Изборите за кмет на община Панагюрище са недействителни, реши Върховният административен съд.

Според магистратите са установени съществени нарушения на изборния процес при провеждането на втория тур на местните избори.

Резултатите от вота бяха обжалвани от досегашният кмет на Панагюрище Никола Белишки, който загуби на втори тур с 28 гласа от Желязко Гагов.

"Винаги съм вярвал, че истината рано или късно заема полагащото ѝ се място. Благодаря на българския съд, благодаря на адвокатите ми, които взеха присърце моята кауза и се бориха за нея. И не на последно място - благодаря на всички, които през тези месеци ме спираха да ме подкрепят, бяха до мен и не ме предадоха", коментира Белишки, цитиран от БНТ, минути след решението на съда.

Кметувалият три месеца Желязко Гагов коментира, че приема решението на магистратите и че сега е още по-амбициран за победа.

Предстои Общинската избирателна комисия в Панагюрище да отмени решението, с което Гагов бе обявен за кмет на общината.

Според закона до провеждането на нови избори, Общинският съвет трябва да назначи временно изпълняващ кмет на Панагюрище.

https://dnes.dir.bg/temida/varhovniyat-administrativen-sad-obyavi-izborite-za-kmet-v-panagyurishte-za-nedeystvitelni

Катастрофа затруднява движението в района на 109 км на АМ „Тракия" в посока Бургас.

Лек автомобил се блъснал в мантинелата на аварийната лента, след това отново се върнал на платното за движение и се врязал в разделителната мантинела. Сигналът е получен в "Пътна полиция" - Пловдив след 9:00 часа.

До изтегляне на колата от мястото на катастрофата движението в скоростната лента е затворено, регулира се от полицейски служители.

В болница за прегледи са транспортирани трима пътници. Водачът е изпробван за употреба на алкохол, резултатът е отрицателен.

Доклад, изнесен пред Форума "За свободата на нациите" в Москва - 15 - 16 февруари 2024 година - на привържениците на борбата със съврменните практики на  неоколониализъм.

В страните от периферията и полупериферията на развития капиталистически свят, неоколониализмът днес се усеща особено остро. С развитието на многополюсния свят и ресуверенизацията на държавите от Изтока и Глобалния Юг, периферията, която заподното ядро може да експлоатира, се свива, в резултат на което намаляват възможностите за печалба на западните корпорации, както и за издръжка на щедрите социални системи в тези държави, които виждаме, че днес западат. За да оцелеят режимите в Северна Америка и Западна Европа, те се нуждаят или от нови пазари, от евтини суровини, стотици милиони нови потребители и държави, които да бъдат заробвани с кредити и зависимости, или от интензификация на експлоатацията на полупериферията, която днес се е свила основно до Източна Европа, в това число и Република България.

В състояние на неоколониална зависимост повечето източноевропейски държави съществуват по-скоро формално и де юре, отколкото фактически. Липсата на реален държавен суверенитет означава, че медийната и културно-информационната среда е изцяло подчинена на доминиращите в Западния свят и най-вече в метрополията на Хегемона, наративи. И за да бъдем конкретни, трябва да отбележим, че от трите най-големи телевизии в България, две са частни и в тях прозират дългите ръце на Централното разузнавателно управление на Съединените щати. Най-гледаната частна телевизия – "Нова ТВ", се контролира от сенчест сръбски бизнесмен, който е в уж съдружие с бившия шеф на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс.

Резултатът е, че по големите телевизионни канали, когато стане въпрос за политика, международна или вътрешнобългарска, се канят само представители на неправителствените организации, свързани с мрежата на Джорд Сорос и финансирани от фондация "Америка за България", както и членове на управляващата дясно-либерална коалиция. Честа практика, демонстрираща неоколониалната зависимост, е в дискусионни телевизионни формати да се поканят двама души, които уж да спорят, а всъщност да са представители на едни и същи неолиберални и проамерикански възгледи, което да се представи на зрителите като свободен диалог.

Нещо повече, неоколониалните мрежи не пропускат и интернет, където по неотдавнашен проект бяха раздадени няколко милиона долара за привличане на млади "инфлуенсъри" в Ютуб, ТикТок и Инстаграм, които да защитават уж демократичните ценности, а по същество политиката на правителството пред тинейджърите и младите хора.

