Българите, работещи в чужбина, могат да се възползват от различни обезщетения в страната, в която плащат данъци и получават заплата, а сега е моментът за подаване на заявления. Според RT Tax – една от най-големите фирми за връщане на надвнесени данъци в Европа, поради липса на информация или заради неверни слухове, по-голямата част от работещите в чужбина българи не търсят парите, които им се полагат по право.

„Имате право да получавате обезщетения, облекчения и суми от надвнесени данъци за последните 5 години, ако сте били изрядни данъкоплатци. Напълно законно е и не носи никакви негативни последици за вас. Горещо съветваме клиентите си да потърсят парите, които им се полагат“, споделя Росен Ковачев, управител на RT Tax за България.

В края на миналата седмица представиха брандиран вагон от теснолинейката с фолклорни мотиви от целия свят. Събитието се проведе на гара Септември по инициатива на Art4Diplomacy. Целта е да се промотира културното наследство, туризъм и обществен живот.

Културният проект "Галерия на колела - мостове между народите", съчетаващ елементи от близки и далечни страни, бе представен от художник Петя Илиева в присъствието и на посланици от пет континента.

Над половината българи печелят чисто по около 550 лева на месец, а общо около 70% - до 900 лева, показват официалните данни от Министерството на финансите за 2020-та година, представени от министър Асен Василев в Народното събрание. В тези числа изобщо не се включват и голяма част от още около 2 млн. пенсионери

Почти 70% от хората в България, които попадат в „светлата“ част на икономиката и декларират своите доходи, изкарват чисто до около 900 лева на месец. По-голяма част от тях, или половината от българите, за поредна година се трудят за облагаем доход под или до размера на минималната работна заплата у нас.

Това показват данни от финансовото министерство за заплатения данък върху доходите на физическите лица за 2020-та година, представени от министъра на финансите Асен Василев в отговор на парламентарен въпрос, отправен от депутата от БСП Крум Зарков. От БСП задават сходен парламентарен въпрос за поредна година, като именно неговият отговор се оказва единственият източник на подобни данни за разпределението на доходите у нас.

„Големите нива на неравенство в България не са новина, а представените от Асен Василев данни потвърждават ситуацията. Нагледно виждаме, че огромното мнозинство се труди за ниски доходи, докато на върха на обществената пирамида се намира скромно малцинство. Крайно време е за мерки, които адресират проблема с неравенството и работят в посока по-справедливо разпределение на благата, които създават трудещите се“, коментира за „Барикада“ Крум Зарков.

Общият брой на хората, които през 2020-та година заплащат данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) е 3 039 064. Те са с близо 100 000 по-малко от предходната 2019-та година (3 125 755).

Важно уточнение е, че в тези числа влизат и хората, които декларират доходи по Закона за данъка върху доходите на физическите лица, но не са работещи – например от наеми. Това означава, че ако имахме възможност да разглеждаме само доходите от труд, ситуацията щеше да е още по-тежка, но така или иначе към момента не разполагаме с друг инструмент да следим доходите от труд, освен тези данни.

Над 1,5 млн. души, което е над половината или 50,45% от всички, деклариращи облагаеми доходи у нас, декларират месечни доходи равни на или по-ниски от минималната работна заплата – 610 лева за 2020-та година. Година по-рано в най-ниската група, но при по-ниска минимална заплата от 560 лв., са попадали практически един и същ брой хора – 1 546 897 души.

Още около 556 000 души или 18,29% от всички попаднат през 2020-та година в групата с облагаем доход между минималната заплата и 1000 лева. Това означава, че 68,74% от деклариращите облагаем доход хора в България, изкарват до 1000 лева на месец или до 900 лева чисто. Тази група се свива леко спрямо година по-рано, когато в нея попадаха 72%.

Важно е да се отбележи, че данните се отнасят за годишна данъчна основа, тоест след приспаднати осигуровки и преди налагането на ДДФЛ. Това означава, че чистият разполагаем доход на всеки човек от всяка група трябва да бъде намален с още 10% (с изключение на доходите от дивиденти за част от хората в горните групи, които се облагат с 5%), тъй като България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма необлагаем минимум под някаква форма. Ако например данъчната ви основа е малко над 1000 лв, което ви поставя в третата група, то реалният ви доход е с около 100 лева по-малко.

