Изложбата и проектът са част от инициативата на фондация "Проект Бузлуджа", която има за цел превръщането на сградата във функциониращ паметник на културата.
- Госпожо Иванова, какво представя изложбата "Бузлуджа - паметта на времето"?
- Изложбата представя историята на мястото, на което е построен паметникът, от самото начало - битката на Хаджидимитровата чета, идеите за създаване на паметника, процеса на самото създаване, изграждането на паметника "Бузлуджа", актуалното състояние, в което той се намира в момента и идеи за неговото бъдеще с моето конкретното предложение. Изложбата показва още фотографии на шотландката Никола Милър, която живее в България и фотографира монумента в различни негови светлини, изключително впечатляващи. Посетителите на изложбата имат възможност да закупят тези снимки, които желаят и по този начин да подпомогнат инициативата, като събраните средства ще бъдат използвани от фондацията за нейните дейности и развитието на проекта.
- Къде е представян до сега Вашият проект ?
- Първото представяне на проекта беше в Казанлък през месец януари тази година, след това и в Стара Загора. Той бе представен и по време на XIV Триенале на архитектурата "Интерарх" в София, където беше отличен със специална награда на Камарата на архитектите. Представен бе и по време на Кръгла маса "Социалистическото наследство - наследство в риск". Подобна кръгла маса и среща бе организирана и в Берлин. Проекта бе изложен и в Монтана, проектирам и представянето му в бъдещи изложби и конференции.
- Какви са акцентите във Вашия проект?
- Моето предложение се казва "Бузлуджа - паметта на времето" и превръща монумента в паметник на времето, който разказва историята на България от древността до днес, като това е един много емоционален прочит на историята чрез самата архитектура, чрез самия паметник, който не е просто рамка на експозицията, а е самият експонат. В рамките на проекта се предвижда и зала, в която могат да се случват събития, като четения, прожекции на филми, конференции. Предвижда се и изграждането на асансьор, който да изкачва посетителите до дължината на петолъчката, до терасата на последното ниво, което има страхотна гледка.
- В първоначалния си вариант паметникът "Бузлуджа" беше една история на времето, предвиждате ли тази история да бъде възстановена ?
- Това е много скъп вариант. А и смятам, че не е най-правилният вариант, защото разрухата на паметника е част от неговата история. И по този начин той носи също посланието на времето. Построяването на един такъв паметник е свързано с издигането в култ на една определена партия, което не е целта днес. Целта е да опазим културното си наследство, което вече съществува и което има огромен потенциал да бъде развито и да бъде използвано за целите ни днес - да се превърне в една туристическа дестинация, която да бъде посещавана на национално и световно ниво, защото паметникът на Бузлуджа буди интерес навсякъде по света, където бъде показан.
- Срещате ли съмишленици на идеите си за проекта?
- Да. Засега срещам доста позитивни реакции в изложбите, кръглите маси и презентации, които правя в различни градове в България и в Германия. Това е и стимулът ми да продължавам да се боря и да работя п този проект. Надявам се да срещам и все по-широка обществена подкрепа, защото това е един национален проект и културна ценност от национално значение.
- Според Вашия проект, какви средства ще бъдат необходими възстановяването на монумента ?
- Необходима е конструктивна експертиза, която да установи необходимото конструктивно укрепване на сградата. Преди да се направи тя, не може да се каже колко средства са необходими, за да превърнат монумента в действащ паметник на културата. Но по най-груби, първоначални изчисления са необходими от два до три милиона лева.
Йордан Славов
