Имаме най-кратката продължителност на живот в целия Европейски съюз. Разболяваме се най-вече от нездравословно хранене, но пък нивото на затлъстяване у нас е под средното за Европа, а младежите ни са най-активните физически от всички свои връстници на континента. Как живеем според статистиката - разказва Ева Костова в „Числата на седмицата".
С всяко следващо десетилетие от 1960 г. животът на европееца се удължава средно с над две години, изчисляват от Евростат. В България например, от 2000 до 2019-а се е удължил с 3 години и половина. Появата на коронавируса обаче обърна тенденцията. Според европейската статистика, при средна продължителност на живота в Европейския съюз от малко над 80 години, жените живеят близо 83 - с 5 повече от мъжете. Най-дълголетните европейци са в Испания, където средната продължителност достига 85 години и половина.
Тъжното последно място за жалост, е наше. При средна продължителност на живота в България от 71 години и половина, най-къс е той в Северозапада - под 70 години, което го превръща в района с най-кратка продължителност на живот в целия Европейски съюз. Жените у нас живеят средно до 75, а мъжете до 68. Но, ако има добра новина, то тя е че продължителността на живота у нас през последните години поне не спада така, както в някои от другите държави членки като Франция и Словакия, например.
Проверихме здравния профил на страната ни, изготвен от Европейската комисия, за да разберем кои са основните причини за смъртност у нас. Оказва се, че почти половината от смъртните случаи се дължат на поведенчески рискови фактори - нездравословно хранене, тютюнопушене, ниска физическа активност и употреба на алкохол. Годишната употреба у нас се равнява на 11 литра и половина на глава от населението, при средна стойност за Европейския съюз от 10 литра. Факторите на околната среда също не са за подценяване.
