От България |#ffcc00
Михаил Миков: Президентът Радев има нужда от подкрепата на БСП за втори мандат
cross.bgАкцентът ще бъде върху парламентарните избори, но няма как да се излезе от президентските избори тези дни, особено след изявлението на президента и тази тема ще присъства, може би в кампанията за парламентарните избори ще стои един голям въпрос. - позиционирането по отношение подкрепата или неподкрепата на президента Радев. Това каза в "Денят започва" Михаил Миков, бивш председател на БСП. Според него президентът съвсем коректно достатъчно рано е заявил намеренията си за втори мандат, "достатъчно рано да започне дискусията и за онези избори, защото изборите определят и каква политика ще имат институциите".
Аз мисля, че доста по-рано трябваше БСП да даде оценка за изтичащия мандат, доколкото тя е в основата на номинирането на Радев за президент. Ясна оценка, ясна позиция, защото отговорът, който Корнелия Нинова даде преди месец: ще изчакаме да минат парламентарните избори и тогава ще се занимаваме, е бягство от отговора, заяви Миков. По думите му Радев се опитва "да избяга от пряка корелация с ръководството, той употребява термина "социалисти". Би трябвало президента Радев и Нинова да изразяват ясно отношенията си.
Според Миков президентът Радев има нужда от подкрепата на членовете на БСП, но има нужда и от много широка подкрепа. По думите му Радев очаква подкрепа от членовете на БСП.
Големите проблеми, които днес трябва да бъдат тема на дискусия в парламентарните избори, а и извън тях - по отношение на президентството - когато се говори за смяна на модела на управление - има ли се предвид промяна в Конституцията, водеща към президентска република. По този въпрос БСП е категорично "не. Аз също смятам, че няма никакви основания за това и тук пък президентът трябва да разсее всякакви такива слухове, които могат да бъдат тиражирани, каза Миков.
Американският флот увеличи присъствието си в Черно море само няколко дни след като президентът Байдън предупреди Москва, че ще "действа твърдо" срещу руската агресия в региона, пише британският вестник The Times, цитиран от Агенция "Фокус".
Военният кораб „Портър“, разрушител, въоръжен с крилати ракети, влезе в Черно море в края на миналата седмица. Така той се присъедини към друг американски кораб „Доналд Кук“. Те са придружени от кораба-цистерна „Ларами“, (американски военен съд, кръстен на планинска верига в САЩ – бел.ред.). Всички тези кораби се присъединиха към други кораби на НАТО в Черно море за рутинни патрули и военни учения.
Така американският морски контингент в Черно море достигна най-големия си размер от 2017 г. насам. Разполагането на такава ескадра подтикна Русия да разположи системата за противоракетна отбрана „Бастион“ в Крим - тоест на самия полуостров, който Русия анексира от Украйна през 2014 г. Руският флот изпрати и един от военните си кораби „Адмирал Макаров“ за военни учения в същия район на Черно море. Ученията включват откриване и неутрализиране на въздушни цели, както и радиоелектронна война, включително унищожаване на вражеските електронни комуникации.
В изявление Шести Американски флот заявява: „Крайната цел на всички тези операции е да подобрим нашата съвместна (с корабите на НАТО в Черно море) система за противовъздушна отбрана до нивото на съвършенство, за да защитим по-добре корабите на американския флот "
Говорител на НАТО обясни, че Алиансът е засилил военното си присъствие в Черно море „в отговор на незаконното анексиране на Русия на украинския полуостров Крим, както и на продължаващото натрупване на руските военни сили там“.
Три от шестте държави с излаз на Черно море - Турция, Румъния и България - са членки на НАТО. А Украйна и Грузия си сътрудничат с Алианса, като редовно се присъединяват към маневри на НАТО в региона, припомня британският вестник.
Русия, шестата държава с излаз на Черно море, започна да разширява присъствието си през 2008 г., когато анексира два региона на Грузия, включително Абхазия, морска провинция на Грузия. (Русия не е анексирала Абхазия и Южна Осетия, но е признала тези държави дипломатически през 2008 г., след опита на Грузия да поеме насилствено контрола над Южна Осетия - бел. ред.). Това ѝ позволи да увеличи силата на своя Черноморски флот, базиран в пристанището на Севастопол. Москва също използва Черноморския флот, за да подкрепи операцията си в Сирия.
Русия е милитаризирала полуостров Крим, като е разположила над 30 000 военнослужещи от 2014 г. насам, три пъти повече от първоначалния контингент. Тя също построи мост през Керченския проток, свързващ Крим с основната руска територия. Тази стъпка позволи на Москва да контролира достъпа на чужди кораби в Азовско море, въпреки че споразумение, подписано през 2003 г. между Русия и Украйна, гарантираше безпрепятствен достъп на корабите на двете страни до този пролив.
През ноември 2018 г. Русия конфискува три украински кораба, задържайки 24 моряци от екипажите им в продължение на 8 месеца, след което те бяха върнати в Украйна като част от размяна на пленници. Корабите са върнати в Украйна едва през ноември 2019 г.
Байдън говори с Путин по телефона миналия вторник, за първи път след влизането си в Белия дом. Съобщава се, че Байдън е изразил притесненията си в разговора за редица руски действия, включително намеса в изборите през 2020 г. Байдън повтори също подкрепата на САЩ за Украйна. Това е противоположно на ерата на Доналд Тръмп, който често се държеше така, сякаш възнамеряваше да игнорира агресията на Путин в региона.
