От България |#ffcc00

„Край на всичко! Този народ се пробуди, мълчанието му прерасна в бунт!“
 
Години наред мълча, чака, търпеше…
Но вече говори със сърцето си и руши със словото си!
Смятали сте неговото мълчание за страх…
А то бе предвестник на натрупан гняв!
 
Сега чуйте този глас:
Народът се събуди!
И всяка истина, която изважда наяве, ще разруши вашите лъжи!
Не идва народ, който да бъде мамен — идва народ, който ще търси отчет!
Бъдете готови: Този път не сърцето говори, а волята!
 
Г-н Пеевски,
Година измина…
Но не календарът е изтъркал, а надеждите на този народ едно по едно угаснаха.
Хора, които дори трудно изговаряха името ви, ви наблюдаваха – с търпение, със мълчание, с надежда…
Но вие останахте в сянка.
 
В този народ не ви видяха:
ни в джамия,
ни в гробището,
ни в селската стая, докато държите ръката на възрастен…
Турското Гробището в Кърджали не е почистено
На площадите в Кърджали все още обиждат турци,
а вие — управляващият България — затваряте очи.
Всички говорят за това.
Вашето мълчание означава само едно: одобрявате това!
Имате власт навсякъде, само тук сякаш няма сила?
Стига!
Престанете да унижавате, мамите, разигравате този народ!
Всички сте на един и същ сценарий: да вземете гласове!
Но никога не сте се интересували да служите на хората, да им помагате или да решавате проблемите им.
 
Не почукахте дори на вратата на бедно турско семейство, което ви е дало гласа си.
Не изпихте с тях по чаша чай.
Не погалихте опечалено дете по тази земя.
Не отидохте в нито едно сдружение да кажете: „Аз съм свой.“
Защото не можехте…
Защото никога не бяхте част от този народ.
Никога не бяхте „наш.“
 
Във вашата игра турският народ беше просто цифра!
 
За вас турчинът е само число, което помните на избори — една графика, един файл, едни данни.
Но забравихте нещо:
Турчинът пише история.
Турчинът обръща съдбата.
Турчинът прави шепа пръст Родина.
И когато трябва – превръща мълчанието си в вик, търпението си — в революция!
 
От страхливо управление не излиза лидер!
 
Ходите с дузина охрана…
От кого се страхувате?
От леля Айше, която ви е дала гласа си?
От народа, който живее с труда си и не спира даже молитвите си за вас?
 
Единственото наследство от Доган, което носите, е страх!
Но лидерството не се гради със страх, а със смелост!
Не можете да говорите – защото ако проговорите, народът ще ви разпознае.
Не можете да излезете на улицата – защото ако го направите, народът ще ви потърси сметка.
За този народ вашето име е без отговор.
 
Народът, който през 1989 г. не се поколеба пред танковете, ще се уплаши ли от вас?
 
Колко лидери като вас минаха през тази земя…
Но народът стоя прав пред комунистическите танкове през 1989 г.
Пусна гърдите си пред тези, които искаха да му отнемат името.
А този народ, който мислите да мамите с три табели и пет асфалта – е народ, който писа история!
 
Той търпи…
Чака…
Но когато настъпи денят – ще защити бюлетината си и ще направи своята революция!
 
С пари не се купуват сърца – събрани се само слуги!
 
Хващате се за парите си,
но знайте:
с пари събирате само подлизурковци и лакеи.
Но не можете да купите сърцето, волята или съвестта на този народ!
Защото сърцето на турчина не се изкушава с банкноти – то се печели с справедливост!
 
Днес сте заобиколен — утре пак ще стоят другаде!
 
Тези, които са до вас днес,
утре при първия трус ще избягат!
Не защото обичат,
а защото нямат идея, нямат идеал,
само – „сила има, там и ние ще сме!“
Не се заблуждавайте, че те ви избраха.
Не — това беше Доган.
Вие му наследихте остатъците.
Но не забравяйте:
Счупени стари неща не могат да построят нов свят!
Счупени лакеи не могат да градят бъдеще!
 
