От България |#ffcc00

Четвъртък, 12 Февруари 2026 16:41

Отговор до г-н Костадин Костадинов

Г-н Костадинов,
 
Докато Вие всявате страх и търсите „външни врагове“, България се сблъсква с реални проблеми – ниски доходи, обезлюдяване, корупция и липса на перспектива за младите. Вместо да обединявате обществото, Вие насаждате разделение между българи и турци, сякаш това ще реши кризите в държавата.
 
България не е заплашена от своите граждани – независимо от техния етнически произход. Българските турци са част от тази държава, плащат данъци, работят, отглеждат децата си тук и допринасят за обществото. Да ги представяте като „агенти“ и „заплаха“ е не само безотговорно, но и опасно.
 
Истинската заплаха за България не е етническото разнообразие, а политическата безпомощност, корупцията и липсата на визия. Когато страната губи хора, когато икономиката изостава, когато институциите не работят – тогава държавата отслабва. Не когато различни общности упражняват законното си право на глас.
 
Ако наистина Ви е грижа за националния интерес, покажете го с конкретни решения за икономиката, образованието и демографската криза, а не със страх и обвинения. България има нужда от стабилност и разум, не от противопоставяне.
 
Държавата няма да бъде спасена чрез разделение, а чрез справедливост, законност и работа в интерес на всички нейни граждани.
 
Рафет Улутюрк
Сряда, 11 Февруари 2026 17:00

Идва "Нов ден" за БСП

Минута по минута, дума по дума следях конгреса на моята партия на екран. Ставало е и преди, но сега – за първи път – толкова
градивна критичност към състоянието на Партията и Платформата, дори със сълзи на очи. Чисти, честни социалисти.
Атанас Зафиров достойно си подаде оставката, не затрудни работата на конгреса. Човек с морал! Критики към него – разбираемо.
Под негово ръководство БСП предпочете националното, държавническото пред тясно партийното, с участието във властта.
БСП е българска, антикапиталистическа, социална, социалистическа партия на 135 години. Водеща сила в българския
парламент – 120 г. присъствие на единствената лява партия. Никога до такава степен прислуга, съглашателска на другите партии, не се
помни. Клекна се на ГЕРБ, на ДПС-НН, без наша физиономия, лице и характер. Затова братята социалисти са ядосани, наранени за
накърненото самочувствие на Столетницата – БСП. С избора на Крум Зарков за председател БСП тръгва по трудния
път на обединението, единството, заздравяването и обновлението. С него уверено напред – НОВ ДЕН за нас социалистите, и майка
България. Много вярвам на неговата принципност, борбеност, смелост, честност – на партиен човек и държавник. Неслучайно съм го
предлагал в двойката президент – вицепрезидент! Сърцето ми искаше той да оглави моята БСП. Стана!
Убеден съм, че с Крум Зарков имаме историческия шанс да излезем от това състояние – рестарт на светите социалистически
идеи, уважение към традициите, без залитания към консервативните националистически уклони, ненужно „патриотарство“ и елементи на
атакизъм. Назад – не, само за уроците – да, напред – към родолюбието и държавата на Кубрат и Аспарух.
Вярвам, че с неговото патриотично, класово партийно възпитание ще се отвори нова страница в БСП – отваряне към хората
на труда, малцинствените групи – турци, роми, миллет, помаци, арменци и други за тяхното по-нататъшно приобщаване и
интеграция. Защото левите партии в света се грижат за малцинствата. Стига толкова подаръци на ДПС! Чака ни работа, работа, работа – лице в лице, очи в очи, слизане при всички български граждани за каузата на справедливостта и идеите на социализма!
Убеден съм, че председателят – Крум Зарков – ще иска да се спазва правото на българските граждани да могат да гласуват, както
преди, без ограничаване на СИК във Великобритания, САЩ, Канада и Р. Турция. Сигурен съм също, че в негово лице ще изберем достоен
партньор след изборите в полза на лявото, левите идеи и хората. И пак след изборите Крум Зарков ще бъде компас на колективните органи –
Национален съвет, конгрес на БСП ще се реши, чрез разговор и предложения от местните структури, кандидат-президентската
двойка. Знаете моето предложение – вицепрезидентът да бъде с автентично турско име. Време е! България все повече узрява! Да не
подценяваме политическата култура и зрелостта на братята българи, социалисти – наши братя и сестри.