Ако разширим още малко сметките по данните, предоставени на Крум Зарков от Асен Василев и добавим и хората, които изкарват месечно между 1000 и 3000 лева, то такива според официалните данни Министерството на финансите са около 800 000 души или 26,38%. Изисканите от Зарков тази година данни се различават от групите, поискани в предишни години, така че не можем да сравним точно как се развива ситуацията в тази подоходна група, но на база данни от предходни години можем да предположим, че голяма част от хората с доходи между 1000 и 3000 лева, всъщност изкарват чисто под 2000 лева, а намиращите се по-близо до доход от 3000 лева са значително по-малко (едва около 4% от всички през 2019-та година).

В обобщение, в България през 2020-та година 95,1% от всички деклариращи облагаеми доходи официално са се разписвали срещу до 3000 лева, което означава чисто до 2800 лева.

С доходи над 3000 лева или с други думи единствените печеливши от настоящия данъчно-осигурителен модел, са под 5% от всички. Припомняме, заради максималния осигурителен праг, срещу чието скромно планирано повишение и тази година се дочу недоволство в социалните мрежи, хората с доходи над 3000 (едва 4,88% от всички) внасят процентно по-малка част от своите доходи спрямо останалите 95% от хората.

Фактите показват, че промени в данъчно-осигурителната система, които разместват тежеста, например чрез необлагаем минимум, повишаване на максималния праг и въвеждане на по-висока ставка за доходите над 3000 лв, могат да облагодетелстват 95% от населението и да натоварят малко или повече едва 5%.

Поглед към въпросните 5% показва, че в най-горната подоходна група – получаващите над 10 000 лева на месец, попадат едва 0,59% от българските граждани или точно 18 018 души.

Около 85 000 души (2,79% от всички) са декларирали облагаем доход между 3000 и 5000 лева на месец, а в следващата група – между 5000 и 10 000 лева попаднат около 46 000 души или 1,5% от всички.

Ако обединим последните две групи и ги обобщим като хора, изкарващи облагаем доход над 5000 лева месечно, то такива в България са едва 2,1% от всички деклариращи някакъв облагаем доход.

Сравнението с миналата година показва, че групата на най-бедните напускат около 10 000 души, които година по-рано са попадали в нея, което е пренебрежим процент спрямо всички. Това се дължи най-вече на покачването на част от хората в по-горни подоходни групи, което е логично следствие от покачването на МРЗ от 560 на 610 лева и „изтеглянето“ нагоре на всички доходи вследствие на това. Тъй като деклариралите доходи през 2020-та са по-малко спрямо тези през 2019-та година обаче, част от напусналите групата на най-бедните вероятно не са „забогатели“, а обратното – загубили са всякакви официални доходи, напуснали са страната, починали са и т.н.

Същевременно хората в най-високата подоходна група се увеличават от около 1% през 2019 почти двойно до 2% през 2020-та, което означава значително по-бързо забогатяване за най-заможните (важно е да се направи уговорката, че през предходната година изисканата от БСП група беше над 6000 лева, докато сега е над 5000, което не позволява напълно точно проследяване на тенденциите). Поради много ниските нива на доходи в долните подоходни групи, би следвало да очакваме те да наваксват с по-бързи темпове. Вместо това наблюдаваме много по-бързо увеличаване на групата на най-богатите, което е логично следствие от изкривената данъчна система на България, която е без аналог в ЕС.

Погледнато под лупа, неравенството в самата най-горна група само по себе си е огромно. Във всички тези сметки не влизат изобщо и всички укрити в офшорни зони и чрез други схеми авоари, за които лицата във върха на обществената пирамида имат възможност да си плащат и използват, за разлика от хората в ниските групи, които най-много биха се изкачили с едно ниво нагоре, ако се приеме аргумента, че получават допълнителни пари „в плик“ от своя работодател, които не се отчитат пред НАП. Напомняме, че тази практика представлява престъпление, което се извършва от работодателите, докато работниците и служителите често дори не разбират, а в най-лошия случай са мълчаливо съгласни.

Така за поредна година се потвърждава, че нивата на безработица, с които често управляващите спекулират, нямат особено значение, докато над 2 млн. души у нас не изкарват достатъчно, за да покриват пълноценно издръжката на своя живот. В това число изобщо не влизат и голяма част от над 2 млн. пенсионери, които въпреки увеличените си в последно време пенсии, остават далеч от необходимия размер на доходи за достоен живот и старини.

