На 7 юли 1882 г. умира един от най-обичаните руски генерали у нас Михаил Скобелев - герой от Руско-турската Освободителна война 1877-1878г.

Михаил Скобелев е син на генерал-адютанта от руската армия Дмитрий Скобелев. Ражда се на 29 септември 1843 година. През 1861 г. кандидатства и е приет в Петербургския университет, откъдето след един месец е изгонен, заради избухналите брожения всред студентите, в които взел активно участие.

След това постъпил юнкер в кавалергардския полк и през 1863 г. бил произведен в звание корнет. Когато избухнало полското въстание, Скобелев се отправил към имението на своя баща, който живеел в Полша, но по пътя се присъединил, като волонтир към един от полковете на руската армия, отиващи да смажат въстанието на поляците. През 1864 Скобелев бил преместен на служба в лейбгвардейския хусарски полк в град Гродно и участвал в наказателна операция срещу метежниците.

Той завършил през 1868 г. пълния курс на обучение в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург и бил назначен във войските на Туркестанския военен окръг, където прекарал по-голяма част от военната си служба.

През 1873 г. по време на поход за превземането на Хива, Скобелев бил изпратен в отряда на полковник Ломакин. Отличава се в боя за превземането на града.
През 1875 - 1876 г. взел участие в Кокандския поход на руската армия, където освен с безумна смелост се и показал висок командно- организаторски талант при превземането на град Андижан. За този си подвиг, на 33 години бил произведен в чин генерал майор и става първият руски губернатор на Фергана.

През март 1877 г. е командирован в разпореждане на главнокомандващия на руската Дунавска армия, предназначена за действие срещу Османската империя на Балканите. Той бил посрещнат от своите колеги твърде недружелюбно. На младия генерал повечето старши офицери в руската армия гледали, като на човек придобил своите генералски еполети и ордени малко незаслужено, заради няколко леки победи над азиатските банди.

На първо време генерал Скоболев не получавал никакво назначение и бил аташиран към щаба на прославения командир на 14-та пехотна дивизия, генерал Михаил Драгомиров. Едва през втората половина на месец юли го назначили за командир на сборните отряди. След като избухнали бойните действия той се прославил, като превзел на 30 и 31 август 1877г. с щурм град Ловеч и спасил местното българско население от издевателствата и кланетата на турците.

При атаките на Плевенските редути, защитавани от армията на Осман паша му поверяват командването на Кавказката казашка бригада. Той проявява чудеса от храброст при превземането на редутите Иса ага и Кованлъка, но поради некадърността на руското командване, което не го подкрепило с резерви, бил принуден да отстъпи с много жертви завоюваните позиции, от които Плевен бил на един хвърлей.

Той е наричан Белия генерал, тъй като винаги носил бяла униформа и яздил бял кон. Воините му били предани до смърт и казвали за него: ”Там където е Скобелев, там е победата!” Той делял по равно с тях тегобите на суровия полеви живот. Появата му на фронта всявала страх и ужас у враговете. Понякога щабните офицери му завиждали и казвали, че не е нужно генералът да проявява такава безсмислена храброст; да се впуска в бой, вдигайки на крак войниците в атака. Войниците обаче го боготворяли и го сравнявали с генералисимус Суворов!

Преходът през снежния Балкан по непрестъпната Химитлийска пътека през декември зимата на 1878 г. и храбростта му при разгрома на армията на Вейсел паша при укрепения лагер Шипка - Шейново утвърдили генерал Скобелев, като талантлив военноначалник. След войната се завърнал в Русия, увенчан с лаврите на победата и натрупал огромна известност. Бил назначен за корпусен командир с чин генерал лейтенант и на него било поверено завоюването на по-голямата част от Туркестан.

Последният героичен подвиг в живота на генерал Скобелев било превземането в началото на 1881 г. на аула Геоктепе, за което бил произведен в най-високото звание в руската армия - генерал от пехотата и награден с орден „ Свети Георги” – 2 степен . Докато напредва с армията си към Ашхабад, е отзован и назначен за командващ армейския корпус в Минск.