Назми Мюмюн, бивш член на Националния съвет на БСП

Сряда, 04 Февруари 2026 18:12

Мечтата за нормална държава

Понякога духът на една страна не се разбира от статистики, а от изреченията на хората. Напоследък в България най-често се чува едно изречение: „Това не е нормално.“
Хората, които чакат пред съдилищата, родителите пред училищните врати, всеки, на когото му се налага да има работа с държавата — всички споделят едно и също чувство: умора… и тиха носталгия.
 
Носталгия по нещо просто: държава, в която не ти трябва връзка, в която не търсиш „човек“, в която не се чувстваш малък, когато прекрачиш прага на институция. Накратко — нормална държава.
 
Призивът на президента Румен Радев „Нека заедно нормализираме държавата“ намира силен отзвук точно по тази причина. Тези думи докосват не идеологически спорове, а тежестта на ежедневието. Преди въпроса „ляво или дясно“, поставят въпроса „работи ли или не работи?“.
 
Какво ни напомня 1989 година
 
Падането на Берлинската стена не беше просто срив на бетон и тел. То беше материализация на вярата на хората, че е възможен друг ред. Вълната на промяната в Източна Европа отвори затворени врати. Но историята ни научи и на друго: по-лесно е да събориш стените, отколкото да изградиш стабилен ред след това.
 
Днешното желание за промяна в България напомня надеждата от онези дни. Но този път очакването не е само да се разруши, а да се продължи след разрушаването. Да се изправят институциите, да се поставят правилата над личностите, държавата да стане еднаква за всички.
 
Привлекателността на „спасителя“
 
Когато обществото е уморено, хората търсят проста история: някой да дойде и да оправи нещата. Това е човешко. Надеждата, насочена към Радев, донякъде идва оттук. Но може би по-важното е не какво ще направи един човек, а какво всички ние искаме да се промени.
 
Независима съдебна система.
Държавна администрация, работеща по заслуги.
Политика с отчетност.
Равноправно гражданство.
 
Това не са обещания на личност, а на система.
 
Мълчанието на негласуващите
 
Хората, които не отиват до урните, често са хора, изгубили надежда. Това, което може да ги върне, не са лозунги, а усещането за доверие. Вярата, че гласът им има значение. Когато тази вяра се върне, се връща и енергията на обществото.
 
Равноправието — най-дълбоката нужда
 
В деня, в който всеки български гражданин — независимо от произход, език или вяра — усеща, че има еднакви права, започва истинската нормализация. Когато държавата не е „на някого“, тя става на всички.
 
Последни думи
 
Надеждата, която днес се свързва с името на Румен Радев, е повече от вяра в един човек. Това е името на копнежа по нормален живот.
 
И може би историята няма да запомни този период като история за „спасител“, а като разказ за едно общество, решило заедно да се изправи.
 
Защото истинският спасител не е едно име,
а общата воля на милиони хора, които споделят една и съща мечта.
Рафет Улутюрк
 
Последните предложения за промени в Изборния кодекс, предвиждащи таван от 20 изборни секции за държавите извън Европейския съюз, отвориха една от най-дълбоките рани в българското общество: отношението към „другата България“. Но отвъд сухите юридически аргументи стои един по-страшен въпрос: защо държавата се превръща в мащеха за своите поданици?
 
Цената на един глас: 4 часа на опашката
Докато политиците в София чертаят схеми на картата, реалността на терен изглежда по друг начин. Само преди няколко месеца видяхме хиляди български граждани в Турция, които чакаха по 4 часа на опашки, под слънце и дъжд, само за да упражнят конституционното си право.
 
