Това е предложението на Правителството, което то отправи към Народното събрание, съобщиха от Пресцентъра на Министерски съвет. Правителството предлага да се одобрят промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), които имат за цел да отговорят на многобройните осъдителни решения на ЕСПЧ и на препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне относно лошите условия и пренаселеността в затворите в България. Те ще отстранят и пропуските в законодателството във връзка с констатираната липса на ефективни правни средства за защита срещу тези условия.
С новите текстове, предложени от кабинета, се предвижда изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м в спалното помещение за всеки лишен от свобода да влезе в сила незабавно след приемането на законопроекта от Народното събрание. Този минимален европейски стандарт бе записан в ЗИНЗС през 2012 г., но с отложено влизане в сила от 1 януари 2019 г. Аргументът тогава беше, че държавата не е в състояние да осигури на всички лишени от свобода подобен минимум.
За последната година и половина с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм и с бюджетни средства бяха ремонтирани седем затвора и затворнически общежития, пет ареста и учебният център за служители в Плевен. Предстои да бъде пуснато в експлоатация и затворническото общежитие от закрит тип в Дебелт към затвора в Бургас, който е с капацитет до 450 лишени от свобода. Тези мерки на правителството създадоха възможност да се изпълнят изискванията за подобряване на условията на живот и изтърпяване на наказанията в пенитенциарните заведения.
Именно във връзка с използването на наличния ресурс, се предвижда и нова система за първоначално разпределение на лишените от свобода, както и на последващо преместване и промяна на режима. Предлага се съдът с присъдата да определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Така се опростява сегашният ред, който изисква от съда да определя и типа затворническо заведение. Съобразявайки се с първоначално определения от съда режим, изцяло в правомощията на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е да осигури адекватно първоначално разпределение на лишените от свобода. Териториалното разпределение ще бъде съобразено с наличния капацитет и населеност, както и с възможността на осъдения да търпи наказанието си максимално близо до местоживеенето си. Промяната е с оглед по-рационално използване на капацитета на затворите и недопускане на пренаселеност. Преместването може да бъде за включване в курсове и обучения, като лишен от свобода може да бъде преместен по негово желание и за работа. Заповедите за преместване, както и отказите, ще могат да се обжалват пред Административния съд.
Законопроектът предвижда още премахването на Комисията за изпълнение на наказанията, която съществува във всеки затвор и която се занимава с предложенията за промяна на режима и за условното предсрочно освобождаване. Правомощията й ще се поемат от началника на съответния затвор. Това разширение на правомощията му е в съответствие с европейските правила за затворите и гарантира оперативност, бързина и персонифициране на отговорността.
Друга възможност е лишеният от свобода да подава молба до съответния окръжен съд, когато придобие формалните основания за условно предсрочно освобождаване. Така ще се постигне и намаляване на корупционния натиск върху служителите на затвора, от които няма да зависи предложението на съда.
В момента в българската правна система не съществува ефективно превантивно средство за защита срещу лоши условия на задържане и пренаселеност. Липсва процедура, чрез която лишеният от свобода ефективно да търси прекратяване на положение, с което се нарушават неговите права. Със създаването на такава процедура се дава възможност за всеки затворник или арестант да сезира съответния административен съд с искане за прекратяване на действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията и да иска извършването на действия за прекратяване или предотвратяване на това нарушение.
По отношение на компенсаторното средство се предвижда лишените от свобода и задържаните под стража да могат да сезират с искове съдилищата и да получат компенсация за това, че пребивават в условия, които не отговарят на минималните изисквания. Когато се установят нарушения, лицето ще има право и на съответно обезщетение за претърпените вреди.
Предвидени са редица промени относно дисциплинарните наказания на лишените от свобода – например, най-тежките дисциплинарни наказания, включващи принудителна изолация, да бъдат налагани само за най-сериозните нарушения или за системност при извършване на нарушения. По отношение на непълнолетните, максималната продължителност на изолирането в наказателна килия може да е до три денонощия. Въвеждат се и нормативни гаранции, че задържането под стража и изтърпяното в повече наказание лишаване от свобода ще се зачитат и приспадат от другите видове наказания и др., допълниха от МС.
