По думите ма здравния министър системата не се нуждае от ТЕЛК и няма причина лицензиран лекар със специалност, с определен стаж, който може да диагностицира, може да лекува и може да проследява вашето заболяване, да не може да даде експертиза за това в каква степен това заболяване ви инвалидизира.
"Идеята е компилация от европейския опит на страни като Хърватия, Испания, Холандия, Германия.", уточни д-р Москов.
Според него, след като медикът определи степента инвалидност, индивидуалните му социални потребности трябва да бъдат оценявани от социален работник.
Министърът уточни, че идеята предстои да се обсъжда и дооформя заедно с представители на социалното министерство, но ако тя бъде приета, това ще сложи тотално нов ред в издаването на медицинската експертиза.
"В момента за оценка от някои ТЕЛК (като очната) се чака по една-две години като така се трупат опашки и се акумулира корупция. А в случаите, при които човек няма едно око, ръка или крак, той няма да се явява за преосвидетелстване всяка година, за да установят специалистите, че примерно не му е "пораснал" нов крайник.", коментира още здравния министър.
Идеята за закриване на ТЕЛК комисиите бе подкрепена от председателя на здравната комисия и депутат от ГЕРБ проф. Стоян Тонев.
"Предлаганата практика е разпространена и в други европейски страни, така че тази практика би заработила и успешно в България.", заяви проф. Тонев.
От своя страна народния представител Димитър Байрактаров от "Патриотичния фронт" пък коментира, че министърът подема тежка битка с корупцията в ТЕЛК.
"Наличието на опашки там означава плащането на огромни парични потоци под масата.", коментира Байрактаров.
Годишно през медицинска експертиза за първично освидетелстване или преосвидетелстване преминават между 170 000 и 250 000 души.
Министърът пред вестник "Труд" в петък посочи още, че е логично "здравните вноски да отиват директно за дейност - за медикаменти, консумативи и за заплати на специалистите, които лекуват". А режийните да се плащат от собственика на лечебното заведение: ако то е общинско - от общината, ако е държавно - от държавата, ако е частно - от частния инвеститор. Той даде пример как болница в Пловдив от 4 милиона лева стопански разходи платила 3 милиона за външни услуги. В същото време директор на болница пък заложил 4000 лв. средна работна заплата във финансов план, който той няма да изпълнява.
"Пет болници, въпреки че са имали задължения и Министерството на финансите не е разрешило, са държали пари в КТБ. Става дума за суми от по 5 млн., 7 млн. и 9 млн. лева", каза министърът, но не пожела да ги назове. За стореното директорите им ще получат административни санкции.
През пролетта пък ще стартира електронна борса за медикаменти, от която ще купуват лечебните заведения. В момента лекарства на болниците доставяли само 4 фирми при 200 с това право. 
"Ако тези 4 големи компании държат да останат на пазара, ще трябва да се държат като малките", заяви Москов. При въвеждането на електронната борса в Италия само за година разходите са намалели с 18%.
Д-р Москов обясни още една готвена промяна - НЗОК да плаща за лечението на заболяване, а не за лекарства. 
"Това ще рече, че ако една, две или три групи медикаменти са необходими за лечение на вашето кръвно или гастрит, те ще бъдат 100% покрити. А ако болен иска по-модерна терапия, ще доплаща за нея", заяви министър Москов.

ДОЛИНА
- бр. 4 на в. "Долина"