На 12 януари 1882 г. той организирал със своите офицери тържество по случай годишнината от превземането на Геоктепе. Произнесъл вълнуваща реч, която произвела силно впечатление в Русия , тъй като в нея говорил за издевателствата, на които са подложени славяните, попаднали под робство Речта му имала политическа окраска и застъпвала възгледите на крайния панславизъм.

По време на полагаемия си годишен отпуск, генерал Скобелев посетил Париж. Студентите - сърби учещи във фреската столица му поднесли за тази реч благодарствен адрес. Той им отвърнал развълнуван и предрекъл, че наближава сблъсъкът между славяни и германци.

Пророческите думи на генерал Скобелев предизвикали буря в пресата и недоволството на германското правителство. Руският военен министър му прекъсва годишния отпуск и го извиква в Русия. През нощта а 26 юни 1882 г. в една хотелска стая в Москва генерал Скобелев скоропостижно починал от инфаркт. Някои твърдят, че бил отровен от млади и красиви агентки на германското разузнаване, които поканил на вечеря!? Кой знае може и да е така!?

За да увековечи паметта на талантливия пълководец, руският император Александър III наредил крепостта „Витяз” да бъде кръстена на генерал Михаил Скобелев.

В България, признателното население на Плевен след Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г., под ръководството на Стоян Заимов издигнало паметник на генерал Скобелев на мястото на най-тежките боеве по време на обсадата на града, където днес се намира Скобелевият парк и Плевенската панорама.

доц. д-р Петър Ненков

Единственият в света паметник на генерал Скобелев в цял ръст е в Казанлък

Паметник на ген. Михаил Скобелев в цял ръст официално бе открит на 7 септември 2013 година от кмета на община Казанлък Галина Стоянова и председателя на Национално дружество „Русофили” Николай Малинов. В своето слово кметът Галина Стоянова подчерта, че мястото на паметника е така избрано, че всеки, който отива на легандарния връх Шипка да минава покрай паметника на великия руски пълководец. Тя благодари на НД „Русофили” за инициативата и отличи с паметен плакет на Община Казанлък автора на проекта арх. Венцислав Йочколовски.

Николай Малинов връчи почетен знак „Самарски кръст” на кмета на община Казанлък Галина Стоянова и  на Тодор Батков, един от дарителите, подпомогнали издигането на паметника, чието финасиране бе осигурено от НД „Русофили”. Знакът „Самарски кръст” е учреден от Обществения съвет на русофилските организации в България в чест на 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство и се присъжда след решение на 8 неправителствени организации.

Припомняме, че по време на церемонията по откриването през 2013 година присъстваха още Милен Любенов, секретар по вътрешната политика на Президента на България, Евгени Кузев, консул на Руската федерация в България, Кирил Pинза, съветник по културата в посолството на Руската федерация, Виктор Шарапов, последният съветски и първият руски посланик в България в периода 1988-1992 г. и председател на дружество „Русия-България”, Галина Габушева, министър в правителството на Република Коми, народни представители от 27 Старозагорски избирателен район, областният управител на област Стара Загора Живка Аладжова, Алексей Крутов, председател на Международния фонд „Славянска писменост и култура”, контраадмирал Кир Лемзенко, представители на регионални структури на дружество „Русофили” от цялата страна, представители на Съюза на ветераните от войните, на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, гости от България и Русия, много граждани.

Водосвет бе отслужен от Крупнишкия епископ Инокентий в съслужие с казанлъшки свещеници.
След официалната церемония, за чиято тържественост допринесе участието на почетна рота и духовия оркестър на 61 Стрямска Механизирана бригада, паметникът на Белия генерал бе отрупан с цветя от стотиците граждани и гости на Казанлък.
Паметникът  представлява фигура в цял ръст на руския пълководец, излята от бронз и поставена върху гранитен капител. Фигурата на ген. Скобелев е дело на художника Ангел Спасов и е единствената в света скулптура на военноначалника в цял ръст, която се съхранява в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ За изработката на паметника от скулптурата в Плевен е направена една единствена отливка. Той е израз на почит към героизма на руските воини по време на Руско-турската освободителна война, от края на която през 2013 г. са се навършили 135 години.

Също така, Община Казанлък оказва изключително съдействие и подкрепа при реализацията на тази  инициатива, подета от НД „Русофили”.

ДОЛИНА

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co