От България |#ffcc00

Европейският съюз поема курс към опасна милитаризация, която подменя основните ценности и приоритети на Общността,
предупреждават социалистите в своя позиция „Първото заседание на Националния съвет след Конгреса на БСП премина
успешно, в дух на другарство и разбирателство. Предложенията, които направих като новоизбран председател бяха приети. Мандатът, който Конгресът даде на всички ни бе уважен.” Това заяви председателят на НС на БСП Крум Зарков на
пресконференция след заседание на пленума на партията. Според него днес е даден ясен сигнал, че пророкуванията за Българската
социалистическа партия няма да се сбъднат, а напротив – тя тръгва по пътя на възстановяване на своето значение. „Това е добра новина не само за българските социалисти”, подчерта Зарков. По неговите думи с днешния пленум БСП започва да се завръща своето значение
в българската и европейската политика и освен кадровите върпоси са били обсъдени и важни политичски такива. Председателят на българските социалисти запозна обществеността с изразените от Националния съвет на БСП притеснения
от присъствието на военна авиация на летище „Васил Левски”. „Въпреки обясненията от Министерството на отбраната и други органи, продължават съвсем естествени притеснения и ние ще настояваме за информация по този въпрос чрез парламентарната си група и други представители”, обяви той. Крум Зарков подчрта, че в последните години и особено в последните месеци е
било създадено усещането, че има някакъв многонационален консенсус в Европейския съюз по отношение на курса, който Европа заема към по-голямо въоръжаване и милитарилизация. „Това не е така. Левите партии в Европа не приемат безкритично този курс. Днес БСП също обяви, че и тя не го приема”, каза още Зарков, с което представи следната позиция, приета на Националния съвет на партията:

                                                                                                   ПОЗИЦИЯ

БСП предупреждава: Европейският съюз поема курс към опасна милитаризация,която подменя основните ценности и приоритети на Общността.

БСП се обявява за:

ЕС на солидарността, не на оръжейна надпревара
ЕС на равноправни държави, не на ядро и периферия

Последните дебати на европейско ниво, включително в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността се превърнаха в трибуна за легитимиране на нова оръжейна надпревара и утвърждаване на логиката на силата като основен инструмент в международните отношения.
БСП заявява ясно: повече пари за въоръжаване не означават автоматично повече сигурност. Истинската сигурност не се измерва единствено в проценти от БВП или в обем на въоръжение, а в способността на държавата и обществото да гарантират стабилност, социална устойчивост, икономическа сила и върховенство на закона. Европейският съюз се нуждае от ясно, комплексно и стратегически обосновано
виждане за сигурността, което включва и политически, икономически, енергийни и социални измерения.
България, като член на ЕС и НАТО, трябва да провежда разумна и прагматична отбранителна политика, съобразена с националния интерес, която укрепва държавата и служи на обществото, без общественият дневен ред да марширува в
ритъма на нарастващ военен бюджет. Ние сме против безкритичното и безконтролно увеличаване на военните разходи,
особено когато те се извършват чрез промени във фискалните правила, натрупване на нови дългове и ограничен обществен дебат. Сигурността не може да бъде отделена от демократичната легитимност - тя изисква прозрачност, парламентарен и граждански контрол, обществено доверие.
Средствата, отделяни за въоръжение, трябва да бъдат съпоставени и балансирани спрямо нуждите на здравеопазването, образованието, социалната сигурност, сближаването, културата и климатичната устойчивост. Сигурност без социална кохезия е илюзия. Подкопаването на социалния договор в името на милитаризацията носи риск от вътрешна нестабилност, която може да
бъде не по-малко опасна от външните заплахи.Важно е когато се говори за мир в Европа да се отбележи, че България е една от
създателите на Световния съвет за мир в Хелзинки през 1950 г. Това показва едностранно нашата позиция през годините за съхраняването на мира. БСП оценява критично и все по - засилващите се гласове за развитие на ЕС на две скорости.
Предлаганата двускоростна интеграция не е временен компромис или адаптация, а дълбока структурна промяна, при която ядро от държави ще задълбочат едновременно икономическата, военната и регулаторната интеграция. БСП приема, че в условията на ескалиращи военни конфликти, енергийна несигурност и засилена глобална конкуренция е необходима по-голяма гъвкавост и прагматизъм. Но тази гъвкавост не трябва да се превръща в структурен йерархичен модел, който институционализира неравенството и е извън съществуващата договорна рамка. Рискът от социално-икономическо разслоение е реален. Ако ускорената интеграция осигурява различен достъп до инвестиции, отбранителни проекти или финансови инструменти, това може да задълбочи разликите между центъра и
периферията. В дългосрочен план подобна динамика подкопава самата идея за сближаване, която стои в основата на европейския проект.
За България подобни перспективи имат стратегическо значение. Страната е част от еврозоната и Шенгенското пространство и по този начин принадлежи към най-интегрираните формати в ЕС. В същото време България е в Източна Европа -
регион, изложен пряко на геополитическите последици от войната в Украйна и наенергийната и военната динамика в Черноморския район. Страната ни не бива да остава встрани, а трябва да има лидерска и активна роля във всички ключови регионални формати в Югоизточна Европа. С оглед на гореизложеното, БСП призовава за широк национален консенсус относно мястото на България в евентуален Съюз на две скорости. Това не е тема за партийно противопоставяне, а стратегически избор с хоризонт десетилетия напред. Българската позиция трябва да бъде ясна и категорична, по отношение на всякакво разделение и противопоставяне между страните членки на ЕС.

