НД „Русофили" предлага на своите членове и симпатизанти да отбележат заедно 75-годишнината от Деня на победата с песента „Синий платочек". Нека точно в 12 ч. на 9 май да озвучим пространството с тази песен от военните години, за да почетем паметта на героите, призовава председателят на движението Николай Малинов.

„В условията на карантина не можем да се съберем масово. Но можем масово да покажем, че помним жертвите, тачим паметта на героите и следваме мечтите им за един не само мирен, но и по-човечен, по-справедливо устроен и хармоничен свят", се казва в обръщение на Николай Малинов по повод годишнината. „Нека го направим по някой от креативните начини, по които карантината ни подтиква да изразяваме чувствата си. С книга, с филм или с песен. А защо не и като сложим на прозореца или на балкона една „Георгиевска лентичка", знаме на победата или един червен или .... „синий платочек" - онзи възпят в песен войнишки символ на обичта, близостта, надеждата, очакването и копнежа, с които преди 75 години героите вървяха към безсмъртието и Победата", се казва още в обръщението.

„В известен смисъл настроението на тази песен кореспондира с днешния ден, с изпитанието, пред което се оказахме и което някои определиха точно като „война". А във война се побеждава не само със силата на оръжието, но и със силата на вярата, на духа, на човечността", разказва главният секретар на движение „Русофили" Кристина Иванова в интервю за сайта Novinata.bg

Българската инициатива „Синий платочек" е една от многото, чрез които благодарни за мира хора от цялата планета отбелязват годишнината.

На днешното си заседание Експертната работна група към Българския футболен съюз, включваща представители на Професионалната футболна лига, Аматьорската футболна лига и Асоциацията на българските футболисти, взе решение първенството в Първа лига да се поднови на 5 юни.

Ето всички решения от днес:

С цел постигане на максимално справедлив завършек на футболния сезон в Първа професионална лига, с оглед на препоръките на УЕФА, на Техническия директор на БФС и на Медицинската комисия, както и с цел задоволяване на огромната обществена нужда от подновяване на футбола у нас, първенството в ППЛ ще бъде доиграно в следния вариант:

- При възстановяване на тренировъчния процес в средата на месец май, първенството на efbet Лига ще се възобнови на 5 юни с двубоите от 25-ия кръг на редовния сезон.

- След изиграването на 26-ия кръг от редовния сезон, плейофната фаза на първенството на efbet Лига ще се проведе във вариант от 5, вместо от 10 кръга, като липсата на публика в случая до голяма степен би елиминирала фактора "домакинско предимство".

- След приключване на 31 кръга ще се проведат баражите за европейска квота, както и за участие в ППЛ през следващия сезон, като планът е сезон 2019/2020 г. да завърши на 11 юли.

При успешно доиграване на сезон 2019/2020 в този формат, финалът за Суперкупата на България ще се проведе на 22 юли, а стартът на сезон 2020/2021 ще бъде даден на 25 юли.

Експертната група към БФС възложи на ПФЛ да се допита до четирите полуфиналиста в Купа България, от които се очаква да дадат становище дали предпочитат полуфиналите да се проведат в една или в две срещи. Финалът за Купа България е насрочен за 4 юли.

ПФЛ също така ще проведе допитване до клубовете от Втора професионална лига, а от тяхното гласуване ще бъде предпочетен един от следните два варианта за формиране на крайно класиране през сезон 2019/2020:
Вариант А - доиграване на всички 12 кръга от редовния сезон и приключване на първенството на 13 юли;
Вариант Б - прекратяване на сезона във ВПЛ към настоящия момент.
При последния вариант лидерът в класирането към момента получава автоматична промоция за сезон 2020/2021 в ППЛ, а отборите на второ и трето място ще играят баражи срещу представители на ППЛ.

Клубовете от ВПЛ ще трябва да предоставят становищата си до 10 май, а след следващата си среща Експертната група ще обяви предпочетената с мнозинство алтернатива.

На 6 май страната ни отбелязва Деня на храбростта и празника на Българската армия.

Той започва да се чества още с формирането на войските ни. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника.

Тази година, заради мерките срещу разпространението на коронавируса, традиционният военен парад в София беше отменен. В условията на пандемия войската ще празнува в изолация.

Тържествен ритуал ще има в Националния военен университет във Велико Търново. Там ще присъства и военният министър Красимир Каракачанов. През деня ще се проведат и няколко демонстрации - на военноморските и военновъздушните сили, както и на силите за специални операции. 

Около обяд президентът и началникът на отбраната ще поднесат цветя пред паметника на Незнайния воин в София.