За да се получи затворен кръг на информационното затъмнение, управляващите в България предложиха и законопроект, с който ще имат право да цензурират съдържанието в Интернет, включително и след предупреждение да затварят независими онлайн медии. Нещо повече, едната от управляващите партии предлага конкретно Държавната агенция за национална сигурност на България, тоест нашето контраразузнаване, да следи всяка интернет платформа с над един милион потребители. Това включва забранените в Русия, но популярни в България, Фейсбук, Инстаграм и други. Вероятно няма да се пропусне и ролята на Телеграм, откъдето хиляди българи иначе получават информация за международните събития и за специалната военна операция на Русия в Украйна от руски и други източници.

По същество неоколониализмът създава една порочна и самоподхранваща се медийно-информационна среда, в която правилните гледни точки са само тези, които се изразяват от западните посолства и трите управляващи партии в България, а всичко друго е "руска дезинформация". При това всяка критика към властите, дори да няма общо с геополитическата ситуация, се обявява за "Путинска пропаганда" и "дезинформация". Така например, когато обществени кръгове реагираха на новината, че правителството на България се е съгласило с искането на Австрия срещу "въздушен Шенген" да приеме хиляди нелегални мигранти, властите и големите казионни медии обявиха, че всеки, който дори го споменава и критикува, сее "Путинска дезинформация".

Друг конкретен пример на този информационен неоколониализъм е изкривяването на историческите истини и факти. След като българската наука, особено хуманитарната, е хронично недофинансирана - вероятно целенасочено, в научните институции и университетите бяха пуснати неправителствените организации, които с щедра ръка дават грантове и спонсорство на желаещи учени, очевидно при условие, че изразяват необходимите на западните държави и на частни фигури като Сорос, исторически и културни наративи. Историците, които отказват например, да кажат, че Руско-турската война от 1877-1878 не е освободителна за българите, а преследва някакви руски имперски интереси за контрол над Босфора, биват определяни като "учени с остаряло мислене", "комунисти" и "хора, заради които не може да се развиваме по европейски". Създават се измислени наративи и истории по отношение на всички важни моменти от българската история. В най-древната история, където се цели да се докаже, че българите не били славяни, а някакво друго население, очевидно с цел да нямат никаква връзка с руснаците. И стигаме до най-новата история, където се изкривява истината за Втората световна война, българското профашистко и прогерманско правителство се изкарва като демократично и патриотично, а Червената армия като армия, която е окупирала България и ни е отделила от богата и цивилизована Европа.И така, виждате, че неоколониализмът в информационната сфера изменя и изкривява всички факти, независимо дали става въпрос за международната политика, за вътрешната политика или дори за националната и световна история. В резултат на това цели поколения от млади хора живеят в един по същество фиктивен свят. Добил печална известност пример е свързан с Япония, където се оказа, че все повече млади хора не знаят, че САЩ са ударили Хирошима с атомна бомба или Франция, където мнозинството хора днес смятат, че САЩ имат основна роля за победата над Нацистка Германия, докато подвигът на милионите съветски войници и цивилни, загинали за победата, е премълчаван. И разбира се, България, където младите българи са приучавани да забравят дори освобождението на страната от турско робство, което иначе е централен лайтмотив от съвременната национална идентичност и памет на българите, и с което сме израснали и възпитани поколения от нас.

https://pogled.info/avtorski/Rumen-Petkov/d-r-rumen-petkov-balgariya-v-usloviyata-na-informatsionna-neokolonialna-zavisimost.166025

Двете групи за влияние в съдебната система - на Петьо Петров - Пепи Еврото и Мартин Божанов - Нотариуса, показват как мафията е стигнала до върховете на държавата. Това каза депутатът от ПП-ДБ Искрен Арабаджиев в предаването „Говори сега" по БНТ.

По думите му ставаме свидетели на тотален разпад на институциите - да контролират и разследват такива случаи. „Едната група работи с имотни измами, а другата - с изземване на фирми. Тук виждаме провал на ВСС, на Инспектората на ВСС, ДАНС, на прокуратурата, на съда, на МВР и ГДБОП", изброи Арабаджиев.

