И днес, макар и влезли в лоното на цивилизована Европа, отново сме разединени и противопоставени. В името на кого и на какво?
Преди време покойният проф. Николай Василев направи елегантна перифраза на виден френски историк за съдбата на обществените преврати: "Революциите се подготвят от мъдреци, извършват се от храбреци и се консумират от хитреци." С редакторското си око открих липсата на още едни герои в тази верига от поколения - поколението на творците - хората, които 45 години след 9-ти септември 1944 г. построиха в България стотици фабрики и заводи, ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ, училища и болници, детски градини и почивни станции, университети и спортни палати, резиденции и дворци, хиляди декари оранжерии и селскостопански сгради. Строяха с доброволен и безплатен бригадирски труд, срещу ниски заплати и трудодни, но с вдъхновението и вярата, че създават блага за идващите след тях генерации. И не мога да не мисля с омерзение, че докато с труда на милиони хора са създавани безценни основни фондове за икономиката, образованието и културата и са събирани левче по левче социални фондове за милиарди, хитреците, подслонени на заветни места са потривали ръце и чакали да се натрупат достатъчно богатства, за да сменят системата и да си ги поделят. Това е простичката истина за т.н. "български преход". И за да не лъсне тя изведнъж и "ачик", отново спретнаха за народа ни "време разделно" - противопоставиха червени на сини, граждани на селяни, работници на интелигенция. Докато всичко ценно мина в ръцете им, изтече в различни посоки на света и се върна "изпрано", за да легитимира богатствата на нашенските олигарси. А народът ни отново бе разделен - на "протестиращи" и "контра протестиращи", насъсквани едни против други, за да има време отново да се пооткрадне нещо в суматохата. Съзнаваха ли го или не, но тези хора всъщност бяха излезли на улицата за едно и също - да отстояват правото си на нормален и достоен живот в нормална правова държава. Възрастните - настояващи да получат гаранции за сигурни и достойни старини. Младите и перспективните - претендиращи за строги закони, ред и справедливост, за да не се налага да изживеят безизходицата на родителите си и най-важното - да останат в родината си. Само че и едните и другите май до сега все залагаха на погрешни "спасители"…
Броени дни ни отделят от поредните избори за органи на местна власт и управление - съдбовно важни за развитието на регионите и битието на хората. От бъдещите кметове и екипи от съветници зависи дали общините ще процъфтяват или ще боксуват, дали ще се развива тяхната инфраструктура, ще се усвояват ли европейските фондове, ще се разкриват ли нови работни места и в крайна сметка - ще заживеят ли по-сносно и спокойно техните жители. Би трябвало всички да осъзнаем важността на тези избори и да упражним свещеното си право на глас. Затова е стряскащо, че отново електоратът се колебае дали да гласува и за кого да гласува. Опитах се да потърся обяснение за тази неориентираност в едно сравнение, което ме потресе. Ето го:
В Русия - при население 143,5 милиона има 7 регистрирани партии
В САЩ - при население 316,4 милиона има 9 регистрирани партии
Германия - с население 80,6 милиона има 9 регистрирани партии
Франция - с население 66,0 милиона има 19 регистрирани партии
Великобритания - с население 64.1 милиона - 9 регистрирани партии
А България - със скромните си 7.3 милиона поданици - има регистрирани 132 партии и движения и 13 коалиции!!!
Вярно е, че политическият плурализъм е един от белезите на демокрацията, но у нас нещата са минали отвъд всякакви разумни и допустими граници. Нормално е в една държава да има лява, дясна и центристка партии, че и 2-3 по-екзотични, ама пък чак 145! И се питам: Няма ли кой да спре това нашенско безумие - всеки, въобразил си, че е с харизмата на лидер, да си прави партия?! Не ви ли напомня тази мания за вождизъм забавната фраза: "Много вожд, малко индианец?" Кой го позволи, по какви критерии и къде са гледали маститите юристи, сътворявали различните варианти на Закона за политическите партии? И дали са поискали съвет поне от един изявен народопсихолог? Не е тайна, че при всички избори хората стават разногледи пред подобните на чаршафи бюлетини и отвратени, предпочитат вместо към урните, да тръгнат към някое по-приятно местенце. А я си представете стресът на ония полуграмотни или доведени от чужбина хорица, които трябва с канапче да измерят разстоянието до номера, за който им е поръчано (а може би и платено) да гласуват? Затова смятам, че е крайно време да се разработи и приеме нов закон, определящ строги критерии за регистрацията и особено за субсидиите на политическите партии, движения и коалиции, за чиято издръжка държавата харчи милиони, ощетявайки все по-обедняващия им електорат…
Но да се върна към местните избори. В община Стара Загора, например, са се регистрирали за участие 37 партии! Вероятно подобни са кандидатурите и в общините в цялата страна. И след като предварително е ясно, че в местния вот преобладава мажоритарния елемент, до какво друго, освен до разпиляване на гласове и до липса на градивно мнозинство в бъдещите местни "парламенти" може да доведе това? Любопитно ми е също така колко от тези партии са били представени в досегашните общински съвети и отчели ли са се пред обществото какво от предизборните си програми преди 4 години са изпълнили, за да претендират отново за присъствие във властта? Как тогава искаме хората да не се колебаят за кого да гласуват и в изборния ден да решат, че няма смисъл??? А смисъл има и повече от всякога е нужно - особено българите - да отидем до един до урните. И нека не повтаряме самоубийствения сценарий "проба - грешка"! Няма да правя агитация в полза на нито една партия. Но ще призова: Нека най-сетне да загърбим разделното време, защото ни предстои истинска, велика битка за спасяването на България! А такава битка не може да бъде спечелена с наемници, номадствали от партия на партия, наемници с купени дипломи, неясен произход на богатствата и съмнителен морал. Пред големи битки великите пълководци никога не са разчитали на наемници. Тяхната команда е била винаги: "Доброволците, крачка напред!" Та сега, според коригираната формула на проф. Василев, идва отново времето на доброволците-творци. Убедена съм, че в разграбената ни майка България са останали достатъчно почтени, образовани, решителни и отговорни синове и дъщери, които са се доказали многократно не с празнословие, а с реални дела. И за които всички ценности и земни блага са "после Отечеството". Като за Ботев. Като за Левски. Идва тяхното време! Такива хора има във всяка община, те са край нас. Трябва само да ги разпознаем и да им дадем доверието си.
Йорданка Трополова
