От България |#ffcc00

Понеделник, 17 Ноември 2025 15:56

С любов към психотерапията

Капитан I ранг о.р. професор доктор на психологическите науки
инженер Илия Петров Пеев

Международен благодарствен адрес за капитан I ранг от запаса
професор доктор на психологическите науки инженер Илия Петров Пеев Член на Международния програмен комитет на Общоруската Професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ) https://oppl.ru Почетен професор, Заместник-председател на Научния съвет на АНО
ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология”, от 2013 г. член на Съвета на директорите на Международната асоциация „Позитивна
Динамическа Психотерапия”, автор на повече от 300 научни труда, от които над 30 са монографии, учебници, студии, практикуми, тренинги, методики и др. През 2022 г. в монографията „На Океана с любов, вяра и надежда” (Песен за петте океана, Пет океански песни) представя Позитивната динамическа психотерапия на В. Ю. Слабински като метод  на съвременната социална психотерапия.През 2021 година за изключително високи резултати в науката еудостоен с две правителствени награди на Руската Федерация – Медал „За
борба с коронавируса” и Медал „75 години от Великата победа”.През 2012 година за изключително висок личен принос в развитието на
психотерапията в Русия и България е удостоен с премията „Кехлибареният делфин”. През 2023 година получи престижната научна награда Орденски знак "Звездата на Александър Фьодорович Лазурски I степен”! Той е почетен експерт в катедрата по Позитивна динамическа
психотерапия към Академията за социални технологии. Общоруската Професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ)
изразява благодарност на Илия Петров Пеев за забележителен принос в дейността на Модалност „Позитивна динамическа психотерапия” по В.Ю. Слабински.

През 2023 година получи престижната научна награда Орденски знак „Звездата на Александър Фьодорович Лазурски I степен”!
Той е почетен експерт в катедрата по Позитивна динамическа психотерапия към Академията за социални технологии.
Общоруската Професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ) изразява благодарност на Илия Петров Пеев за забележителен принос в
дейността на Модалност „Позитивна динамическа психотерапия” по В.Ю. Слабински.Президент на Общоруската Професионална психотерапевтическа лига. Професор, доктор на медицинските науки Виктор Викторович Макаров
Вице-президент на Световния съвет по психотерапия Ръководител на катедра „Психотерапия и Клиническа психология” на
Руската медицинска академия за непрекъснато професионално образование Главен редактор на „Професионален психотерапевтически вестник”, титулен и главен редактор на „Антология на руската психотерапия и психология”