Според него най-големият проблем в съдебната система е политическото влияние през годините.

"Политическото влияние в съдебната система минава през избор на членове на ВСС, избор на Инспектората, на административните ръководители в системата. А какво получават обратно - липса на ефективна борба с корупцията. Виждаме, че години наред няма качествено разследване за корупция в политическата система", заяви още депутатът от ПП-ДБ.

По думите му, ако системата не се промени, така че да има ефективно преследване, Еврото и Нотариуса ще бъдат заменени с други лица. Временната комисия по случая „Мартин Божанов" трябва да осветли проблемите в системата. Всички политици, които имат някаква връзка със случая „Нотариуса", според него трябва да бъдат изслушани в комисията. „Много въпроси трябва да се зададат."

БНТ, „Говори сега"

Доброволци, които да разказват театър на незрящи хора, набират от Театър-студио 4XC, разказа в интервю за БТА Петя Йосифова-Хънкинс, управител на Театър-студио 4XC и хореограф в Театър-лаборатория „Алма Алтер" към Софийския университет „Св. Климент Охридски".

„От около 12 години се занимаваме с незрящите в полето на изкуството и културата, като се стремим да им дадем пространство, в което те дa развиват творческия си потенциал", обясни Петя Йосифова-Хънкинс. По думите ѝ това е „оазис", в който е възможно незрящи хора с интерес към актьорското майсторство да се учат и да практикуват.

Театър с незрящи актьори за незрящи в публиката

„Ние сме открили цяла методология, през която незрящите актьори, които са на сцената, се пласират на нея, ориентират се по колеги, по тактилни знаци и маркери и играят в голяма част от нашите представления", обясни тя.

От една страна даваме възможност на незрящи да бъдат с нас на сцената, а от друга страна - за незрящите, които нямат амбиции да бъдат актьори, адаптираме спектаклите си с така нареченото аудиосъдържание, разказа Петя Йосифова-Хънкинс.

„Притежаваме, благодарение на „Телъс интернешънъл" и Агенцията за хора с увреждания, една система, която ни дава възможност в реално време да нарираме спектаклите си. Имаме обучени наратори и чрез тази система ние разказваме онова, което обикновеният зрящ зрител вижда", обясни тя.

„Това е едно голямо постижение, голямо творческо предизвикателство за нас, защото изборът в какви думи да облечеш това, което виждаш, е наш. Фантазията на незрящите препуска така стремглаво, въображението им рисува какви ли не картини и те реагират на неща, на които зрящите не можем да реагираме. И тази среща между нас в полето на изкуството за нас е много вълнуваща", добави Хънкинс.

„Всички наши представления са много различни, затова е голямо интелектуално предизвикателство да бъдат разказани. Има представления като „Царството на самодивите" по Иван Вазов, които са много поетични, много сюрреалистични. И да бъде тази поема разказана е много различно от това да бъде разказан „Щастливецът" по Алеко Константинов, например, тъй като този спектакъл е изпъстрен с много песни, танци, много актьорска игра, с много визия", обясни още Петя Йосифова-Хънкинс.

Тя добави, че нараторите и хората, които ще „разказват" театралните постановки, трябва да минат през курс за познаване на естетиката представленията, настроението, „така че онова, което бъде казано в слушалката на незрящия, да бъде онова, което стои в замисъла на самия спектакъл".

„За нас е много важно да роим нашето семейство и затова търсим все повече и повече млади хора, които искат през театъра да общуват със света на незрящите. А този свят на незрящите никак не е тъмен. Ние зрящите си представяме, че тъмно, но те имат страхотно въображение. Те познават червеното като цвят, те познават синьото, те имат страхотни асоциации на думите, които за нас са прозаични. Тяхната фантазия ги отвежда в едно много по-абстрактно поле и действително е страшно вълнуващо. Когато в публиката, изпъстрена със зрящи и незрящи, а това е в повечето случаи, разказваме спектаклите си, зрящите се обръщат и поглеждат незрящите и се питат защо са реагирали по един или друг начин. Ние, благодарение на нашите скрупули или клишета за възприемане на изкуството не сме реагирали, защото сме сложили културния етикет, с който влизаме в театъра", коментира Петя Йосифова-Хънкинс.

