Предложението се прие изключително радушно с похвалата, че ние първи сме се сетили за живи контакти с журналистите на това за времето си (при една единствена телевизия) изключително гледано предаване. Няма да забравя думите му - "Идеята е много добра, лично аз ще ги доведа. Отдава ни се голяма възможност, на място при работниците на едно от най-големите предприятия на България, да си сверяваме часовника - къде сме? Като ръководител на телевизията използвам веруюто да правим всичко максимално добре и отговорно, но в крайна сметка отговора идва по-късно дали сме успели или не."

Първото предаване на живо осъществихме в културния дом на "Арсенал" при притъпкан салон през април 1976 г. На сцената максимално точно пресъздадохме декора на предаването и масичките зад които седяха журналистите Николай Конакчиев, Георги Марков, Христо Цачев и Александър Бежков.
Живото предаване продължи повече от два часа, излъчвано по заводската радиоуредба при изключителен интерес. Предаването водихме аз, като домакин, а Иван Славков като шеф на телевизията. Срещата премина неочаквано интересно и за двете страни.
На "разбора" след това се уточнихме как да разширим и продължим нашето сътрудничество между двете ръководства.
Отново се срещнахме с Иван в неговия кабинет, където вече по-детайлно уточнихме рамките на  договора ни за сътрудничество. Повече от час той ме развежда в студията и редакциите на телевизията. Усетих уважението на подчинените му към него, с които той разговаряше непринудено и шеговито, казвайки, че ще ставаме "роднини".
По-късно в началото на септември той доведе в "Арсенал" цялото ръководство на телевизията. Тогавашния директор Тончо Чукалов, заедно с Петър Ковачев - секретар на партийния комитет и Деню Димитров председател на профкомитета ги запознава в рамките на "възможното" с производствената дейност на фирмата, а вечерта на морската база на язовир "Копринка" се сключи официално договора за сътрудничество.
Ние поехме ангажимента да правим "лепачки" използвани при монтаж на заснетите ленти, които телевизията купуваше скъпо от Швейцария, а те да ни осигурят безплатно снимачна техника за производството на черно бели филми от кино-фото клуба на фирмата. Разбира се в договора си останаха записани продължаването на творческите контакти, срещи между двете ръководства.
Няма да забравя една от тях, която изключително много ме впечатли. Искам да разкажа на читателите на вестник "Долина", точно сега когато Иван Славков, напусна този свят само преди дни.
Имаме уговорена среща в "морската" база на язовира. От София са дошли Христо Цачев - негов зам. програмен директор, починал седмица преди него, Александър Бежков - редактор на културния блок и Георги Марков - редактор на новинарския блок. Иван трябваше да дойде от Бургас, където е бил в командировка. Часа на срещата беше 18:00. Вече се беше стъмнило. Закъснял някъде около 40 минути той дойде изключително превъзбуден и леко притеснен. Извини се, че е станала "беля" на километър преди Казанлък. В стремежа си да бъде точен пришпорвайки стария си Мерцедес блъска циганска каруца без фенер с дълга стърчишка отзад. От по-голямото ускорение магарето се повлича и счупва краката си.. Циганинът невредим, но уплашен. Славков стреснат, смачкал леко единия калник. Следва кратък разговор:
- Защо си без фенер? - пита Славков.
- Нямам пари да си купя - отговорил циганина.
- Какво ще правим с магарето? От него нищо не става. Колко струва ако си купиш ново?
- Толкова! Иван вади парите плаща му го с благословията да си купи по-хубаво и закъснял по обективни причини пристига на срещата.
Това може да го направи човек, само с голямо сърце. Освен него той и притежаваше качеството - голяма човещина. Такъв ще го запомня!
Бончо Песев