Разпределението в различните групи показва за пореден път колко спорно е в България изобщо да се говори за „средна класа“. Това понятие би трябвало да обозначава онази голяма група хора, която се намира между много бедните и много богатите в едно общество, но такава група у нас на практика не съществува. Достатъчно показателни са данните и за всички онези, които спекулират с понятието „средна работа заплата“ – показател, в който няма особен смисъл да се вглеждаме заради огромните изкривявания и голямото неравенство, по което оставаме рекордьор в ЕС.Получените от Крум Зарков данни показват красноречиво само част от измеренията на неравенството в България. Страната ни отдавна е лидер по този негативен показател в целия съюз, но въпреки това поредица правителства отказват да предприемат мерки за преодоляването на този тежък икономически и обществен проблем. Тази данни далеч не обрисуват пълната картина, която реално е дори още по-тежка, тъй като в долната част на пирамидата не са включени огромен брой пенсионери с ниски доходи, лица без никакви доходи и т.н., а от друга страна на върха липсват офшорни авоари и други богатства и притежания, които не се декларират по ЗДДФЛ.

Припомняме, че на 13 януари се навършиха 144 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. По този повод в храм “Света Троица“ свещеници отслужиха заупокойна молитва в памет на загиналите български опълченци, руски воини и мирни граждани.

В интервю** на Александър Сивилов (координатор на eвразийския център „VIA EVRASIA”), проф. Дарина Григорова припомни важен момент: САЩ признават Казахстан още на 26 декември, 1991 г. ден, след като флагът на СССР е свален. Бързо и оперативно сключват редица договори в добивната промишленост. Първа стъпва корпорация Шеврон - 1993г., контрактът с която е за 40 години. Следват ЩЕЛ и мн.др. основно американски и британски компании. Русия държи добива на уран, стратегически важен за нея. Но американците присъстват и в образованието – чрез „Назарбаев юнивърсити” – американски университет, и то в столицата Нур Султан. Т. е., те имат позиции там, още от самото начало.

Статия във Financial Times допълва картината. „Сътресенията в Казахстан се подготвяха четвърт век” – пише авторът Том Бърджис.

На 21 ноември 1995 г. Джеймс Гифен, американски бизнесмен и лобист на американската петролна компания Мобил, преговаряща за закупуване на казахстанско петролно находище, започва да превежда милиони долари по сметка в швейцарска банка. След краха СССР Нурсултан Назарбаев вече може да делигира правата върху суров петрол за милиарди, на частни корпорации с един щрих на писалката си. „Трябваше само да бъде убеден.”

През 2004 г. става ясно, че бенефициент на сметката в швейцарската банка, контролирана чрез мрежа от фалшиви компании е Назарбаев. Част от сумите са отивали за образование на дъщеря му в швейцарски университет... Позовавайки се на адвокатите на Грифен, Бържис твърди, че ЦРУ е знаело за плащанията, които той прави. И както става ясно, по това време бившият президент на Казахстан е в преки контакти и явно много добри отношения с Дик Чейни, тогавашния вицепрезидент на САЩ.

Материалът е съсредоточен върху вътрешните кланови борби и външната зависимост на хората в управленския елит. Но в стремежа си да прехвърли цялата вина върху казахстанската власт, авторът забравя с какво е започнал. А именно със западните корпорации, техните лобисти и експерти, мрежите им за влияние, включително в образователната сфера, и разузнавателните служби...

Ето защо, при всеки анализ на вътрешнополитическите сътресения в една или друга държава по света, трябва се отчита мощното влияние на структуктурите, с помощта на които САЩ разпространяват своята „мека сила”, опитите за ограничение на която бързо я превръщат в „твърда”.

Основната сред тези структури е американската Агенцията за международно развитие (USAID), оперираща в глобален мащаб. На теория официалните й цели са познатите: борбата с бедността, помощ при стихийни бедствия, борба с корупцията, развитие на демокрация и пр. „мантри”. Но зад открито декларираните й функции, Агенцията е пряко свързана с ЦРУ и чрез хилядите си подструктури и десетки програми, основната й дейност е разузнавателна, което включва и навременно идентифициране и потушаване на (действително социални) бунтове.1

Логично възниква въпросът: ако наистина Агенцията и нейните филиали по целия свят съдействат за постигане на декларираните цели, защо има бунтове? Защо бедността се увеличи в безпрецедентни за историята на капитализма мащаби, защо корупцията расте, войните продължават и причиняват екологични катастрофи, бежански вълни и епидемии, защо светът се тресе от протести и сме на прага на глобален конфликт?!