Тя добави, че незрящите са много непосредствени. „За нас като актьори на сцената е много интересна тази симбиоза на публиката зрящи и незрящи. Как те общуват отвъд думите, отвъд онова, което може да бъде казано, с онова, което може да бъде усетено и почувствано", каза още тя.

Петя Йосифова-Хънкинс посочи, че благодарение на финансиране от Европейския корпус за солидарност Театър-студио 4XC има възможност да развива дейността си с незрящите не само в контекста на театъра. Тя разказа, че се организират класове по народни танци за незрящи, разходки и преходи в природата, тандемно колоездене. От своя страна незрящи обучават зрящи как да играят тенис на маса - Шоудаун. Всички тези активности са напълно безплатни, каза още Петя Йосифова-Хънкинс.

„Това е един огромен стремеж едни към други, което мисля, че е смисълът на здравото живеене в нашия нездрав живот и свят", добави тя.

„Мисля, че наистина е важно да се стремим и да търсим начини как можем ние да бъдем на равна нога с тях, защото нито ние сме нещо повече от тях, нито те са нещо по-малко от нас. Само се замислете колко незрящи има в София, в България. Това да накараш незрящ да затвори вратата от външната страна е кауза. Ако само това можем да направим, сме направили много", коментира още Петя Йосифова-Хънкинс.

На  16 февруари 1898г, преди 117г., излиза първият бюлетин - от 4 страници, написан лично от директора на агенцията Оскар Искандер - доктор по философия, редактор и издател. Събрани са седем новини за борсови цени, за събитията в Балканските страни и за здравословното състояние на княгиня Клементина.

Бюлетинът е преписан  в 6 екземпляра и разнесен лично на абонатите. На следващия ден седемте новини с марката БТА са публикувани в неофициалния раздел на "Държавен вестник".

През първата година от съществуването си БТА получава за нуждите си 20 000 златни лева от държавния бюджет. Щатът й се състои от директор и чиновник. Бюлетините са по 2-3 страници на ден и излизат в ограничен тираж- за двореца, за министър-председателя, министрите и някои вестници.

Първият бюлетин, напечатан на пишеща машина, е от 4 декември 1901 г., но още две години успоредно с печатния текст журналистите пишат и на ръка. До войните БТА получава международна информация главно от две световни агенции - "Хавас" (Париж) и "Ройтерс" (Лондон).

Значими фигури от българския обществен и културен живот работят в БТА през всичките години на съществуването й. Сред тях са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Серафим Северняк, Стефан Продев...

Клиенти на "Енерго - про" сигнализират за телефонна измама, при която се злоупотребява с името на компанията, съобщиха от пресцентъра на дружеството. Сигналите са от жители на Варна, които са получили телефонни обаждания от неизвестни лица от скрит номер. Измамниците се представят за служители на компанията и уведомяват за манипулиран електромер, засечена кражба на ток и предупреждават, че ще изпратят екип, като съответно за „услугата“ изискват пари от клиентите. 

От компанията обръщат внимание, че "Енерго-про" няма практика да се обажда на своите клиенти по телефона за извършване на услуга, освен в случаите, в които те имат подадено в компанията писмено заявление за услуга по ценоразпис. В тези случаи номерът от служител на компанията никога не е скрит и обикновено обаждането е от националния телефон на електроразпределителното дружество 0700 16161.

Заплащането на заявените услуги е възможно единствено в Центровете за обслужване на клиенти на дружеството. 

От компанията съветват клиентите си да следват само официалните канали на комуникация и при съмнение за злоупотреба, незабавно да сигнализират на денонощния телефон 0700 161 61 или да се обърнат към органите на реда.

От полицията във Варна съобщиха вчера, че са успели да  спрат жителка на Девня да предаде 30 000 лева на мними полицаи. Миналата година са предотвратени 216 опита за телефонни измами, през януари тази година техният брой е 39, съобщиха преди дни от Областната дирекция на МВР във Варна.