Престъпление ли е да искаш да гласуваш? 
Ако държавата вижда заплаха в гражданите, които са готови на такива жертви, за да бъдат чути, значи проблемът не е в секциите, а в самото управление. 
Когато един човек чака часове пред урните, той демонстрира най-висша форма на лоялност към демократичния процес. Да му отговориш с орязване на секциите, не е реформа – това е наказателна акция.
Разделението като форма на предателство
Държавата съществува заради своите граждани, а не обратното. 
Когато законът започне да дели българите на „наши“ (в страната и ЕС) и „други“ (в САЩ, Великобритания или Турция), той подкопава основите на националното единство.
 
Когато справедливостта се прилага избирателно, държавата започва да се разпада отвътре. 
Ако поставиш бариера пред хиляди сънародници, ти не ги „превъзпитаваш“ – ти ги отблъскваш завинаги. Това е опасен път, който води до вътрешно разделение на нацията. В историята няма по-голяма опасност за една страна от това тя сама да се разцепи на лагери. В този смисъл, всеки опит да се ограничи правото на глас с аргументи за „национален интерес“ всъщност граничи с предателство към държавността.
 
Прагматизъм или параван за страх?
Вносителите на промените от „Възраждане“ твърдят, че искат сигурност и контрол. Но истинската държавна мощ се проявява в способността да организираш честни избори за всички, а не в това да забраниш гласуването там, където резултатът не ти харесва. Орязването на секциите в страни като САЩ и Великобритания под претекст, че се борим с вота в Турция, е признание за безсилие.
 
Демокрация без граждани не съществува
България е там, където бие българско сърце – без значение дали е в Лондон, Чикаго или Бурса. Задачата на българския парламент е да улесни връзката на тези хора с родината, а не да ги кара да пътуват през целия континент за един глас.
 
Ако държавата продължи да се отнася към своите граждани зад граница като към врагове или „втора ръка“ хора, тя сама ще подпише присъдата на своето влияние по света. 
Защото най-голямата щета за една държава не идва отвън, а отвътре – от политици, които са готови да пожертват единството на народа заради мимолетни изборни сметки.
 
Рафет Улутюрк

Решението на Румен Радев да се оттегли от поста отваря вратите на "Дондуков" 2 за фигура, която през последните седем години не беше просто протоколна сянка на държавния глава. Илияна Йотова поема пилотирането на държавата като политик със сериозна биография, който отдавна е надраснал определението "вице". За пръв път жена ще бъде пълноправен президент на Република България и то в момент на остра институционална турбуленция.За Йотова вицепрезидентската институция бе платформа за активна дипломация и твърди позиции. Тя не е непознато лице за българската общественост. Нейната биография е съчетание от журналистически рефлекс, партиен опит в БСП и солидна международна кариера в Европейския парламент.

Френската възпитаничка с опит в телевизията

Пътят на Илияна Йотова към върха не е праволинеен, но е изключително последователен. Родена на 24 октомври 1964 г., тя е възпитаник на Френската гимназия и с диплома по френска филология. Йотова носи онзи специфичен европейски финес, който ѝ позволява да цитира класици и да води разговори на най-високо ниво в Париж и Страсбург. Кариерата ѝ стартира в БНТ през 90-те години, където от репортер стига до директор на дирекция "Новини".Специализациите ѝ в школата за висша администрация ENA и в Страсбург не са просто редове в биографията, а основата на нейния прагматизъм.Преходът ѝ към политиката започва през 1997 г., когато поема ръководството на Пресцентъра на Висшия съвет на БСП. В партията тя се утвърждава като една от водещите фигури, заемайки постове в Изпълнителното бюро и Градския съвет на БСП-София.Между 2005 и 2007 г. е народен представител в 40-ото Народно събрание, където оглавява българската делегация в Парламентарната асамблея на франкофонията.

Десетте години (2007-2017), прекарани като евродепутат, са периодът, в който Йотова успява да разгърне потенциала си далеч отвъд вътрешнопартийната дисциплина на БСП. В Брюксел се профилира като експерт по едни от най-чувствителните теми за Европа - миграционната криза, Шенгенското пространство и борбата с тероризма.

 

Като част от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите, там тя заема ключови позиции, включително заместник-председател на Комисията за борба срещу организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Йотова е и автор на първия доклад на ЕП за Черно море и рибарството в него.Именно в Брюксел Йотова показва, че може да отстоява националния интерес с дипломатически средства, но без да отстъпва. Тази школа проличава ярко през последните години в позицията ѝ за Северна Македония - тема, по която Йотова често звучеше по-категорично и безкомпромисно дори от самия президент Радев, настоявайки за спазването на правата на българите там като абсолютно условие.

