От България |#ffcc00

Радан Кънев забравя, че кръговете, от които произлиза, продадоха Нефтохим - превърна се от високотехнологично предприятие в една рафинерия. И механизмите на държавата отслабнаха, когато се сключи сделката за 100 млн. долара, аз бях в опозицията и ние предупреждавахме за загуба на капацитет на държавата да влия на едно структуроопределящо предприятие, каза в интервю пред БНР Михаил Миков, председател на 42-рото НС, бивш вътрешен министър, лидер на БСП 2014 - 2016 година, с богат опит в законотворчеството и промените в Конституцията.

"Закриха "Видахим", "Свилоза",  в Стара Загора, много предприятия бяха ликвидирани по тази верига от Нефтохим. И сега заблуждават, че държавата е национализирала Лукойл . Трябва да имаме по-дълга памет", каза той.

Според него правителството на Прогресивна България в някои сфери се справя, в други не. Справя се по отношение на проблемите, свързани с икономиката и бюджета, но "има още много какво да се желае от действията на правителството". А външната политика била много по-балансирана.

Миков обясни, че рафинерията е собственост на т. нар. чужди инвеститори, както банките -"не са ли 80% собственост на чужди инвеститори":

"Националната сигурност е общо понятие и се използва, за да се замъгли действителното състояние на нещата. Лукойл е чужда собственост и сделката на собствениците и американския инвеститор ще бъде решена извън София!"

Той коментира, че България никак не може да защити интереса си по този въпрос:

"Трябваше да се решава, когато 1997 - 1998 година беше продадена, харизана за 100 млн. Тази златна акция в Лукойл дава право на присъствие в ръководството на компанията, но не по отношения на собствеността на акциите, означава наблюдение. Когато приключи войната и американски собственици придобият акциите, какъв особен управител. Собственикът ще си излъчи ръководство като собственик на предприятието."

Оценката на Михаил Миков за позицията за ударените кораби в Черно море е, че е постъпило добре и разумно, след като няма категорична информация чии са дроновете.

За тайната среща в София на премиера Румен Радев с дясната ръка Зеленски - Будаков, на път за Маями, Миков каза:

"Лично смятам, че е някакъв шанс за България да се включи по някакъв начин от страна на ЕС в комуникацията с Украйна и да запази възможностите си за Русия. По-важно е как ще изглежда сигурността в този регион и Европа и как ще се тръгне в обратна посока, от това което се случва - милитаризацията. Френски, испански и белгийски улици отразява цената, която гражданите на Европа плащат за милитаризацията. Щом ще се въоръжаваме, ще имате по-малко пари за образование, култура, здравеопазване и това трябва да се говори откровено. Няма какво да се заблуждаваме, че ще отделяме от парите на данъкоплатеца за оръжие и да запазим благоденствието на Европа, която познаваме отпреди 20 години."

Председателят на 42-рото НС сподели, че сигурност може да се постигне по 2 начина:

"Чрез сила, но това ние не можем да постигнем и не трябва да се напъваме. Другият начин за сигурността е чрез договори, които се спазват, Трупането на оръжия, риториката, са познати преди Първата и Втора световни войни. В момента светът е стигнал пикова точка на въоръжаване. Другият път е договори за мир, гаранции и ръководството на държавата трябва да разбира това и да поставя въпроси в Брюксел и на срещите в НАТО."

Михаил Миков смята, че войната ще приключи, "за съжаление по-трудния начин с много жертви":

"И отговорността на политиците е голяма за сваляне на напрежението и възстановяването на икономическото положение. Санкции, санкции и ето какво доведоха."

Борбата с олигархията на правителството бившият лидер на БСП разбира със споменаването на едно или друго лице.

"Борбата с олигархията е системен въпрос и се решава с обществените поръчки, а няма съществена промяна. "Сигма" дава достатъчно информация, но нищо повече. Може би в Хипократовата клетва трябва да се включи спазването на Глава IX и IXа на НК за компютърните престъпления", предложи юристът.