НАТО засилва своите патрули и учения в Черноморския регион, а военният блок разполага и бойни самолети в базата „Михай Колчегану“ близо до румънския град Констанца.
Алиансът обаче има и проблем: затоплящите се отношения между Турция и Русия създават главоболие на НАТО. Този съюз бе заздравен с покупката на системата за противовъздушна отбрана С-400. Анкара тества тази закупена от Русия система в черноморския си град Синоп през октомври миналата година.
От 2 февруари започва ремонт на АМ „Тракия“ между връзката с АМ “Марица” и п.в. „Чирпан - Изток“
ДОЛИНАОт 2 февруари стартира ремонтът в двете платна на 16,5 км участък от автомагистрала „Тракия“ /от 168-ми до 184-ти км/ между пътната връзка с АМ “Марица” и „Чирпан – Изток“. Строителните дейности са част от започналия през октомври м. г. поетапен ремонт на общо 52 км от АМ „Тракия“ /от 156-ти до 208-ми км/.
Предвижда се и 3000 души доброволен резерв и финансова рамка, според която разходите за отбрана, трябва да достигнат 2% от БВП до 2024
НАП плати над 22 млн. лв. на търговци по програмата за подкрепа с оборотен капитал
cross.bg2 223 фирми получиха плащания по програмата за подкрепа с оборотен капитал в размер на 22,2 млн. лв. по-малко от 168 часа след крайния срок за подаване на проектни предложения. Тези дружества са преминали автоматизирана софтуерна проверка, която сочи пълно съответствие на посочените в заявленията данни с наличните в НАП.
До края на седмицата предстои да бъдат одобрени за подкрепа и дружествата, подали заявления през изминалата седмица, за които след автоматизирана проверка има пълно съответствие на данните, допълват от НАП.
Списък на одобрените до момента кандидати се съдържа в заповед на изпълнителния директор на НАП – https://nap.bg/page?id=799, достъпна на сайта на приходната агенция. Дружествата, за които предстои да бъдат одобрени за подкрепа, ще бъдат включени в нова заповед до края на седмицата.
На останалите предприятия, кандидатствали за финансова помощ, които не са включени в заповедите, се извършват допълнителни проверки от инспекторите по приходите в НАП, като при необходимост от тях ще бъдат поискани допълнителни уточнения чрез системата ИСУН по електронната им поща.
Над 8100 търговци кандидатстваха за подкрепа с оборотен капитал чрез Националната агенция за приходите до 16.30 ч. на 20 януари, когато изтече крайният срок за кандидатстване. Общият размер на поисканата подкрепа е 115 млн. лв., припомнят от НАП.
От 1 януари 2021 г. хората, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, дължат месечно по 26,00 лева.
Пореден епизод на зима 2021 се очаква да започне във вторник и да продължи около 48 часа.
Порция студен въздух от арктическите ширини е на път да обхване от северозапад почти цялата страна. В същото време над Балканите ще нахлуе влага от Средиземноморието, която ще донесе повсеместни валежи, съобщава NOVA.
Снеговалежите ще започнат още през нощта и призори във вторник от северозапад. До обяд ще обхванат в различна степен Западна и Северна България.
В източните райони на страната ще завали дъжд, който по-късно, с падането на температурите, ще премине в сняг.
Интензивен снеговалеж се очаква в по-късните часове във вторник и в нощта срещу сряда, когато студеният въздух ще обхване дори Черноморието.
В сряда преди обяд от запад на изток валежите ще започнат да намаляват и да спират. Най-късно това ще се случи в Североизточна България.
Има условия в следващите 48 часа да се натрупа снежна покривка около и над 20 сантиметра в Предбалкана, котловините южно от Балкана, в Североизточна България. На югоизток ще се излее солидно количество дъжд.
В някои райони на областите Бургас, Ямбол, Хасково и Кърджали метеорологичните модели предвиждат до 80-100 литра на квадратен метър за двата дни.
Температурите ще паднат осезаемо от сряда до петък. Дневните ще се колебаят около нулата, а сутрин и вечер - в интервала минус 5 - минус 10 в някои райони.
В планините снеговалежите ще са обилни в масивите на югозапад, в Стара планина и Родопите. Във вторник вечерта се очакват снеговалежи и на изток - в Странжда и Сакар. По планинските проходи и пътища са възможни усложнения в трафика. Вятърът ще създава предпоставки за навявания, а ниските температури - за обледеняване
Постепенно разхлабване на противоепидемичните мерки препоръча Националният оперативен щаб
ДОЛИНАБългария се намира в много добро положение към момента, в резултат на предприетите мерки заболеваемостта на 14-дневна база е под 100 на 100 000 души и сме една от четирите европейски държави извън червената зона. Алармиращ факт обаче е разпространението на новия вариант на COVID-19, който вече е и в България и е необходимо да се намали скоростта на неговото разпространение. С тези аргументи Националният оперативен щаб препоръча постепенно разхлабване на противоепидемичните мерки в България по време на работното съвещание, което премиерът свика в Министерския съвет с представители на НОЩ, ваксинационния щаб и министри. „Днес ще предприемем действия за издаване на заповед за влизане на територията на страната на всички граждани, идващи от трети страни и от Европейския съюз, със задължително влизане у нас с писиар тест. По този начин искаме да осигурим територията на Република България и да повишим сигурността на българските граждани по отношение на внасянето на новия вариант на коронавируса в страната“, заяви министърът на здравеопазването Костадин Ангелов.
