Чудомир. Такъв, какъвто го видя и описа писателят и журналист Георги Матев в книгата си "Срещи и разговори с Чудомир", Пловдив 1978г., издателство "Христо Г. Данов". В книгата Матев е публикувал интервю с Чудомир от 1966г., във време, когато на прага са били избори, в които е издигната кандидатурата на Чудомир както за градски и окръжен съветник, така и за народен представител. А вие, нашите читатели усетете, преценете. Има ли разлика между преди и сега. Между кандидатите за власт преди и сега. Дали подбудите са същите, както и тогава - преди близо половин век.

Ето интервюто и неговата предистория, публикувани в книгата "Срещи и разговори с Чудомир":

Чудомир и кандидатурата му за народен представител и градски съветник

Отново предстояха избори и в тях бе издигната кандидатурата на Чудомир не само за градски и окръжен съветник, а и за народен представител. Това бе още една признателност на партията към неговото голямо дело, към неговата творческа и обществено ангажирана личност.

От Радио Стара Загора ме изпратиха в Казанлък да взема интервю от кандидата за народен представител в 366-ти Павелбански избирателен район Димитър Христов Чорбаджийски.

Старите постройки около "Трапезица" 6 са съборени, подновяването на града е стигнало и дотук. Пътната врата у Чудомирови е отворена и гостоприемно ме кани да вляза. Посреща ме Мара Чорбаджийска:

"Чудомир го няма. Сега той съвсем малко стои в къщи. През деня е на съвещания, заседания, в музея, в читалището, а вечер има срещи в селата".

 Все пак аз решавам най-напред да го потърся в сладкарница "Роза", знам, че обича да се отбива там на чаша кафе.

 Няма го, вече не се мярка насам, държавен човек стана - казват ми пенсионерите, на които очевидно също липсва.

 Значи, няма защо да го търся и в турското кафене. И таблата, и рисуването от натура са в отпуск. Следващите ориентири са музеят, читалището. Но и там следите се губят. Нищо друго не ми остава, освен да го чакам у дома му. Запътвам се по пазарската улица.

- Ей, къде? - подвиква ми някой.

 Без да съм го видял, знам, че това е Чудомир. Не можеш да сбъркаш топлия му глас.

 Ръкуваме се и не успявам да му кажа нищо. При него постоянно се спират хора и му честитят кандидатурата.

- И вие ли повярвахте, че от мене ще излезе народен представител? Щото аз все не мога да повярвам.

 Съгражданите на Чудомир са радостни, че един човек и творец като Чудомир ще бъде в Народното събрание. Макар всеки ден да са при планината и това е сериозна опасност да не я забележат, те вече са открили, а някои преоткрили какъв човек живее между тях.

 - Хайде сега да отидем към къщи. Само там май можем да си чуем приказката.

 Тръгваме.

- Какво е това сандъче, дето го носиш? - неочаквано спира Чудомир.

- Магнетофон - казвам, - при кандидат за народен представител се ходи с магнетофон.

- Ха, само това оставаше. Разбери, бе човек, работа имам, не е време за приказки. Ето, във вторник се срещнах с избирателите от село Ясеново. Колко умни неща казаха, колко въпроси поставиха. Не е лесно да отговориш на хора, които лично познаваш и те те познават, които знаят много неща за тебе. Че и в Павел баня беше така, и в Долно Сахране, и в Александрово. . .

- Ами, то интервюто май вече започна, само дето не съм включил магнетофона - правя си устата аз.

- Сега не, да се разберем - Чудомир е категоричен.

Отиваме у тях, разпитва ме за много неща от живота в Зарата, а аз все гледам да извъртя работата около интервюто.

- Това дяволско сандъче - той сочи магнетофона - ме обърква, ченето ми започва съвсем да скърца. Да се разберем така; то се е видяло, че няма да мога да се измъкна от тебе, ами поне ми дай време да отговоря на въпросите. Аз съм свикнал всичко да обмисля, да го напиша и да се подпиша под него.

 След една седмица получавам интервюто, написано върху два бели листа със следната забележка на края:

"Драги М., по този начин само такива недоносчета мога да нравя. Друг път ми дай по-гол ям срок, ако искаш по-свястно да бъде. Виж там и поправи, ако съм сбъркал нещо, че пак бързам. ..

Чуд."

Интервюто…

Критичността, по-точно самокритичността на Чудомир няма нищо общо с твърдението за някакво "недоносче". Интервюто бе излъчено без всякакви поправки. Ето неговият текст:

- Как посрещнахте решението да бъдете кандидат за народен представител?

- Понеже никак не го очаквах, помислих, че някой се е пошегувал. После като разбрах, че не било шега, рекох, че другарите са сбъркали и са рекли: "През изтеклата година този човек го чествахме, хвалихме, дигахме го до небесата, я сега да го свалим и го натоварим, за да видим още колко товар може да носи на гърба си."

- Е, посвикнахте ли с товара?

- Отначало много ми тежеше, та поритах, поскачах, но привикнах.

- И сега?

- Сега, като обходих първите села и направих първите си срещи, увлякох се и ми стана интересно. Та аз съм селянин и се чувствам като в своя среда. Освен това познавам историята на всички села от бившата околия. Зная произхода на жителите им, историческите паметници, нравите, обичаите и пр. Много от селяните ми са роднини, познати, бивши мои ученици. Познавам и повечето от техните болки и нужди.

- Как провеждате вашите събрания?

- Без дълги речи, а повече в непринуден разговор. Не ги лъжа, нито им обещавам, че ще прекарам река през селото и железен мост над нея, защото това не са едновремешните селяни и знаят какво може и какво не може. Не обичат и дългите шаблонни предизборни речи, затова моите събрания са винаги кратки и добре посетени.

- Значи, работата тръгна?

- Тя, че тръгна, тръгна, но не е тъй лесно, както си мислят някои. Това са 13 будни села с по 13 поръчения и всяко от тях, разбира се, е "важно", "спешно", "неотложно". Не се ли изпълни навреме, да му мисли народният представител. А те са толкова различни, че може да се случи като в народната приказка: градинарите от едно село да искат дъжд, а тухларите от съседното да искат суша и да се чудиш на кого да угодиш! Пред нас е и голямата задача да превърнем Розовата долина в туристически обект и ще трябва по пътища и железопътни линии, навред, дето може, да се насадят декоративни рози, да се засадят орехи, кестени, ягоди, лавандула, мента, да се направят хотели, паметници, чешми, места за паркиране на коли и пр. Изобщо Розовата долина да се преобрази така, че който я посети веднъж, да повтори и потрети.

Открива се, значи много работа.

…

*Чудомир е избран през 1966г. за народен представител от Павелбански избирателен район.

*Материалът е публикуван в книгата на Георги Матев "Срещи и разговори с Чудомир", Пловдив 1978г., издателство "Христо Г. Данов"

Материалите подготви Светла Димова