Посещението на президента Ердоган в Белия дом е не просто опит за преодоляване на задънените улици в двустранните отношения, но и прокламиране на новите глобални баланси на силите. Диалогът, който двамата президенти установиха, седейки един до друг, на равностойно ниво, подчертава нарастващата позиция на Турция на международната арена. Отражения от Срещата на Върха: Приятелство между равни.Срещата на президента Реджеп Тайип Ердоган с президента на САЩ Доналд Тръмп в Овалния кабинет на Белия дом е под лупата на политическите анализатори. Но значението на тази среща не се ограничава само до критичните теми като F-35, F-16 и т.н.. Най-забележителното е поведението и езикът, използвани от двамата лидери пред журналистите преди срещата.
За разлика от понякога високомерното и дистанцирано отношение на президента Тръмп към други европейски лидери, изразите му към президента Ердоган бяха поразителни: Думите "Много уважаван човек, много уважаван в собствената си страна, в цяла Европа, по целия свят" и "изградил е огромна армия" не могат да бъдат обяснени само с дипломатически етикет. Това означава, че тежестта, която Турция е придобила като регионална и глобална сила, е официално призната от САЩ.
Самият факт, че срещата започна, като двамата президенти седяха един до друг, на равностойно ниво, съдържаше послание: Отношенията по линията Анкара-Вашингтон се развиват от отношения шеф-съюзник към отношения партньор-партньор.
Ясните изявления на президента Ердоган, че ще постави на масата животрептящи въпроси като F-35, F-16 и Halkbank, демонстрират решимостта на Турция да преговаря, без да прави компромиси с националните си интереси. Включването на чувствителна и символична тема като Богословското училище на остров Хейбелиада доказва колко отворена е Турция не само към национални, но и към универсални и многоизмерни въпроси.Търговските акценти на Тръмп за Турция – "произвеждат страхотни продукти", "купуваме много от тях, те също купуват много от нас" – не само потвърждават значението на икономическите отношения, но и показват взаимната зависимост между двете страни.
Тази среща на върха, с всичките си отразени в пресата подробности, може да предвещава началото на нова ера. Глобалното управление вече не е процес, който се осъществява от един център на Запад; то се развива към многополюсна, многоцентрова структура, в която всяка регионална сила е представена на масата на едно и също ниво. Позицията на президента Ердоган на тази среща на върха е най-ясното доказателство, че Турция в новото световно управление е не просто пионка, а по-скоро играч и сила на собствено ниво.
Тази забележителна равнопоставеност, отразена от Белия дом, отваря вратата за нов дипломатически език не само за турско-американските отношения, но и за целия свят.
Рафет Улутюрк