На сто процента подкрепям решението на Националния съвет на Българската социалистическа партия за даване на заден ход относно
ротацията на Наталия Киселова като председател на Народното събрание на Република България. В името на България нужно е да няма избори през няколко месеца, за да се работи и живее нормално и да има спокойствие за всички български граждани. Ние знаем – крачка назад, две крачки напред! А Българската социалистическа партия разполага с най-много кадри. „Кадрите решават всичко“ – Йосиф Висарионович Сталин. В момента в БСП тече дискусия за кандидатури за президент и вицепрезидент. Добре е да по мислим алтернативно. Наталия Киселова показа, че притежава всички качества на български държавник – достойно име, почтеност и способност да обединява цялата българска нация. Тя демонстрира демократично поведение в съвременната политическа действителност. Смятам, че тя – като жена, човек на науката и знанието – притежава необходимия потенциал и подготовка за държавно управление и за преодоляване на дистанцията между властта и народа. Естествена, почтена и земна, с характера на българската жена – работлива, отдадена на рода и родината. Тя умее не само да върви напред, но и да се връща назад, когато обстоятелствата го изискват, за да направи необходимата крачка в правилната посока.
В политиката, за кратко време, успя да наложи стил на работа, основан на диалога – не само със съмишлениците си, но и с крайните си
опоненти – в името на държавата и на по-сплотена България. С поведението си вдъхва респект и увереност за спокойни дни, както на
младите, така и на по-възрастните поколения. Убеден съм, че с чувство за отговорност тя ще изпълни конституционното изискване да олицетворява единството на българската нация – на българи, турци, роми, миллет, помаци, арменци, евреи и всички
останали български граждани, независимо от етническия произход, вяра, език и традиция. Вярвам, че тя никога няма да зададе на родопчанина – пазителя на българската Родопа планина – въпроса „Коя ти е родината?“. Пред очите ми, наблюдения върху нейното поведение личат
последователност и дълбоко доверие към негово величество – човека, избирателя, българския гражданин. България се насити на разделение –
стига толкова. Време е, под нейно ръководство и управление, 1300- годишната ни държава да отвори сърцето и душата си към различния, към
другия, към всеки свой гражданин, чеда на България. Да влезнем достойно в 14 века българска държава, чието основаване се свързва с великото име на хан Кубрат (632 г.), хан Аспарух (681 г.) – България без злоба, обединени като един богат букет с различни цветя.
Силно вярвам, че в най-висшата държавна институция под нейно ръководство по естествен начин ще намерят място съветници,
консултанти, секретари и други държавни служители – български граждани с различен етнически произход и имена. Вярвам също, че тя ще
даде историческа възможност на полковници и генерали в Българската армия, полиция, жандармерия, ДАНС, както и на пилоти в гражданската и военната авиация, и в почетната гвардейска рота, независимо от техния етнически произход, да служат с чест на Родината – България.
Наталия Киселова е обединяваща личност, непринадлежаща към политическа партия – човек от гражданската квота, с мисъл, насочена към
социалната справедливост. Убеден съм, че ще представлява мнозинството от българския народ с чест, достойнство и чувство за отговорност, с
визионерство, съчетаване на българското консервативно и традиционализъм, както в България и чужбина.
Смятам, че и други социално мислещи братя могат достойно да представят нашата държава и народ – проф. Иво Христов (социолог), проф.
Румен Гечев (икономист), Янаки Стоилов (юрист), Крум Зарков (юрист) и други. За вицепрезидент бих предложил братята българи Валери
Жаблянов, Драгомир Стойнев, Трифон Панчев и др. Убеден съм, че демократичните процеси в Родината ни се развиват
добре и устойчиво, и че обществото ни все повече узрява да приеме без предразсъдъци вицепрезидент с турско име – социално мислещ, неделим от целокупния български народ, достоен български гражданин като всички нас. Такава личност е професор, доктор на философските науки, публицист – Мюмюн Тахиров, доказан в работата и живота си, би оправдал доверието на всички.
Искам да вярвам, че кандидатите за президент и вицепрезидент ще направят необходимите послания за по-нататъшното приобщаване и
интеграция на малцинствените общности към българската държавност и към всичко българско – равенство и равнопоставеност по завета на
Апостола на свободата и Конституцията на Отечеството ни. Без да чакаме партиен лидер да ги направи първа класа хора на Република България. Искам да вярвам в държавата си, в родината си – България. Това е важно за всички български граждани, сред които около два милиона се самоопределят като принадлежащи към малцинствени групи. За България, както икономическите проблеми са изключително важни и стоят в основата на реалната политическа работа, така и този въпрос има не по- малка значимост за сигурността и стабилността на майка България. Нека дадем възможност на Наталия Киселова да бъде нашият кандидат за президент – човек, с когото можем да се гордеем и който да ни води към по-светло бъдеще на европейска България.

140 години след епичната битка при Сливница, която  променя хода на българската история, структурите на „Възраждане“ от Перник, София, София-област и Кюстендил отдадоха почит на загиналите за Родината. Тържественото отбелязване се състоя на пантеона „Майка България“ край село Гургулят.

Пред паметника бяха поднесени венци и цветя, а събитието събра десетки граждани, членове и симпатизанти на политическата организация. Историкът Георги Съйков и народният представител Димо Дренчев припомниха накратко драматичните събития от ноември 1885 г., когато младата българска армия защитава Съединението срещу многократно по-числен противник и постига една от най-славните победи в новата ни история. Именно Димо Дренчев и Съйков бяха сред хората, извоювали окончателното уреждане на въпроса със собствеността на пантеона, което направи възможен и навременният му ремонт. Повече от 30 години паметника бе "ничий".

Пред присъстващите се обърна и председателят на „Възраждане“  Костадин Костадинов, който акцентира върху актуалното значение на Съединението  като национален завет за сила.

Тържеството завърши с рецитиране на „Новото гробище над Сливница“ от Иван Вазов, последвано от изпяване без музикален съпровод на химна на Република България. Благодарение на акустиката на паметника песента прозвуча гордо и внушително.

