Viperfish са: Адриан Гугов (основен автор на песните, соло китара, вокали и пиано), Димо Mезеклиев (бас и бек вокали) и Матей Христосков (барабани и бек вокали).
Казват, че свирят "агресивен енергичен рок с мелодраматичен обрат в нея", но аз бих го нарекла "революционни музикални експерименти с взривоопасен енергиен заряд и крайни емоционални моменти". Невъзможно е да не се движиш, докато ги слушаш.
Те самите се движат заедно като група в този състав от 2007-ма година насам. От 2008-ма стават известни под това име, дотогава са Evolution. И с двете си имена обаче са се явявали на Международния Поп&Рок Фестивал в Несебър. Отнесли са, както най-голямата награда за група, така и тази за най-оригална композиция на последното издание на феста миналото лято.
На Коледа 2009 г. Viperfish издават и дебютното си ЕР за българската публика, озаглавено "SymbioGenesis". "Stain" излиза като първи сингъл и превзема Z-Rock радио класацията, като я оглавява в продължение на 12 последователни седмици. Сега в топ40 се върти и новата песен "Right Where I Belong". Междувременно групата засне 2 клипа, издаде сингъл, изнесе един незабравим концерт в най-големия и престижен клуб за жива музика в столицата; представи се успешно в конкурсната програма на голям международен фестивал и....организира турне из страната. Как, с каква енергия, вяра и хъс се прави всичко това паралелно на два плана - в България и на Острова - питам сега момчетата от Viperfish и се надявам да ми отговорят, преди четири и половина - пет сутринта, когато всички желания към звездите са отдавна вече случени.
Матей: Просто искахме да посвирим и в по-малките градове, където знаем, че имаме фенове, но не сме ходили досега и искахме да ги зарадваме. Трябва ли да си търсим повод, за да порадваме хората и себе си, тъй като предполагам, че е взаимно.
- Как всъщност група като вашата, която рядко си е у дома, промотира себе си и музиката си - тук, там, по света? В каква аудитория се целите вътре и вън от страната?
Aдриан: Целим се към аудитория, която има жажда за музика с една идея повече дълбочина в нея. Иска ни се да не гледат хората елементарно на музиката ни и тя да достига тези, които търсят нещо повече от ниво Джъстин Бийбър.
- Миналото лято отново бяхте отличени на Поп Рок Феста в Несебър за най-оригинална композиция. Тази година чакате ли от някъде награди? В какви конкурси фестивали възнамерявате да се включите?
Aдриан: Никога не сме "чакали" награди. Да, хубаво е като получиш една такава, тъй като е вид признание. Но определено не е нещо, за което ще плачем, ако не го получим. Честно казано наградата за най-добър композитор е най-важната според мен, защото показва, че това, което е най-важно в една група - авторското творчество, притежава някакво качество. А мен може само да ме радва, е я взех два пъти.
Матей: В момента участваме в конкурс в Англия, който е на няколко кръга и на 11 май се очаква свиренето ни във втори кръг, след като минахме успешно първия. Смятаме да участваме и на фестивала в Несебър отново, но не заради наградите. Преживяването е по-важно!
- Какво отличава Viperfish от останалите млади рок банди в BG и UK?
Aдриан: В България - че свирим в UK. В Англия - че сме от България.
- Върви един слух, че най-младите рок музиканти в BG в момента, между 16 и 19-годишна възраст са особено силно под влиянието и харизмата на Адриан Гугов като композитор. Адриан Гугов от кого търпи влияния?
Aдриан: Това е абсурдна глупост! Ха-ха! Търпя влияния от безумно много неща. Ако тръгна да изреждам, някои от нещата, които ще спомена, ще се сторят странни на читателите. Слушам абсолютно всякакъв тип музика и това е основната причина нашата музика да е толкова разнообразна и да се опитваме да навлезем в много различни жанрове едновременно. Имам огромно желание да правя колкото се може по-необикновена музика, без никакви граници.
- Слух номер 2 - а вярно ли е, че е глух (Адриан), щом като е завършил музикалното училище в София?
Aдриан: Това пак е мое изказване. Шегувам се с музикантите, излизащи от музикалното училище, тъй като някои от тях, по мое мнение, са свикнали да творят в "кутийката" и по никакъв начин не творят нещо, което да е по-различно от това, което сме свикнали да слушаме досега. А някои....са си просто глухи. Шегувам се естествено!
- Музиката в повечето от парчетата е еклектичен микс от стилове и едновременно с това е уникална и лесноразпознаваема като "ваша". Кога и как се съчинява това? Какво ви вдъхновява (любим въпрос, нали)?
Aдриан: Както казах, колкото по-разнообразна музика слушам, толкова по-разнообразна става тази, която създавам. Съчинява се, като си контролираш начина на мислене и не правиш нещата по обикновения "логичен" начин...
