От България |#ffcc00

За пореден път в столицата и страната се състояха протести в защита на българския лев и срещу въвеждането на еврото.

С викове „оставка", „искаме си лева" и „не на еврото" граждани се събраха в пространството между сградата на Народното събрание и Президентската институция в София. Протестът се организира от Граждански комитет за опазване на лева. Сред организаторите и участниците в протеста са и представители на политическа партия „Възраждане".

Здравей свободна България. Днес сме много повече от всеки път досега. Вече не сме сами. Заедно с нас са депутати от Германия, от Чехия, евродепутати. Те всички ясно казаха свободна Европа е зад свободна България, заяви пред присъстващите лидерът на „Възраждане" Костадин Костадинов.

С шествие протестиращите отидоха до Столичната община, след това се придвижиха до Орлов мост, където блокираха за кратко движението, после се насочиха към сградата на представителството на Европейската комисия и Европейския парламент, където жандармерията бе направила кордон, след което отново се върнаха в т.нар. триъгълник на властта, където са сградите на Народното събрание, президентството и Министерския съвет.

Протести срещу въвеждането на еврото имаше още в с. Арбанаси, в Благоевград, Варна, Сливен, Ямбол.

Обръщение от съвестта на народа към сина на Генчоолу
През 1984 г., в най-мрачните дни на асимилацията срещу турците в България, се появи един човек, който застана изправен и непреклонен. Името му беше: Мюмин Генчоолу.
Той не беше просто политик; той беше човек на народа, който застана до своите, срещу потисника. Не избра удобството, бизнеса или личния си комфорт – избра народа си.
От Бурса той отправи ясно послание към целия свят:
„Аз съм турчин, тук съм и няма да мълча!“ А днес?
Днес сме свидетели на една трагична сцена. Синът му Турхан Генчоолу, носейки същото фамилно име, но стъпквайки с действията си бащиното си наследство,
отивa и поздравява един българин – Делян Пеевски, застанал начело на партия, която твърди, че представлява турците. Да, Пеевски нито е турчин, нито е мюсюлманин.
Но днес оглавява партия, която безсрамно казва:
„Ние представляваме турците в България.“ Г-н Турхан Генчоолу, народът ви пита:
"Вашият баща се противопостави на българската тирания. А вие защо аплодирате нейния политически представител?"
От 35 години тази структура – ДПС – твърди, че представлява турския народ.
Но какво направи тя за турското образование? Върна ли вакъфските имоти?
Осигури ли правото на избор, свободата на словото? Не! Те само опазиха собствените си кресла – не и народа. И сега питаме:
Да възхваляваш българин начело на турска партия – това ли е вярност? Или предателство? Политиката не е да се прекланяш пред властта, г-н Генчоолу.
Политиката не е да отидеш там, където е силата. Истинската политика е да стоиш там, където е народът – дори ако трябва да платиш цена. Политиката е като тази на Ататюрк – да защитаваш правдата, дори когато си сам, но никога да не коленичиш!
Някога вие ни нападахте жестоко. Казвахте: „Бултюрк” работи с български партии“.
Дори забравяхте, че сте бизнесмен – обаждахте се на журналисти, за да кажете:
„Не пишете за Бултюрк – те са българофили.“
А днес какво виждаме?
Истинският ви проблем не е бил с нас – бил е с истината. Не сте могли да скриете себе си – само сте закъснели. Мислите, че с пари всичко се купува. Но вече сами видяхте, че не е така. Безсрамно прекрачихте всякакви морални граници за лична изгода.
И най-тъжното – вие похабихте наследството на баща си Мюмин Генчоолу.
Онова свещено дело, което ви беше поверено – вие го превърнахте във витрина и търговска сделка.
Да, ние от Бултюрк работим с български партии – но не с българи, които стоят начело на уж турска партия! Разликата е огромна. И явно умът ви не стига, за да я разберете.
Ние казваме следното:
„Както в ерата на Александър Стамболийски, така и днес турци и българи могат заедно да управляват страната справедливо.”. Но пътят към това не минава през подлизурство, а през честност. И за тази цел не са нужни фалшиви приятели, а истински борци за кауза. Вие не направихте снимка в името на народа – вие си направихте снимка за лична изгода, за собствен имидж. Но не забравяйте:
Народът няма да сложи тази снимка в рамка. Ще я скъса.
Защото в нея се вижда ножът, забит в гърба на цял един народ.
Ние се борим за правата на народа – а вие се огъвате пред парите и креслото.
Явно ви липсва прозрение да разберете тази разлика. И съвест да я почувствате.
Ние от BULTÜRK казвахме това и преди – и днес го казваме още по-силно:
Правата на турците в България не могат да се оставят в ръцете на една фалшива турска партия. Те трябва да бъдат поверени на истинската борба.
А тази борба не се води, като стискаш ръката на тиранина –
тя се води рамо до рамо с народа! Г-н Турхан Генчоолу, вие не вписахте името си в историята – вие вписахте грешката си. Столът, на който седите, е временен –
но белегът, който оставихте, ще остане завинаги. Обръщаме се към народа на Бурса и цялата турска общественост: „Не гледайте фамилията – гледайте човека.
Не слушайте думите – вижте с кого върви.
И никога не забравяйте на кого се предаде под името на приятелство.
Защото този народ може да прости грешка,
да поправи заблуда – но никога не забравя предателството.
И никога не прощава на онзи, който го забрави.”!

