- Вече открито се говори, че Вие сте автор на идеята, основен организатор, и практически единствения човек, който е намерил спонсорите за събитието.
- Нека не класираме хората по заслуги! Да, аз дадох идеята, да,аз бях този, който намери спонсорите, но ако не беше духовната подкрепа на "Самосъзнание" и на моите приятели от съюза този дързък проект не би бил възможен. Да не забравяме също, че прес-службата на община Бургас веднага разгласи събитието по своите канали, а подписът на заместник-кмета г-жа Йорданка Ананиева направи възможно безплатното ползване на богатата гама от услуги на КЦ"Морско казино".
- Имахте ли някакви опасения в началото?
- И още как! Страхувах се , че може би няма да има достатъчно участници. А към края на обявения за изпращане на книги период започнах да се боя, че пристигащите книги могат да надхърлят потенциала на организаторите - толкова много бяха желаещите!
- Диапазонът на конкурса е много широк: състезават се творби в две категории - поезия и проза. Не са ли тези две категориални рамки много широки?
- Да, така е. Но в съвременната словесност рядко има напълно самостоятелен жанр. Често ставаме свидетели как в една краеведска книга, например, се промъкват и елементи от романа, от поезията, от какво ли още не...При това не става дума само за художествената документалистика или сценариите, обединяващи елементи от всички литературни жанрове и дори изкуства. Би било страшно несправедливо, ако обявим някой от жанровете за по-малко художествен по презумпция и го изхвърлим от литературната надпревара.
- Не е ли романът най-ухажвания литературен жанр?
- Много добре го казахте: "най-ухажвания". Но не само ухажван, а дори фетишизиран. Това се наблюдава дори в най-големия литературен конкурс "Ръкописът". Друг е въпросът, че "голям" в случая означава "добре рекламиран" и с огромен брой участници, което, впрочем, е пряк резултат от първото. Но литературната големина не се измерва с това. Тя се измерва с друго.
- И какво е то?
- С въпроса си по-скоро желаете да напомня това, което всички знаят: един културен форум - и особено конкурс! - е голям със своя морал. В нашия конкурс се съдържа огромен нравствен заряд, дори бих казал, че самото наименование на конкурса е предчувствие за морална плесница. Не случайно той беше оплют в един сайт от бургаски писател, известен, впрочем с това, че се опитва да черпи рекламни дивиденти от демитологизацията на доказани личности и събития.
- Значи няма фанфари и тържествени дитирамби...
- Да, никой не потупа дружески момчето по гърба за добре свършената работа. По-скоро усетих мобилизация против конкурса в резултат на моралното настъпление, което традиционалистите в литературата провидяха в него.
- А ако случайно имат право да реагират? Сигурен ли сте в обективността на журито?
- По-скоро съм сигурен в неговата субективност. Аз дори благослових тази субективност в името на обективността. Виждам, че не ме разбирате, затова веднага ще поясня: от сблъсъка на личните субективни оценки се ражда онова особено качество на оценъчносттта, което пряко се родее с обективното и справедливото. Ще ви дам един пример: когато членът на журито Стоян Георгиев прочете няколко слаби прозаични книги, той ме потърси по телефона и ме попита как да постъпи, за да може хем да изкаже честно мнението си, хем да не урони престижа и достойнството на техните автори."Знаеш, че съм прям човек и не мога да премълчавам неудобните истини". Казах му: "Оценяй така, както мислиш и чувстваш! Ако белетристиката е слаба, просто си го кажи и толкоз!" Подобни разговори се водеха и с други колеги от журито. Д-р Анета Дилова, например, откри неточности в историческата фактология и топонимия в краеведска книга. Бурно я насърчих да ги посочи!
- От къде са авторите, които участват в конкурса?
- За наша радост авторите са от почти всички области на страната. По-големите градове, разбира се, традиционно излъчват повече писатели/ пък и не само писатели!/, поради което съвсем закономерно е най-масовото участие да идва именно от тях. Затова никак не е чудно, че най-много книги пристигнаха от Варна.
- Не е ли Варна прекалено голям град, за да се вмести във формулата "Голямата книга на малкия град"?
- Вашият въпрос удивително прилича на въпроса на Ивелина Георгиева от Бургас. ,който тя ми зададе във връзка с регламента на състезанието. Според българските стандарти Бургас е голям град и не би трябвало да е възможно участието в конкурса на бургазлийка като нея. Отговорихме и,че "определението "малкия град" е метафора, която означава "всички градове и села извън столицата".По-нататък пояснихме, че не става въпрос за прокарване на "нова изкуствена разделителна линия между провинция и столица, а просто за инициатива, целяща да даде глътка въздух на авторите от извънстоличното културно пространство". Ивелина ни разбра и изпрати своя книга за конкурса.
- Кои книги Ви радват най-много?