Цяла България видя.
Тези, които трябваше да говорят, мълчаха.
Тези, които трябваше да се борят — се скриха.
Сега са до вас,
но ви гарантирам:
когато тръгне вихърът,
когато дойде първото питане,
те първи ще избягат!
 
Защото лакей остава лакей. Лидерството е друго!
И вие още не сте го разбрали ли?
Прекалено ли сте сляп, за да видите?
Няма ли капка съвест във вас?
 
Хората ви се лепят само защото днес сте силен,но утре ...?
И когато няма сила — те се страхуват дори да погледнат.
Затова народът дори не вярва на онези, които ви следват.
 
И не забравяйте:
 
Турското население очаква само справедливостта да бъде върната!
Справедливост не е да давате на уж свои…
Справедливостта е за всички.
А вие…
вие дори не можете да разберете какво означава това!
 
Днес усмихвате се,
днес мнозина ви аплодират,
но утре —
в първата буря –
в първия дъжд,
в първия ветровит ден —
очаквайте съд!
 
Бъдете подготвен: време е наистина краят да настъпи!
 
Нов Път Започна: Това е пътят на турчина!
 
Партията, омърсена от вашата сянка, ще се разпадне.
Нова пътека се очертава.
Появява се колектив, който мисли като турчин, чувства като турчин, живее като турчин.
 
Истинската турска партия идва!
 
Не е просто политическо изказване — Това е въстание на съвестта!
И няма сила, нито пари, които да я спрат.
 
Последни думи към вас:
 
От момента, в който не разбирате народа – вие вече сте победен.
А когато започнете да го опознавате — ще бъде твърде късно !
Защото този народ не прощава липсата на доверие.
 
Който се страхува да влезе в БУЛТЮРК, никога не може да влезе в сърцето на народа!
 
Днес мнозина стоят до вас, но вече се страхуват да излязат на улицата.
Защото народът разбра —
вашата власт е власт на страха.
Но страхът не потушава народа, а го разгневява!
И когато народът се разгневи —
вие сам ще кажете:
„Наредено е!“
 
И никога не забравяйте:
 
Това е открито писмо.
Не е заплаха. Не е молба.
Това е последното предупреждение, което се е появявало в турската история.
 
Не остава Доган,
не остава Пеевски,
но Турчинът остава!
 
Не забравяйте:
 
Ние, турците, не само четем история — ние я СЪГРАЖДАМЕ!
Не само участваме в нея — ние я водим!
Не просто пишем страници — нищо не се започва без нас!
История без нас е измислица без душа.
 
И ако светът е забравил,
ние ще напомним!
Напомнянето ни ще отекне през вековете,
а нашата следа — никога няма да се изтрие!
 
А ако…
 
Ако станете част от народното проклятие,
то името ви ще остане само статистика,
само срам,
само белег отпреди да ви забравят…
И ще бъдете забравен заедно с историята…
 
Това беше открито писмо до вас, г-н Пеевски.
 
Рафет Улутюрк

Ако в една страна има истинска демокрация, политиката е за народа. Но когато погледнем към България, виждаме не демокрация, а театрална постановка. И в тази пиеса не се променя нито сценарият, нито актьорите. Само завесата се сменя, сцената се променя… но тези на сцената са все същите:

Вчера хората на Доган, днес офицерите на Пеевски. Наричат се „турска партия“, но не носят гласа на турците, нито болките им. Те не преследват интересите на народа, а на собствените си кресла. Това не е политика, това е изкуството да заблуждаваш хората. Това не е представителство, това е изтъркано повтаряне на старите схеми. Старите лица не могат да изградят ново бъдеще. Онези, които се представят за „нови“, всъщност са рожби на една и съща система. Изглеждат различни, но в основата си са едни и същи. Сградата е стара, само фасадата е боядисана. А ние познаваме интериора: Пукнати стени, ронеща се мазилка, разклатени основи... Една партия не се обновява със смяна на името, а с промяна в сърцето и мисленето. Защото ако мисленето остане същото — резултатът също ще бъде същият, независимо от табелата.