Съгласно Закона за чуждестранната помощ, всички програми за чуждестранна помощ се администрират от USAID. Повече от 200 държави получават помощ от САЩ. За 2020 г. общият бюджет на агенцията възлиза на 37 071,66 милиона долара. От тях 7687,18 милиона долара са получени на кредит. Цената на операциите в чужбина възлиза на 13 741,94 милиона долара.

В повечето случаи USAID не подпомага пряко местни неправителствени организации (НПО), партии или университети, а предоставя безвъзмездни средства на различни американски и европейски фондации2, както и на местни правителствени структури. Те от своя страна ги разпределят между крайните получатели.

В постсъветското пространство USAID действа от 1992 г. В Централна Азия мисията й е „да поддържа ключовите цели на страгегията на САЩ за региона”, правата, свободите..., но най-вече „инвестициите на САЩ”.

Целите на американската страгегията за всички незападни регионални проекти (с изкл. на турските) са едни и същи: Insecurity (несигурност) – съперничество между основните сили в региона/хибридни конфликти, хаотизация; Instability (нестабилност) – деградация на околната среда, екстремизъм, незаконен трафик на хора, наркотици и оръжия; Inequality – всички видове неравенство.3

Освен че моделира поведението на взимащите решения в различни страни по света, курира икономическата и външната политика, „модернизира” съдебната система и т.н., огромна част от разходите на Агенцията са насочени към базовото образование (!). Само към 2020 г. за формиране на мисленето на младото поколение са израходвани 754,39 милиона долара.4 От тях конкретно за Казахстан, в периода 2019-2020 г. са отишли 54,4 млн. долара. В тази посока можем да се замислим кой инициира латинизацията в страната, чиито цели са повече от ясни: дестабилизация на интелектуалното, емоционалното и политическото пространство, културен и ментален разрив с Русия. (Според западните агенции, включит. USAID, за 95% от казахстанското население деловият/официален език е руският, въпреки че казахстанските изследователи посочват 84,75 %. Но и тази цефра е внушителна).

Смяната на азбуката ще понижи културното и образователното равнище на значителна част от населението, ще доведе до загуба на литературното и архивното наследство, на технически и инженерни, медицински и мн. др. научни трудове, датиращи още от 40-те години на миналия век. Тоест, стартиран е процесът на възпроизводство на лесно манипулируеми и контролируеми манкурти (безпаметни роби, марионетки на господарите си).

„Знаковите системи (и преди всичко езиковите символи – писмеността) актуализират социалния опит (личен, племенен, етнически, конфесионален, класов, национален) и по този начин предизвикват отзвук, което насърчава самоидентификацията. Символът – буквата – става най-важният идентификационен опознавателен знак; обозначава приятеля и разобличава противника, като физически консолидира съобществото в конкретно пространство и време.” – посочи в Телеграм акаунта си проф. Е. Пономарева.

Тук е важно да си припомним, че „феноменът на политическото” (критерият за наличие на такова!) според немския конституционалист и геополитик Карл Шмит, е именно способността да се разграничи приятел от враг. „Това е специфичното политическо разграничаване, до което могат да се сведат политическите действия и мотиви.”5

Самият факт, че властите са страртирали (в 2017 г.) тази прорама за смяна на менталната карта народа си, показва колко дълбоко и всеобхватно е инфилтриран казахстанския политически елит, който отдавна не може да разграничи приятел от враг!

Един важен пример в тази посока от срещата на Валдай, 2019 г. в Сочи: Касим-Жомарт Токаев обяснява, че понякога е по-добре да няма ядрено оръжие, а да се привличат големи инвестиции, поддържат и развиват добри отношения с всички държави, подчертавайки взаимодействието със Запада...

На което В. Путин отговори: „Саддам Хюсеин също мислеше така.”6

На същия форум, за разлика от Токаев, бившият президент на Филипините Р. Дутерте, ясно даде да се разбере кой е основния враг на страната му – наркотиците, САЩ и ЦРУ.7

Разбира се, съвременната политическа инфантилност е валидна за почти целия свят. Да не говорим за България: „Майната му на православието”!

