Добър ден, г-н Велчев!
Как оценявате комуникацията на политиците както на местно, така и на национално ниво?
Колкото и скромни претенции да предявяваме, обективният анализ показва, че комуникацията е под всякаква критика. Говоря не само за неумение, а дори за липса на ясно разбиране колко са важни политическите комуникации като двустранен, подчертавам, пълноценен двустранен, двупосочен процес. Ако отчитаме значението на различните мрежи в съвременния свят, дори по-точно е да се каже многостранен, многопосочен процес. Имам чувството, че повечето български политици не само не чуват какво им казва обществото, а дори сами не се чуват какво говорят.
Не веднъж сме чували умалителни имена, обръщения във второ лице… Какво говори фамилиарниченето на премиера Бойко Борисов с подчинените си?
На първо място – за твърде скромно възпитание и обща култура. В дълбочина – за една философия на упражняване на властта, която е ужасно анахронична. Бих го сравнил с говоренето на чорбаджи Марко, но се опасявам, че обиждам големия автор и неговия герой.
Създава ли това фамилиарничене усещане за близост до обществото или пък напротив – за лош политически имидж?
Създава илюзия за близост до хората. Уличният език обаче е слабо прикритие за огромната пропаст между днешните управници и обикновените хора. Номерът „аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“ отдавна не работи. Обществото отдавна не иска фамилиарничене, хората желаят управници, които упражняват властта в интерес на обществото, а не за лично облагодетелстване. Не е нужно политиците да живеят в колиби, но и да имат персонални асансьори също не е належащо.
Каква е формулата за адекватна и успешна политическа комуникация?
Трудно е да даде формула, това е по-скоро синтез между наука и изкуство. Но, накратко казано, най-важно е да си даваш сметка, че това е общуване, в процеса на което трябва да чуваш и разбираш другите, да признаваш правото им на мнение и да се стремиш да отчетеш интересите им. Защото всеки управник зависи от обществото – в нормалния случай повече, отколкото обществото зависи от него.
Вчера след 11-часово заседание на Националния съвет на БСП, партията утвърди листатата си за европейските избори през май, която сякаш се размина с предварителните очаквания и нагласи. Какъв е вашият коментар?
Струва ми се, че от гледна точка па посланието към обществото, получи се една благоприятна, да не кажа дори щастлива развръзка. Всеки получи поне част от това, което искаше. Корнелия Нинова искаше да покаже принципни резерви към част от политиките на ПЕС и към опитите на Станишев да ги прокарва в България. Това стана ясно на обществото. От друга страна, Станишев все пак попадна на избираемо място, т.е. опозицията успя частично да защити честта си. Трето, БСП показа, че остава най-демократичната партия в България. Като цяло листата е интересна, в челото има млади хора. Изненадващ бе и ходът с включването на началника на кабинета на президента, който очевидно е избрал друго политическо поприще. Христов е културен и начетен човек, сигурно ще бъде полезен на терена на европейската политика. Сега основният въпрос е дали ще загърбят враждите и дали ще се хвърлят дружно в битката.
Питахме разделена ли е БСП, когато Елена Йончева беше избрана за водач на листата на партията за евроизборите. Питаме и сега – разделена ли е левицата след като цялата листа вече е утвърдена? Какво показа партията вчера?
Елена Йончева не би трябвало да разделя социалистите, нито обществото. Тя е честен и смел човек, нищо че няма богат политически опит. Каквито и вражди да тлеят, всички в БСП би трябвало да разберат, че в общ интерес и на партията, и на обществото е да се сплотят и да победят. Дали ще постъпят така, скоро ще разберем.
Предвид факта, че Европейският парламент се превръща в място на все по-ожесточаващи се сблъсъци, то какви ще бъдат задачите на бъдещите евродепутати и какви лица търси доверието на народа?
Европа е на кръстопът. България трябва да търси и да отстоява по-добро, по-убедително място в европейската политика. Бъдещите евродепутати трябва да първо място да бъдат хора, които може и да участват в групите на различни партийни фамилии, но на първо място са българи и защитават интересите на България. Не на една или друга партия, не личните си интереси.
Благодаря Ви за това участие!
Разговаряхме с Андрей Велчев – доктор по политология и преподавател в Софийския и Русенския университет.