Кого заблуждавате?

Тези, които преминават от една партия в друга — наистина ли вярват в новото? Или просто първи напускат потъващия кораб? Онези, които вчера повтаряха „каквото каже Доган“, днес възхваляват Пеевски. Какво се промени? Съвестта ли? Моралът ли? Целта ли?

Не.

Промени се само картата на креслата. И в тази карта отново няма място за народа. Гласът на страха: Рамадан Аталай и рухналият ред.Когато хора като Рамадан Аталай прибягват до езика на заплахите, това е всъщност признание за срива на системата. „Ако се върнете, ще си понесете последствията“ — това ли е политиката? Това ли е демокрация?

Не. Това е викът на уплашени управници, изгубили връзка с народа. Това не е политически проект, това е операция за спасяване на фирми. В политиката няма място за онези, които мислят само за себе си. Млади хора, това е план да ви използват!

Скъпи младежи!

Днес ви се представят каузи, които всъщност са търговски витрини. Не търсят лидер, а сянка, която лесно да контролират.Вашата енергия и чисти чувства се използват като щит за лични интереси.Онзи, който иска да изгради истинско бъдеще, не се губи в зъбните колела на тази система. Създаването на новото започва с отказ от старото.

Запомнете:

Ако няма някой, който да ви докосне и промени — значи това място не е за вас. Лидерът, от който се нуждае България: Млад, смел и доказал се. България вече е сита на стари игри, стари лица и празни приказки. Народът търси нова визия и истинско лидерство. Лидер, който ще прегърне всички — турци, помаци, роми, българи, македонци.

Млад, смел, доказал се, с вяра в сърцето си. Такъв, който е променил съдбата дори на един човек, постигнал нещо видимо и реално. България чака точно такъв човек. Не слуга на системата, а онзи, който я поставя под въпрос. Не за кресло, а с горящо сърце за народа. Истинската надежда се ражда така — и расте само с някой, който идва от народа. Истинската промяна започва с вътрешно пречистване Да напуснеш старата партия и да поставиш нова табела, е като да миеш кални ръце със сапун без вода — нито сапунът ще остане чист, нито ръцете ще се измият. Истинската промяна започва със себеосъзнаване. Без да слезеш от трона, не можеш да вървиш редом с народа. А който е далеч от хората, няма право да говори от тяхно име. И последната дума е на народа: УРНАТА Народът, за когото се мислеше, че е мълчалив, всъщност търпеливо чакаше. Но не забравяйте: урната не е просто кутия за бюлетини. Тя е мястото, където избухват съвестта, търпението, гневът и надеждата. Урната издава и медали, и фактури. И възнаграждава, и наказва. И този народ повече няма да прощава на онези, които му се подиграват. Няма да се хване на фалшиви новини и измамни „нови“ лица.

Защото този път умът на народа ще застане не до мръсните ръце, а до чистите намерения. Народът не забравя. Но когато дойде времето — той дава уроци, които никой не забравя.

 

Рафет Улутюрк

Въздухът у нас - един от най-мръсните в Европейския съюз. Това показват последните данни на Европейската агенция по околна среда. Все пак обаче, нито една държава членка не надхвърля установената средногодишна норма. На фона на по-чистия въздух, от който се нуждаем, оказва се, че вода си имаме достатъчно, показва наша справка в рубриката „Числата на седмицата".

Основният замърсител на въздуха, както добре знаем, е прахът. А главните му източници са промишлеността, транспортът и енергетиката. Вредите, които оказва върху здравето ни зависят предимно от размера и химичния състав на праховите частици. По-едрите се задържат в горните дихателни пътища. По-фините обаче - 2.5, достигат до по-ниските части на дихателната система и в прекомерни количества, водят до увреждане на тъканите в белия дроб.

Но какво значи прекомерни количества?

