Отпускат допълнителни средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. с цел осигуряване на равнопоставен достъп до медицинска помощ на гражданите, посредством общинските и държавни лечебни заведения, включително и тези в труднодостъпни или отдалечени райони, съобщиха от Министерски съвет.

На основание чл. 106 и чл. 106а от Закона за лечебните заведения, Министерството на здравеопазването субсидира общински и държавни лечебни заведения по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ, за консултативна медицинска помощ на пациенти, преминали през спешните отделения, за психиатрична помощ и за други дейности, определени като държавна отговорност въз основа на едногодишни договори, в рамките на средствата за тези дейности по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година и при спазване на изискванията на Закона за държавните помощи.

Одобрените допълнителни средства са в размер на 30 000 000 лева по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. От тях 18 000 000 лв. са предназначени за общинските лечебни заведения, вкл. за 71 лечебни заведения в труднодостъпни и/или отдалечени райони на страната, разпределени на база брой обслужвано население и брои преминали болни през предходната година. За лечебни заведения, оказващи психиатрична помощ се отпускат 2 000 000 лв., разпределени за 12 Центрове за психично здраве и психиатрични отделения към държавни и общински болници на база проведен леглоден лечение. За лечебни заведения за оказване на спешна помощ са предвидени останалите 10 000 000 лв. - за 41 болници, вкл. 26 областни болници, разпределени на база брой преминали болни, нехоспитализирани в същото лечебно заведение.

ДОЛИНА

На свое заседание Министерския съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.

„Промените в Закона за личните данни, които касаят работата на журналистите, са покушение върху свободата на словото“. Това заяви в обзорното предаване „Позиция“ на Радио Варна председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова. Според нея, ако промените бъдат прегласувани след ветото на президента, те ще завържат ръцете на журналистите, а разследващата журналистика ще изчезне.

„Новите критерии създават режим на цензура върху медиите. Всяко изнасяне на нелицеприятна информация за държавната власт и нейни представители или за корупционни практики в икономическата и обществената сфера може да бъде преценено като „накърняване на доброто име” на критикуваните“, подчертават от СБЖ.

Снежана Тодорова напомни, че промените се оправдават със синхронизиране на нашето законодателство с Общия регламент на ЕС за защита на личните данни (GDPR), но на практика нямат нищо общо с целите на този регламент.

„Журналистиката работи в интерес на обществото, не на този или онзи управляващ, не в интерес на съответната корпоративна групировка или на този, който дава парите“, подчерта председателят на СБЖ:

Един от неговите текстове в Закона за личните данни на практика въвежда задължение за всеки журналист и всяка медия да преценяват допустимостта на съобщените в материалите им лични данни по 10 критерия:

1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора(медия/журналист);
4. характера и естеството на изявлението;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали става въпрос за лични данни на публична личност, което е в обхвата на контрола по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали засегнатият не е допринесъл с действията си за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението (публикацията);
9. съответствието на изявлението (публикацията) с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Изпълнението на тези критерии ще може да се контролира от Комисията за защита на личните данни, а за нарушения се предвиждат глоби от десетки милиони левове.

http://luboslovie.bg

/КРОСС/ Комисията по правни въпроси отложи първото четене на промените в Изборния кодекс, предвиждащи връщането на старото положение при преференциите.

Предложението за това бе на председателя на комисията Данаил Кирилов, което срещна одобреното на мнозинството. Причината - да бъде изчакано становището на администрацията на президента, тъй като гласуваните промени, срещу което се надигна голямо обществено недоволство все още не са влезли в сила, а по темата се обсъжда и евентуално вето от страна на държавния глава.

От заседанието на комисията отсъстват депутатите от „БСП за България", които продължават с бойкота си.

Новият текст, който все още не е влязъл в сила, предвижда кандидат от партийна листа да измести друг, но само ако има толкова получени преференции, колкото са нужни на един депутат, евродепутат или общински съветник. Така сметките показват, че за пренареждане на листата за евродепутати например, един кандидат трябва да събере повече от 100 хил. гласа, което се смята за почти невъзможно.

Според досегашните правила прагът за преференциите на избори за Европейски парламент беше 5% от гласове за дадената листа, а за парламентарни избори - 7%. Законодателната инициатива за връщане на старото положение е на ГЕРБ, а тя бе провокирана от породилото се обществено недоволство при промяната в изборните правила, които на практика обезсмислиха преференциалния вот.

Предложението за повишаване на прага бе на ДПС, а в зала получи подкрепата на ГЕРБ и НФСБ. След обществения отпор обаче управляващите връщат дебата отново в парламента.

От 1 април 2019 г. всички касови бележки, които получаваме за заредено гориво на бензиностанциите, ще са по-подробни, съобщиха от Приходната агенция.

Старинни монети, пръстени и фигури заловиха граничарите на граничния пункт „Лесово”, съобщиха от прокуратурата.

Не е сключен договор, ако общуването е вървяло само по телефона или по друг комуникационен канал, без да са положени подписи върху хартиен носител или по реда на Закона за електронния подпис, което става със специално регламентирана процедура.

/КРОСС/ ПГ на „БСП за България“ напуска Народното събрание, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

Това бе предложено от лидера на БСП Корнелия Нинова и прието от Националния съвет на партията след около 3 часа дебати. „За“ решението гласуваха 74 членове на Пленума.

33-ма от членовете на Националния съвет били против, а трима са се въздържали. Решението било прието след тежък дебат.

Споровете на „Позитано“ 20 продължили над три часа, много от членовете на Националния съвет се изказали против предложението на Корнелия Нинова. Основните им аргументи били, че в навечерието на изборите БСП ще остане без парламентарна трибуна.

Според „24 часа“ Димитър Дъбов изтъкнал по време на дискусията, че няма революционна ситуация за такава мярка. И попитал защо БСП ще клати държавата точно за идването на руския премиер Дмитрий Медведев у нас.

Дъбов се изказал и против преференциите. С тях не се активират избирателите, а се позволява на случайно попаднали в листите хора да си купуват гласове и да пренареждат така листата, били аргументите му. Защо правим тогава модел на парламентарната група, като след това в нея влизат случайни хора, попитали той.

Обратното становище защитил Юрий Асланов. „С приетите промени на Избирателния кодекс ГЕРБ ще печелят изборите винаги, това е суспендиране на конституцията”, обяснил социологът. За напускане на парламента бил и Янаки Стоилов, който настоял да се изработи и план за действие и масови политически акции поискал.

“Дошъл е моментът за радикални действия. Днес България не е парламентарна република, няма съдебна власт, дори няма реална изпълнителна власт, а само изпълнители на поръчки”, подкрепил напускането и Румен Овчаров и призовал другарите си да направят същото. Това е последният рубеж и са заплашени вече свободните избори, казал той.

Ако загубим евроизборите, шансовете ни за промяна на всички следващи избори намаляват значително, обяснил той. И призовал БСП да започне разговор с всички, които искат промяна - и от лявото и от дясното, за общи действия срещу това управление и този модел.

"Важно е как ще се върнем в този парламент. През 2013 г. излязохме и се върнахме в нов, а сега сигурни ли сме, че излизането ни ще доведе до предсрочни избори", попитал обаче президентът на ПЕС Сергей Станишев. И попитал червените депутати нима без съпротива ще оставят мнозинството да отхвърли ветото на президента върху Изборния кодекс.

БСП поставя условия пред ГЕРБ, Патриотите, ДПС и "Воля", а именно избор на нова ЦИК, отмяна на срамните среднощни гласувания по ИК, връщане на преференцията и започване отново на дебата за машинното гласуване.

http://www.cross.bg