Теню Пиндарев споменава двата най-масови ежедневника в царска България от онова време, а до името на Александър Божинов, всепризнатия „баща на карикатурата“ у нас, той подрежда това на Константин Каменов – един до скоро съвсем слабо познат и малко изследван софийски художник и журналист. Изпаднал понастоящем в забвение, Каменов е един от най-активните карикатуристи в България през 30-те години на 20. век – той публикува стотици рисунки в периодичния печат, участва в общи изложби в София, гостува заедно с групата на българските карикатуристи в Белград през 1937 г., когато под патронажа на Бранислав Нушич българските майстори на хумористичната рисунка излагат с голям успех своите произведения.
Пътуването на групата Чудомир описва във вестник „Зора” съвсем скоро след завръщането си – в броя от 12 януари 1938 г. са поместени лаконични и живи словесни портрети на най-видните тогавашни карикатуристи и художници, а сред тях намираме и този на Константин Каменов:
„…Куфари, чанти, пакети, палта, рошави глави, блъскане, качване, пъшкане, суета…
— Господа — дума грижещият се за добрия ред и поведение главатар на групата Божинов, — сега, като се настанихме, искам да ви предупредя за нещо! Да не би някой от вас да носи със себе си я чужда валута, я нещо непозволено изобщо, та да се изложим. Внимавайте! Ние, които обичаме да се подиграваме с всички и всичко, да не станем за подигравка на границата, та да ни се смеят две държави едновременно!
— Добринката, Добринката — обаждам се аз, — пренася валута! В десния джеб на жилетката си има четири български лева.
— Дддда ме изззвиниш — сепва ми се Добринката. — Не са четири, а са всичко тттри! — И бърка в джеба си да ни увери.
— Какво стана с тъпана? — пита Янко Павлов.
— Във фургона е!
— А тарамбуките?
— Двете са тук, а третата е в третокласния вагон при Кочо Щъркела. И виното е при него на съхранение.
— Е, хубаво място сте му намерили. Добре ще го съхрани!
— Господа бе — обажда се с артистична интонация на гласа вечно питащият Каменов, — кажете ми, моля ви се, сега точно на запад ли пътуваме?
— Не знам — обажда се неспокойно Бешков. — Едно знам само — ако ние пътуваме сега точно на запад, както ми е тръгнало тия дни, сандъкът с картините ми в тоя момент пътува сигурно точно на изток!…“
Автор и снимка: Елисавета Станчева
На снимката: От ляво на дясно: К. Каменов, Ал, Божинов, Чудомир (Дим. Чорбаджийски) и Борис Руменов