"Борбата с олигархията я разбирам за установяване на законност и справедливост,за да се върне доверието във властта", препоръча Михаил Миков.

Документалният филм "Петокнижие Анжелово" разказва за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, идеали, разочарования и неподражаемо чувство за хумор

"Петокнижие Анжелово" - документален филм за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, разочарования, кино, литература и неподражаемо чувство за хумор. Премиерата е на 17 октомври, рождения ден на Джеки, в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Синелибри.

"След като си имал смъртна присъда, няма нещо, което да може да те уплаши."

Тези думи на Андрей Райчев във филма "Петокнижие Анжелово" вероятно обясняват много от онова, което превръща Анжел Вагенщайн в една от най-забележителните личности на българския XX век. Човек, преживял войната, фашизма, затвора, смъртната присъда, комунистическия режим, неговия крах и разочарованията на демокрацията, но съхранил до последно способността си да се смее, да спори, да се възмущава и да вярва, че светът може да бъде по-справедлив.

На 17 октомври 2026 година, когато се навършват 104 години от рождението на Джеки, в кино "Люмиер" ще се състои премиерата на документалния филм "Петокнижие Анжелово". Режисьор е Лъчезар Аврамов, сценарист - Димитър Стоянович, а продуцент - внучката на Анжел Вагенщайн, Жаклин Вагенщайн.

Когато започват снимките, Вагенщайн вече е на сто години. Камерата успява да запази дълги разговори с него - с изключително бистрия му ум, острия език, политическата му страст и онова особено чувство за хумор, което никога не го напуска. Джеки си отива на 29 юни 2023 година, на 100-годишна възраст, а след него остават не само филмите, романите и спомените, но и въпросите, на които дори един толкова дълъг живот не може да даде еднозначни отговори.

Защото Анжел Вагенщайн е личност, която трудно се побира в удобните определения.

Ремсист, партизанин, комунист, дисидент. Човек на големите идеали, който преживява техните исторически поражения, но никога не се отказва от тях. Остава ляв човек до края на живота си, убеден, че социалната справедливост, равенството и човешкото достойнство са каузи, за които си струва да се бориш. Неговият конфликт с властта не е отказ от убежденията му, а отхвърляне на начина, по който те са предадени и подменени.

Роден през 1922 година, израснал в бедност, която сам определя като "по-ниска от паважа", Вагенщайн още като младеж се включва в антифашистката съпротива. Арестуван, измъчван и осъден на смърт, той прекарва месеци в затвора с тежка верига на краката, очаквайки всяка нощ да бъде отведен към бесилото.

Преживява и една от най-мрачните страници в историята на България - депортацията на евреите от Беломорието. Споменът за новородено, поело първия си дъх във вагон за Треблинка, увито във вестник, остава сред онези свидетелства, които правят невъзможно забравянето. За Вагенщайн борбата срещу антисемитизма никога не е абстрактна политическа позиция. Тя е част от личната му биография.

След войната идва киното. Завършва ВГИК в Москва и се превръща в един от големите сценаристи на българското и европейското кино. Името му стои зад "Звезди" на Конрад Волф, "Гоя, или Трудният път към прозрението", "Допълнение към закона за защита на държавата" и редица други произведения. "Звезди" получава наградата на журито в Кан през 1959 година - историческо признание за българското участие в международното кино.

Но творческите успехи не означават безоблачно съществуване в системата, в която самият той първоначално вярва. Вагенщайн е следен от Държавна сигурност, домът му е под наблюдение, натрупва се огромно досие, а той два пъти е изключван от комунистическата партия. Постепенно се превръща в един от разпознаваемите гласове на несъгласието и участва активно в политическите процеси, довели до неговия край.

След 1989 година отново е сред действащите лица на историята. Участва в обществените дебати, в изграждането на новия политически ред и в изработването на демократичната конституция. И отново не престава да бъде критичен. В неговата биография разочарованието никога не е равнозначно на примирение.