В Казахстан само през 2020 г. Националната фондация за демокрация на САЩ (NED), „която прави много от това, което в миналото правеше тайно ЦРУ” е инвестирала над 1,08 милиона долара, почти двойно повече от сумата, инвестирана през 2018 г. Как да си обясним факта, че две седмици преди протестите (събота, 16 декември 2021 г.) посолството на САЩ в Казахстан предупреждава за възможна мащабна демонстрация?

Посочено е не само местоположението: „Нур-Султан, Алмати, Шимкент, вероятно други градове”, но и инициаторите: „Опозиционната партия Демократичен избор на Казахстан, която правителството забрани като екстремистка групировка” и, която именно призовава за демонстрации на 16 декември 2021 г., в 12:00 ч. с конкретното искане: „оставката на правителството на Казахстан, включително първия президент Назарбаев и президента Токаев, както и свобода за всички политически затворници.”

Ако САЩ нямат нищо общо с това, как биха могли да предскажат какво ще се случи?

Според руския учен В. Прохватилов такъв успешен „блицкриг”, за преодоляването на катастрофалните последици, от който се наложи въвеждането на миротворческия контингент на ОДКБ, не можеше да бъде постигнат само чрез чисто „спонтанен” протест. Действията на протестиращите толкова ясно се вписват в тактическите подривни ръководства на западните специални служби, че дума не може да става за спонтанност. Хипотезата му е, че операцията е копирана от съвременната концепция на Пентагона за „операции на множество домейни“. В основата на която е тактиката „мрежово роене” (Networked Swarming), която се разгръща на четири етапа: намиране на цел, фокусиране, атака и разпръскване. Тактиката се основава на „стигмергия” – свойство на колективно взаимодействие между термити, сега – участници в масови протести. Създават се самоорганизиращи се рояци, които работят въз основа на посочените правила (цел, съсредоточаване, атака, разпръскване) и то без електронна комуникация. (Отначало указания за действие на групите са дават чрез интернет платформата Телеграм, поради което спецслужбите периодично изключват интернета, т.е. нарушават координацията и външните им връзки. Това противодействие е очаквано от организаторите и затова те разработват методи и средства за координация без интернет. За противодействие на мобилната им свръзка в руския миротворчески контингент са включени средства за радиоелектронна борба, които не само че я заглушават, но определят и координатите на излъчваните сигнали, достатчно точни за последващото им неутрализиране).

Няма планиране, контрол и дори пряка връзка между индивидите. Вземането на решения, основано на същите правила (цел, фокус, атака, разпръскване) „заменя йерархичните командни структури с предварително дефиниран набор от отговори на конкретни ситуации“.

Способността на „младши командирите“ бързо да налагат тези правила, без да разчитат на команди отгоре, увеличава значително мобилността на групите. Плюс самосинхронизацията и „директивните“ методи за управление на хоризонтално ниво – отдолу те сами решават как да действат и къде да изберат място за следващата атака. Властите не са подготвени за такъв вид нападателни технологии, основани на „мобилност, тактика на удар и отстъпление”, веднага щом се появят силите за сигурност (националните).

По този начин за 1-2 дни бяха хаотизирани девет регионални центъра и Алма-Ата.

Все по-очевидно става и тепърва ще се изяснява, че намеренията са били не толкова преврат, колкото хаотизация, в хода на която към Русия да се втурнат вълни от бежанци, сред които въоръжени бойци, за да се създаде дъга на нестабилност от Астрахан до Алтай. Това значително би отслабило позицията на РФ в преговорите със САЩ (10 януари в Женева), тъй като при тази ситуация на Москва няма да й е до преговори.

Следователно решението на ОДКС да изпрати войски в Казахстан е изключително навременно. „Сега чуваме разочарования глас на Вашингтон за „необходимостта от диалог с опозицията“, защото планът им се провали. Но ако Казахстан рухне, тогава Русия е следващата на линия, така че в настоящата ситуация не можем да загубим” – обясни Е. Сатановски.

„Ако два съседа се карат, значи вечерта са имали гост англичанин” (арабска поговорка).

