Твърде малко се знае и прилага знанието за това каква е връзката между начин на хранене, предпочитани храни и психо-поведенческото развитие на детето. Във връзка с този не особено щастлив факт възникна идеята за днешната ми среща с психолога Ана Стефанова.
- Представи се с няколко думи на читателите на вестник "Долина".
- Казвам се Ана Стефанова по професия съм психолог, завършила съм във Великотърновски Университет "Св. Св. Кирил и Методий" със специалност "Психология на личността". От 6 години работя целенасочено с деца с увреждания и такива със специални образователни потребности. Интересите ми са всестранни, тъй като психологията не е просто професия, а призвание. Тя касае един цялостен поглед върху всичко което е свързано с живота на човека във всеки аспект - личностен, емоционален, материален. Така аз мога да поддържам с хората, които прибягват до моите услуги, един добър и полезен диалог. Стремя се към все по-голямо усъвършенстване в личен и служебен план. Храненето ме интересува професионално. Опитът, който имам в тази област, е свързан с непосредствените ми наблюдения в работата.
- Какво мислиш за храната, с която в днешно време (не) се хранят децата ни?
- Качеството на храната е от огромно значение за всеки един от нас, не само за децата. Известна китайска поговорка гласи: "Здравето е на дъното на нашата чиния". Трябва да обърнем изключително внимание на храненето, макар че не осъзнаваме колко е важно то. Така например се смята, че изкуствените оцветители (Е102, Е110, Е122, Е124) както и натриевия бензонат (Е211), предизвикват значителни промени в поведението на децата. Възможно е да имат епизоди на хиперактивност, трудно заспиват вечер, нервничат и се тръшкат. Освен всичко оцветителите са с негативно влияние и върху имунната система. Обърнете внимание колко много такива съставки имат храните, които ядем. Това са съставки, които продължават трайността на храната, подобряват нейния вкус и вид. Човек се подвежда, тъй като ние преди всичко ядем с очите, а после с устата. За това, колкото повече обръщаме внимание на естествения начин на хранене, толкова повече ще намалим натрупването на вредни вещества в организма си. Още от ранна детска възраст трябва да обърнем внимание с какво храним децата си, защото по този начин създаваме техните навици за в бъдеще.
- Мислиш ли, че едно дете има физическа нужда да яде сладки неща, както много родители смятат?
- Предпочитанието на много деца предимно към сладката храна е проблем. Човекът сам по себе си е предимно плодояден. Погледнете какви са зъбите на един човек и какви са зъбите на един хищник. Ние нямаме зъби на хищници, имаме зъби каквито имат да речем приматите. Такава е човешката природа, предвидено е да се храним с храни предимно от този регистър. Първото залитане към сладкото може да настъпи още със захранването на едно бебе. Когато детето вкуси нещо по-сладко от майчиното мляко, то с всяко следващо хранене желае храната му да е все по-сладка от предната. Накрая се стига до шоколада и вафлите, с които няма наяждане. Например една вафла по никакъв начин не ни наяжда. Тя предизвиква у нас друг глад, който става неконтролируем, тъй като организмът не може да се справи с толкова голяма концентрация на захар в себе си. Той иска друга храна и не знае какво му е необходимо. Забележете, че едно дете изяжда цял шоколад! Как няма да бъде това дете хиперактивно, това е директна енергия, която постъпва в неговия организъм. В тази връзка състоянието на хиперактивните деца диагностицирани като такива, както и тези от аутистичния спектър, може да бъде повлияно в положителна насока именно чрез правилното хранене.
- Какво мислиш за т.нар. "злоядо" дете?
- Всъщност злояди деца няма, както няма лоши деца. Има неправилни подходи към тях. Много е погрешно да се дава на детето само "любима" храна за сметка на останалата. Родителят дава едно и също, само и само детето да не остане с празен стомах. Така детето се научава да манипулира родителя след като знае, че ако сега не получи това, което иска, ще го получи по-късно, тъй като родителят го е страх детето да не умре от глад. Но детето няма да умре от глад, аз поне не познавам такива случаи. Трябва да се заеме твърда позиция и да не се отстъпва, защото когато това стане нещата стават по-сериозни. Не са редки и такива случаи, което не е добре, но и не е непоправимо. Хубаво е да се потърси подкрепа от специалист психолог, защото храненето има непосредствена връзка и с поведението. "Злоядото" дете е капризно дете, което се е научило чрез това си поведение да манипулира възрастните, от които зависи каква храна ще яде. Обаче колкото по-разнообразна е храната, толкова по-разнообразни са и интересите на детето.
- Когато при теб за консултация дойде разтревожен родител с въпроси, чийто отговор не е успял да открие сам, кои са първите неща, които искаш да изясниш относно дето?
- Нещата, които искам да изясня се отнасят до неговите навици, поведение, начин на хранене и до колко то е самостоятелно. В менюто на много деца например, липсват морковите, а дъвченето на моркови образува силни челюстни мускули. Те му помагат лесно след това да изговаря звуците и да се справя добре с речта. Често се оказва, че детето няма друг проблем освен този, че говорният му апарат не е добре развит.