Рафет Улутюрк

Утре - 26 юни, се променя организацията на движение в два участъка на АМ „Тракия" в областите Пазарджик и Бургас.

От 5 ч. до 13 ч., трафикът между 60-ти и 72-ри км на АМ „Тракия" в посока София ще e в активната лента, като поетапно ще се ограничава преминаването в изпреварващата. Промяната в организацията на движение на участъка в област Пазарджик е за косене на растителност в средната разделителна ивица на магистралата. Ще се премахва и растителност по банкетите като в определени участъци ще бъде ограничена и аварийната лента.

На 26 юни, от 8 ч. до 19 ч., преминаването при 353-и км на АМ „Тракия" в посока Бургас ще e в изпреварващата лента. Временната организация за движение на участъка в област Бургас е за ремонтни дейности на асфалтовата настилка в активната и аварийната ленти.

Агенция „Пътна инфраструктура" апелира шофьорите да карат внимателно, да спазват правилата за движение и ограничението на скоростта, да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички останали пътуващи.

Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка от интернет страницата на АПИ - www.api.bg, както и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20 в АПИ.

Експерти по диви животни казват, че е възможно издирваният черен хищник в Шуменското плато да сменя локацията си. И предупреждават, че докато е на свобода, дивото животно представлява реална опасност както за хората, така и за останалите животни в региона, предаде БНТ.

Специалистът по диви животни и управител на зоопарка в Бургас Кръстьо Дъбов познава добре характера на черните пантери. Отглежда две такива в зоопарка. Казва, че са най-умните сред хищните котки и развиват скорост до 60 км/ч. Има своя версия за случая край Шумен.

"Първата версия е, че животното е избягало от стопанина си, който определено не е зоопарк. Втората версия е, че животното е минало и задминало Стара планина. Знаете, че е голяма, там да се локализира това животно е абсолютно невъзможно", каза Дъбов.

Активистът за защита на животните Явор Гечев също смята, че е възможно хищникът да мигрира.

 

"Това са животни, които са свикнали да мигрират, свикнали са да изминават големи километри в търсене на плячка и убежища. Така че, може въобще да не е на мястото, на което се търси", каза Гечев.

 

Черната пантера е изключително опасна, а действията ѝ често са непредсказуеми.

"То убива не само, когато е гладно, а и когато реши за удоволствие. Това не е животно, което ще стои някъде, за да го препарират с упойка. Това е животно, което може да се намира на 4 или 5 метра височина в клоните на дърветата, може да се намира залегнало в някой храст и да изненада въоръжен до зъби командос", каза Кръстьо Дъбов.

