете не ни подминаха и изостриха противоречията през отминалата година (ваксинирани - неваксинирани; ГЕРБаджии - антиГЕРБаждии; интереси на богатите – интереси на бедните; и т.н.), но въпреки победата на новата млада сила – ПП ПП, тревожното чувство за бъдещето не напуска никого! Новата коалиция, освен че успя да разпредели порциите на властта между четиримата мускетари, сега ще трябва да се бори както с триглавата ламя, която ще срещне по пътя си през 2002 г., така и с нерешимата задача да постига „с десни средства – леви цели“, която сериозен човек няма да обсъжда. Но че триглавата ламя е страховита, дума няма. Първата глава, която трябва да се отсече, е на политическото разделение: ГЕРБ-СДС и ДПС са „изчетъртани“ от централната власт, но остават на силни позиции в местната власт, прокуратурата и съдебната система; дали не е по-добре да се „опитоми“ опозицията, особено ако резервната скамейка на специалисти е къса, въпреки че мераклии за постове – дал бог!? Втората глава е икономическото разделение: 2022 г. посрещаме на нивото на БВП от 2019 г., но европейският влак върви много по-бързо, да не коментираме скоростта на световната ракета; и ако няма наплив на чуждестранни инвеститори (въпреки щедрите обещания на лидерите на ПП ПП), то държавата трябва да насочи своя фонд „натрупване“ към най-перспективните сектори, при това за общи ползи – без да прави подаръци на частници. Третата глава е най-трудната за отсичане: социалното разделение: и през 2022 г. най-бедната страна на ЕС ще бъде не само с най-голямото социално неравенство, но и с тенденция това неравенство да нараства при „десни средства“; освен това, инфлацията – с незапомнено ниво след 1997 г., подяде спестяванията най-вече на най-бедните хора; накрая, предизборните обещания за всеобща благодат така претовариха каруцата, че тя рискува да се обърне от малко камъче по пътя… 100-те дни „толеранс“ на новото правителство ще изтекат много бързо, което изиска да се работи на най-бързи обороти за икономическо развитие, най-качествено чрез промените на законите и най-ефективно чрез държавните инвестиции. Към тази сметка трябва да прибавим и намеренията на г-н Омикрон, който въобще няма да се съобразява с онези 75 лв., които трябва да насърчат пенсионерите набързо да се ваксинират.

Да заключим: искаме или не искаме, очаква ни годината на Голямото пробуждане от общите и личните ни митове, вери и заблуди; въпреки че някои твърдят че „Преходът е свършил“, това няма как да е вярно без да сме преминали дългия и трънлив път към необходимият катарзис, а сме едва в началото на пътя. Но пробуждането и катарзиса могат да ни отрезвят и – без да очакваме месии – да ни насочат към необходимата посока на развитието.

А „Пътят напред“ трябва да бъде извървян с усилията и жертвите на всеки от нас: заслужава си, понеже става дума за бъдещето на нашите деца и внуци!

https://pogled.info/avtorski/Boyan-Durankev/2022-godinata-na-golyamoto-probuzhdane.138040

В първите дни на новата 2022 година излезе от печат брой 11-12 за 2021 г. на списание „Ново време“. На близо 340 страници читателите могат да намерят богато и разнообразно четиво в изпълнение на неговата мисия да бъде списание за социални идеи, политика и култура.

Водещата тема на броя е „България и БСП след изборите – по нов път или напротив?“. Тя е разработена в статията на Георги Пирински „Въпросът пред конгреса – разпад или рестарт?“ (публикувана в сайта Поглед инфо на 19 декември 2021 г.) и в анализите и оценките на Боян Балев „Изборната 2021 година – някои важни моменти“ и на Борис Попиванов „Официалната линия на БСП в изборната кампания за изборите от ноември 2021 година“. Публикувани са и словата на на президента Румен Радев, на председателя на ПГ „БСП за България“ Корнелия Нинова и на председателя на НС Никола Минчев на първото заседание на 47-то Народно събрание на 3 декември 2021 г. В раздела „Документи“ могат да се видят и резултатите от ноемврийските избори в сравнение с данните от изборите през последните две десетилетия.

