Рилският манастир се е ползвал със специален статут и преди, и след Освобождението на България. През 1927 г. той е обявен за национален музей и исторически и архитектурен резерват. През 1961 г. става общодържавна собственост, а през 1976 г. – национален исторически резерват. След промяната на собствеността на обекта през 1991 г. е възстановен монашеският му статут. Статутът му като паметник на културата с определени граници е повторно дефиниран по реда на националното законодателство, обнародвано през 1992 г. В момента по смисъла на Закона за културното наследство манастирът е недвижима културна ценност. Под егидата на ЮНЕСКО е от 1983 г. Обявяването му за обект с национално значение няма да промени или отмени действието на ЗКН и опазването на културните ценности на тази територия ще бъде гарантирано.