Моята Родина България, моята българска държава, днес, 19 февруари – деня на отбелязване на Апостола на свободата Васил
Левски – станахме свидетели всички как се изпълни неговият завет: „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и
народност, ръката си подаваме.....“ Днес се отвори нова страница в демократичното развитие на
страната ни. В състава на служебното правителство, наред с достойните д-р Хасан Адемов и Корман Исмаилов. В досегашната
практика на седем служебни правителства на предишния президент нямаше нито едно име на български гражданин от турския етнос –
министър, зам.-министър, областен управител, зам.-областен управител и др. Поздравления, г-н Андрей Гюров, отлично, г-жо
президент Илияна Йотова, за държавническия подход, ОБЕДИНЯВАЩ НАЦИЯТА! Също така искам много да вярвам на новия ни председател Крум Зарков, че ще преодолее консервативните тежнения и смело, апостолски ще отвори партията за по-нататъшно приобщаване и интеграция на малцинствата към традициите и ценностите на целокупната ни българска нация и държавата ни – мнозинството от тях са с леви убеждения, леви!
Значи много повече трябва да вярваме на демокрацията, правдата и Конституцията. Винаги съм вярвал, че ще дойде този ден на
преодоляване на елементите на дискриминация и че победата ще бъде на страната на равнопоставеността! След царя отново чедата на България получават ДОВЕРИЕ, ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. Хайърлия да е на Майка България! Позитивна предизборна кампания, без удари под кръста. Честни, честни, честни избори!

Назми Мюмюн

В период на динамични политически промени и засилени обществени дебати е лесно да се изгубим в противопоставянията. Партиите защитават своите позиции, институциите влизат в спорове, а публичното пространство се изпълва с анализи, критики и внушения. Но над всичко това трябва да стои един непреходен принцип – всяко действие да бъде в името на България.
 
Нов етап, нова отговорност
 
Страната навлиза в решаващ политически етап. С полагането на клетва от служебното правителство започна процесът на подготовка за предсрочните парламентарни избори на 19 април. Кабинетът, ръководен от министър-председателя Андрей Гюров, поема сериозна отговорност – да гарантира институционална стабилност и да създаде условия за честен и прозрачен изборен процес.
 
Още в първите дни обаче стана ясно, че управлението ще бъде съпътствано от активни дебати и политическо напрежение. Това е естествена част от демократичния процес, но е важно дискусиите да останат в рамките на институционалния диалог.
 
Балансът между властите
 
Президентът Илияна Йотова заяви, че съставът на кабинета не е неин личен избор, като изрази резерви към някои от предложените кандидатури и подчерта, че институцията ще упражнява активен контрол върху изпълнението на ангажиментите на правителството. Тази позиция очертава перспектива за засилен институционален надзор и продължаващ дебат относно баланса между властите.
 
Реакциите на опозицията също не закъсняха. Представители на ГЕРБ поставиха акцент върху политическата отговорност на президентската институция, докато „Има такъв народ“ повдигнаха правни въпроси, свързани с освобождаването на премиера от поста му в Българската народна банка. Макар официалните документи да потвърждават прекратяването на правомощията му при встъпването в длъжност, политическите спорове вероятно ще продължат.
 
Най-важният въпрос – доверието
 
Отвъд текущите полемики стои по-същественият въпрос – доверието в изборния процес. В условията на предсрочни избори отговорността на политическите сили и институциите значително нараства. Основната мисия на служебното правителство е ясна: да осигури честни, прозрачни и спокойни избори.
 
