От кои породи се произвеждат най-фините сирена и месни деликатеси със световна слава

Голям фермерски базар, демонстрации и дегустации очакват посетителите на 16 и 17 септември

 

Защо италианците обожават зеленото сирене от тетевенското село Черни Вит? Как изглежда породата овце Лакон, от която се произвежда популярното в цял свят сирене Рокфор? А кои породи са най-добри за халищата или кукерските костюми? И как Реплянската овца застана в основата на развитието на килимарството в Чипровци, довело местното производство до Световната листа на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство? Когато чуем за животновъдно изложение, едва ли изникват подобни въпроси, но Националното изложение по животновъдство в Сливен 2022 не само ще покаже от кои породи се правят най-фините тъкани, сирена или месни деликатеси, но ще даде шанс на потребителите да се докоснат или да опитат продуктите, разнесли славата на българските традиции и невероятния вкус на родната трапеза по света.

Историята на българското зелено сирене в Италия започва от 2007 г., когато е представено на Световното изложение на сирена в гр. Бра. Продуктът впечатлява кулинари и потребители с богатия си плътен вкус и аромат на мека сърцевина, покрита със зеленикава плесенна корица. Малцина знаят, че се произвежда от млякото на Тетевенската овца - автохтонна порода, разпространена в Средна Стара планина, в района на гр. Тетевен и селата Рибарица, Черни вит, Голям извор и Галата. Природо-климатичните условия и чистотата на високопланинските пасища обуславят специфичния състав на млякото. Зреенето на сиренето в продължение на 60 дни в дървени качета позволява на саламурата да изтече бавно. Чак през зимата качетата се прибират в избите, отварят се и сиренето се оставя да “хване” плесен за десетина дни при температура от 10-15°С. След това деликатесът може да престои година, две или дори три и да запази прекрасните си качества. Ключът е във влажността и специфичния мек климат по поречието на Черни Вит и големите температурни разлики през деня и нощта, които са определящи за развитието на характерната синьо-зелена плесен върху сиренето. Именно тя му придава онзи разкошен аромат, пикантен привкус и кремообразна консистенция с леко лютив послевкус, в които хората просто се влюбват. Ароматът му е богат и запомнящ се, събрал в себе си уханието на планинското овче мляко и дъхави поляни. 

Посетителите на изложението в Сливен ще могат да видят и породата овце, от чието мляко се произвежда знаменитото сирене Рокфор - Лакон. Само породата Лакон може да създаде световноизвестния деликатес със сини жилки.

Планинските райони на Западна Стара планина около Чипровско, Белоградчишко и Монтанско предлагат благоприятни условия за развитие на още една интересна порода, която ще видим на 16 и 17 септември в Сливен - Реплянската овца. Тя се е превърнала в солидна основа за развитие на килимарството, отвело Чипровските килими до Световната листа на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Основен материал в Чипровските килими са вълната и памукът. За изтъкаването на един квадратен метър Чипровски килим се използва 1,200 кг. вълнена прежда и 0,300 кг. памук за основа. Вълната се използва за вътък, изпридан с по-слаб сук и в дебелина, според желаната гъстота на килима, а фигурите, вплетени в дизайна носят философия и символика, които според мнозина притежават магическа сила.

Красота и сила носят и родопските халища, тъкани ръчно от вълната на каракачанските овце. Символ на лукс и богатство, но и на майсторлъка на домакинята, те впечатлявали с разнообразието в изработката, цветовете и наименованията, които носят в различните краища на България - „губери“ (в Копривщица), „козиняви“ и „китени халища“ (в Родопите), „ямболски кебета“ или „ямболии“ в Ямбол…. Също като страховитите кукерски костюми, с които гоним злите сили и молим за богата реколта по Сирни Заговезни. Част от магията на кукерството се крие именно в разкошните кукерски костюми, измайсторени от ценните кожи на Калоферска дългокосместа  и на Местна дългокосместа коза.

Всички тези породи и общо 550 елитни български животни, представляващи говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, коневъдството и зайцевъдството ще бъдат представени на XVI-то Националното животновъдно изложение Сливен 2022. Ще има още демонстрации на породата българско овчарско куче, фолклорна програма, презентации и дегустации, многобройни забавления за малки и големи, и голям фермерски базар, които очакват посетителите на 16 и 17 септември в Сливен - на изложбените площи до разклона за с. Мечкарево. Организатор е Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и Министерството на земеделието, с подкрепата на Държавен фонд „Земеделие“.