Военен хирург с мисии в Ирак и Афганистан спаси България от разпространението на коронавирус. Това пише швейцарският вестник „Le Temps“.

Вече над два месеца българите наблюдават с отворени очи един човек – генерал Венцислав Мутафчийски, който координира борбата срещу разпространението на COVID- 19 в страната, пише изданието.

Този военен лекар с бръсната глава беше почти неизвестен преди назначаването му за шеф на оперативния щаб, в който са включени доста експерти и политически лица, и който от края на февруари почти всеки ден дават брифинги на живо за здравословното състояние в страната. Според последните данни за около 1500 заразени с COVID- 19 и около 70 починали, може да се каже, че България се справя по-скоро добре или направо много добре. В европейската класация за смъртност на глава от населението страната се нарежда на четвърто място – един на 140 000 души. България е веднага след Словакия, Латвия и Малта. За сравнение – в Белгия се пада по 1 починал на 1800 души.

За много това е истинско чудо. България, която много често се представя за най-бедната страна в ЕС, има доста проблеми в здравеопазването поради масовото напускане на медицински персонал към по-богатите страни от ЕС. Когато питаме ген. Мутафчийски, той предпочита да говори, че става въпрос за „невероятен шанс“: преди още вирусът да е дошъл, страната затвори всички учебни заведение и въведе специфични мерки в болниците заради грипа, който нанася много щети всяка година.

„След това трябваше просто да удължим тези строги мерки“, казва той.

Но това, което генералът не казва, е неговото лично участие в тази стратегия, приемайки доброволно ролята на лошия вестоносец. Дори и на лошото ченге.

Той беше първият, който предупреди българите за настъпването на „епидемия с невиждана ярост“.

„И докато в София някой се вълнува дали фризьорските салони ще бъдат затворени, ние трябва да сме подготвени за загубата на човешки животи, включително и на наши близки“. След това той редовно критикуваше безразсъдното поведение на своите сънародници, липсата на дисциплина и призоваваше за по-строги мерки и по-строги наказания за тези, които не ги спазват. Той не се поколеба да разкритикува публично политиците, дори и лекарите, които минимизираха опасността. Този военен успя да убеди премиера Бойко Борисов да обяви извънредно положение на 13 март и да въведе строга карантина с главозамайващи наказания за нарушителите.

Многото българи, които работеха в Западна Европа, предпочетоха да се върнат в родината и веднага бяха поставени под карантина и редовно проверявани от силите на реда. Там където имаше огнища на зараза, местата бяха отцепени, без да се използва съвременното проследяване, но със старите методи българите успяха да предотвратят катастрофата.

Междувременно Венцислав Мутафчийски се превърна в най-противоречивата личност в страната- обичан от едни, заклеймяван от други, като дори получи и смъртни заплахи. В България, като една бивша комунистическа страна, мъжете в униформа не винаги са уважавани. Но ген. Мутафчийски може би успя да промени това отношение.

55-годишният военен хирург и шеф на уважаваната ВМА е имал мисии в Ирак и Афганистан в рамките на НАТО. Той оперирал както военни, така и цивилни лица включително и деца в конфликтни зони. Бил е очевидец на много атентати и е участвал в завръщането на български военни в страната. Той може би е единственият хирург, който се е специализирал за лечение на ранени във война. Към всички тези качества трябва да се добави още едно, което изненада много хора. Попитан веднъж, колко роми са били заразени от вируса и дали няма да се предприемат по-специални мерки към това малцинство, което е обвинявано за всички страдания в България, той изригна: В кой век живеете?! Спомняте ли си кой в историята водеше статистика за етническа принадлежност?“.

Новорегистрираните безработни в Бюрата по труда страната от обявяването на извънредното положение от 13-и май до 24-и април надхвърлиха 106 хиляди души. Това каза за "Хоризонт" президентът на КНСБ Пламен Димитров:

„Предимно и най-вече от търговията, туризма, ресторантьорството, някои услуги и част от преработващата промишленост.

Забележете - над 90% от тях са хора с основно образование и по-ниско, като над 30% от тях са над 55 години", посочи Димитров.

И в кризата продължава наемането на хора - през март 17 000 са започнали работа чрез бюрата по труда.

Близо 7000 са подадените заявления от бизнеса по мярката 60 на 40 за около 90 000 работници.

51 са доказаните случаи от 1156 извършени PCR изследвания за последното денонощие.

Това стана ясно при посещението на министър-председателя Бойко Борисов, който заедно с министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и министъра на финансите Владислав Горанов беше в Центъра по заразни и паразитни болести, където се помещава и БулБИО. 

7 са отворените оферти в тръжната процедура за избор на строител на тунела под Шипка.