Справедливостта е понятие за моралната правота
Основано на етиката, рационалността, закона, естественото право, честността, както и прилагането на закона, като се вземат предвид неотменимите и вродени права на всички граждани, без дискриминация въз основа на раса, пол, цвят на кожата, етническа принадлежност, религия, увреждане, възраст или други характеристики. Справедливост включва в себе си социалната справедливост…
Когато започнах да разсъждавам над една от основните линии – справедливост, залегнала в основите на Благоевата партия, създадена там на Бузлуджанската поля край Казанлък, в съзнанието ми изникна текста на маршът „Септемврийци”, с чиито първи куплет започнах. Един немодерен марш за днешния свят, една забравена песен, която като че ли искаме да скрием и забравим от самите себе си. Песен написана с кръв, страдание и болка, песен родена от онзи вик за справедливост, който се надига и днес.
И понеже тази песен е извън днешните модни класации, реших да се поровя в модерната социална технология наречена Фейсбук, дали има нещо немодерно, открих следния коментар след текста на марша: „Това не е мода, а начин на живот!”
Идеята за справедлив свят, за справедлив живот очевидно никога не е модерна, но е вечна и следователно пожарът на бунта ще лумва всеки път, когато баланса на справедливостта бъде нарушен.
Текстът превърнал се в песен или марш на справедливостта, никога няма да е на мода, но справедливостта винаги ще е начин на живот. Да си септемвриец, да си революционер, да си борец за свобода и справедливост не е било мода, очевидно не е и днес. Но е начин на живот, на отстояване на идеи и виждания за справедлив и достоен живот!
Огънят на бунта е актуален за всяко време и епоха. Пожарът на бунта за свобода, равенство и братство ще се засилва всеки път, когато избуи капитализма и неолиберализма. Най-точното определение за мен за неолиберализма в днешно време, на което съм попадала е, че „тази дума се е превърнала в реторическо оръжие, но правилно определя властващата идеология на нашата ера – идеология, почитаща логиката на пазара и отричаща нещата, които ни правят човеци”.
„Неолиберализъм” е стар термин, датиращ от 30-те години на миналия век, но днес той като че ли е „възроден”, защото най-добре описва съвременните икономически политики. Затова и съвсем естествено се появява общественото недоволство и се надигат стачки и бунтове, не само в България, но и в световен мащаб. Защото „неолибераланата” политика се налага в световната политика и България не е извън обсега на тези геополитически процеси.
Така че нищо ново под слънцето… ако преди вика за справедливост е раждал хайдути, антифашисти, революционери, партизани… днес естествения вик за справедливост са стачките. Тук обаче искам да отворя една скоба, че говоря за стачките ако самоестествен вик за справедливост, а не като платени протести и организирани агитки и марионетки.
Всеки вик за справедливост, независимо от време и геополитика, ражда революция, а революцията е признак за желание на свобода. А историческите процеси го доказват, че надигнала се революционна вълна, рано или късно води до свобода.
Отново ще се върна към марша на „Септемврийци” - текста е дело на поета и бореца за свобода Христо Кърпачев, който умира млад, през май 1943 г.
Христо Иванов Кърпачев е български поет и революционер. Той е роден на 24.07.1911 г. в село Надежда (дн. Кърпачево), Ловешко в бедно семейство. Завършва начално образование в родното си село и в с. Крушуна, после учи в гимназията в гр. Левски и в Педагогическото училище в Ловеч (1930), учителства в с. Церецел, Софийско. По указание на партията учи в Школата за запасни офицери в гр. Радомир (1932-1933). За комунистическа дейност е разжалван публично и осъден на 12 години затвор и глоба, лежи в затворите на Варна и Сливен (1933 - март 1940). След освобождаването си става агент на застрахователно дружество „Феникс” и е секретар на Ловешко-троянския партиен районен комитет. След провал през ноември 1941 г. минава в нелегалност. Издава нелегалния вестник „Истина” (1942-1943) и е инициатор за издаването на в. „Младеж”. В началото на 1943 г. става командир на партизански отряд „Чавдар” от 11 въстаническа освободителна зона. Предаден, загива на 32 г. в бой с полицията до Ловеч на 23.05.1943 г. Много от стиховете му са изгубени или унищожени от полицията. Най-известните му произведения са партизанските маршове „Септемврийци” и „Чавдарци”. Негови книги са издадени след 09.09.1944 г. - „Стихове и статии” (1945), „Избрани произведения” (1959) и др.
Христо Кърпачев със силата на перото си и до днес остава запалена искрата на буната за свобода и равенство.
И за да покажа, че за пожара на бунта и за свободата на отечество са винаги извън модата, но винаги са начин на живот и че когато заветите на Левски бъдат забравени в българското общество се възпламенява искрата на бунта ви ще ви припомня текст на Христо Кърпачев, станал марш на партизанския отряд в Ловеч „Чавдарци”:
„Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Балканът с хайдушките песни
отново размирно запя.
Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бунтовен -
при нас нека дойде войник.
Министри продават народа,
стражари бесилки коват.
Да вдигнем народа в тревога
избитите жертви зоват.
Народната мъка запали
в кръвта ни хайдушки пожар,
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял бе Чавдар.
Със ботевски пламък в борбата,
на Левски с духа несломим
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим.”
Исторически погледнато през тези 1300 години съществуване на България – няма нация, няма геополитическа сила, няма събитие, което да потуши огъня на българския дух за свобода. Особено, когато си целунат от съдбата и си роден тук – в полите на Стара планина, тук, където събуждайки се сутрин очите ти виждат славната Шипка – символ на българската свобода и Бузлуджа – символ на идеята за справедлив човешки живот.
„Не се гаси туй що не гасне!” е написал Патриарха на българската литература Иван Вазов през далечната 1883 година.
Изводът: НЕСПРАВЕДЛИВОСТ в обществото, неимоверно ражда РЕВОЛЮЦИЯ, а всяка „запалена” революционна искра, рано или късно води до СВОБОДА!
Яница Станчева
СНИМКА: Превземане на Бастилията, 14 юли 1789 г., худ. Жан-Пиер Уе, www.wikipedia.org