По-късно литературата се превръща в следващото голямо пространство на таланта му.Романите "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" изграждат свят, в който еврейската памет, европейската история, изгнанието и човешката участ се преплитат с характерната му ирония и съчувствие към хората, попаднали под колелата на историята.

Именно затова заглавието "Петокнижие Анжелово" звучи толкова естествено. То препраща към литературния свят на Вагенщайн, но и към мащаба на собствената му биография - история, която сякаш би могла да бъде разказана в няколко тома.

Особено любопитен е начинът, по който филмът намира място за смеха сред толкова драматични събития. Разказът е прекъсван от забавни, актьорски разиграни еврейски вицове. В инсценизациите участват Владо Пенев, Ицхак Финци, Борислав Чучков и други актьори, които внасят в документалния разказ съвсем различен ритъм.

Тези епизоди са важна част от портрета на Джеки.

Еврейският хумор, със своята самоирония, абсурд и способност да осмива дори най-тежките обстоятелства, сякаш е естественият език на човек, който е видял прекалено много, за да приема властта, догмите и човешката суета прекалено сериозно.Вагенщайн умее да се смее и на историята, и на себе си. А това е рядко качество за човек, който сам е бил толкова активно въвлечен в големите исторически събития.

Филмът не заобикаля и противоречията в неговия живот.

В него има място за политическите заблуди, за вярата в комунистическия идеал, за сблъсъка с реалността на режима и за последвалите разочарования.

В разговорите участват близки, интелектуалци, историци и хора от киното, сред които Бойко Василев, Божидар Манов, Самуел Финци и Андрей Райчев.

Особено лична е гледната точка на Жаклин Вагенщайн. Във филма присъства и стар семеен кадър, в който тя е малко момиче, а дядо ѝ, застанал зад камерата, я подканя да разпери криле и да полети. Десетилетия по-късно този образ се превръща в начало на филмовия разказ за него. Красив жест, който свързва поколенията и напомня, че зад публичната фигура на Анжел Вагенщайн стои и един обичан дядо.

"Петокнижие Анжелово" идва в момент, когато свидетелите на най-драматичните събития на миналия век стават все по-малко, а паметта за историята все по-често се оказва заложник на политически интерпретации. Животът на Вагенщайн предлага рядката възможност да погледнем към този век през очите на човек, който не само го е преживял, но и непрекъснато се е опитвал да го променя.

Може би най-впечатляващото у Джеки остава способността му да съхрани убежденията си въпреки всички исторически разочарования. Да остане верен на лявата идея, без да оправдава злоупотребите, извършвани в нейно име. Да бъде непримирим към несправедливостта, независимо откъде идва тя. И да не изгуби чувството си за хумор дори когато историята съвсем не дава поводи за смях.

Премиерата на "Петокнижие Анжелово" е на 17 октомври от 17:30 часа в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри.

Повече от един владетел – паметта на една държава
 
Някои събития са новина само в деня, в който се случват.
 
За други се говори няколко седмици и след това се забравят.
Но има събития, чието истинско значение се осъзнава едва след години.
 
Завръщането в България на тленните останки, за които се приема, че принадлежат на цар Самуил, след повече от хиляда години трябва да бъде разглеждано именно по този начин.
 
Днес говорим за церемонията, протокола и политическите изявления.
Но утре историята ще зададе друг въпрос:
 
„Ще остане ли това завръщане само като еднодневна държавна церемония, или България ще го превърне в начало на ново историческо самосъзнание за бъдещите поколения?“
 
Защото въпросът не е само за миналото.
Въпросът е за бъдещето на България.
 
И според мен именно тук се крие стратегическото значение на завръщането на цар Самуил.
 
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В РОДИНАТА СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ
 
Нека за момент оставим политиката, дипломацията и протокола настрана.
Представете си един човек.
Един владетел…
 
Години, през които съдбата на една държава лежи върху неговите плещи…
Армии, войни, победи и поражения…
 
След това – смърт.
И минават повече от хиляда години.
Държавите се променят.
Границите се променят.
 