Въпреки институционалната строгост, Йотова не крие, че властта има и човешко измерение. В специално интервю, дадено пред Dir.bg по време на втория ѝ мандат, тя повдига завесата пред личната мотивация и смисъла на политическото дълголетие:

"Аз наистина много вярвам в политиката, в това, че тази човешка дейност е създадена за това хората да живеят все по-добре. И тогава, когато има сблъсък на идеи, в този сблъсък да се раждат добрите решения", сподели тогава Йотова пред Dir.bg, допълвайки, че е от хората, които смятат, че "трябва да даваме, а не да вземаме от политиката".Зад протокола, когато камерите изгаснат, Илияна Йотова е съпруга на един от най-уважаваните травматолози у нас - проф. Андрей Йотов, майка и отскоро баба на малкия Максим. Дъщерята на бившия кмет на Сливница Малин Тодоров никога не е крила, че обича да пазарува сама и да готви, отказвайки да живее в изолацията на държавните резиденции.

Днешната ситуация в България вече не е просто обикновена политическа криза; тя се е превърнала в екзистенциална заплаха за функционирането на държавата. Оставката на правителството на Желязков през декември 2025 г. е не просто край на един кабинет, а документ за фалита на парламентарната система, която от 1991 г. насам се опитва да работи чрез „кърпене“. Страната не може да диша, икономиката боксува, а умората на народа от избори се е превърнала в ярост.
 
За кого бият камбаните?
Камбаните бият за оцеляването на българската държава. Годините на спирала от „служебни правителства“ превърнаха държавата в детска площадка за некомпетентни фигури, „слуги на старата комунистическа номенклатура“ и изнудвачески кръгове. България, влизаща в 2026 г. без бюджет, без цели и без стабилност, е обречена да бъде забравена в най-бедния ъгъл на Европа. Ако този възел не бъде разсечен, държавата ще изгние отвътре и ще фалира.
 
Какъв трябва да бъде историческият ход на Румен Радев?
Досега президентът Румен Радев изпълняваше ролята си на „арбитър“ повече от достатъчно. Но стана ясно, че в настоящата система, колкото и справедлив да е арбитърът, играчите са измамници, а правилата – порочни. За Радев остава само един път: да инициира конституционна реформа и да поведе България към президентска система на управление!
 
България няма още 4 години за губене. Радев трябва:
Да поеме лидерската роля: Да обедини силата на президентската институция с пряката подкрепа на народа и да изгради изпълнителна власт, която ще прочисти „старите зависимости“, блокиращи системата.
 
Да промени системата: Президентската система е единственото място, където ще приключат коалиционните пазарлъци, задкулисното изнудване и твърденията за „купуване на гласове“. Силното лидерство, бързото вземане на решения и механизмът за пряка отчетност пред народа са спасението за тази страна.
 
Възможност за прочистване от старата система: 2026
Началото на 2026 г. е възможност за голямо пречистване на България. Появата на честни и морални кадри, които никога не са били замесени в досегашната политика – и особено на чисти кандидати от народа в смесените региони – ще сложи край на статуквото.
 
Пътят към освобождението от старите комунистически слуги, от елитите, които гледат на държавата като на собствена бащиния, и от структурите, получаващи заповеди отвън, минава през поставянето на „Системна промяна“ начело на изборния процес. Радев трябва да поеме този риск и да сплоти народа около тази промяна.
 
Заключение: Радикална промяна или пълен фалит
Българският народ се умори да живее с надеждата, че „може би този път ще се състави правителство“.
 2026 г. не трябва да бъде просто поредната изборна година; тя трябва да бъде годината, в която една система се ликвидира и се установява нов държавен ред. Ако Радев не запали този факел, камбаните на опасността ще продължат да бият не само за политиците, но и за цялата страна.
 
Време е за прочистване на старото и изграждане на новото (Президентската система)!
"Балгьоч" никога не е бил просто една асоциация.
Поне не за нас.
 