Определяме ги според регламентираната средногодишна норма, която е 25 микрограма на кубичен метър. През 2023 година измервателните станции, чиито данни ползват от Европейската агенция по околна среда, за територията на цяла България, са едва 8. Нито една от тях не е измерила стойности над допустимото, като най-близко до нормата - с 21 мигрограма на кубичен метър, е Стара Загора. Следват Перник, Пловдив, Русе, Велико Търново, София, Варна и най-ниска концентрация на фини прахови частици - под 10, логично е измерена от станцията на връх Рожен. Интересно е, че станцията, подадена като показателна за София, е тази в квартал „Хиподрума", която наскоро си спечели общественото негодувание поради факта, че е разположена в парк. Така въпросът, колко реални са тези данни, остава отворен.

Да видим какво се случва и в останалите 27 държави членки:

Най-висока е средногодишната концентрация на фини прахови частици в Румъния - 14,7 микрограма на кубичен метър. Втората най-замърсена страна след нея, с малка разлика, сме ние. Близо до нашите, са стойностите и на Кипър - малко над 14 микрограма на кубичен метър. Последните три държави в класацията - Швеция, Естония и Финландия, са с три пъти по-ниски стойности. Като интересното е, че Естония, чиято територия е наполовина на нашата, е подала данни от също толкова на брой станции, колкото и ние.

Общата картина:

Въздухът, който дишаме в Европа, е предимно с концентрация на фини прахови частици между 5 и 20 мигрограма на кубичен метър. Във всички държави има станции, които измерват такива стойности. Само 5% от станциите са отчели от най-ниското замърсяване - под 5 мигрограма на кубичен метър. Въздух със замърсяване около нормата, са отчели станции в 4 държави, като една от тях е България. А над нормата - в 3. Това са Гърция, Хърватия и Италия.

Далеч по-оптимистично звучат данните за водата, с която разполагаме. Макар да не е сред най-големите по територия, за последната изследвана година, Евростат нарежда страната ни на шесто място по количество на пресни водни ресурси - повърхностни и подземни. Уточняваме, че 5 от страните членки не са подали данни и информация за техните водни ресурси липсва. Така първите две места в класацията от 22, са за Франция и Швеция, а последните две - за островните държави Кипър и Малта.

Ето и каква част от тази вода отклоняваме за нуждите, които имаме. Страната ни се дели на 4 басейнови района. Повече от половината иззета вода е от най-големия Дунавски район. Малко по-малко от половината идва от Източнобеломорския, а иззетите количества от Черноморския и Западнобеломорския са незначителни.

Казаното дотук доказват и данните за сезонния недостиг на вода. Традиционно той е между юли и септември. От най-голям недостиг страдат в Кипър. Те имат нужда от 90% повече вода от тази, която използват в този период на годината. Малта се нуждае от 60% повече, като при тях недостига всъщност е целогодишен. При нас процентите са 2. А в Швеция и Хърватия такъв проблем почти изобщо не съществува.

Водачите на моторни превозни средства, пътуващи по направлението София - Пловдив- Бургас могат да използват алтернативни маршрути в при интензивен трафик по автомагистрала „Тракия". В момента по магистралата в четири участъка в областите София, Пазарджик, Пловдив и Сливен се извършват ремонтни дейности, които в празнични и почивни дни водят до предпоставки за затруднения в трафика.

 В посока София - Пловдив, пътуващите е препоръчително да се насочат по път I-8 София - Пазарджик - Пловдив и обратно. В посока София - Бургас е възможно и преминаването по подбалканския път I-6 София - Бургас и обратно. Двете първокласни пътни артерии са в добро експлоатационно състояние и в момента със значително по-голям капацитет да поемат трафика в посока запад - изток. Първокласните трасета са в добро състояние, осигуряващо безопасно и комфортно пътуване.

Във всички участъци от АМ „Тракия" затворени за ремонт се работи постоянно и до 12 юни се предвижда да завършат асфалтовите работи в отсечките в областите София и Пловдив. Целта е строителните дейности да приключат във възможно най-кратък срок, за да не се затрудняват гражданите и туристическия бизнес, в най-активните летни месеци. Ако времето не позволи изпълнението на предвидените по график дейности те ще продължат най-късно до 19 юни. След това ще се полагат бордюрите, хоризонталната маркировка, еластичните огради и ще се довършват банкетите. Преминаването ще бъде организирано така, че във всяка посока на движение да има по две ленти за пътуване и да се осигури необходимата пропускливост на трафика.