И добавя, че в зоопарковете животните се упояват с пушки от максимум 15-20 метра. И са необходими поне 5 минути, за да подейства упойката.

 

"Представете си стрелецът, който е упоил животното, как ще реагира животното в тези пет минути и той къде ще бъде при положение, че е на 15 метра от него", каза Кръстьо Дъбов 

Днес се навършват 143 години от рождението на Георги Димитров — човек, чийто живот и дело оставиха неизлечима следа в историята на България и света.

 
Каквото и да се каже за него, винаги ще бъде малко. Той беше символ на борбата срещу фашизма, на идеята за социална справедливост, за равенство и свобода.
 
Днес, повече от всякога, имаме нужда от примера на такива личности — личности, които не се огъват пред страха и несправедливостта, а застават с вяра зад народа си.
 
Какво ни трябва днес, за да бъдем отново горди?
Нуждаем се от лидери с принципи, от общество с памет, и от народ с воля.
 
Георги Димитров е име, пред което всеки живеещ в България трябва да се поклони – не заради идеологията, а заради смелостта, честността и отдадеността на каузата.
Рафет Улутюрк
„Край на всичко! Този народ се пробуди, мълчанието му прерасна в бунт!“
 
Години наред мълча, чака, търпеше…
Но вече говори със сърцето си и руши със словото си!
Смятали сте неговото мълчание за страх…
А то бе предвестник на натрупан гняв!
 
Сега чуйте този глас:
Народът се събуди!
И всяка истина, която изважда наяве, ще разруши вашите лъжи!
Не идва народ, който да бъде мамен — идва народ, който ще търси отчет!
Бъдете готови: Този път не сърцето говори, а волята!
 
Г-н Пеевски,
Година измина…
Но не календарът е изтъркал, а надеждите на този народ едно по едно угаснаха.
Хора, които дори трудно изговаряха името ви, ви наблюдаваха – с търпение, със мълчание, с надежда…
Но вие останахте в сянка.
 
В този народ не ви видяха:
ни в джамия,
ни в гробището,
ни в селската стая, докато държите ръката на възрастен…
Турското Гробището в Кърджали не е почистено
На площадите в Кърджали все още обиждат турци,
а вие — управляващият България — затваряте очи.
Всички говорят за това.
Вашето мълчание означава само едно: одобрявате това!
Имате власт навсякъде, само тук сякаш няма сила?
Стига!
Престанете да унижавате, мамите, разигравате този народ!
Всички сте на един и същ сценарий: да вземете гласове!
Но никога не сте се интересували да служите на хората, да им помагате или да решавате проблемите им.
 
Не почукахте дори на вратата на бедно турско семейство, което ви е дало гласа си.
Не изпихте с тях по чаша чай.
Не погалихте опечалено дете по тази земя.
Не отидохте в нито едно сдружение да кажете: „Аз съм свой.“
Защото не можехте…
Защото никога не бяхте част от този народ.
Никога не бяхте „наш.“
 
Във вашата игра турският народ беше просто цифра!
 
За вас турчинът е само число, което помните на избори — една графика, един файл, едни данни.
Но забравихте нещо:
Турчинът пише история.
Турчинът обръща съдбата.
Турчинът прави шепа пръст Родина.
И когато трябва – превръща мълчанието си в вик, търпението си — в революция!
 
От страхливо управление не излиза лидер!
 
Ходите с дузина охрана…
От кого се страхувате?
От леля Айше, която ви е дала гласа си?
От народа, който живее с труда си и не спира даже молитвите си за вас?
 
Единственото наследство от Доган, което носите, е страх!
Но лидерството не се гради със страх, а със смелост!
Не можете да говорите – защото ако проговорите, народът ще ви разпознае.
Не можете да излезете на улицата – защото ако го направите, народът ще ви потърси сметка.
За този народ вашето име е без отговор.
 
Народът, който през 1989 г. не се поколеба пред танковете, ще се уплаши ли от вас?
 
