За ролята и мястото на жената в българското общество, за ширещата се агресия в училище и в обществото ще си говорим с Деница Джурова. Тя работя като социален работник в СНЦ „Бъдеще за децата“.

„Работата ми е свързана с деца с увреждания и дефицити от различен характер и степен.“, споделя Деница.

Тя с усмивка признава, че с удоволствие и страст се отдава на различни каузи, свързани с добротворството и вярва в доброто.

Ето какво сподели тя за читателите н вестник „Долина“:

- Г-жо Джурова, вие сте част от Сдружение „Жените на Казанлък“ каква е Вашата мисия да се включите в сдружението?

- В сдружението „Жените на Казанлък“ се включих, защото е прекрасна платформа за защита правата на жените, както и провежда множество инициативи в насока, близка до моето светоусещане. Неравенството между половете, насилието над жени и деца са все каузи, които дълбоко ме вълнуват.

Основната ми цел да се включа в сдружението е желанието да съм част от търсенето на решения на наболелите проблеми в днешното общество като насилието над жените и неравенството между половете. Щастлива съм, че мога да помагам.

Различните обучения, които сдружението организира дават по-голям шанс на жените да се реализират и да бъдат конкурентни в света на бизнеса на мъжете.

„Жените на Казанлък“ организираме и различни инициативи за децата, младежите на Казанлък и аз чувствам, това също приемам като своя мисия.

Изграждането на Кризисен център за жени и деца, пострадали от насилие в Община Казанлък, което предстои да бъде осъществено от сдружението ще ме направи безкрайно удовлетворена. Ако можем с общи усилия да помагаме на пострадалите от насилие жени и деца ще ме накара да се чувствам щастлива.

- г-жо Джурова, агресията в училищата между децата взема връх, какъв е пътя тя да бъде овладяна?

- Агресията в училище е много тежка тема, за която трябва да се говори. Според мен именно неправителствените организации са тези, които с различни инициативи могат най-много да повлияят за решаване на проблема с насилието и агресията. Трябва да се работи и с децата, но и със семейството и хората, които ги възпитават.

- Живеем в свят, в който сме свободни, но равни ли са правата между хората, между мъжете и жените?

- За съжаление свободата не е еквивалент на равенството между половете и това също е проблем в обществото. Жените трябва да се сдружават и да търсят и познават правата си, защото само заедно можем да промени ситуацията. Подкрепата на институциите се постига много по-лесно, когато сме обединени.

- Искате ли да призовите за нещо българските жени?

- На българските жени бих искала да кажа, да не се отказват от правата си, да не се примиряват, защото ние градим бъдещето на нашите деца. Да дадем пример! Заедно можем повече!

Яница Станчева