- По принцип ме радват хубавите книги изобщо, но най-много ме възторгват хубавите книги, създадени от автори, живеещи в типичен малък български град или село. Такава книга е, например, романът "Коланджа" от Христо Красин. Неговият автор живее в гр.Ардино и доказва за сетен път поетичната теза на Матей Шопкин, че малките градчета са всъщност "великите" градчета на България. От друга страна, има случаи, в които малкото селище за ужас на любителите на метафори ражда банално " малък" автор и в този случай няма нищо нито интересно, нито изключително. Такъв "поет", например, ни изпрати стиховете си от едно карловско село, което е прекрасно за конкурс като нашия, но не успя да получи награда, защото неумелият поетичен слог и неубедителната метафорика не му отреждат мястото на голям поет.
- Като казахте "карловско село" и се досетих, че журито присъди колективна награда на литературен клуб "Литературен Ееверест" от гр.Карлово, в който членуват и деца в средношколска възраст. Наистина ли всички са толкова добри? Според мен една колективна литературна награда е анахронизъм.
- Имате предвид индивидуалистичната природа на писателя ли?
- Не, имам предвид, че трябва да се оценяват конкретни характеристики на творба, а не на литературен отбор. Старческо умиление ли предизвикаха у председателя на журито децата от клуб "Литературен Еверест"?
- И това го има! Но трябва да признаем, че младите писатели от клуба на психолога Росица Иванова са действително ковачи на свежи образи и инвенции, които са недостъпни за светоусещането на по-зрелите творци. Сред тях ми се иска специално да отлича Йорданка Делева, която пише/цитирам приблизително/: "Далеч от света на страховете и сенките се намира една сладка реалност, в която въпреки догмите и предразсъдъците имаш свободата да бъдеш себе си." Тези деца от Карлово имат свободата да бъдат себе си и то именно в малкия град!
- Не мога да не Ви попитам за структурата на награждаването Вече тръгнаха слухове, че наградите са прекалено много, което води до девалвация на конкурса.
- Много им се иска на някои да се получи девалвация! Получава се по-скоро ескалация на литературното откривателство, защото при една традиционна класация, състояща се от първо, второ и трето място не е възможно да бъдат поощрени всички онези таланти, които населяват литературното пространство. В повечето случаи ние даваме награда не за книгата като цяло, а за определена сполука в нея, която се състои във високата степен на удовлетворяване на един или друг художествен критерий.
- Можете ли дадете примери?
- Например Цветан Дочев от Враца има награда за принос към хумористичния фолклор в неговата книга с вицове. Иглика Дионисева от с.Челопеч беше предложена от мен за награда заради приноса и към формата на свободния стих. Интересни попадения има и поетесата Таня Благова от Раднево. Нейната книга "Есенно матине" беше номинирана заради приноса и към жанровата синкретичност. Разбира се, съществуват и по-традиционни определения за награди като награда за любовна лирика, за патриотична поезия, за художествена документалистика, за публицистика и др.
- Последното отново ме навява на мисълта за широкия жанров обхват на конкурсните книги. Не означава ли това, че членовете на журито трябва да са специалисти в различни области?
- Точно това означава! Забележителният поет Светослав Славов, например, е доктор на техническите науки, което автоматично го прави блестящ оценител на книги с такава тематична насоченост. Докторът по философия Анета Дилова, която е автор на изключителни краеведски книги и нежна поезия, може да оцени компетентно всеки труд от нейната област. Доц.д-р Снежана Стоянова, специалист по електроника и краевед, даде вярна оценка на редица чисто научни книги, които обикновен поет не е в състояние да журира. Поетесата Мария Йосифова, доцент и доктор по философия, извърши проникновен анализ на философските идеи в редица книги, при това не само поетични. Детската писателка и драматург Мила Канджева, лауреат на национални конкурси за драматургия, "разфасова" с вещина детските книги., но не само тях. Да изброявам ли още? Няма смисъл. Ще добавя само,че полифоничният литературен специалист Стоян Георгиев е такъв дялан камък, че е в състояние да оцени книги във всички жанрове и категории. Същата квалификация има и доц.д.р Златка Петрова, чито верни оценки автоматично я правят не само жури,но и мъдър и полезен редактор.
Подобни оценки могат да се изкажат за белетриста Йордан Василев, председател на Съюза на свободните писатели в Русе, литературния критик и зам.председател на ССП - клон Бургас Венета Ташева, докторът по журналистика Емилия Николова и др. За такъв грандиозен конкурс, като нашия са нужни всякакви специалисти, като освен това се изисква да бъдат и с литературна "закваска". Нашето жури е точно такова.
- От колко души се състои журито?
- От единадесет члена.
- Признавам, че ми е интересно с Вас и можем да разговаряме от минус до плюс безкрайност, но за съжаление обемът на вестника не позволява това. Затова ще Ви задам само един последен въпрос: кой е спонсор на събитието?
- Генерален спонсор на събитието е белгийския филантроп Сабри Ерген, като към него по-късно се присъединиха Тончо Карабулков от Париж, д-р Цонка Иванова, ИК"Янита"-Казанлък в лицето на нейния директор Яница Станчева, НЧ" Познай себе си - 1919" в с.Ряхово, обл.Русе, Стела Илиева. За моето спомоществователство не говоря нищо,защото то не спира нито за миг, откакто станах секретар на Съюза на свободните писатели в България и главен координатор на проекта за конкурса.
- Благодаря Ви, г-н Марашки.
Разговорът води: Дона Митева
