Лъчезар Лозанов за „Кожата на света” и Казанлък

По покана на казанлъшкото списание за литература и култура „Кула” в Казанлък гостува с най-новата си книга „Кожата на света” брилянтния поет и журналист Лъчезар Лозанов.

Лозанов е роден през 1953 г. в София. Завършил в Софийски университет "Св. Климент Охридски" българска филология през 1975 година и журналистика през 1984 г. Работил в радиото и във вестници. Бил е и учител по български език и литература. Печатал е стихове във вестниците "Студентска трибуна", "Литературен фронт", "Литературен форум", "Ден", "Литературен вестник", "Сега", "Капитал", в списанията "Родна реч", "Септември", "Пламък", "Младеж", "Страница", в алманаха "Море". През 1999 г. е сред създателите на литературната група "Рамбо 13".

Издал е три книги. "Скъсай опаковката" (1995), "Звярът" (1999) и "Иго" (2002).

През май, на фона на рози и история - в градината на Музея на розата Лозанов потопи присъстващите в света на своята поезия.

Ето какво сподели Лъчезар Лозанов за читателите на вестник „Долина”:

 - Г-н Лозанов, като майстор на словото бихте ли се нарисували с думи….

- Може би такъв, какъвто се опитвам да бъда в книгата. Любопитен, човек който си задава въпроси, опитва се да излезе от правилата на мейнстрийма на нормалния човек. Опитва се да направи някакви други правила за себе си, които да го отведат до границата на непознатото. Предполагам, че знаете че познанието на човека е една ограничена територия и най-ярките фигури са там, където на границата на непознатото се сражават да отвоюват нови територии. Е, аз не съм такъв интелект, но се старя да установя къде са границите и какви са любопитните въпроси, които предстои човечеството да търси своите отговори.

- Знам, че сте и мой колега – журналист, коя е темата, по която сте обичали да работите и следите и до днес?

- Аз съм сменял различни профили в журналистиката, работил съм и други професии, за да издържам семейството си, но най-дълго съм бил във вестник „Българска армия” от 1992 г. до 2018 г – това са около 27 години. Най-интересното в тази професия е срещата с хора и опознаването на характери. Да видиш едни и същи проблеми, как хората изобретяват всеки свой начин и свой смисъл, затова да преминат през тях, а някъде и да оцелеят. Аз пишех в „Българска армия”, а при Калин Донков правихме списание „Български войн” – там сме правили много интервюта с рейнджъри, които бяха в Кербала, Ирак, Камбоджа и разказвахме за подготовката им, която в много случаи ги поставя на границата на оцеляването, а някои и не винаги успяват да оцелеят. И по-късно обратната адаптация към мирния живот, което се оказва доста трудно да кажа даже по-трудно отколкото в определени случаи срещата с военната обстановка. Хубавото на журналистиката е, че всяка среща колкото и да си прилича с предишната е различна. Показва различни подходи към живота, различни решения. Виждаш и много души, виждаш и смелост и героизъм, и не до там добре употребен героизъм. Защото на една нация, когато и трябват герои нещата не вървят на добре. Хората са свикнали да се справят и в много случаи неща, които са непреодолими за други среди и хора - при нас намират решения.

- Гостувате в Казанлък с най-новата си книга „Кожата на света”. Новата Ви книга е „Кожата на света”. Моля кажете ни каква е кожата на света?

- Аз по-добре да ви прочета това стихотворение, което определи заглавието, а то се казва „Кожата на света”:

Ирисите са картографирани терени
на необитаеми планети.

Реалността зеленоока е. Магьосница,
с повече съкровища
от всяка измишльотина.
Повече от n-тия брой гънки
на безстопанствените мозъци
и кънките на фантазиите им.

Дори подути,
дори полуслепи,
очите на змея от носа на кораба
бродят в орбити от реалността –
капризна,
непредсказуема,
ограбвана от гларуси
на едно сбърчено фризиране,
на едно тъпо сортиране:
камъчета по размер,
траектории по парабола
до блатото,
където мистиката се смачква.

Настъпена гъсеница,
диплите на необята плющят скъсани,
скелетът, върху който опъваме действителността –
платно непропускливо
за дъждовете разум,
за ураганите фанатизми.

Опитите да бъде изнасилена
тази устойчива кожа на света,
която нахалост и дивашки
се опитваме да нарежем,
срамувайки се да ходим без дрехи.

Зараства – подобно моята кожа.
Но не е моята кожа,
а е кожата на света

.