Потърсихме г-н Р.Улутюрк за мнение по проблеми свързани с проведените частични Местни избори в гр.Истанбул, както и за резултатите на "Бултюрк" на тях.
- Здравейте г-н Улутюрк, как сте, в какво здраве ви намирам?
Благодаря, добре съм. Преминаваме през интензивен период, но се чувствам силен – както духовно, така и физически.
Работата ни, подкрепата и молитвите на нашите сънародници ми дават енергия.
Ако е писано, планираме да започнем в края на този месец прожекции на нашия филм „Кърджалийската легенда“ и серия конференции под надслов „Преминаване към Румелия“. Те ще продължат до март 2026 година.
 
- Имаше частични местни избори в Байрампаша – Истанбул. Как се представи вашата организация „Бултюрк“ на тях?
За нас тези избори не бяха изпитание, а ценен опит.
Преди около година и половина – през март 2024 г. – подкрепихме кандидата на Републиканската народна партия (CHP) и един от основателите на сдружение „Бултюрк“ – Хасан Мутлу.
Ние работихме упорито, улица по улица, и успяхме да прекратим 30-годишното управление на Партията на справедливостта и развитието (АКП), като спечелихме общината за кандидата на CHP. Това беше истински ден на гордост за емигрантите от 1989 година.
 
В Общинския съвет на Байрампаша беше избран и нашият сънародник от Казанлък – Ибрахим Сойтюрк.
За съжаление след изборите г-н Мутлу дори не посети нашето сдружение – сякаш престана да ни забелязва. Това ни натъжи, но вярваме, че Бог вижда всичко и че искрените усилия винаги се възнаграждават.
 
Преди месеца през септември, Хасан Мутлу и още 26 души бяха арестувани по обвинения в корупция. Това предизвика сериозен трус в местната политика.
При избора на нов кмет силите в общинския съвет се изравниха – 18 срещу 18 гласа.
В този решаващ момент представителят, изпратен от „Бултюрк“, показа пример за морал и достойнство, като заяви: „Аз представлявам сдружение ‘Бултюрк’ и не мога да взема решение без консултация с нашия председател.“ Тази позиция предизвика уважение сред всички партии.
 
След това почти всички политически сили потърсиха диалог с нас.
Ние, като институция, обсъдихме въпроса вътрешно.
Темата стана толкова сериозна, че достигна до най-високо ниво – от лидера на CHP Йозгюр Йозел до президента Реджеп Тайип Ердоган.
В крайна сметка балансът се наклони в полза на партията на президента Ердоган.
 
Някои представители на CHP се опитаха да оказват натиск с думите „вие сте длъжни да ни подкрепите“ – това ни разочарова, защото ние действаме не по заповед, а по съвест.
 
Накрая решаващият глас беше на нашия член от „Бултюрк“, Ибрахим Сойтюрк от Казанлък, и така за нов кмет на Байрампаша беше избран Ибрахим Акън.
Така през следващите три години влиянието на „Бултюрк“ в Байрампаша ще се усеща още по-силно.
 
На изборите през март 2024 г. около 13 000 избиратели – дошли след 1989 г. – действаха заедно. Тогава никой не забеляза силата им, но днес всички я виждат.
За нас въпросът не е политически – нашата кауза е единството, честта и гласът на Турците дошли от България.
 
- Какви са настроенията на хората в Истанбул относно случващото се в Турция и България?
Хората в Истанбул, особено тези които са дошли от България след 1989 годин, следят внимателно и двете държави.
Както политическите и икономическите процеси в Турция, така и темите за малцинствените права, изборите и положението на турската диаспора в Европа предизвикват интерес.
Хората искат стабилност, справедливост и взаимно уважение.
 
- Преди два месеца направихте обиколка из Европа. Как ви се стори настроението на хората и обществото там като цяло?
Турците, живеещи в Европа, се стараят да запазят връзката с корените си и да живеят в хармония.
Икономическите трудности ги засягат, но надеждата остава жива.
На последната ни конференция в Нидерландия дойдоха много турци и българи от България – всички искаха повече информация за страната си.
Макар да живеят далеч, сърцата им все още туптят за България.
 
Срещнах с млади хора – образовани, емоционални, с ясна идентичност.
Истинският срам е, че българските институции не обръщат внимание на тези талантливи млади хора, освен по време на избори.
А всъщност именно тази осъзната и образована младеж може да промени бъдещето на България.
 