Колко лидери като вас минаха през тази земя…
Но народът стоя прав пред комунистическите танкове през 1989 г.
Пусна гърдите си пред тези, които искаха да му отнемат името.
А този народ, който мислите да мамите с три табели и пет асфалта – е народ, който писа история!
 
Той търпи…
Чака…
Но когато настъпи денят – ще защити бюлетината си и ще направи своята революция!
 
С пари не се купуват сърца – събрани се само слуги!
 
Хващате се за парите си,
но знайте:
с пари събирате само подлизурковци и лакеи.
Но не можете да купите сърцето, волята или съвестта на този народ!
Защото сърцето на турчина не се изкушава с банкноти – то се печели с справедливост!
 
Днес сте заобиколен — утре пак ще стоят другаде!
 
Тези, които са до вас днес,
утре при първия трус ще избягат!
Не защото обичат,
а защото нямат идея, нямат идеал,
само – „сила има, там и ние ще сме!“
Не се заблуждавайте, че те ви избраха.
Не — това беше Доган.
Вие му наследихте остатъците.
Но не забравяйте:
Счупени стари неща не могат да построят нов свят!
Счупени лакеи не могат да градят бъдеще!
 
Цяла България видя.
Тези, които трябваше да говорят, мълчаха.
Тези, които трябваше да се борят — се скриха.
Сега са до вас,
но ви гарантирам:
когато тръгне вихърът,
когато дойде първото питане,
те първи ще избягат!
 
Защото лакей остава лакей. Лидерството е друго!
И вие още не сте го разбрали ли?
Прекалено ли сте сляп, за да видите?
Няма ли капка съвест във вас?
 
Хората ви се лепят само защото днес сте силен,но утре ...?
И когато няма сила — те се страхуват дори да погледнат.
Затова народът дори не вярва на онези, които ви следват.
 
И не забравяйте:
 
Турското население очаква само справедливостта да бъде върната!
Справедливост не е да давате на уж свои…
Справедливостта е за всички.
А вие…
вие дори не можете да разберете какво означава това!
 
Днес усмихвате се,
днес мнозина ви аплодират,
но утре —
в първата буря –
в първия дъжд,
в първия ветровит ден —
очаквайте съд!
 
Бъдете подготвен: време е наистина краят да настъпи!
 
Нов Път Започна: Това е пътят на турчина!
 
Партията, омърсена от вашата сянка, ще се разпадне.
Нова пътека се очертава.
Появява се колектив, който мисли като турчин, чувства като турчин, живее като турчин.
 
Истинската турска партия идва!
 
Не е просто политическо изказване — Това е въстание на съвестта!
И няма сила, нито пари, които да я спрат.
 
Последни думи към вас:
 
От момента, в който не разбирате народа – вие вече сте победен.
А когато започнете да го опознавате — ще бъде твърде късно !
Защото този народ не прощава липсата на доверие.
 
Който се страхува да влезе в БУЛТЮРК, никога не може да влезе в сърцето на народа!
 
Днес мнозина стоят до вас, но вече се страхуват да излязат на улицата.
Защото народът разбра —
вашата власт е власт на страха.
Но страхът не потушава народа, а го разгневява!
И когато народът се разгневи —
вие сам ще кажете:
„Наредено е!“
 
И никога не забравяйте:
 
Това е открито писмо.
Не е заплаха. Не е молба.
Това е последното предупреждение, което се е появявало в турската история.
 
Не остава Доган,
не остава Пеевски,
но Турчинът остава!
 
Не забравяйте:
 
Ние, турците, не само четем история — ние я СЪГРАЖДАМЕ!
Не само участваме в нея — ние я водим!
Не просто пишем страници — нищо не се започва без нас!
История без нас е измислица без душа.
 
И ако светът е забравил,
ние ще напомним!
Напомнянето ни ще отекне през вековете,
а нашата следа — никога няма да се изтрие!
 
А ако…
 
Ако станете част от народното проклятие,
то името ви ще остане само статистика,
само срам,
само белег отпреди да ви забравят…
И ще бъдете забравен заедно с историята…
 
Това беше открито писмо до вас, г-н Пеевски.
 
