Иглика Дионисиева е родена във Враца. Завършила е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". През 1995 г. е публикувана първата й стихосбирка "Снежност", а през 2000 г. нейни стихове са включени в антологията "100 години любов". През 2002 г. е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе, а през 2003 г. (след конкурс в Националния център за книгата) е издадена втората й поетична книга - "Време на изплащане". През 2015 г. в новата поредица за поезия на издателство "Скалино" излиза третата й книга "Deja vu hug".

- Здравейте. Представете се за читателите на вестник "Долина".

- Идвам от Златишкото поле, там живея в село Челопеч и работя в библиотеката при НЧ "Труд и постоянство 1901" - село Челопеч. Освен това пиша и публикувам в националните литературни издания.

- Разкажете нещо за вашата работа. С какво се занимавате? Харесва ли ви?

- От 2009 г. съм библиотекар читалището в село Челопеч. Преди това бях учител по български език и литература. Библиотечната ми работа в читалището е често петдесет процента, а в някои случаи по-малко, защото там сме хора за всичко. Например преди няколко дни имахме кукерски карнавал, който в Челопеч е с големи традиции и силно участие на групи от цялата страна. За този карнавал уших наметка за царски син, един ямурлук, бях и единият водещ на карнавала.

- От както работите в библиотеката в Челопеч какво се промени в нея?

- Библиотеката стана нещо като център за свободен достъп до компютри и интернет. Стремя се с моите познанства, умения и лични контакти в областта на литературата да спомагам в библиотеката да идват нови книги, защото на всички е известно, че с книгоразпространението отдавна е приключено и сега, казано на жаргон, всеки се спасява кой както може.

- "Deja vu Hug" е заглавието на най-новата ви книга. Защо избрахте това име? Кажете ни защо точно "дежа вю" и защо точно "прегръдка"?

- Защото би могло да се каже, че поезията, която е включена в книгата е плод на преживени от мен неща. Много от тези преживени състояния са болезнени, но въпреки това тази прегръдка говори, че те са приети по някакъв начин.

- Как смятате, поезията плод на страдание ли е, или на щастие?

- Смятам, че поезията е повече плод на страдание, отколкото на щастие. Ако трябва да цитирам Толстой - "Всички са щастливи еднакво, но всеки е нещастен различно". В този смисъл страданието е много по-богато като усещания, като идеи, които внушава и по-приказливо да кажем.

 - Кое ви провокира да пишете? Къде се чувствате като "у дома си" - при поезията, или при прозата?

- Труден въпрос. Много обичам да наблюдавам хората и често ме провокират с неочаквани моменти, изказвания, ситуации. От такива неща се раждат истории, около които се създават разкази или новели. А за поезията, това са някакви усещания, но и нещо, което много силно ме е впечатлило. Напоследък такива са стихотворенията ми със социална окраска. Съжалявам за поводите, заради които са написани. Едно от тези стихотворения е за загиналите деца в Кения, което го има в книгата, а другото такова стихотворение бях написала след атентата във Франция. За съжаление атентатите продължават, не бих искала да пиша по такива поводи, но така се случва.

- Какво за вас е поезията?

- За мен поезията е начин да говоря за не много удобни неща, дори и за свои неуспехи, но по начин, по който ми е интересен и на мен, пък и смея да кажа, че добре се възприема и от публиката. Чисто литературно, поезията за мен е едно начало, с което започнах да пиша и след това преминах и в други жанрове - критически и прозаически.

- Имате ли ваше любимо стихотворение?

- Да. "Обяд" се казва:

Обяд

Благодаря ти, Господи,

че след градушката

оставяш и за мен:

някоя и друга череша,

някоя и друга пчела

в градината ми,

някое и друго

стихотворение

за написване

- Как мислите, Казанлък четящ град ли е?

- Бих казала да, защото единствено тук като чели има такъв проект като "Очи в очи с поезията", в който ежемесечно да се правят срещи с автори. От разходката, която направих тук съм много приятно изненадана от галериите, историческия музей, музея на Чудомир…  Просто прекрасни неща.

Интервю на Светла Димова