Голям фермерски базар, демонстрации и дегустации очакват посетителите на 16 и 17 септември

 

Защо италианците обожават зеленото сирене от тетевенското село Черни Вит? Как изглежда породата овце Лакон, от която се произвежда популярното в цял свят сирене Рокфор? А кои породи са най-добри за халищата или кукерските костюми? И как Реплянската овца застана в основата на развитието на килимарството в Чипровци, довело местното производство до Световната листа на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство? Когато чуем за животновъдно изложение, едва ли изникват подобни въпроси, но Националното изложение по животновъдство в Сливен 2022 не само ще покаже от кои породи се правят най-фините тъкани, сирена или месни деликатеси, но ще даде шанс на потребителите да се докоснат или да опитат продуктите, разнесли славата на българските традиции и невероятния вкус на родната трапеза по света.

Историята на българското зелено сирене в Италия започва от 2007 г., когато е представено на Световното изложение на сирена в гр. Бра. Продуктът впечатлява кулинари и потребители с богатия си плътен вкус и аромат на мека сърцевина, покрита със зеленикава плесенна корица. Малцина знаят, че се произвежда от млякото на Тетевенската овца - автохтонна порода, разпространена в Средна Стара планина, в района на гр. Тетевен и селата Рибарица, Черни вит, Голям извор и Галата. Природо-климатичните условия и чистотата на високопланинските пасища обуславят специфичния състав на млякото. Зреенето на сиренето в продължение на 60 дни в дървени качета позволява на саламурата да изтече бавно. Чак през зимата качетата се прибират в избите, отварят се и сиренето се оставя да “хване” плесен за десетина дни при температура от 10-15°С. След това деликатесът може да престои година, две или дори три и да запази прекрасните си качества. Ключът е във влажността и специфичния мек климат по поречието на Черни Вит и големите температурни разлики през деня и нощта, които са определящи за развитието на характерната синьо-зелена плесен върху сиренето. Именно тя му придава онзи разкошен аромат, пикантен привкус и кремообразна консистенция с леко лютив послевкус, в които хората просто се влюбват. Ароматът му е богат и запомнящ се, събрал в себе си уханието на планинското овче мляко и дъхави поляни. 

Посетителите на изложението в Сливен ще могат да видят и породата овце, от чието мляко се произвежда знаменитото сирене Рокфор - Лакон. Само породата Лакон може да създаде световноизвестния деликатес със сини жилки.

Планинските райони на Западна Стара планина около Чипровско, Белоградчишко и Монтанско предлагат благоприятни условия за развитие на още една интересна порода, която ще видим на 16 и 17 септември в Сливен - Реплянската овца. Тя се е превърнала в солидна основа за развитие на килимарството, отвело Чипровските килими до Световната листа на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Основен материал в Чипровските килими са вълната и памукът. За изтъкаването на един квадратен метър Чипровски килим се използва 1,200 кг. вълнена прежда и 0,300 кг. памук за основа. Вълната се използва за вътък, изпридан с по-слаб сук и в дебелина, според желаната гъстота на килима, а фигурите, вплетени в дизайна носят философия и символика, които според мнозина притежават магическа сила.

Красота и сила носят и родопските халища, тъкани ръчно от вълната на каракачанските овце. Символ на лукс и богатство, но и на майсторлъка на домакинята, те впечатлявали с разнообразието в изработката, цветовете и наименованията, които носят в различните краища на България - „губери“ (в Копривщица), „козиняви“ и „китени халища“ (в Родопите), „ямболски кебета“ или „ямболии“ в Ямбол…. Също като страховитите кукерски костюми, с които гоним злите сили и молим за богата реколта по Сирни Заговезни. Част от магията на кукерството се крие именно в разкошните кукерски костюми, измайсторени от ценните кожи на Калоферска дългокосместа  и на Местна дългокосместа коза.

Всички тези породи и общо 550 елитни български животни, представляващи говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, коневъдството и зайцевъдството ще бъдат представени на XVI-то Националното животновъдно изложение Сливен 2022. Ще има още демонстрации на породата българско овчарско куче, фолклорна програма, презентации и дегустации, многобройни забавления за малки и големи, и голям фермерски базар, които очакват посетителите на 16 и 17 септември в Сливен - на изложбените площи до разклона за с. Мечкарево. Организатор е Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и Министерството на земеделието, с подкрепата на Държавен фонд „Земеделие“.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co