Това име означаваше деца, чакащи на гранични пунктове, животи, побрани в един куфар, оставени назад домове, гробове и езици.
 
Затова случилото се днес не е обикновен спор около избори. Това, което преживяваме, е нараняване на колективната памет.
 
Организация, която се представя като „представител на всички Балкани“, чрез последния си общ конгрес сама показа колко изпразнено е това твърдение. Защото представителството не е само говорене – то изисква слушане, уважение и справедливост.
 
Днес вече не става дума само за твърдения за нередности.
Става дума за нещо много по-сериозно: криза на представителността, морала и демократичната култура.
 
Помислете само:
На този конгрес един от основателите на сдружението не е допуснат вътре.
И не само това – от него е поискан членски внос.
 
Това не е процедурна грешка.
Това е срам.
 
Ако към учредителната воля на една организация може да се отнасят по този начин, не е трудно да се предвиди какво очаква обикновения член утре. Сдруженията не се крепят на правилници, а на лоялност, памет и уважение.
 
Още по-тревожно е, че изглежда някои председатели на сдружения все още не са разбрали разликата между опонент и съперник.
 
А демокрацията казва ясно:
Пътят на онзи, който заявява „Аз мога да го направя по-добре“, трябва да бъде отворен.
Този път не се затваря, не се блокира, не се минира.
 
В "Балгьоч" се случи точно обратното. Всеки, който каза „Мога да направя повече“, беше систематично изтласкан.
Членства бяха задържани, плащания на внос възпрепятствани, врати – затворени.
 
А после се заяви, че е проведен „демократичен избор“.
 
Истината обаче е следната:
Налице е картина, в която четири основни функции – прозрачност, участие, отчетност и представителство – са едновременно погазени.
Това е очевидно и не може да бъде отречено.
Провалът и на четирите функции е ясен.
 
Питаме:
Има „Балкани“ в името, но няма представителство от Балканите.
Има „изселници“, но няма глас на изселниците.
 
Какво е това?
 
Това е подигравка с балканските изселници – и най-вече с българските турци.
 
А българските турци знаят много добре какво означава да бъдеш игнориран.
Тези хора знаят какво означава да бъдеш заглушаван, връщан от вратата, да ти се казва „ти не съществуваш“.
Затова днешният глас не е глас на загубени избори, а глас на чест, памет и разбито доверие.
 
Най-болезненото е следното:
Този път не наранява държава.
Не режим.
Не граничен пункт.
 
Този път наранява организация, която казва: „Аз говоря от ваше име.“
 
"Балгьоч" беше кауза.
Беше идентичност.
Беше убежище.
 
Ако днес хората се чувстват чужди под този покрив, проблемът не е в онези, които възразяват, а в тези, които избягват да се погледнат в огледалото.
 
Сдруженията живеят не от табелите си, а от волята на хората. Те черпят легитимност не само от урните, а от съвестта.
 
В противен случай остава само едно име.
В него пише „Балкани“, но духът на Балканите липсва.
Пише „изселници“, но гласът на изселника не се чува.
 
Трябва да се знае:
Балканските изселници не могат да бъдат заглушени.
Българските турци не са без памет.
И някои рани не говорят с времето, а чрез помненето.
 
Това не е борба за столове.
Това е борба за чест, представителство и памет.
 
И тази памет не може да бъде изтрита с никакви сметки на маса.