- Позицията на Ердоган относно Израел е достойна за уважение. Ще има ли скоро такъв държавник и в България според вас?
Всеки народ има лидера, който заслужава.
Държанието на президента Ердоган по въпроса за Палестина произтича от неговото чувство за справедливост.
Вярвам, че и в България ще се появи силен лидер, който да защитава националните интереси.
 
Например, ако президентът Румен Радев създаде партия и излезе на политическата сцена, хората ще го видят като спасител.
Но той трябва да показва уважение към турските региони. Само така може да спечели доверието на хората.
 
Нито пари, нито власт могат да купят турския народ.
Българските турци трябва да избират умни и справедливи представители и да се гордеят с турските си имена.
Срамно е, че някои, наричащи себе си „турски“ политици, петнят честта на народа си.
 
- Как оценявате днешните отношения между България и Турция – в политически, икономически и културен план?
През последните години отношенията между България и Турция се развиват балансирано.
Търговията нараства, културните връзки се засилват.
Но потенциалът все още не е напълно използван.
 
Като сдружение „Бултюрк“ ние се стремим да изграждаме мостове на братство между двете страни.
Българските управници трябва да си сътрудничат по-тясно с Турция.
Европа няма да спаси България – истинската ѝ опора е Турция.
България не може да се управлява без турците – дори старите комунистически служби са разбирали това, затова са допуснали създаването на турска партия.
 
-  Каква е ролята на българските турци за укрепване на връзките между двете държави според вас?
Българските турци са естествен мост между двете държави.
Те познават и Турция, и България, и благодарение на тях се изгражда доверие и разбирателство.
Трябва по-добре да използваме потенциала на хората с двойно гражданство.
Дори само един депутат от тази общност би допринесъл за по-здрави отношения между двете страни.
 
- Какво бихте пожелали на младите хора, които живеят между две култури – българската и турската?
 
Да не се срамуват от своята идентичност – напротив, да се гордеят с нея.
Да приемат двата езика и двете култури като богатство.
Нека пазят корените си, но същевременно да бъдат отворени към света, свободни и справедливи хора.
Било турци, било българи – отнасяйте се с всички еднакво, нито повече, нито по-малко.
Бъдещето е в техните ръце.
 
Станимир Стефанов
Днес най-големият проблем на България е, че живее в сянката на един човек: Делян Пеевски. Неговото име не означава просто една партия или един пост, а олицетворява разложението на цялата политическа система. От съдилищата до институциите, от парламента до обикновения гражданин на улицата — всички мислят едно и също, когато чуят името му: „Докато този човек не си отиде, нищо няма да се оправи.“
 
Истината, която ни напомня 1989 г.
 
Нека погледнем историята. През 1989 г. първо българските турци, а след това и целият български народ излязоха по улиците, напълниха площадите и свалиха комунистическия режим, продължил десетилетия. В онези дни хората победиха страха, вървяха заедно и промениха хода на историята. Днес, сме на подобен кръстопът. Само маските са различни, но проблемът е същият: властта е открадната от народа.  Тогава хората се изправиха и поискаха демокрация; днес същата задача тежи на нашите рамене.
 
Разложението, символизирано от Пеевски
 
Като застана начело на ДПС, Пеевски не превзе просто една партия, а овладя кръвоносната система на държавата. Службите за сигурност изграждат стена около него, съдилищата вземат ключовите си решения „случайно“ винаги в негова полза, а медиите и финансовите кръгове се движат в неговата сянка. При това човек, който години наред е бил само на държавна служба, изведнъж се оказа милионер. Това ясно показва кой в България дава отчет: народът дава, Пеевски — никога.
 
Разпадът на институциите
 
Антикорупционната комисия мълчи, съдебната власт се преклони, политиката капитулира. Ето защо Пеевски вече не е просто политик, а живият символ на корупцията. 
Докато неговото присъствие продължава, правосъдието не може да бъде независимо, демокрацията не може да функционира, а България може да изглежда част от Европа, но отвътре ще си остане „завладяна държава“.
 
Решението: в ръцете на народа
 
Сега е време тази истина да се каже високо: само българският народ може да изпрати Пеевски в миналото.  Нито Брюксел, нито Вашингтон, нито която и да е външна сила може да го направи. Задачата отново е в ръцете на народа. И тази задача трябва да се изпълни на изборите, на улицата, в гражданското общество и в съдебната система. Да протестираш, да гласуваш, да подкрепяш независимите медии, да заставаш зад инициативите срещу корупцията — това е отговорност на всеки от нас. 
Както през 1989 г., промяната ще дойде или идва само ако народът се обедини.
 