Агенция „Пътна инфраструктура" се извинява на шофьорите за причиненото неудобство, но дейностите по АМ „Тракия" са необходими, за да се осигури безопасността на движение. Апелът към водачите е да карат внимателно, да спазват правилата за движение и ограниченията на скоростта, да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички останали пътуващи. Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от интернет страницата на АПИ - www.api.bg, както и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20 в АПИ.

Радев посочи и аргументите за решението си:

"Противоречиви са оценките на всички нива на обществената пирамида - в политическата класа, експертните среди и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа и липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите и конкурентноспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото. Това, което най-много липсва обаче е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че въвеждането на европейската единна валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля."

Накрая президентът Радев подчерта, че "всеки български гражданин има право да се произнесе за своите пари и бъдеще".

 

Активист на неправителствената организация Движение "23 септември", чиите членове определят себе си като поддръжници на "революционния марксизъм", борещи се срещу "частнособственическите отношения" и капитализма, се изкачи по скелето на Паметника на съветската армия в София и развя червено знаме със сърп и чук. 

Кадри от акцията бяха публикувани във фейсбук страницата на движението, като бе обявено, че това е "Знамето на победата". 

Не е ясно как активистът се е изкачил по скелето на монумента, тъй като той е ограден и би трябвало да има охрана.

Действията му предизвикаха разнопосочни реакции в социалните мрежи, като част от коментарите бяха шеговити, но имаше и потребители, които адмирираха развяването на червения флаг.

 

През юни 2010 г. четирима активисти на Движение "23 септември" бяха пребити в трамвай по линия №20 в София от група маскирани и въоръжени с боксове и бухалки. Побоят станал, когато пострадалите пътували към Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци за митинг против задържането на хора за по няколко години, без да могат да излизат навън, без необходимото здравеопазване и възможност за образование на тях и децата им.

Демонтажът на паметника започна през декември 2023 г. по нареждане на областната управителка на София Вяра Тодева, която се позова на решение на СОС. Първо беше свален гранитният автомат и главата на войника на постамента, последва махането на фигурите на майката с детето и работника. Част от фигурите бяха преместени под навес в землище край столицата. Междувременно постъпиха жалби в съда срещу неправомерния демонтаж, но последната дума на ВАС беше, че демонтирането на фигурите не е незаконно.

През април 2024 година беше премахнат надписът върху монумента, който гласеше: "На Съветската армия освободителка от признателния български народ". Към момента мястото около паметника продължава да е оградено с метални плоскости, за да няма достъп до него, след като в началото на демонтажа имаше сблъсъци на протестиращи срещу преместването на паметника и на такива, които желаят премахването му.

Българските отбори спечелиха два сребърни медала на Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2025, която се проведе от 26 април до 3 май в Загреб. Това съобщават от Министерството на образованието и науката (МОН).

Те посочват, че в състезанието са взели участие 48 отбора от 23 държави-членки на Европейския съюз и един гостуващ отбор от Украйна. Всеки отбор се състои от трима ученици на възраст до 17 години.

"България беше представена от два отбора. За Отбор А се състезаваха Йордан Петков (физика) от Американския колеж в София и двама представители на Софийската математическа гимназия - Дамян Иванов (химия) и Теодор Петров (биология). В Отбор Б участваха Раян Камаринчев (физика) от Профилираната природо-математическа гимназия в Сливен, Теодор Кусев (химия) от Националната природо-математическа гимназия в София и Мелих Осман (биология) от СУ "В. Левски", Ардино. Участниците от нашите отбори бяха избрани сред първенците от националните олимпиади по химия и биология и националното Есенно състезание по физика", съобщават от МОН.

