- Госпожо, Паникян каква е целта на срещата, която Сдружение " Майки срещу дрогата" организира в Казанлък?

- В продължение на вече 11 години нашето сдружение обикаля градовете в България, където евентуално има проблеми, свързани с употребата на дрога от подрастващи и ученици. Целта ни е да запознаем родители, ученици и обществени служители с основите на проблема и съответно да споделим опит, как ние решаваме проблемите, какво правим за зависимите хора. Част от представянето на сдружението е и презентацията на д-р Иван Добринов - видове дрога. Настоящата презентация е съсредоточена върху синтетичните дроги, защото най-малко се знае за тях в момента. Ако 90-те години най-големия бич беше хероинът, сега той е на заден план и предимно се използват амфетамини и синтетика, която не можем да обхванем. Не можем да обхванем видовете дрога, която влиза от Китай, Индия и къде ли не, и тук се прави на място.

- Какво най-често споделят с вас родителите, които идват на срещите?

- Всеки четвъртък нашето сдружение има сбирка. Когато дойдат първоначално родителите, те са уплашени, плачещи, треперещи, смятат, че само на тях им се случва най-страшното нещо в живота. И освен преживяванията покрай зависимостите, те смятат, че ще загубят децата си. В този случай, наша първа грижа е да променим отношението на родителите и начина, по който да се отнасят към децата си. Едно е родителят да прави  всичко за едно нормално дете, а когато имаме вече зависимост, то методите са съвсем различни. И отношението на родителите трябва да е коренно различно, ако искат да го мотивираме, да отиде да се лекува и да се справим с този проблем, дошъл на главите им. След работата с родителите, ако те не успеят да са достатъчно мотивирани и силни да помогнат на децата си, започваме срещи със самите младежи, докато ги изманипулираме, буквално. За да може да се решат да заминат на лечение. Предлагаме един разнообразен избор от места и възможности за лечение, след което ги настаняваме, подкрепяме ги, работим с родителите,  докато те се лекуват, как да ги посрещнат, какво е необходимо да се направи. Когато децата се върнат, продължаваме да поддържаме връзка за тяхната ресоциализация. С много млади хора , които са преодолели този проблем и работят, имат семейства, деца, продължаваме да поддържаме връзка.

- Какви по професия хора сте в това сдружение?

- Много различни. Аз съм музикант. Председателят на сдружението Веселина Божилова е журналист, имаме лекари, преподаватели в университети и хора с по-обикновени професии. Не е възможно да бъде направен портрет на родители или зависими. Зависими стават както много интелигентни деца, спортисти, отличници и студенти, така и деца на разделени родители, където са  липсвали  контрол и обич. Всеки десети или петнайсти човек се закача, независимо какъв е като интелект и като среда.

- Какво бихте казали на тези родители, които не събират смелост да дойдат на вашите срещи?

- Ние работим на принципа да запазим анонимността на родителите, да запазим техните страхове. Помагаме на тези, които ни търсят. Но бих казала, че тези които се страхуват, вредят много на децата си. Когато нещата станат сериозни и  вече са готови да ни потърсят за помощ, вече не ги интересува мнението на околните, много пъти е вече много късно. Имаме много деца, които умряха, защото не навреме и не по правилния начин се взеха мерки.

- Трябва да се говори много и открито по тези проблеми….

- Да, много трябва да се говори. Аз имам зависим син, който в момента е в една дълга добра ремисия. Още от самото начало, когато разбрах, уведомих близки, роднини, съседи, говорих по радиото, открито се обърнах към обществото. Винаги съм го казвала, аз не се страхувам от моя син, защото той е много прекрасно момче. Докато влезна наркотикът в живота му и той беше лидер, отличник, скаут, алпинист. Но нито той си е давал сметка, че няма да бъде безобидно и че наркотикът ще го повлече  като в капан, нито аз все още бях достатъчно подготвена в началото и това доведе до едни много тежки години след това и много по-продължително направи излизането от ситуацията. Колкото по-рано се говори, колкото по-рано се вземат мерки, колкото повече се интересуват родителите, толкова е по-добре. Дори и да нямат този проблем, но да знаят какво трябва да направят, как да наблюдават децата си -  за мен това е много важно. За това и правим тези срещи. За да може да им свети червената лампичка. Всеки смята, че това на него не може да му се случи. Не е вярно, на всеки може да се случи.

- Наскоро един клип на ученици, които приемат наркотик взриви социалните мрежи и медиите. Ученици и родители бяха категорични, че това е шега, Вие какво мислите за тази " шега"?

- Аз съм убедена, че това не е шега. Ние сме ходили в Сливен. Там имат много сериозен проблем, особено с употребата на амфетамини. В Сливен има и производство на амфетамини. Директорката на въпросното училище, иска да го запази. Родителите се страхуват и те, че ще им излезе име. Но това поведение е грешка от тяхна страна. Всеки от тях трябва да направи максимално бързо консултация с хора, които познават проблема и да започне да следи много изкъсо детето си. Защото всеки следващ ден може да бъде много късно вече.

Йордан Славов