Рафет Улутюрк

Ако в една страна има истинска демокрация, политиката е за народа. Но когато погледнем към България, виждаме не демокрация, а театрална постановка. И в тази пиеса не се променя нито сценарият, нито актьорите. Само завесата се сменя, сцената се променя… но тези на сцената са все същите:

Вчера хората на Доган, днес офицерите на Пеевски. Наричат се „турска партия“, но не носят гласа на турците, нито болките им. Те не преследват интересите на народа, а на собствените си кресла. Това не е политика, това е изкуството да заблуждаваш хората. Това не е представителство, това е изтъркано повтаряне на старите схеми. Старите лица не могат да изградят ново бъдеще. Онези, които се представят за „нови“, всъщност са рожби на една и съща система. Изглеждат различни, но в основата си са едни и същи. Сградата е стара, само фасадата е боядисана. А ние познаваме интериора: Пукнати стени, ронеща се мазилка, разклатени основи... Една партия не се обновява със смяна на името, а с промяна в сърцето и мисленето. Защото ако мисленето остане същото — резултатът също ще бъде същият, независимо от табелата.

Кого заблуждавате?

Тези, които преминават от една партия в друга — наистина ли вярват в новото? Или просто първи напускат потъващия кораб? Онези, които вчера повтаряха „каквото каже Доган“, днес възхваляват Пеевски. Какво се промени? Съвестта ли? Моралът ли? Целта ли?

Не.

Промени се само картата на креслата. И в тази карта отново няма място за народа. Гласът на страха: Рамадан Аталай и рухналият ред.Когато хора като Рамадан Аталай прибягват до езика на заплахите, това е всъщност признание за срива на системата. „Ако се върнете, ще си понесете последствията“ — това ли е политиката? Това ли е демокрация?

Не. Това е викът на уплашени управници, изгубили връзка с народа. Това не е политически проект, това е операция за спасяване на фирми. В политиката няма място за онези, които мислят само за себе си. Млади хора, това е план да ви използват!

Скъпи младежи!

Днес ви се представят каузи, които всъщност са търговски витрини. Не търсят лидер, а сянка, която лесно да контролират.Вашата енергия и чисти чувства се използват като щит за лични интереси.Онзи, който иска да изгради истинско бъдеще, не се губи в зъбните колела на тази система. Създаването на новото започва с отказ от старото.

Запомнете:

Ако няма някой, който да ви докосне и промени — значи това място не е за вас. Лидерът, от който се нуждае България: Млад, смел и доказал се. България вече е сита на стари игри, стари лица и празни приказки. Народът търси нова визия и истинско лидерство. Лидер, който ще прегърне всички — турци, помаци, роми, българи, македонци.

Млад, смел, доказал се, с вяра в сърцето си. Такъв, който е променил съдбата дори на един човек, постигнал нещо видимо и реално. България чака точно такъв човек. Не слуга на системата, а онзи, който я поставя под въпрос. Не за кресло, а с горящо сърце за народа. Истинската надежда се ражда така — и расте само с някой, който идва от народа. Истинската промяна започва с вътрешно пречистване Да напуснеш старата партия и да поставиш нова табела, е като да миеш кални ръце със сапун без вода — нито сапунът ще остане чист, нито ръцете ще се измият. Истинската промяна започва със себеосъзнаване. Без да слезеш от трона, не можеш да вървиш редом с народа. А който е далеч от хората, няма право да говори от тяхно име. И последната дума е на народа: УРНАТА Народът, за когото се мислеше, че е мълчалив, всъщност търпеливо чакаше. Но не забравяйте: урната не е просто кутия за бюлетини. Тя е мястото, където избухват съвестта, търпението, гневът и надеждата. Урната издава и медали, и фактури. И възнаграждава, и наказва. И този народ повече няма да прощава на онези, които му се подиграват. Няма да се хване на фалшиви новини и измамни „нови“ лица.