През лятото на 2020 г. Ричард Мур (бившият британски посланик в Турция 2014-2018 г.) пое ръководството на британското външно разузнаване MI6. Като пламенен апологет на Великия Туран и идеен привърженик на пантюркизма, Мур е твърдо за съюз на тюркоезичните народи в ЦА, Кавказ и редица автономни републики на РФ в Поволжието, Урал и Северен Кавказ. С посредничеството на Мур турският президент Р. Ердоган интензивно комуникира с представители на военно-политическия истъблишмънт на Обединеното кралство. А след рязкото охлаждане на отношенията на Анкара със САЩ и ЕС заради неуспешния опит за преврат през 2016 г. (организиран с участието на привържениците на ислямския проповедник Гюлен и американското разузнаване) Великобритания отново се превърна в основният западен съюзник на Турция.

Както е известно, Анкара не признава „незаконното анексиране“ на Крим от Русия и това не е случайно. Според турските идеолози полуостровът трябвало да бъде „върнат“ на Турция, защото Русия незаконно го е отнела от Османската империя през 1783 г... Тук оставям думата на историците, за да насоча вниманието към британските амбиции, който също предполагат битка на много фронтове.

Миналата година Лондон беше официално признат вместо Вашингтон за водещ стратегически партньор на Киев. Целта на Верикобритания е да размести военни кораби и да изгради разузнавателна военноморска база в Черно море, използвайки статута на град Очаков, намиращ се на 150 км от Крим на територията на Николаевска област. Причината, поради която британските, турските и въобще НАТОвските военноморските сили проявяват толкова голямо внимание към Очаков, е неговото стратегически важно местоположение. От една страна, близостта до Крим и базата в Севастопол, от друга – удобен залив, надеждно защитен от морето. Строителството на Центъра за оперативно управление на флота в рамките на отбранителната програма FMCS на американското правителство започна още през 2017 година.

На централноазиатския фронт Мур забележимо засили дейността на MI6 в Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, укрепвайки пантюркистките организации и ислямистките групировки8, за да блокира усилията на Москва и Пекин в региона.

Важна роля има Британския съвет, чиято дейност също обхваща региона чрез различни „проекти“. Съветът проучва и комуникира с цяла дузина неформални групи за влиятие, в това число наркобосове, националисти, радикали, ангажирани с активно „промиване на мозъци”. През последните 30 години, в рамките на така наречената политика на Източно партньорство, тази структура проникна в множество държавни институции и успя да създаде мощна мрежа за влияние. Университетът на Централна Азия, основан от Фондация Ага Хан е със седалище в Лондон и с подразделения в Казахстан (Текели), Таджикистан (Хорог), Киргизстан (Нарин) ... Известни са тесните връзки на духовният водач на исмаилитите и активен проводник на британската политика Ага Хан IV с британската разузнавателна общност; Казахстанският правозащитен фонд Ar Rukh Khak с щаб – квартира в Алма-Ата се финансира от ЦРУ чрез NED и т.н.

Така погледнато, не трудно да се направи извода, че след завръщането си от Лондон, където получава политическо убежище през 2009 г., главният опозиционер, олигархът А. Аблязов в едно с „киевско-казахските” екстремисти, взривявайки Казахстан от територията на Украйна удря освен всичко и китайските интереси, засилвайки позициите на британско-американските корпорации, при това не само петролните! На споменатия по-горе форум Валдай, 2019 г. в Сочи, Токаев говори за енергетика, води, зелена икономика и пр.

Но за да завърша с нотка оптимизъм, тук ще направя препратка към речта на ръководителя на Службата по външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин на Конференцията по международна сигурност в Москва (MCIS-2019), 24.04.2019 г.:

„...Немският философ Валтер Шубарт още в началото на ХХ век казва за англичаните, че те, „за разлика от другите народи, гледат на света като на фабрика и не жадуват за нищо по-силно от печалби и изгоди.“

От момента на разпада на Съветския съюз имахме възможност да наблюдаваме как историческите и политическите приемниците на англичаните – американците, изграждаха и разширяваха своята фабрика, по-точно корпорация, която днес извлича печалби в глобални мащаби. Много страни, като Югославия, Афганистан или Ирак, изпитаха върху себе си действието на този бизнес модел.”

Всички тези държави днес по един или друг начин се стремят да се освободят от западния корпоративен захват. И пряко или непряко, материално или морално, те ще застанат на страната на Русия в настоящия изключително критичен момент за целия свят! Иран вече го намекна открито (доскоро просто беше опасно). Китай никога не го е крил. В края на 2021 г. Нарендра Моди на два пъти се срещна с Вл. Путин, а С. Лавров с индийския си колега. Оста Техеран – Москва – Пекин – Делхи е ужас за САЩ и Великобритания. На Балканите опора на Русия е Сърбия, чийто президент следва здравия си разум. Дойче Веле вече „изпищя”: „Прави се опит България да бъде натикана обратно в руска сфера на влияние.” Бих добавила: КЪДЕТО Й Е МЯСТОТО!

