През 2021 г., в изпълнение на Общинските програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на страната, са заловени 23 393 броя безстопанствени кучета, от които над 21 % са осиновени.

Любомир Денчев Бивш директор на „Булгаргаз" в интервю за в-к "Труд"

България продължава да получава руски газ, но през посредници и на по-високи цени след като правителството едностранно прекрати плащанията на доставките от „Газпром експорт" и премина на договори с посредници. „Това е политическо лицемерие", казва в разговора на бившия изпълнителен директор на „Булгаргаз Холдинг" ЕАД д-р Любомир Денчев. А хаосът с цените на европейската газова борса предвещава катастрофа през зимата.

- Господин Денчев, правителството на Кирил Петков получи вот на недоверие и си отива, но колко сериозни проблеми оставя след себе си в един от основните стълбове на националната сигурност - енергетиката?

- Нито един сериозен проблем не беше решен за тези шест месеца. Всички стари въпроси си стоят и бих казал, че се задълбочават. Единственото, което обявиха, че ще бъде направено е, че ще имаме нова енергийна стратегия, тъй като старата изтече 2020 година. Разбира се по същия непрозрачен начин, по който се работеше в енергетиката се твърдеше, че се подготвя такава стратегия. Твърдяха, че са наели чуждестранен консултант. Но нито стана ясно как е избран, доколко има необходимата експертиза, нито какви експерти са привлечени от България. В края на краищата правителството си отиде и въпросът отново увисна. Но не е само това - всички стари „калинки", на всички нива на управление в енергетиката в министерството, а и в държавните фирми, с малки изключения си останаха.

- Вероятно сте проследил, че "Труд" огласи с документи информацията относно спирането на доставките на газ от "Газпром експорт" за България, но с важното уточнение, че това стана след решение на правителството на 13 април, а не както се правеха внушения, че е действие на руската страна и се случва внезапно на 27 април. Какви са преките последици по едностранното неспазване на договора от "Булгаргаз" по клаузата "вземи или плати" (take or pay), например?

- Преките последици са в две посоки. Едната последица е директно за неустойки за това, че не сме изтеглили и съответно не сме пратили съответните договорени количества газ. И съвсем друг е въпросът за това, че договорът е прекратен едностранно, без аргумент и без предизвестие, което директно означава, че ще бъдем осъдени в Международния арбитражен съд в Париж, където се правят арбитражите по тези договори. Вече имаме подобен случай с АЕЦ „Белене".

- "Търсим газ като просяци, който, каквото ни даде и без значение на цената" - това ми каза наскоро висш служител на министерството на енергетиката, описвайки положението с доставките и непредвидимостта на ситуацията. Както и че продължаваме да ползваме руски газ, но го плащаме през посредници на борсови цени. Как се решава такъв хаос - по неофициална информация, проведени от „Булгаргаз" търгове през миналата седмица не са завършили с успех?

- Такъв хаос се решава по един, единствен начин. Да поискаме преговори с „Газпромекспорт" и да си възстановим сигурността в подаването на природен газ. Всички обвинения към „Газпромекспорт", че е ненадежден доставчик се опровергават от нещо много просто - в продължение на четири десетилетия ние получаваме газ от въпросния доставчик без всякакви проблеми. И изключението, което някой се сеща да спомене от преди няколко години, беше поради кражбите на газ от украинската държавна фирма по трасето и за България, и за Европа. Реално погледнато, никога не сме имали проблеми с доставките на газ от „Газпромекспорт", което е най-важното.

- Тъй като сегашният договор с руската страна е до 31 декември 2022 г., има ли шанс България да сключи нов договор от 1 януари 2023 г., предвид военното напрежение в Украйна и в ситуацията на служебно правителство, каквото се очертава, че ще имаме следващите месеци?

