„Без саможертва няма легенда“ – Шипка знае и ще предава на поколенията твоята легенда, за да бъде светлината, която да ги води.”, казват още от Читалището.
Кой е о.з. полковник Георги Георгиев?
Георги Йорданов Георгиев е роден на 26.02.1932 г. в село Катунец, Ловешко. Завършил Военно-политическо училище и Висшия икономически институт. Служил е четиридесет години като офицер в армията. Десет години е бил журналист във в. „Народна армия”, пет от които като негов заместник-главен редактор. Четиринайсет години е бил началник на Военно издателство. Издал е редица документално-публицистични книги, между които „Личности и тревоги”, „Дарования”, „Живот на косъм” (преведена на руски език), „И това е любов”, „По стъпките им алени” (съавтор Стоян Александров), „Импулси от сърцето”. Съставител е на антология „Военна проза” от тритомника „Храбростта и мъката на България”. Автор на документално-публицистичната книга „Шипченци” - история в образи, галерия от портрети на будители, бунтовници, учители, учени, военни, художници с шипченски родов корен. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на орден „Кирил и Методий”, на военни отличия и на наградата на СБЖ „Златното перо”.
--
ДРУГИТЕ за полковник Георги Георгиев
ХУБАВИТЕ ХОРА
На полк. Г. Георгиев
сп. „Бълг. Воин“, кн.3/1986 г.
Аз обичам хубавите хора -
хората с усмихната душа!...
Може да летят с космичен кораб,
може просто да вървят пеша;
може да се трудят под земята,
може да достигнат Еверест,
но да не премазват красотата,
но да не прегазват ум и чест;
и сред съдбоносни земетръси
и сред озвездена тишина,
да остават верни на дълга си
и да носят горди знамена;
да приемат слава и присъда,
да презират всяка нищета
и на този вечен свят да бъдат
хляба и водата, и солта...
Може би напусто ви говоря,
може би напразно се теша,
но обичам хубавите хора -
хората с усмихната душа!...
МАТЕЙ ШОПКИН
Полковник Георги Георгиев бе едно от емблематичните имена в редколегията на вестник „Долина”. Като баща той ни превеждаше през славната история на Шипка, Казанлък и България. Той ни показваше и разказваше за честа и славата на Българската армия, вдъхваше на мен и на екипа на „Долина” сила, смелост да търсим истината и да устояваме каузи, да устояваме българския интерес.
Безкрайно много са спомените и разговорите ми свързани с него. Днес, след тази тъжа новина… едва ли бих могла да разкажа всичко, което искам. Но никога няма да забравя, че той беше човека, който ме запозна с Евтим Евтимов и имах възможността да направя интервю с него няколко месеца преди да поеме и той по Вечния път… Незабрави мигове!
Както и никога няма да забравя, че заедно с полковник Георгиев заедно започнахме мисията – да не позволим името на връх Шипка – символ на Българската свобода да бъде сменено. И успяхме! Заедно с него намерихме много съмишленици и съидейници, с които да отстоим тази кауза, въпреки мощните напъни на различни субекти попаднали под влиянието на различни политически конюнктури, които не спират да разделят и противопоставят българския народ през годините.
След като загубих баща си, полковник Георги Георгиев беше един от хората, които ми вдъхваше вяра, че всичко ще бъде наред, един от хората, които не пропускаше да ме попита как си и да ме утеши, че след лошото, винаги идва добро, но трябва да се бориш за да дойде!
А за брилянтното перо на Георги Георгиев – няма какво аз повече да кажа, всички читатели на „Долина” са се потапяли в неговото творчество – запознавал ги е с редица хора, водел ги е на различни места назад във времето...
Той обичаше Шипка и Казанлък като свои родни места!
Той помагаше на вестник „Долина” като на негова рожба!
Полковник Георгиев завеща много каузи, които да ни водят напред по пътя на честа, справедливостта, достойнството и светлината!
Почивай в мир, полковник Георгиев!