България не може да живее в сянката на един човек. Пеевски трябва да си отиде иначе тази страна няма да се оправи. Точка.
 
Но не забравяйте: през 1989 г. Всички заедно победихме комунизма. Сега е ваш ред да изпратите символа на разложението. Изправете се,
Българи, цигани и турци, обединете се, защото бъдещето на България е само върху вашите рамене.
 
Рафет Улутюрк
Понеделник, 15 Септември 2025 15:49

Начало на новата учебна година

Над 2300 учебни заведения в страната отварят врати, само допреди 36г. те са били над 5000, но това е ситуацията днес.

Днес се открива новата нова учебна година. Над 716 хил. са учениците в страната, като 57 000 ще прекрачат училищния праг за първи път.

Броят на първокласниците е с 1000 по-малко сравнение с миналата учебна година. Над 2300 училища в страната ще отворят врати, за да посрещнат учениците си.

В 22 училища учениците ще започнат новата учебна година в други сгради заради недовършени ремонти. Около 1500 учебни заведения са ремонтирани през лятото, като в около 250 от тях ремонтите ще продължат и по време на учебната година, уточняват от образователното министерство.

Ново изследване на Института за пазарна икономика показва, че 10% от зрелостниците постигат резултат под "среден 3" на матурата по български език и литература.

Анализът използва данни за последните три години, от които става ясно, че за около 22% от училищата в страната проблемът е системен.

Зрелостниците от повече от 200 училища в страната за трета поред година постигат среден резултат под 3.00 на Държавния изпит по български език и литература, а в близо 20 училища всички зрелостници получават кръгли двойки.

Анализът проследява и представянето на същите училища две години по-рано, когато тези ученици са били в 10 клас. Тогава резултатите им на Националното външно оценяване също са много ниски. В нито едно от 20-те най-големи слаби училища средният резултат не надхвърля една трета от максималния брой точки, посочи през БНР Зорница Славова от Института за пазарна икономика:

"Учениците не ходят на училище. Те имат огромния проблем, че не могат да пишат и да четат, тоест нямат базовата грамотност. В 12 клас, ако не можеш да пишеш и да четеш, няма как, дори да имаш някакви познания, да го покажеш".

Училища с неграмотни ученици има не само в малките и отдалечени населени места, но и в София, и в други големи градове, а неграмотността не е само сред малцинствените групи, отбеляза Славова:

"Доста голяма част са, и в средни училища, не всички са професионални, повечето са професионални. Между другото, много е показателно, че от 11 професионални училища, за които няма нито един кандидат за директор, 9 са такива училища - със слаби резултати. Никой не иска да е директор".

Експертите предлагат:

"Въвеждане на повече гъвкавост и консултации по български. Ако имаме задължително присъствие и индивидуална работа с учениците, а не работа само по държавните образователни стандарти, само по тази програма и всеки час какво трябва да се вземе, това би елиминирало поне половината от тези случаи".

Влязоха в сила нови правила за пешеходците, които предвиждат допълнителни задължения с цел повишаване на безопасността на пътя. Промените са в отговор на нарастващия брой инциденти с пешеходци, особено в градските зони, съобщават от Главна дирекция "Национална полиция".

  • Да спрат;
  • Да се огледат внимателно;
  • Да преценят скоростта на приближаващите превозни средства;
  • Едва тогава да пристъпят към пресичане.

Изрично се забранява използването на мобилни телефони и други устройства, които разсейват вниманието, докато пешеходецът пресича платното. При установено нарушение, глобата е в размер на 100 лева, допълва bTV.

Увеличават се и санкциите при определени нарушения:

  • Глобата за пресичане на червен сигнал на светофара се увеличава от 50 на 100 лева.
  • Същата глоба се прилага и при пресичане през ограждения, където това е изрично забранено.

    Пешеходците нямат право да пресичат платното непосредствено пред или зад спрял автобус на спирка. Те са длъжни да изчакат автобусът да потегли и едва тогава, при осигурена видимост, да продължат пътя си. Тази мярка е въведена заради редица инциденти с внезапно изскочили пешеходци зад превозни средства на спирки.

     

    От "Пътна полиция" отправят апел и към шофьорите - да бъдат особено внимателни при приближаване към пешеходни пътеки или кръстовища, особено ако на тротоара има деца. 

Страница 2 от 234

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co