Общественото доверие не може да бъде партийна кауза. То трябва да бъде национален приоритет.
 
Кадрови решения и национален интерес
 
В общественото пространство се коментира присъствието на представители с турски имена в състава на кабинета, както и фактът, че някои от членовете на екипа имат опит в дипломатическата служба, включително заемане на поста посланик в Анкара. Отбелязано бе и миналото участие на Иван Христaнов в събития на сдружение БУЛТЮРК в Истанбул.
 
Подобни факти могат да бъдат интерпретирани по различен начин, но кадровите решения следва да се оценяват през призмата на професионализма, компетентността и защитата на националния интерес. В една демократична държава принадлежността по произход не бива да бъде критерий за оценка – решаващи са експертността и отговорността.
 
България и Турция – отношения на уважение
 
България и Турция са съседни държави с дълбоки исторически, икономически и човешки връзки. Отношенията между тях трябва да се изграждат върху взаимно уважение, прагматизъм и защита на българските интереси. Външната политика не бива да бъде използвана като инструмент за вътрешнополитически внушения.
 
Турската общност – част от националната тъкан
 
Турската общност в България е неразделна част от националната общност. От началото на демократичния преход българските граждани от турски произход активно допринасят за икономическото, социалното и културното развитие на страната. Техните искания са принципни – равноправие, участие и уважение, без привилегии и без дискриминация.
 
Днес въпросът не е в разделението, а в пълноценното участие. Единството около националния интерес остава ключът към стабилността.
 
Изпитание за зрелостта на обществото
 
Предстоящите избори ще бъдат тест не само за партиите, но и за зрелостта на обществото. Крайните послания и езикът на противопоставяне не създават устойчиво развитие. България има нужда от върховенство на закона, стабилни институции, икономическа перспектива и обществено доверие.
 
Силна държава не се изгражда чрез разделение, а чрез общи цели и споделена отговорност.
 
Когато поставим България над партийните интереси, над личните амбиции и над краткосрочните политически сметки, тогава демокрацията ни става по-зряла, а обществото – по-устойчиво.
 
„Родина“ не е абстракция. Това е земята на нашите предци и бъдещето на нашите деца. Общият ни дом изисква обща грижа.
 
Всичко трябва да бъде в името на България – не като лозунг, а като реална отговорност.
 
Ние, като сдружение БУЛТЮРК, изразяваме подкрепа за усилията, насочени към институционална стабилност и честен изборен процес. Вярваме, че служебното правителство ще изпълни отговорната си мисия с професионализъм и прозрачност и пожелаваме успех в подготовката и провеждането на предстоящите избори.
Рафет Улутюрк
Сряда, 11 Февруари 2026 17:00

Идва "Нов ден" за БСП

Минута по минута, дума по дума следях конгреса на моята партия на екран. Ставало е и преди, но сега – за първи път – толкова
градивна критичност към състоянието на Партията и Платформата, дори със сълзи на очи. Чисти, честни социалисти.
Атанас Зафиров достойно си подаде оставката, не затрудни работата на конгреса. Човек с морал! Критики към него – разбираемо.
Под негово ръководство БСП предпочете националното, държавническото пред тясно партийното, с участието във властта.
БСП е българска, антикапиталистическа, социална, социалистическа партия на 135 години. Водеща сила в българския
парламент – 120 г. присъствие на единствената лява партия. Никога до такава степен прислуга, съглашателска на другите партии, не се
помни. Клекна се на ГЕРБ, на ДПС-НН, без наша физиономия, лице и характер. Затова братята социалисти са ядосани, наранени за
накърненото самочувствие на Столетницата – БСП. С избора на Крум Зарков за председател БСП тръгва по трудния
път на обединението, единството, заздравяването и обновлението. С него уверено напред – НОВ ДЕН за нас социалистите, и майка
България. Много вярвам на неговата принципност, борбеност, смелост, честност – на партиен човек и държавник. Неслучайно съм го
предлагал в двойката президент – вицепрезидент! Сърцето ми искаше той да оглави моята БСП. Стана!
Убеден съм, че с Крум Зарков имаме историческия шанс да излезем от това състояние – рестарт на светите социалистически
идеи, уважение към традициите, без залитания към консервативните националистически уклони, ненужно „патриотарство“ и елементи на
атакизъм. Назад – не, само за уроците – да, напред – към родолюбието и държавата на Кубрат и Аспарух.
Вярвам, че с неговото патриотично, класово партийно възпитание ще се отвори нова страница в БСП – отваряне към хората
на труда, малцинствените групи – турци, роми, миллет, помаци, арменци и други за тяхното по-нататъшно приобщаване и
интеграция. Защото левите партии в света се грижат за малцинствата. Стига толкова подаръци на ДПС! Чака ни работа, работа, работа – лице в лице, очи в очи, слизане при всички български граждани за каузата на справедливостта и идеите на социализма!
Убеден съм, че председателят – Крум Зарков – ще иска да се спазва правото на българските граждани да могат да гласуват, както
преди, без ограничаване на СИК във Великобритания, САЩ, Канада и Р. Турция. Сигурен съм също, че в негово лице ще изберем достоен
партньор след изборите в полза на лявото, левите идеи и хората. И пак след изборите Крум Зарков ще бъде компас на колективните органи –
Национален съвет, конгрес на БСП ще се реши, чрез разговор и предложения от местните структури, кандидат-президентската
двойка. Знаете моето предложение – вицепрезидентът да бъде с автентично турско име. Време е! България все повече узрява! Да не
подценяваме политическата култура и зрелостта на братята българи, социалисти – наши братя и сестри.

