Целта на организаторите на експедицията е разработване на план за ежегоден фестивал, който да преминава под надслов "Марш по пътя на войната слава на Самирското знаме и Българското опълчение в Руско - турската освободителна война през 1877 - 1878 година.“

Всеички граждани или юридическа лица, които желаят да подпомогнат каузата могат да дарят своята лепта в разкрита за целта банкова сметка:

IBAN: BG41UBBS85031011528413

BIC: UBBSBGSF

Титуляr: Илко Йорданов Николов

ИСТОРИЯТА

Самарското знаме е български боен флаг, национална светиня, един от най-важните военни символи на Българската армия. Създадено е от монахини от град Самара, Русия, и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Единственото знаме в историята на България, което е наградено с Орден „За храброст“.

По решение на Думата на град Самара от 17/29 април 1877 г. знамето е предадено на великия княз Николай Николаевич, за да бъде връчено на Българското опълчение. На 6/18 май 1877 г. в Плоещ делегация от град Самара, начело с Ефим Кожевников и Пьотр Алабин връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва: „Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“

Знаменна рота е III-а Опълченска рота (командир, щабс-капитан Попов) от III-а Опълченска дружина (командир подполковник Павел Калитин). Знаменосец е унтерофицер Антон Марчин. 

Знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетенеца Николай Караев-Дудар и др.

Самарското знаме е носено и в битката при Шипка и Шейново.