29 декември 1989 г. е историческа и паметна дата за България, за българските турци и за мюсюлманите в нашата страна. На този
ден започва трансформацията на тоталитарния режим към новото бъдеще – началото на демокрацията. Със сериозни
вътрешнопартийни колебания и „родилни мъки“ Българската комунистическа партия, начело със стратега, идеолога и
държавника Александър Лилов, провежда заседание на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерския съвет и други държавни институции
на НРБ. Взето е трудното, но историческо решение – връщането на имената на тюркоезичното население и мюсюлманите в България.
Тогава колективният разум на новото начало – БСП и демократично мислещите държавни мъже, начело с Александър
Лилов – правилно отчете настроенията в районите със смесено население, последователния международен натиск от страна на
Република Турция, Арабския свят, Западна Европа, както и процесите на перестройката на Михаил Горбачов в КПСС – СССР.
Възтържествува правдата, справедливостта и човечността. На бял свят излиза дълго налаганата лъжлива реалност по отношение
на едно трудолюбиво, честно и обичащо своята родина България турско и мюсюлманско население. С това решение се поставя край
на партизанщината и болестния активизъм, довели до изкривяване на истината. Александър Лилов – мъдрецът и стратегът, последният
ръководител на БКП и Първи на БСП – пръв показа висок морал и мъжество на националния форум, на който бе поставен въпроса с
имената и беше взето решението за връщане на имената и правата на турското население и мюсюлманите в България. Това решение бе
прието от хората с радост и въодушевление, че се върнаха към своята истина, и към своята етническа идентичност. Хората
ликуваха, празнуваха! За огромно съжаление беше направен опит радостта на хората
да бъде огорчена и помрачена от няколко дузини остатъци, задръстени от историята, с ултра уклон – Бандеровци, някои бивши
мои „другари“ и други. Те излязоха пред общината и културния дом в Кърджали с лозунга „България за българите, турците в Турция“,
като застанаха срещу решението на държавата и съгражданите си (етнически турци). Това беше изключително жалко и срамно. Добре,
че мъдрия, толерантния целокупен български народ, отхвърли тези ретроградно мислещи и се продължи пътя на големия БАЩА –
истинския българин патриот и интернационалист Александър Лилов. Формулировката „модерна лява партия“ е дело на Александър
Лилов. Всичко, което той прогнозира, се потвърждава и днес. На него дължим търсенето на съгласие, мирния характер на прехода и
новата българска Конституция. По него актуалното днес е да се учим на реинтеграция на лявата мисъл сред малцинствата (турци,
роми, миллет, помаци и др.) в нашата обща родина – държава България. Огромна благодарност към този български държавник –
българина „Стара планина“ Александър Лилов. Днес покойният държавник, истински българин – патриот, заслужа цветя и венци на гроба му от Атанас Зафиров, Ахмед Доган и Делян Пеевски. В този смисъл нито Доган, нито Делян, нито други са първоучредители за връщането на имената. А кълновете на новото демократично, което идваше на бял свят – БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ! Така, че приписването на заслуги не е в интерес на историческата истина. Именно БСП ВЪРНА ИМЕНАТА и ПРАВАТА отнети от БКП. Раждането на ДПС Доган по-късно е следствие на горе казаното държавно решение. 36 години по-късно, за съжаление, в административната
практика въпросът все още не е напълно решен. И днес има хора, чиито родители и деди са починали с наложени български имена и
остават така записани в архивите. Други са принудени да търсят адвокати, за да възстановят майчините си имена. Тук остава открит
въпросът за въвеждането на майчиния турски език в задължителната учебна програма. Приносът на ДПС през последните
повече от три десетилетия по тези проблеми е незадоволителен и ограничен. Както в личен план, така и в обществен, до тази дата ние
проявявахме строга дисциплина и отговорност към държавата – БКП. Изпълнявахме чинно заедно с хората партийните решения и
Наредба №1. В бури и в слънчеви дни бяхме плътно с нашите братя и сестри, роднини, приятели, комшии и всички др.
Още през първите седмици, дадохме личен пример – пред съдия в окръжния съд, заедно със своите семейства, роднини и
приятели, първи си върнахме майчините имена. Отново личен пример и подчинение на закона и на решението на българската
държава. Законът над всичко! В началото на 1990 г., започнах нов живот – такси, търговия, излъган, изоставен от партията държава – БКП. После припознат от хуманните, истинските български социалисти, ИСТИНСКИТЕ ДРУГАРИ К. А., Димчо Михалевски, Сергей Станишев и др. За
чистите и честни редови социалисти сърдечна благодарност за подкрепата през годините. Честит 29 декември – Новото начало на България, на всички чеда на майка България.

Честито Рождество Христово и весели новогодишни празници на всички!
Назми Мюмюн
бивш член на Националното ръководство на БСП

Страница 1 от 234

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co