Назми Мюмюн, бивш член на Националния съвет на БСП

Сряда, 04 Февруари 2026 18:12

Мечтата за нормална държава

Понякога духът на една страна не се разбира от статистики, а от изреченията на хората. Напоследък в България най-често се чува едно изречение: „Това не е нормално.“
Хората, които чакат пред съдилищата, родителите пред училищните врати, всеки, на когото му се налага да има работа с държавата — всички споделят едно и също чувство: умора… и тиха носталгия.
 
Носталгия по нещо просто: държава, в която не ти трябва връзка, в която не търсиш „човек“, в която не се чувстваш малък, когато прекрачиш прага на институция. Накратко — нормална държава.
 
Призивът на президента Румен Радев „Нека заедно нормализираме държавата“ намира силен отзвук точно по тази причина. Тези думи докосват не идеологически спорове, а тежестта на ежедневието. Преди въпроса „ляво или дясно“, поставят въпроса „работи ли или не работи?“.
 
Какво ни напомня 1989 година
 
Падането на Берлинската стена не беше просто срив на бетон и тел. То беше материализация на вярата на хората, че е възможен друг ред. Вълната на промяната в Източна Европа отвори затворени врати. Но историята ни научи и на друго: по-лесно е да събориш стените, отколкото да изградиш стабилен ред след това.
 
Днешното желание за промяна в България напомня надеждата от онези дни. Но този път очакването не е само да се разруши, а да се продължи след разрушаването. Да се изправят институциите, да се поставят правилата над личностите, държавата да стане еднаква за всички.
 
Привлекателността на „спасителя“
 
Когато обществото е уморено, хората търсят проста история: някой да дойде и да оправи нещата. Това е човешко. Надеждата, насочена към Радев, донякъде идва оттук. Но може би по-важното е не какво ще направи един човек, а какво всички ние искаме да се промени.
 
Независима съдебна система.
Държавна администрация, работеща по заслуги.
Политика с отчетност.
Равноправно гражданство.
 
Това не са обещания на личност, а на система.
 
Мълчанието на негласуващите
 
Хората, които не отиват до урните, често са хора, изгубили надежда. Това, което може да ги върне, не са лозунги, а усещането за доверие. Вярата, че гласът им има значение. Когато тази вяра се върне, се връща и енергията на обществото.
 
Равноправието — най-дълбоката нужда
 
В деня, в който всеки български гражданин — независимо от произход, език или вяра — усеща, че има еднакви права, започва истинската нормализация. Когато държавата не е „на някого“, тя става на всички.
 
Последни думи
 
Надеждата, която днес се свързва с името на Румен Радев, е повече от вяра в един човек. Това е името на копнежа по нормален живот.
 
И може би историята няма да запомни този период като история за „спасител“, а като разказ за едно общество, решило заедно да се изправи.
 
Защото истинският спасител не е едно име,
а общата воля на милиони хора, които споделят една и съща мечта.
Рафет Улутюрк
 
Последните предложения за промени в Изборния кодекс, предвиждащи таван от 20 изборни секции за държавите извън Европейския съюз, отвориха една от най-дълбоките рани в българското общество: отношението към „другата България“. Но отвъд сухите юридически аргументи стои един по-страшен въпрос: защо държавата се превръща в мащеха за своите поданици?
 
