Трагедия. Ноемврийски Париж и Бейрут се превръщат в нещастните бойни полета на една голяма трагедия. Тя ражда и своите герои, а те няма да бъдат забравени от хората, които са спасили. Чухте ли името Adel Termos? След като се намира близо до първия взрив в Бейрут, този мъж вижда втори атентатор и с риск за живота си се хвърля върху него, за да го спре. Бомбата се взривява. Тялото на Адел спасява стотици други. Той е герой, който заслужава да бъде запомнен.
Аз не вярвам в справедливостта,
защото светът наоколо не е справедлив и трябва да приемем този факт, но вярвам, че някои действия на хората са ценни и заслужават признание. Адел е един от тези хора.
Какво трябва да стане, за да няма нов случай на ливанец, французин, германец, белгиец или човек, от каквато и да е друга националност, който жертва живота си, за да оживеят десетки други?
Лесно решение няма, защото на карта са животите на милиони. Много хора свързват атентатите в Париж с бежанската вълна. Това се провокира и от някои български медии, които обичат тежки заглавия и жълто съдържание. В България почти не се чу едно от аналитичните мнения във Франция "Виждате ли от какво бягат бежанците?".
Говорим за Франция, която беше афектирана от атентатите. Адекватните и интелигентни журналисти там не си позволиха да обвиняват хилядите, които отскоро са в Европа, без доказателства. Факт е, че голяма част от хората бягат от ада на войната в Сирия и Ирак, където ежедневно стават свидетели или преки участници в трагични сцени, подобни на тази в Париж. Работа на разузнаването и на специалните служби е да локализират изключенията, които всъщност водят в Европа радикалните идеи, провокирали безумно насилие. И тук, за да бъдем обективни, трябва да признаем, че е възможно "Ислямска държава" (ИД) да има и по-глобална
Един от каналите за доходи на ИД е точно трафикът на хора. Те имат организирани маршрути и съдействие на локално ниво. "Ислямска държава" печели от риска, който е създала за доскорошните обитатели на погълнатите от военни действия държави в Близкия изток. За противодействие на този бизнес са се сетили италианците, които действат по следния начин с бежанските кораби в Средиземноморието: прехвърлят хората от кораба, който е използван за достигане до Италия, на правителствени лодки и кораби и го потапят. Защо? Защото корабът е финансова инвестиция. Ако спасите хората, но потопите плавателния съд, губят единствено инвеститорите (трафикантите). За тях става нерационално да купуват по 1 кораб (минимум за 700 000 долара) на един курс с бежанци. Тези италиански действия станаха и причина през последните месеци през Гърция да минава и 80% от човешкия поток към Европа, а Италия вече да е "по-спокойна".
Спрете финансовите приходи на тероризма и резултатите ще дойдат!
Но когато не виждаме противника си, е трудно да генерираме достатъчно цялостна информация, за да го спрем напълно. Затова трябва да признаем, че не става въпрос за война срещу видим противник. В този случай няма ясна победа или загуба, няма ясни правила на играта. "Ислямска държава" в момента има географска локация, която лесно може да бъде обхваната от военни операции, но това "държавно" формирование има и "представители" в цял свят, които са в постоянно движение. Те използват мрежа от "замразени" конфликтни точки, които с лекота могат да се превърнат в "горещи точки". Професионалният термин за този тип източници на човешки потенциал е "спяща клетка". Такива са гетата на имигранти, които не са могли да се интегрират успешно в обществото-приемник; такива са бедните региони на Балканите и в други части на Европа, където хората са готови да променят религиозните си убеждения заради финансова изгода; такива са социално уязвимите групи в едно общество и още много други. Този тип организации действат като паразити, а държавата, в която оперират, е просто "приемник". Както бълхите могат да скачат от куче на куче и да се развиват върху тях, докато не станат неудобни или не бъдат прогонени.
Уви, против бълхи може да напръскаме, но против радикални убеждения -няма как. Тях можем да ги борим единствено с образование, успешна социализация и адекватни доходи. Доброто образование убива крайностите, защото дава по-генерален поглед над проблемите и техните решения. Успешната социализация в образована среда води до липса на крайни пориви у индивида. И накрая - адекватните доходи позволяват на човек да живее нормално в обществото, където е избрал да гради бъдещето си, без да насочва погледа си към нелегални, странични или необичайни дейности. Ако един от тези три фактора липсва в една социална група, има риск нейните членове да станат инструмент в ръцете на нечии интереси.
Какво следва?
Това винаги е най-важният въпрос. Превенцията е най-висша форма на политическа интелигентност. Предишните години бяхме свидетели на процес на делегиране на отговорност и правомощия от националните правителства към наднационалните управленски органи. След суспендирането на Шенгенското споразумение от страна на Франция започва обратен процес. Националните правителства ще трябва да взимат повече решения, свързани с националната сигурност, икономическото развитие и граничните въпроси. Всяко решение в политиката е временно, но това със сигурност няма да бъде за месец-два. Затова и ние, българите, трябва малко по малко да се научим да се вглеждаме в собствените си проблеми с надеждата сами да ги решим.
Очакванията ни към Европейската комисия и Европейския парламент са прекалено високи, а в същото време очакванията ни към родните училища и учителите в тях са прекалено ниски. А децата израстват в училище, а не в Европейския парламент. За да сме готови да посрещнем предизвикателствата и последствията, с които идват разместванията на тектонски плочи в световната геополитика, трябва да имаме стабилен двор и да не съдим с омраза, а да мислим превантивно. Затова и давам прости стъпки за действия: Децата от бежанските лагери трябва да тръгнат на училище и задължително да изучават български език; Вероучение е предмет, който не трябва да стига до учебната програма; ДАНС и съответните органи да наблюдават фондациите, които работят на територията на места с хора в риск: от ромските гета, през бедните квартали до бежанските лагери, и да локализират опити за посяване на радикални идеи сред младите чрез предложения за религиозно обучение и светло бъдеще в държави като Саудитска Арабия (например); Вслушване на управляващите в информацията, която идва от разузнавателните ни служби. Това са стъпки за България.
За ЕС стъпките са по-различни, по-глобални и много по-сложни. Те включват по-скоро цели процеси, за които са нужни време и големи парични потоци. В контекста на цяла Европа се сещам само за една първа стъпка -Обединена разузнавателна агенция. Тя вече съществува в лицето на EU INTCEN, но не съм убеден, че 70-те й служители са адекватен капацитет, който може да покрие всички процеси в Европа и по света.
В заключение искам да кажа, че Европа не е слаба, тя просто не присъства на картата на политическите сили в този момент. Няма обща европейска армия. Няма общо европейско разузнаване. Значи няма как да има обща европейска политика. И това ще ни коства много в бъдеще. Но не трябва да грешим и да говорим на езика на омразата. Да си мюсюлманин, не значи да бъдеш терорист. Голяма част от изповядващите тази религия също страдат от действията на "Ислямска държава" и всички радикални организации. Трябва да съдим, ако има доказателства, и да действаме с идеята за превенция.
Георги Захариев
* Георги Захариев е на 25 години, бакалавър по "Етнология" и магистър по "Историко-етнически модели на националната сигурност" в СУ "Св. Климент Охридски". Професионалните му начинания са разностранни и се разпрострират в различни полета - от издателска дейност, през международни отношения и политика, до опит в предприемачеството.
