Емил Христов е общински съветник в Стара Загора. Бил е зам.-председател на 44-то Народно събрание. За народен представител е избран от листата на ГЕРБ от 27-ми старозагорски избирателен район.
Роден е в плевенското село Крушовица, израства и учи в Плевен. Родителите му са учители по български език и по история. Завършва противовъздушна отбрана във Висшето военно-артилерийско училище в Шумен и Военната академия в София. Хармонията му с реда и дисциплината са тренирани от спорта в юношеските му години, когато се занимава активно с лека атлетика. В спринта на 60 метра и на 110 метра с препятствия има медали от национални младежки състезания. Професионалната му биография изцяло е свързана с Българската армия. Служил е в 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада в Стара Загора и в 61-ва Механизирана стрямска бригада в Карлово, където е отговарял за покриване на изискванията на стандартите на НАТО. Бил е начело на един от първите български контингенти в Босна. През периода 2004-2005 г. е началник на група за стратегическо планиране към командването на многонационалните сили в Ирак.
През 2010 г. е избран за общински председател на ГЕРБ в Стара Загора, а през 2011 г. – за общински съветник и за председател на Общинския съвет на Стара Загора, който ръководи до влизането си в 44-ото Народно събрание. Бил е начело на Постоянната комисия по регионално развитие и местно самоуправление към Националното сдружение на общините в Република България и два мандата заместник председател на Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на общинските съветници в България.
Владее руски и английски език.
Извън политиката обича хубавите книги, планината и туризма, за които през последните години намира все по-малко време.
Водещ: Г-н Христов, позволете ми да попитам в началото на нашия разговор каква година изпратихме каква беше за вас лично 2023 г. и каква за България?
Емил Христов: Годината беше трудна и за мен, и за страната. За държавата годината беше много объркана, мисля, че тя има своето място в този низ от години, в които ние упорито обърквахме държавата си и се стремяхме да я поставим в трудна ситуация. Тук визирам всички. Невинни няма! Не можем да виним само политиците, не можем да виним само медиите, вина имат и хората, които са гласували и които не са гласували на последните избори, но и тези, които реагират на всяка неправда, както и тези, които си мълчат и нищо не предприемат, тоест тази България, която имаме в момента тя е резултат на общите ни усилия и ако искаме нещо да променим, ако искаме нещо да бъде по-различно, да го направим по-добро, то може да бъде само резултат на общи усилия. И на медиите в това число.
Водещ:От националното ще Върна тук в Стара Загора и региона, какво се случва с Минно-маришкия басейн, г-н Христов?
Емил Христов: Мнението ми, както и на много хора тук, включително и политици с различен цвят - много закъсняхме. Ще ви върна през 2018 г,, когато по идея на Живко Тодоров в Стара Загора в общината поканихме на среща господин Борисов, Сергей Станишев, министър Теменужка Петкова , лидерите на КНСБ и на Подкрепа, директори на ММИ, ТЕЦ и медии. Опитахме се да кажем, че усещаме, че нещо се задава, което ще ни създаде проблеми, което ще постави пред нас много тежки въпроси за решаване. Да започнем да работим в тази посока така, че да не ни изненада в последния момент. Обединихме се върху идеята, че виждате ли там нещо има и ние трябва да реагираме, всички бяха съгласни. За съжаление това си остана в зала „Славейков“, където се бяхме събрали и нищо. Това можехме да направим ние тук в Стара Загора - кметът, народните представители тогава, да алармираме и политиците от всички цветове, и гражданите, и синдикатите, че нещо идва и ние трябва да бъде умни, да реагираме преди то да се е случило. То вече ни се случи, а ние още не сме реагирали. Оставете тези блокирания на пътища и стачки и изобщо всичко онова, което се лее по медиите. Това е опит по някакъв начин да кажат на хората: ние реагирахме, но някой не слуша. Кой е тоя, който не е чул, защото това беше казано през 2018 г., имахме време досега да знаем, какво искаме да правим, какво точно правим… Дори утре да започне да се строи разширението в АЕЦ Козлодуй –са нужни 10 годни, през тези 10 години какво правим?! ...
Водещ: А как стигнахме до тука, обществото ни е незаинтересовано, политиците и те изместиха фокуса, как се случи всичко това, как загубихме цел и посока?
