Моята Родина България, моята българска държава, днес, 19 февруари – деня на отбелязване на Апостола на свободата Васил
Левски – станахме свидетели всички как се изпълни неговият завет: „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и
народност, ръката си подаваме.....“ Днес се отвори нова страница в демократичното развитие на
страната ни. В състава на служебното правителство, наред с достойните д-р Хасан Адемов и Корман Исмаилов. В досегашната
практика на седем служебни правителства на предишния президент нямаше нито едно име на български гражданин от турския етнос –
министър, зам.-министър, областен управител, зам.-областен управител и др. Поздравления, г-н Андрей Гюров, отлично, г-жо
президент Илияна Йотова, за държавническия подход, ОБЕДИНЯВАЩ НАЦИЯТА! Също така искам много да вярвам на новия ни председател Крум Зарков, че ще преодолее консервативните тежнения и смело, апостолски ще отвори партията за по-нататъшно приобщаване и интеграция на малцинствата към традициите и ценностите на целокупната ни българска нация и държавата ни – мнозинството от тях са с леви убеждения, леви!
Значи много повече трябва да вярваме на демокрацията, правдата и Конституцията. Винаги съм вярвал, че ще дойде този ден на
преодоляване на елементите на дискриминация и че победата ще бъде на страната на равнопоставеността! След царя отново чедата на България получават ДОВЕРИЕ, ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. Хайърлия да е на Майка България! Позитивна предизборна кампания, без удари под кръста. Честни, честни, честни избори!

Назми Мюмюн

Минута по минута, дума по дума следях конгреса на моята партия на екран. Ставало е и преди, но сега – за първи път – толкова
градивна критичност към състоянието на Партията и Платформата, дори със сълзи на очи. Чисти, честни социалисти.
Атанас Зафиров достойно си подаде оставката, не затрудни работата на конгреса. Човек с морал! Критики към него – разбираемо.
Под негово ръководство БСП предпочете националното, държавническото пред тясно партийното, с участието във властта.
БСП е българска, антикапиталистическа, социална, социалистическа партия на 135 години. Водеща сила в българския
парламент – 120 г. присъствие на единствената лява партия. Никога до такава степен прислуга, съглашателска на другите партии, не се
помни. Клекна се на ГЕРБ, на ДПС-НН, без наша физиономия, лице и характер. Затова братята социалисти са ядосани, наранени за
накърненото самочувствие на Столетницата – БСП. С избора на Крум Зарков за председател БСП тръгва по трудния
път на обединението, единството, заздравяването и обновлението. С него уверено напред – НОВ ДЕН за нас социалистите, и майка
България. Много вярвам на неговата принципност, борбеност, смелост, честност – на партиен човек и държавник. Неслучайно съм го
предлагал в двойката президент – вицепрезидент! Сърцето ми искаше той да оглави моята БСП. Стана!
Убеден съм, че с Крум Зарков имаме историческия шанс да излезем от това състояние – рестарт на светите социалистически
идеи, уважение към традициите, без залитания към консервативните националистически уклони, ненужно „патриотарство“ и елементи на
атакизъм. Назад – не, само за уроците – да, напред – към родолюбието и държавата на Кубрат и Аспарух.
Вярвам, че с неговото патриотично, класово партийно възпитание ще се отвори нова страница в БСП – отваряне към хората
на труда, малцинствените групи – турци, роми, миллет, помаци, арменци и други за тяхното по-нататъшно приобщаване и
интеграция. Защото левите партии в света се грижат за малцинствата. Стига толкова подаръци на ДПС! Чака ни работа, работа, работа – лице в лице, очи в очи, слизане при всички български граждани за каузата на справедливостта и идеите на социализма!
Убеден съм, че председателят – Крум Зарков – ще иска да се спазва правото на българските граждани да могат да гласуват, както
преди, без ограничаване на СИК във Великобритания, САЩ, Канада и Р. Турция. Сигурен съм също, че в негово лице ще изберем достоен
партньор след изборите в полза на лявото, левите идеи и хората. И пак след изборите Крум Зарков ще бъде компас на колективните органи –
Национален съвет, конгрес на БСП ще се реши, чрез разговор и предложения от местните структури, кандидат-президентската
двойка. Знаете моето предложение – вицепрезидентът да бъде с автентично турско име. Време е! България все повече узрява! Да не
подценяваме политическата култура и зрелостта на братята българи, социалисти – наши братя и сестри.