През първия състезателен ден учениците са решавали задачи, свързани с прилагане на разнообразни методи за изследване на сладки и солени води. Сред тях са оценка на качеството им чрез таксономични екологични параметри, определяне на йод в солта, произвеждана в солниците на Хърватия, както и влиянието на концентрацията на сол върху оптическите параметри на водата.

Във втория тур задачите били посветени на кинетиката и скоростта. "Учениците изучаваха влиянието на въздушното съпротивление върху периодичното движение на тела. Чрез изработен от тях спектрофотометър определяха скоростта на реакцията на преобразуване на различни форми на багрила. С помощта на същото багрило учениците определяха скоростта на метаболизма на микроорганизми и влиянието й върху качество на храната. Учениците трябваше да прилагат разнообразни аналитични изследователски техники: спектрофотометрия, микроскопия, таксономично определяне, електрически и оптически измервания", казват още от МОН.

 

Ръководители на отборите са: доц. д-р Христина Андреева (физика, координатор за България, СУ "Св. Кл. Охридски" и Институт по електроника на БАН), гл. ас. д-р Калина Пачеджиева (биология, СУ "Св. Климент Охридски") и Владимир Цветков (химия, ЧСУ "Роналд Лаудер"). Като наблюдател във връзка с предстоящото домакинство на страната ни през 2027 г. взема участие и доц. д-р Деница Теофанова (биология, СУ "Св. Климент Охридски").

Сто години…  
Цял век мина от онзи ден, когато в сърцето на София, сред стените на един храм, отекна взрив, който не само отне животи, но и разтърси смелостта на обществото да се изправи пред собствената си истина.
 
Днес, сто години по-късно, колко от случилото се си спомняме? Колко от него изобщо говорим? Истинският въпрос е: Ние ли избрахме да забравим или ни беше наложено да мълчим?
 
Държавата има памет. А народът?
 
Държавите пазят историята с архиви, паметници и музеи. Но обществата носят историята в сърцата си. Ако едно общество погребе една травма дълбоко в себе си, ако я остави в ръцете на институциите, без да я изживее и осмисли, тази история се превръща в тишина.
 
Атентатът в "Света Неделя" е преломен момент в българската история. Но след този ден не последва нито истинско осмисляне, нито национален разговор. Годините след това бяха белязани от страх, репресии и... мълчание.
 
Днес организираме изложби, събития, възпоменания. Но сто години дълго не сме се питали: "Защо се случи това? Кои бяха тези хора? Как стигнахме дотам?"
 
В храма не избухна само бомба
 
Целта не беше просто сградата. С тази атака бе разрушено не само едно място за поклонение, но и доверието между гражданите и държавата, между идеите и хората, между миналото и бъдещето.
 
А ние днес какво правим?  
Просто изброяваме жертвите?  
Или търсим отговор на въпроса: Как омразата победи?
 
Не е достатъчно да си спомним, трябва да разберем
В наши дни "отбелязването на годишнина" често се свежда до красиви плакати и подредени изложби. Но ако зад тях не стои истинско съдържание, смисълът се губи.  
Историята не се разбира само чрез факти и снимки, а чрез смелостта да погледнем в тъмното и да назовем причините.
 
Звукът на взрива отдавна е заглъхнал, но ехото му още отеква в обществото. И задава въпроса:
Какъв урок научихме? Повтаряме ли днес същите грешки под друго име?
Един век мълчание – и мълчанието е нараснало в нас
 
Атентатът в "Света Неделя" беше предупреждение. Омразата и насилието не само убиват физически – те убиват и паметта, и диалога, и способността да живеем заедно.  
Ако днес в речта, в медиите, в поведението ни към „другия“ още се прокрадва същата враждебност, значи не сме разбрали уроците на миналото.
 
На 100-годишнината не е достатъчно просто да сведем глава. Трябва да вдигнем очи.  
Защото "Света Неделя" не е само минало. Тя е огледало.  
И въпросът, който ни задава, е:
Още ли живеем в същия мрак, или вече сме се научили да се изправяме пред истината?
 
Рафет Улутюрк
Страница 5 от 235

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co