Емил Христов: Хайде да видим, какво е било след Освобождението. България намира сили и потенциал в себе си, макар и трудно, но намира и интелектуален, и икономически да направи държава, да направи държава от нулата. Дори и Аспарух, когато е дошъл е организирал, той си имал стратези. Ние започваме отникъде и успяваме, Ние сме успели, без подготовка, успяваме да направим Съединението, да обявим Независимост, да водим войни и то успешни за България, имам предвид за българския дух. Разбирате ли парадокса, ние сме смачкани, стремят се да ни унищожат тогава и въпреки всичко ние се борим, намираме и потенциал и се вдигаме отново - българският лев става конвертируем. България има стъпка след стъпка успех в развитието си. Ние сме започнали от никъде и имаме в себе си потенциала да направим това. Ами 1944-та година нашата икономика с нищо не е по-лоша от икономиката на Гърция, Сърбия, Румъния. Направете справка да видите по онова време километрите, железопътни линии, колко училища, народни читалища са изградени, тоест ние българите сме имали не просто хъс и потенциала, а народът се е борил. И тогава сме приемаме вълни от бежанци след балканската и след Първата световна война. И те не хленчат от държавата - искам помощи да си направя…, държавата е направила това каквото може и те са започнали да работят тук като реални българи на тази държава, да се борят. Къде загубихме това ли? Където загубихме българския дух. В няма български дух, в момента имаме Макдоналдски дух в България. Слугуваме едните на едната страна, другите на другата страна, по средата няма никой. Българофилите са изчезващо племе, къде загубихме, кога загубихме българския дух. Той не се губи за година, той се губи с поколенията. Поколение след поколение след онова време, за което аз ви говоря, ние губихме българския дух, ние губихме националната цел, ние губихме ориентира на нацията, за да стигнем до тук. някой да ни оправи. Извинявайте, дедите ни в началото на миналия век не са чакали някой да дойде да ги оправи, бабите ни не са чакали някой да дойде да ги оправи, българчетата са се връщали от чужбина, за да дойдат да работят за България в ново време. Като чуя за юпита и настръхвам. Юпитата идват в България да грабнат кой, каквото може и да бягат, защо?! Връщам ви по времето на Герака и тогава е имало брат с брата са се били за парче земя, парите и тогава са били ценност. Ама тогава е имало и нещо друго, какво е то, това е въпрос към всички. Всеки има своя отговор. Всеки трябва първо да отговори на себе си, какъв е неговият отговор, за това къде е, какво иска утре да се случи и тогава трябва да се съберем и всеки да каже - какво иска да види утрешния ден, какво иска да направи за страната.
Водещ: Когато говорим за история и връщаме лентата напред и назад, искам да Ви помоля за коментар за демонтажа на Паметника на съветската армия в София?
Емил Христов: Много е спорен този паметник, наистина е спорен със самото му построяване. Той особено през последните 30 години винаги е разделял обществото.Трябваше обаче да бъдем достатъчно умни, за да не предизвикваме ново деление, защото това, което се случва с паметника раздели българите много. Там последствията ще бъдат много дълбоки, както за нас българите вътре, така и в международен план. А трябваше ли точно сега да го бутнем по тоя вандалски начин? Никой не отговори. Не трябваше ли да го правим тоя паметник точно по този начин, защото да, едно е да има паметник да кажем на загиналите през Втората световна война, ами къде е паметникът на българите, които загинаха в Унгария, например, или в Сърбия?! Защо няма паметник на генерал Стойчев, който да символизира участието на България във войната срещу хитлеризма. Мисля, че тогава бяхме загубили посоката в една посока, сега сме загубили посоката в друга посока и не беше моментът сега и по този начин този паметник да бъде нарязан на парчета, това е моето мнение...
Водещ: Много ми се иска в началото на годината да завършим нашия разговор позитивно
Емил Христов: Опитахме се да намерим причините за това, което е в момента. Мисля, че с Вас посяхме семенцето, всеки за себе си да си отговори на въпроса - това защо се случва?
Един ден ще стигнете до заключението, когато ще можем да кажем - през всичките тези години, това беше нашата линия, ние успяхме тук, не успяхме тук, но идват други след нас, които ще продължат там, където не сме успели. Има хора в България, които мислят така, има хора в България, които мислят за България в момента. Освен това, че ние с вас се срещаме и си говорим с болка за това, което не искаме повече да бъде, означава, че не всичко е загубено - зрънцето посято от дедите ни го има, не се е загубило и от нас зависи да намерим и други зрънца да ги посеем и да чакаме следващите поколения да пораснат и станат още повече и да успеем да променим нещата.
Заедност е думата на днешния ден, на утрешния ден ако искаме да има утрешен ден, разбира се!
Водещ: Г-н Христов, не мога да не ви попитам каква България искате да оставите на бъдещите поколения?
Емил Христов: Искам онази България, която ни е завещана от дедите...
Бележка на редакцията: Гледайте цялото инъервю на Яница Станчева с г-н Емил Христов във видеото и в броя на вестник "Долина" на 11 януари 2024 година.