Калкото до Казахстан, миналият опит и настоящата реалност показаха до какво води многовекторната политика на зависима неядрена държава, когато няма приоритизация на векторите. Иска или не, Токаев припозна Русия като „съюзник”. Преди това тя беше просто „партньор”.

Бележки:

1 USAID UNITED STATES AGENCY FOR INTERNATIONAL DEVELOPMENT. Разведывательное агентство «Р-Техно», 10.01.2022, с. 6

2 Сред най-големите американски благотворителни фондации, участващи в този процес са: The People-to-People Reconciliation Fund (P2P); The Complex Crises Fund (CCF); Open Society Foundations (OSF); Фонд Евразия (The Eurasia Foundation); The Ford Foundation; Rockefeller Foundation; Rockefeller Bros. Fund; Charles Stewart Mott Foundation; Freedom House (House Freedom Fund); The European Bank for Reconstruction and Development (EBRD); Overseas Private Investment Corporation; National Endowment for the Arts, International Activities Office; International Republican Institute; National Endowment for Democracy (NED); National Democratic Institute (NDI).

3 Campbell, К., Patel, N., Singh, V. The Power of Balance: America in iAsia. Center for a New American Security, Washington, June 2008

4 USAID UNITED STATES AGENCY FOR INTERNATIONAL DEVELOPMENT. Разведывательное агентство «Р-Техно», 10.01.2022, с. 21

5Шмит, К. Понятието за политическото. С. УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 21

6 Заседание Международного дискуссионного клуба «Валдай», 3. 10. 2019, Сочи. Мин. 02:21:00 – 02:21:52

7 Пак там, мин. 01:14:22 – 01:22:10

8 На 10 януари 2022г. на извънредната среща на върха на ОДКС, президентът на Таджикистан Емомали Рахмон призова да се създаде „пояс на сигурност около Афганистан“. Според таджикските разузнавателни служби броят на лагерите и центровете за обучение на терористи, граничещи с южните граници на страните в ОДКС, в североизточните провинции на Афганистан, е над 40, а числеността им достига над 6 хиляди бойци. Ситуацията на таджикско-афганистанската граница става все по-сложна с всеки изминал ден, боевете между самите талибани вървят точно по границата (Рахмон заявил, что у южных границ ОДКБ насчитывается более 6 тыс. Боевиков. ТАСС, 10.01.2022. https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/13384409fbclid=IwAR0tx4RCDANogbx6nz49JHZvdXZbv3nZNZsjoLenphK2wPxg2EuEAkDOcVw

** https://www.youtube.com/watch app=desktop&v=65sfXTrBGZM&feature=youtu.be&fbclid=IwAR3mnf9YuCpukSnrDL5YnVJ53R2zvDL5EJ1oMAV50xIiqZiz6l70ao3L670

В края на декември излезе от печат първата Енциклопедия за Априлското въстание 1876 г. Нейни автори са доц. д-р Атанас Шопов и Десислава Костадинова, а предговорът е написан от доц. д-р Милен Куманов. Издателството е Фабер.

Статиите са подредени по азбучен ред. Има и специално Упътване как да се ползва Енциклопедията. Вътре в публикациите е отредено съществено място на местните революционни комитети, както и на значими революционни дейци и войводи. Енциклопедията съдържа снимков материал на Панагюрския край и богата информация за събития и лица, свързани с Априлското въстание 1876 г.

Издава се с любезната подкрепа на Фондация „Асарел“, „Оптикс“ АД, Оптикоелектрон, Винарска изба „Румелия“ и с личното участие на семейство Иглика и Николай Михайлови и Иван Ченчев.

По електронен път ще се проверява наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в пунктовете за технически прегледи. Мярката е в съответствие с политиката на правителството и заявката на министър Николай Събев за намаляване на административната тежест за крайния потребител и премахване на хартиените документи.

По повод осъществяването на 30-ата българска антарктическа експедиция, „Български пощи“ ЕАД информират, че от 27 години има договорни отношения с Антарктическия институт и поддържа временна пощенска станция за приемане и доставка на кореспондентски пратки на остров Ливингстън.