Защото този път умът на народа ще застане не до мръсните ръце, а до чистите намерения. Народът не забравя. Но когато дойде времето — той дава уроци, които никой не забравя.

 

Рафет Улутюрк

Въздухът у нас - един от най-мръсните в Европейския съюз. Това показват последните данни на Европейската агенция по околна среда. Все пак обаче, нито една държава членка не надхвърля установената средногодишна норма. На фона на по-чистия въздух, от който се нуждаем, оказва се, че вода си имаме достатъчно, показва наша справка в рубриката „Числата на седмицата".

Основният замърсител на въздуха, както добре знаем, е прахът. А главните му източници са промишлеността, транспортът и енергетиката. Вредите, които оказва върху здравето ни зависят предимно от размера и химичния състав на праховите частици. По-едрите се задържат в горните дихателни пътища. По-фините обаче - 2.5, достигат до по-ниските части на дихателната система и в прекомерни количества, водят до увреждане на тъканите в белия дроб.

Но какво значи прекомерни количества?

Определяме ги според регламентираната средногодишна норма, която е 25 микрограма на кубичен метър. През 2023 година измервателните станции, чиито данни ползват от Европейската агенция по околна среда, за територията на цяла България, са едва 8. Нито една от тях не е измерила стойности над допустимото, като най-близко до нормата - с 21 мигрограма на кубичен метър, е Стара Загора. Следват Перник, Пловдив, Русе, Велико Търново, София, Варна и най-ниска концентрация на фини прахови частици - под 10, логично е измерена от станцията на връх Рожен. Интересно е, че станцията, подадена като показателна за София, е тази в квартал „Хиподрума", която наскоро си спечели общественото негодувание поради факта, че е разположена в парк. Така въпросът, колко реални са тези данни, остава отворен.

Да видим какво се случва и в останалите 27 държави членки:

Най-висока е средногодишната концентрация на фини прахови частици в Румъния - 14,7 микрограма на кубичен метър. Втората най-замърсена страна след нея, с малка разлика, сме ние. Близо до нашите, са стойностите и на Кипър - малко над 14 микрограма на кубичен метър. Последните три държави в класацията - Швеция, Естония и Финландия, са с три пъти по-ниски стойности. Като интересното е, че Естония, чиято територия е наполовина на нашата, е подала данни от също толкова на брой станции, колкото и ние.

Общата картина:

Въздухът, който дишаме в Европа, е предимно с концентрация на фини прахови частици между 5 и 20 мигрограма на кубичен метър. Във всички държави има станции, които измерват такива стойности. Само 5% от станциите са отчели от най-ниското замърсяване - под 5 мигрограма на кубичен метър. Въздух със замърсяване около нормата, са отчели станции в 4 държави, като една от тях е България. А над нормата - в 3. Това са Гърция, Хърватия и Италия.

Далеч по-оптимистично звучат данните за водата, с която разполагаме. Макар да не е сред най-големите по територия, за последната изследвана година, Евростат нарежда страната ни на шесто място по количество на пресни водни ресурси - повърхностни и подземни. Уточняваме, че 5 от страните членки не са подали данни и информация за техните водни ресурси липсва. Така първите две места в класацията от 22, са за Франция и Швеция, а последните две - за островните държави Кипър и Малта.

Ето и каква част от тази вода отклоняваме за нуждите, които имаме. Страната ни се дели на 4 басейнови района. Повече от половината иззета вода е от най-големия Дунавски район. Малко по-малко от половината идва от Източнобеломорския, а иззетите количества от Черноморския и Западнобеломорския са незначителни.

Казаното дотук доказват и данните за сезонния недостиг на вода. Традиционно той е между юли и септември. От най-голям недостиг страдат в Кипър. Те имат нужда от 90% повече вода от тази, която използват в този период на годината. Малта се нуждае от 60% повече, като при тях недостига всъщност е целогодишен. При нас процентите са 2. А в Швеция и Хърватия такъв проблем почти изобщо не съществува.

Страница 4 от 234

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co