Идеята е, че индивидуално всеки може да загуби битката с живота. Едни се подпират на религиите, които са отъпкани пътеки с правила за всеки. Други си правят свои пътеки, свои правила. И едните могат да не успеят и другите да не успеят, или да успеят. Индивидуално човек е уязвим, но колкото и много да направи в историята на човечеството, на живота изобщо на реалността белега е съвсем незначителен. Раните зарастват и почти не остава белег, че си съществувал, че си оставил нещо, дори и за такива завоеватели, мислители като Наполеон, Шекспир или който и да е. Минава известно време и след това остава една снимка, която полека лека избледнява, появяват се нови. Представете си още 10 000 години човечеството, най-вероятно всички тези имена и подробности, които сме сътворили във тези 80-90 години от нашия живот ще станат незначителен белег, даже няма да оставят и следа… Това е като да нараниш повърхността на водата, тя се разделя и след това се заличава. Така, че много е важно всеки да си изобрети собствен смисъл. Няма универсален смисъл за всички. Това обаче е изключително трудно, напрегнато и много тежко отговорно, защото ако сбъркаш всъщност похарчваш собствения си живот. Когато е за кауза е засегнат и един такъв момент за фантазиите на човека и доколко изкуството може да преобразява реалността. Както и да си мислим, че фантазиите на човека са по-голямото богатство, което надраства реалността, всъщност  фантазиите са му единствено колаж, компилация от елементи на действителността. Реалността е далеч по-богато, по-обширна с неизследвани полета, с неизследвани закони по които действа. В този смисъл човек трябва да усеща своя мащаб и това в същото време да не го отчайва. Това е най-важното човешко послание, да знаеш, че въпреки това, че каквото и да направиш то не е особено значимо в рамките на човешката цивилизация, във времето изобщо и въпреки това да го правиш с убеждение, че това си самия ти.

- В духа на нашия разговор вярвате ли в силата на словото?

- До някъде… Човек повече се доверява на опита си „проба-грешка” и даже тогава, когато изживява неща. Примерно: Втората световна война – най-кръвопролитната война, и до днес в определени нации имат дисбаланс между мъже и жени и въпреки това виждаме, че 70 години по-късно всичко се повтаря. Тоест каквито думи и заклинания да употребяваме, някак си новите поколения не се доверяват много на старите поколения. Те донякъде оправдано смятат, че започват от нулата. Казвам до някъде, защото по този начин премахват част от нашите предразсъдъци, които са вкоренени, а една част те не могат да наследят, това което е изстрадано от предишните поколения. Представете си, че сте роден 1895 г. в едно Викторианско подредено, красиво общество какво ви чака? Първата световна война, голямата депресия, испанския грип, който отнася 50 000 000 народ, Втората световна война след това локалните войни… Тоест всичко това в един 60-70 годишен живот - натрупано едно такова изпитание на оцеляване, а някъде и не оцеляват. Докато през всичките срамотии и мизерия на Преход, на несполуки нашето поколение от 70 години не е познало война, практически не е познавало и глад. Всъщност въпреки, че си вървим и си мрънкаме постоянно, така с ненагласата да раздуваме собствените си недостатъци, ние сме може би от най-щастливото време, което човешката организация е изкарала. Една моя приятелка преди два дена се върна от Неапол и ми каза: „Трябва да отидеш да видиш Неапол, за да разбереш колко хубав град е София!”. Оказва се, че Неапол е мръсотия шумотевица, метрото им в пиковите часове минава на 25-40 минути, и като се върнеш тука виждаш друг начин на живот. Така, че все пак струва ми се много важно е човек да може реално да оценява живота, който има, не просто да му търси постоянно кусурите. Важно е да ги намира и да ги решава, но да не мрънка.

- Вие сте носител на поетичното отличие в Казанлък, ако мога така да се изразя ‘Магията любов”, също така сте един и от авторите на списание ‘Кула”, тази вечер отново гостувате в Казанлък с новата си книга. Как бихте нарисували Казанлък и неговите хора с думи?

- За мен сега града е, като нарисуван! Чист, подреден, приветлив … На стадиона спортуват много деца, даже идват и от други градове. Място, което е рай. Тук няма къщи, които са с наранени стени, изоставени. Вижда се, че е един добре проспериращ град. Може би има хора, които изпитват недостиг на средства, но като цяло града изглежда, като картинка. Това е една външна снимка и не мога да кажа какви са проблемите на града. Казанлък ми харесва, красив град е, има какво да се види. Ревнив е към различни сфери на изкуството - театър, музеи, библиотеки, читалища. Аз не случайно идвам не за първи път в Казанлък. Има един слой културни дейци и хора, които се интересуват от култура, което не винаги го има в градове от такъв калибър. Има не малко проспериращи градове, в които културата е остатъчна.

- г-н Лозанов, за финал на нашия разговор да ви попитам, какво е вашето послание към казанлъчани…

- Творчество! Да строят, да съзидават, да изобретяват … Човек е роден да създава и да променя средата около себе си. Донякъде това е постигнато, струва ми се че трябва да се продължава… Това пожелавам - да се случват все повече и повече хубави неща в тези области на изкуството, културата, строителството и архитектурната красота.

Разговора води: Яница Станчева  

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co