Цената на един глас: 4 часа на опашката
Докато политиците в София чертаят схеми на картата, реалността на терен изглежда по друг начин. Само преди няколко месеца видяхме хиляди български граждани в Турция, които чакаха по 4 часа на опашки, под слънце и дъжд, само за да упражнят конституционното си право.
 
Престъпление ли е да искаш да гласуваш? 
Ако държавата вижда заплаха в гражданите, които са готови на такива жертви, за да бъдат чути, значи проблемът не е в секциите, а в самото управление. 
Когато един човек чака часове пред урните, той демонстрира най-висша форма на лоялност към демократичния процес. Да му отговориш с орязване на секциите, не е реформа – това е наказателна акция.
Разделението като форма на предателство
Държавата съществува заради своите граждани, а не обратното. 
Когато законът започне да дели българите на „наши“ (в страната и ЕС) и „други“ (в САЩ, Великобритания или Турция), той подкопава основите на националното единство.
 
Когато справедливостта се прилага избирателно, държавата започва да се разпада отвътре. 
Ако поставиш бариера пред хиляди сънародници, ти не ги „превъзпитаваш“ – ти ги отблъскваш завинаги. Това е опасен път, който води до вътрешно разделение на нацията. В историята няма по-голяма опасност за една страна от това тя сама да се разцепи на лагери. В този смисъл, всеки опит да се ограничи правото на глас с аргументи за „национален интерес“ всъщност граничи с предателство към държавността.
 
Прагматизъм или параван за страх?
Вносителите на промените от „Възраждане“ твърдят, че искат сигурност и контрол. Но истинската държавна мощ се проявява в способността да организираш честни избори за всички, а не в това да забраниш гласуването там, където резултатът не ти харесва. Орязването на секциите в страни като САЩ и Великобритания под претекст, че се борим с вота в Турция, е признание за безсилие.
 
Демокрация без граждани не съществува
България е там, където бие българско сърце – без значение дали е в Лондон, Чикаго или Бурса. Задачата на българския парламент е да улесни връзката на тези хора с родината, а не да ги кара да пътуват през целия континент за един глас.
 
Ако държавата продължи да се отнася към своите граждани зад граница като към врагове или „втора ръка“ хора, тя сама ще подпише присъдата на своето влияние по света. 
Защото най-голямата щета за една държава не идва отвън, а отвътре – от политици, които са готови да пожертват единството на народа заради мимолетни изборни сметки.
 
Рафет Улутюрк

Решението на Румен Радев да се оттегли от поста отваря вратите на "Дондуков" 2 за фигура, която през последните седем години не беше просто протоколна сянка на държавния глава. Илияна Йотова поема пилотирането на държавата като политик със сериозна биография, който отдавна е надраснал определението "вице". За пръв път жена ще бъде пълноправен президент на Република България и то в момент на остра институционална турбуленция.За Йотова вицепрезидентската институция бе платформа за активна дипломация и твърди позиции. Тя не е непознато лице за българската общественост. Нейната биография е съчетание от журналистически рефлекс, партиен опит в БСП и солидна международна кариера в Европейския парламент.

Френската възпитаничка с опит в телевизията

Пътят на Илияна Йотова към върха не е праволинеен, но е изключително последователен. Родена на 24 октомври 1964 г., тя е възпитаник на Френската гимназия и с диплома по френска филология. Йотова носи онзи специфичен европейски финес, който ѝ позволява да цитира класици и да води разговори на най-високо ниво в Париж и Страсбург. Кариерата ѝ стартира в БНТ през 90-те години, където от репортер стига до директор на дирекция "Новини".Специализациите ѝ в школата за висша администрация ENA и в Страсбург не са просто редове в биографията, а основата на нейния прагматизъм.Преходът ѝ към политиката започва през 1997 г., когато поема ръководството на Пресцентъра на Висшия съвет на БСП. В партията тя се утвърждава като една от водещите фигури, заемайки постове в Изпълнителното бюро и Градския съвет на БСП-София.Между 2005 и 2007 г. е народен представител в 40-ото Народно събрание, където оглавява българската делегация в Парламентарната асамблея на франкофонията.

Десетте години (2007-2017), прекарани като евродепутат, са периодът, в който Йотова успява да разгърне потенциала си далеч отвъд вътрешнопартийната дисциплина на БСП. В Брюксел се профилира като експерт по едни от най-чувствителните теми за Европа - миграционната криза, Шенгенското пространство и борбата с тероризма.

