Днес е Еньовден - един от най-древните и почитани празници в народния календар. Той съчетава християнски и езически традиции и е свързан с раждането на свети Йоан Кръстител, известен в народните вярвания като Еньо.

Според народните представи именно на Еньовден природата притежава най-голямата си магическа сила. Вярва се, че изгревът на слънцето в този ден е необикновен - то "играе", трепти и носи здраве и благополучие на всеки, който го посрещне.

Една от най-разпространените традиции е брането на билки в ранните часове на деня. Смята се, че преди изгрев слънце те притежават най-силни лечебни свойства. Народът вярва, че набраните за зимата билки трябва са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име".От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на когото е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

С Еньовден са свързани и множество поверия. Според едно от тях който се окъпе в росата рано сутринта, ще бъде здрав през цялата година. Вярва се още, че водата на този ден има пречистваща сила, а слънчевите лъчи носят енергия и благоденствие.

В някои краища на България се изпълнява и обичаят "Еньова буля" - древен ритуал за предсказване на бъдещето и плодородието. В него участват млади момичета, които пеят обредни песни и гадаят за здраве, любов и женитба.

Според народните вярвания след Еньовден слънцето постепенно започва своя път към зимата и денят започва да намалява. Затова празникът се приема като символична граница между първата и втората половина на годината.И днес Еньовден остава жив празник в много български селища, където се организират възстановки на старинни обичаи, билкарски събори и празнични прояви. Така традициите продължават да се предават между поколенията, напомняйки за връзката на човека с природата, здравето и духовното наследство на България.