- Какво е отношението между хранене и възраст на детето?
- Ако дете под годинка, често повръща или не иска да се храни, най-вероятно има някаква физиологична причина за това. На лице е болестно състояние, което трябва да се изследва от лекар. Когато обаче след първата си година започне умишлено да отказва храна, тогава става въпрос за поведенчески проблем.
- Кога дадено поведение може да бъде обвързано с храненето?
- Ще разкажа за случай от моята практика. Дете с проблеми от аутистичния спектър, ядеше само плодови млека, печени картофи и печено пиле. Когато разбрах това, казах на родителите, че по някакъв начин трябва да променим храненето. Работата с родители е трудна, защото обикновено отговорът е: "Той (тя) не иска". Какво значи той (тя) не иска? Това означава - аз не настоявам достатъчно, не намирам правилния начин да настоявам. За да постигнем напредък с детето, го захраних така, както се захранва малко бебе. Процесът протече във вид на игра, във вид на някакво забавление. Детето разбра, че аз имам отношение към проблема му и няма да отстъпя нито крачка назад от завоюваната територия. Днес храненето протича напълно нормално. Храненето само по себе си оказва положително или отрицателно влияние върху останалите неща, които трябва да може да прави едно дете. Когато то успее да се храни пълноценно и разноообразно, така и в останалите сфери на живота придобива смелост, ставайки експериментатор. Друг мой пациент, който дойде при мен на осем, ядеше само пици, вафли и шоколади. В менюто му липсваха каквито и да е плодове и зеленчуци. Казваше, че краставицата е твърда и ще му счупи зъбите, а днес, две години по-късно, се храни разнообразно. Между другото той имаше и логопедичен проблем, не можеше да подрежда правилно своята реч и да изговаря добре някои звукове. Челюстните му мускули не бяха добре развити. Сега със съгласието си да яде и твърди зеленчуци, се опитва да формира разказна реч, да се учи и да наподобява начина на говорене на останалите. У него се появи желание за учене и самоусъвършенстване. Когато детето види, че възрастният го подкрепя и вярва в него, придобива смелост да върви нагоре и успява. Така детето разбира, че ти не си негов враг, а приятел.
- Кой е правилният подход към детето?
- Правилният подход към детето е да се удовлетвори потребността му от движение и изразходване на енергия, тогава то ще изяде с удоволствие храната си и ще има здрав сън. Родителят трябва да бъде наясно с потребностите на детето си и да ги удовлетвори, но не в смисъл да удовлетворява капризите му. Често потребностите на детето са неосъзнати от него. Някои деца са мързеливи, не можем да ги оставим да седят по цял ден, тъй като потребностите им са такива.
- Мнението: "Остави го, то ще огладнее" важи ли тук?
- Може да оставите детето да "огладнее", но да му предложите отново храната, която е отказало, а не вафлата, която е поискало. Трябва да бъдете изключително търпеливи и изключително настоятелни.
- А как стои въпросът с поощряването? Поощряването един вид като подкуп, например: "Ако изядеш това, ще получиш онова".
- Това е неправилен подход, защото детето се научава да "продава", това е един вид покупко-продажба. Получава се причинно-следствена връзка у него, че винаги ако прави нещо, то ще получи за това, което е направило някаква награда. Всъщност това, че детето се храни или не, не е толкова важно за родителите, колкото за самото дете. Преди всичко се гледа интересът на самото дете (защото храната влиза в неговия стомах). Много родители правят грешката да "наказват" детето си като го лишават от любима храна. Това е безумие, защото проблемът се задълбочава и детето намразва яденето още повече. Наказанието с храна е много погрешно, изобщо аз съм против всякакви наказания. Хубаво е детето да започне да осъзнава защо това поведение не е добро за него. А наказанието по никакъв начин не помага, то само го кара да се чувства виновно.
- В този смисъл можем ли да говорим, че не става въпрос само за хранителни навици?
- Да, това не са просто навици, а явна проява на проблеми в поведението, породена от липса на определени рамки. Родителят трябва да даде на детето си "корени и криле", възможност да се развива самостоятелно и да усеща средата, в която живее. Усещането за това,че неговите родители ще го подкрепят. Много е важно детето да има рамки поставени от родителя, тъй като липсата на такива, води до поставянето на собствени рамки като неяденето например. Едно дете на три или четири години не може да си създаде правилни рамки, тъй като то още няма съзнание. То още няма знанието и необходимата информация да си ги създаде само, но то придобива знание от това, което вижда благодарение на комуникацията със своите родители, хората които го отглеждат. Така детето формира у себе си неправилно съзнание и си поставя рамки, които са угодни само на това неправилно съзнание. Задачата на родителя е да формира правилно и в интерес на детето съзнание. Така че правилното хранене е важен фактор за развитието на децата както физически, така и психически. Нека не бъдем като щраусите със заровени в пясъка глави.
Интервю на Светла Димова