- Има две хипотези - едната е, че ще имаме избори, вероятно септември и ще дойде на власт някакъв вид коалиционно правителство и то ще бъде в приблизително същата конфигурация, вероятно с отпадането на една партия и появяването на друга. Но общо взето политиката по отношение на доставките на руски газ няма да се промени. Не очаквам да се вземе разумното решение. Между другото, ще перифразирам големия писател Стефан Цвайг, който казва, че слабите политици никога не вземат ясни, прости и разумни решения. За тях мъглата и проблемите са реалност, която им харесва. Ако обаче остане служебно правителство и виждайки позицията, която президентът заема по отношение на военния конфликт в Украйна, има шанс да се пристъпи към преговори с „Газпром експорт". От друга страна обаче по време на неговите служебни правителства в енергетиката също не се случи нищо. Така че, тук също съм скептик.

- Защо наблюдаваме едно сатанизиране на руския газ в политическото говорене на част от държавите в ЕС, други, включително и търговски компании, продължиха да получават доставките си чрез новия двустепенен модел на плащане в „Газпромбанк". И сега ние го купуваме, но не директно и по договора, а чрез посредници.

- Така е, а ние нямаме никаква нужда от посредници. Може и сега, договаряйки между „Булгаргаз" и гръцката компания „Депа" с директен договор да си осигуряваме през гръцките доставки руски газ, съответно количествата, които ни трябват и дори предполагам, че го правим и в момента. Само че има една подробност - отказваме руския газ директно, а после го плащаме по-скъпо. Дали на Гърция, чрез заявяване от страна на Гърция на по-големи доставки и съответно част от тях да дойдат в България, или го плащаме чрез LNG - на практика има значение само в цената. Но ние продължаваме да получаваме руски газ и това ми прилича на политическо лицемерие.

- Когато споменаваме „Булгаргаз" - самото дружество е натрупало много заеми, видно от документи, с които редакцията ни разполага. Възможен ли е сценарий „Булгаргаз" да фалира?

- Не. Не е възможен. Вече 32 години в България по отношение на държавните енергийни фирми се води политика, която от една страна ги поставя в тежко финансово положение, защото са притискани от една страна да продават на потребителите на по-ниски цени, отколкото им диктува пазара. А от друга страна държавните фирми от години плащат 50 процента от печалбата си в бюджета, което естествено частните фирми не правят и тогава ми е много интересно, когато се твърди, че държавата не е добър стопанин. Не е добър стопанин, защото им вземат печалбите и се пречи на развитието на държавните фирми. А не защото ръководствата им са слаби. И практиката е такава - дълговете се поемат от държавата. Ето, сега схемата е, че се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Ще Ви дам пример и извън БЕХ с „Топлофикация -София". По пазарните правила дружеството отдавна трябваше да е фалирало. Но там става същото - понеже основната фирма, която е потърпевша от дълговете, отново е държавно дружество - „Булгаргаз", отново се стига до същото. Даже има един прецедент от времето на Иван Костов - със специално постановление и съответно промяна в закона, „Булгаргаз" е спасяван от фалит, като всички негови задължения са поемани от държавата. Не е нещо ново, няма да фалира „Булгаргаз", но има един важен въпрос.

- Какво се пропуска?

- Няколко пъти на международни форуми през последните месеци ръководителят на „Газпром" Алексей Милер, а и експерти от руската газова компания се опитват да кажат, че газът, за разлика от петрола не е борсова стока. Нашите политици отказват да разберат това, също и тези в Брюксел. Няма как, нещо, което има редица ограничения в добива и в транспорта, далеч непозволяващи да се задоволи нарастващото в световен мащаб потребление, да се търгува на борсата. И ще дам пример - само до преди няколко дни, до 13 юни, обичайното лятно падане на цените на газа се отрази на борсата в Нидерландия, на цената „TTF". Газът беше стигнал до 79 евро/Mwh. В момента, в който се разбра, че „Газпром" има проблеми и намали доставките за Германия, буквално за десет дни цената на борсата изхвърча нагоре със 70 процента. За която и да е пазарна стока няма такива флуктуации и да се преодолява от търсещите тази стока. Което показва отново, че това не е борсова стока. И понеже неборсовите стоки са много политически зависими, обичайно сключените дългосрочни договори, се правят с политическо участие и от страната, която добива и изнася газ, и от страната, която получава. В една Франция, например, управлението на бившата „Gaz de France", която се занимава с газ и сега се нарича "ENGIE", е приоритет на държавата, а не на частни акционери.