- Какви послания отправяте с текстовете си, към кого и за какво?
Aдриан: Нямам конкретна цел за постигане с никой от текстовете си. Оставям хората да ги интерпретират, както искат. Но, ако някой ме попита какво значи конкретна песен за мен, най-важното в един текст е звучността. Идеята също е важна, но в днешно време съществуват толкова абстрактни и абсурдни текстове, че става все по-малко вероятно някой да те обвини, че текста ти е безсмислен.
- Бихте ли ангажирали музиката си към конкретна кауза (социален, политически, културен, общочовешки някакъв въпрос)?
Mатей: Обикновено именно тези каузи са причините една група да добие голяма популярност, като се набута в нещо масово. Това осигурява на групата повече внимание, но не бих казал, че това на нас ни е приоритет. От друга страна, ето че сега правим с благотворителна цел песен за Япония... Относително е.
- Някои музиканти много се страхуват от определението "комерсиален". Вие имате ли тези притеснения и как бихте искали да продавате музиката си - в огромни тиражи на масите или в лимитирани серии за фенове с отбран вкус?
Матей: Предполагам всеки би отговорил различно, тъй като всеки от нас малко или много вижда бъдещето по различен начин и бленува различен развой на събитията. Аз лично се надявам да има предимно хора, които да ни слушат заради музиката и да я ценят истински, но също би било добре да има и маса хора, които да ни купуват... все пак искаме да се прехранваме от музика.
Димо: Единственото, което искаме, е да правим такава музика, каквато на нас ни харесва и да я споделяме с хора, които намират нещо за себе си в нея. Пък за малките и големите размери на това наше желание не може да се гадае...Каквото стане.
- Реалистично ли е въобще една BG рок банда да мисли за случване на европейска и световна сцена? Смеете ли да имате такива мечти и амбиции? Що за план трябва да се изпълни, за да се случи това?
Aдриан: Защо да не е реалистично. Всеки може да постигне, каквото поиска. Ако искаш нещо достатъчно силно, всичко е възможно. Мечтите нямат граници - защо трябва възможностите да имат? А относно плана - план няма - просто се спукваш от работа и проявяваш пълна отдаденост.
- "Секс, наркотици и рокенрол" е най-старата формулировка за добре прекарано време за рок музикантите. Вие май не пушите, не пиете, за злоупотреби други също не се чува... що за пороци криете и каква е вашата формула за "купон"?
Матей: Защо купонът трябва да бъде свързан неизменно с пороци? Можем да си направим достатъчно приятно преживяването и без намесата на алкохол и наркотици. А сексът не бих казал, че е порок..., а си е голям купон. Иначе аз лично се забавлявам изключително много на сцената. Публиката е моят наркотик!
- Ако се окаже, че маите са прави и 2012-та всичко за Земята приключи, какво бихте направили в оставащите 7-8 месеца? А в "нормалния" график какво сте предвидили да ви се случи до края на годината?
Матей: Шумерите също за зло или добро така са казали. Ако човек вярва в тези теории, единственото, което трябва да направи, е да се опита да изживее последните мигове по най-хубавия начин. А пък ако не свърши света, поне ще се е научил какво е да живееш хубаво.
- Всъщност кои въпроси ви тревожат най-много за бъдещето на планетата: климатични промени и природните бедствия, войните, липсата на мотивация и апатията у младите хора, отчуждението и самотата...?
Матей: Не точно ме тревожи, колкото ми е интересно, какво ще се случи. А ако вземе, че не дойде... горе изброените са си крайно тревожни всичките.
- Притеснени, развълнувани, любопитни или апатични ще се изправите пред казанлъшката публика в малък рок клуб като "ДУПКАТА"? В някакъв репортаж наскоро беше написано цитирам: "Финалът на Viperfish е в клуб "Дупката" в Казанлък." Това не ви ли прозвуча зловещо?
Матей: Определено сме любопитни, а аз дори леко нетърпелив за концерта ни в "Дупката". Много обичаме да посещаваме нови места и да се запознаваме с нови хора, да преживяваме различни емоции. Очаква ни хубав уикенд със сигурност! А онова си прозвуча зловещо, да!
Aдриан: Aко не ми се е оправил гласа, да, финал ще да е. (смее се)
- "THANK YOU! или "Благодаря!" бихте казали на кого и за какво?
Aдриан: "Thank you!" казвам на Alan Menken за музиката.
Матей: Благодаря на феновете, че ни подкрепят и ни съпътстват.
Димо: "Благодаря!" бих казал на всички, които ни подкрепят.
- Имате място за още три думи като обръщение към нацията (изборите наближават, трябва да се репетират някои неща)!
Aдриан: Имам да! Имате един живот. Направете избор, за да не го направи някой друг вместо вас!
Илиана Димова