Назми Мюмюн, бивш член на Националния съвет на БСП

Решението на Румен Радев да се оттегли от поста отваря вратите на "Дондуков" 2 за фигура, която през последните седем години не беше просто протоколна сянка на държавния глава. Илияна Йотова поема пилотирането на държавата като политик със сериозна биография, който отдавна е надраснал определението "вице". За пръв път жена ще бъде пълноправен президент на Република България и то в момент на остра институционална турбуленция.За Йотова вицепрезидентската институция бе платформа за активна дипломация и твърди позиции. Тя не е непознато лице за българската общественост. Нейната биография е съчетание от журналистически рефлекс, партиен опит в БСП и солидна международна кариера в Европейския парламент.

Френската възпитаничка с опит в телевизията

Пътят на Илияна Йотова към върха не е праволинеен, но е изключително последователен. Родена на 24 октомври 1964 г., тя е възпитаник на Френската гимназия и с диплома по френска филология. Йотова носи онзи специфичен европейски финес, който ѝ позволява да цитира класици и да води разговори на най-високо ниво в Париж и Страсбург. Кариерата ѝ стартира в БНТ през 90-те години, където от репортер стига до директор на дирекция "Новини".Специализациите ѝ в школата за висша администрация ENA и в Страсбург не са просто редове в биографията, а основата на нейния прагматизъм.Преходът ѝ към политиката започва през 1997 г., когато поема ръководството на Пресцентъра на Висшия съвет на БСП. В партията тя се утвърждава като една от водещите фигури, заемайки постове в Изпълнителното бюро и Градския съвет на БСП-София.Между 2005 и 2007 г. е народен представител в 40-ото Народно събрание, където оглавява българската делегация в Парламентарната асамблея на франкофонията.

Десетте години (2007-2017), прекарани като евродепутат, са периодът, в който Йотова успява да разгърне потенциала си далеч отвъд вътрешнопартийната дисциплина на БСП. В Брюксел се профилира като експерт по едни от най-чувствителните теми за Европа - миграционната криза, Шенгенското пространство и борбата с тероризма.

Като част от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите, там тя заема ключови позиции, включително заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Йотова е и автор на първия доклад на ЕП за Черно море и рибарството в него.Именно в Брюксел Йотова показва, че може да отстоява националния интерес с дипломатически средства, но без да отстъпва. Тази школа проличава ярко през последните години в позицията ѝ за Северна Македония - тема, по която Йотова често звучеше по-категорично и безкомпромисно дори от самия президент Радев, настоявайки за спазването на правата на българите там като абсолютно условие.

Въпреки институционалната строгост, Йотова не крие, че властта има и човешко измерение. В специално интервю, дадено пред Dir.bg по време на втория ѝ мандат, тя повдига завесата пред личната мотивация и смисъла на политическото дълголетие:

"Аз наистина много вярвам в политиката, в това, че тази човешка дейност е създадена за това хората да живеят все по-добре. И тогава, когато има сблъсък на идеи, в този сблъсък да се раждат добрите решения", сподели тогава Йотова пред Dir.bg, допълвайки, че е от хората, които смятат, че "трябва да даваме, а не да вземаме от политиката".Зад протокола, когато камерите изгаснат, Илияна Йотова е съпруга на един от най-уважаваните травматолози у нас - проф. Андрей Йотов, майка и отскоро баба на малкия Максим. Дъщерята на бившия кмет на Сливница Малин Тодоров никога не е крила, че обича да пазарува сама и да готви, отказвайки да живее в изолацията на държавните резиденции.