- От началото на 2022 г. газът "TTF" е поскъпнал с 64,66 EUR/MWh или 91,92% - погледнах данните преди да започнем разговора си с Вас, за каква зима трябва да се подготви Европа, а в частност и България? Колко голяма ще е газовата катастрофа, но и можем ли да говорим за такава?

- Можем, да. Преди малко дадох пример с цените „TTF". В Германия е задействан авариен план за газа и вече влизат от втора на трета степен на този план. Това, че министерството на енергетиката у нас също имаме аварийни планове на хартия, не значи, че някой взема мерки. Това, което се случва на европейския пазар с цените на газа, бих го нарекъл паника и това означава, че нищо добро не ни чака. Ние не правим нищо, чакаме да се случи нещо, но не е ясно какво.

- По данни на европейската платформа AGSI в момента българското газохранилище „Чирен" е пълно на 33 процента, а прави впечатление далеч по-добрата подготвеност на останалите страни от ЕС - Чехия са със 73 процента, Дания на 77, Франция и Германия на 58 процента. Може ли да се навакса в оставащите два-три летни месеци с необходимото нагнетяване на запаси и не по-маловажно е, на каква цена ще излиза после този газ за индустрията?

- Ще отговоря отзад напред. За цените - никой не знае какви ще бъдат борсовите цени нито през есента, нито през зимата. И моята прогноза е, че движението ще е само нагоре, което звучи ужасяващо. Що се отнася до „Чирен" - има време да компенсираме изоставането и да успеем да подготвим хранилището както е нормално за една зима, само че това е на теория. Но на практика аз не виждам и не чувам за изпълнявано равномерно нагнетяване. Всичко става хаотично - веднъж има, веднъж - няма. Един ден се нагнетява, друг - не. Нагнетява се с по-малки количества, отколкото са дневните възможности и цари дезорганизация. И това зависи не от ръководството на „Чирен" и дори не от ръководството на „Булгартрансгаз", въпреки, че формално те са отговорни за това, а зависи от политическата воля. Защото както казах, че решенията по газа се вземат на висше политическо ниво и то не само у нас. А решението, което ни се предлага, е неустойчиво.

- Как трябва да изглежда визията за сигурността на газовите доставки за България според Вас?

- И в европейските документи, и в досегашната ни енергийна стратегия е записано ясно, че по отношение на вноса на енергоносителите приоритет номер 1 е сигурността. Единственият начин да имаме енергийна сигурност в следващите 10 години е да се договорим с „Газпром експорт". Всичко друго е авантюра. Въпросът с цените по отношение на азерския договор, договорът с „Газпром", доставките на LNG (втечнен газ, б.р.) и това, което доплащаме в момента на Гърция, за да ни доставя руски газ, може да бъдат описани с „Параграф 22" на Джоузеф Хелър, който гласеше „Всички безобразия в армията са военна тайна". А по отношение на неизпълнението на договора с „Газпром експорт", има една стара българска мъдрост за един, който се опитвал да не си плати задължение, но му казали, че има вариант, ако изяде едно кило сол. Започнал човекът, но на половината се отказал, не можел повече. Питал дали има друг вариант - казали му: „Сто тояги". Пробвал, но на десетата се отказал, защото не можел повече да изтърпи и накрая си платил. Та, нашата работа с „Газпром" ще изглежда точно така.

Съвременни научни изследвания в отдалечените полярни райони на Антарктика и Арктика ще бъдат финансирани с 10,8 млн. лв. по Национална програма за полярни изследвания 2022 -2025 (НППИ), реши правителството.