Темата „Предизвикателството демокрация-правосъдие-справе-дливост“ е откроена в статията „По повод свободните упражнения върху конституцията“, която проф. Нора Ананиева предаде в редакцията дни преди да почине. Темата е развита в рамките на съвместния проект на Фондация „Солидарно общество“ и Фондация „Фридрих Еберт“ „Демокрация, върховенство на закона и социална справедливост“ и представена в докладите на Крум Зарков, д-р Дилян Начев, д-р Теодор Славеев, Людмила Костова, Мариян Карагьозов и Велислава Дърева, представени в онлайн дискусия на 29 ноември 2021 г.

В раздела „Въпросите пред българската левица“ са представени резултатите от три анкети на списание „Ново време“. Първата - Четири въпроса: „За партиите, парламента, промяната и програмата“ с отговорите на Станислав Додов, Юрий Асланов, Станимир Панайотов, Иво Инджов, Стефан Георгиев, Петър Банков, Трифон Митев, Велислава Дърева, и Петър-Емил Митев. Втората е продължение на анкетата Пет въпроса: „Що е ляво? и Що е дясно?“ с отговора на Александър Димитров (в предходния брой 9-10 на „Ново време“ от т.г. са поместени отговорите на Максим Мизов, Крум Зарков, Петър-Емил Митев, Станислав Додов, Захари Захариев, Стойо Тетевенски, Искра Баева, Юрий Асланов, Петър Банков и Васил Проданов). Третата е продължението на съвместната публикация със списание „дВерсия“ „Компас за социалисти. Партии и движения. Фаза ІІ“ с отговорите на Андрей Бунджулов, Крум Зарков, Страхил Делийски и Искра Баева. В раздела е включена и статията на Георги Захариев „По стълбата на социаллиберализма“.Много богат е и разделът „Левицата в Европа“: Със съвместни публикации на сп. „Ново време“ и на електронния сайт „Списание Парламенти Солидарност“ са представени три важни форума на левите формирования в Европа. Първият е конференцията на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (ПА СиД), проведена в Париж на 12 ноември 2021 г., на която са посветени текста на Сергей Станишев, президент на ПЕС, „Леви политики за бъдещето на Европа“ и предговора на Ираче Гарсия и Перес и Ерик Андриу от ръководството на ПА СиД към представения на конференцията експертен доклад „Голямата промяна. От разрушен свят към устойчиво благополучие!“. Вторият е Глобалният прогресивен форум 2021, организиран от ПА СиД в Брюксел на 17-19 ноември 2021 г. и представен с информация на Анна Георгиева. Третият е Петия европейски форум на левите, зелените и прогресивните сили, състоял се в Брюксел от 15 до 27 ноември 2021 г., като освен информацията е публикувана и неговата заключителна декларация. В раздела е поместена и статията на Кристиян Крел, предоставена от Фондация „Фридрих Еберт“, за резултатите от изборите за Бундестаг и ролята на ГСДП за формирането на червено-зелено-жълтата коалиция. Продължават и съвместните публикации със списанието „Прогресивният Пост“ на Фондацията за европейски прогресивни изследвания (FEPS) със статиите на Матиас Нахтигал, Анна Пачешняк и проф. Джоузеф Стиглиц. 

В рубриките „Глобус“, „Общество“ и „Култура“ са отпечатани статиите на Маруся Любчева „Бъдещето на Черно море“, на Уляна Пачева “Образованието като условие за по-добра перспектива на България“ и на проф. Мюмюн Тахиров „Животът като изкуство или ще спаси ли красотата света?“. Боян Бойчев представя носителите за 2021 година на националните награди за литература „Христо Смирненски“ и „Валери Петров“ Иван Странджев и Бойко Ламбовски,. Публикувани са и техни поетични творби. Със статии на Велиана Христова и на Нина и Ивайло Мирчеви са отбелязани стогодишните юбилеи на доайена на библиотечното дело у нас Костадинка Калайджиева и на художника Никола Мирчев (1921-1973). В памет на проф. Чавдар Добрев е статията на чл.кор. Иван Гранитски „Духовната автобиография на един ярък талант“. Броят е илюстриран и с три карикатури на художника Иван Токаджиев.

По традиция в края на книжката е представено годишното съдържание на списание „Ново време“ за 2021 година.