 

Като част от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите, там тя заема ключови позиции, включително заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Йотова е и автор на първия доклад на ЕП за Черно море и рибарството в него.Именно в Брюксел Йотова показва, че може да отстоява националния интерес с дипломатически средства, но без да отстъпва. Тази школа проличава ярко през последните години в позицията ѝ за Северна Македония - тема, по която Йотова често звучеше по-категорично и безкомпромисно дори от самия президент Радев, настоявайки за спазването на правата на българите там като абсолютно условие.

Въпреки институционалната строгост, Йотова не крие, че властта има и човешко измерение. В специално интервю, дадено пред Dir.bg по време на втория ѝ мандат, тя повдига завесата пред личната мотивация и смисъла на политическото дълголетие:

"Аз наистина много вярвам в политиката, в това, че тази човешка дейност е създадена за това хората да живеят все по-добре. И тогава, когато има сблъсък на идеи, в този сблъсък да се раждат добрите решения", сподели тогава Йотова пред Dir.bg, допълвайки, че е от хората, които смятат, че "трябва да даваме, а не да вземаме от политиката".Зад протокола, когато камерите изгаснат, Илияна Йотова е съпруга на един от най-уважаваните травматолози у нас - проф. Андрей Йотов, майка и отскоро баба на малкия Максим. Дъщерята на бившия кмет на Сливница Малин Тодоров никога не е крила, че обича да пазарува сама и да готви, отказвайки да живее в изолацията на държавните резиденции.

Днешната ситуация в България вече не е просто обикновена политическа криза; тя се е превърнала в екзистенциална заплаха за функционирането на държавата. Оставката на правителството на Желязков през декември 2025 г. е не просто край на един кабинет, а документ за фалита на парламентарната система, която от 1991 г. насам се опитва да работи чрез „кърпене“. Страната не може да диша, икономиката боксува, а умората на народа от избори се е превърнала в ярост.
 
За кого бият камбаните?
Камбаните бият за оцеляването на българската държава. Годините на спирала от „служебни правителства“ превърнаха държавата в детска площадка за некомпетентни фигури, „слуги на старата комунистическа номенклатура“ и изнудвачески кръгове. България, влизаща в 2026 г. без бюджет, без цели и без стабилност, е обречена да бъде забравена в най-бедния ъгъл на Европа. Ако този възел не бъде разсечен, държавата ще изгние отвътре и ще фалира.
 
Какъв трябва да бъде историческият ход на Румен Радев?
Досега президентът Румен Радев изпълняваше ролята си на „арбитър“ повече от достатъчно. Но стана ясно, че в настоящата система, колкото и справедлив да е арбитърът, играчите са измамници, а правилата – порочни. За Радев остава само един път: да инициира конституционна реформа и да поведе България към президентска система на управление!
 
България няма още 4 години за губене. Радев трябва:
Да поеме лидерската роля: Да обедини силата на президентската институция с пряката подкрепа на народа и да изгради изпълнителна власт, която ще прочисти „старите зависимости“, блокиращи системата.
 
Да промени системата: Президентската система е единственото място, където ще приключат коалиционните пазарлъци, задкулисното изнудване и твърденията за „купуване на гласове“. Силното лидерство, бързото вземане на решения и механизмът за пряка отчетност пред народа са спасението за тази страна.
 
Възможност за прочистване от старата система: 2026
Началото на 2026 г. е възможност за голямо пречистване на България. Появата на честни и морални кадри, които никога не са били замесени в досегашната политика – и особено на чисти кандидати от народа в смесените региони – ще сложи край на статуквото.
 
Пътят към освобождението от старите комунистически слуги, от елитите, които гледат на държавата като на собствена бащиния, и от структурите, получаващи заповеди отвън, минава през поставянето на „Системна промяна“ начело на изборния процес. Радев трябва да поеме този риск и да сплоти народа около тази промяна.
 
Заключение: Радикална промяна или пълен фалит
Българският народ се умори да живее с надеждата, че „може би този път ще се състави правителство“.
 2026 г. не трябва да бъде просто поредната изборна година; тя трябва да бъде годината, в която една система се ликвидира и се установява нов държавен ред. Ако Радев не запали този факел, камбаните на опасността ще продължат да бият не само за политиците, но и за цялата страна.
 
Време е за прочистване на старото и изграждане на новото (Президентската система)!
Страница 3 от 237

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co