Империи изчезват.
Създават се нови държави.
Картите се прерисуват.
Но едно име остава:
 
Самуил.
Цар Самуил, управлявал от 997 до 1014 г., е сред най-значимите владетели от последния период на Първото българско царство.
И сега останките, приписвани на него, се завръщат в България.
 
Ако разглеждаме това единствено като „пренасяне на кости“, няма да разберем истинското значение на събитието.
 
Защото в паметта на държавите някои гробове не са просто гробове.
Някои камъни не са просто камъни.
 
Някои останки не са просто археологически материал.
Те са мост между миналото и бъдещето.
 
ДЪРЖАВАТА ЖИВЕЕ НЕ САМО С ТЕРИТОРИЯТА СИ, НО И С ПАМЕТТА СИ
 
Какво е държавата?
Граници ли са?
Армия ли е?
Знаме ли е?
Конституция ли е?
Институции ли са?
Тя е всичко това.
Но държавата е и памет.
 
Народ, който загуби паметта си, постепенно започва да губи и посоката си.
 
Защото общество, което не знае откъде идва, трудно може да определи накъде иска да върви.
 
Затова държавите с дълбоки исторически корени пазят архивите си.
Развиват музеите си.
 
Защитават археологическите си обекти.
Пазят гробовете на историческите си личности.
Съхраняват ръкописите си.
 
Подкрепят историческите изследвания в университетите.
Това не е носталгия.
Това е държавна политика.
 
Защото културната и историческата памет също са част от стратегическата сила на една държава.
 
РУМЕН РАДЕВ ЗАСЛУЖАВА ПОЗДРАВЛЕНИЯ
 
Тук трябва ясно да кажем нещо.
Постигането на споразумението за връщането в България на останките, приписвани на цар Самуил, по време на управлението на министър-председателя Румен Радев е събитие с голямо историческо значение.
 
След интензивни преговори между България и Гърция беше постигнато споразумение, което самият Румен Радев определи като историческо.
 
Затова трябва да поздравим Румен Радев, българските дипломати, учените, историците и всички държавни служители, допринесли през годините за достигането до този резултат.
 
Защото това е по-голямо от успеха на един човек.
Това е успех на българската държава.
 
Но трябва да бъде отбелязан и фактът, че именно при управлението на Румен Радев един въпрос, който десетилетия не намираше окончателно решение, стигна до конкретен резултат.
 
ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД ВЪПРОСЪТ НЕ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ДОВЕДЕН ДО КРАЙ
 
От началото на демократичния преход в България изминаха около 35 години.
През този период имаше много правителства
Сменяха се министър-председатели.
Сменяха се президенти.
Сменяха се парламенти.
 
Появяваха се нови политически партии, други се разделяха или изчезваха.
Идеята за връщането на останките на цар Самуил обаче не е нова.
 
Опитите на българската държава в тази посока имат история, която се простира десетилетия назад.
Различни държавници и институции са поставяли въпроса.
 
Но окончателен резултат не беше постигнат.
И точно тук се вижда значението на случващото се днес:
 
Един въпрос, за който се говори от десетилетия, най-после достига до конкретно решение.
В държавното управление понякога е важно не само да родиш нова идея.
 
Понякога е още по-важно да успееш да доведеш докрай нещо, което поколения преди теб не са успели да завършат.
 
НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВНА МИСЪЛ СЕ ИЗГРАЖДА ТАКА
 
Тук трябва правилно да разбираме понятието „национална политика“.
Националната политика не означава само да говориш високо.
 
Не означава да произнасяш лозунги.
И със сигурност не означава да се караш със съседите си.
 
Национална политика означава да защитаваш историята, културата, народа, архивите и историческата памет на страната си чрез дипломация, разум и държавническо мислене.
 
Една от важните страни на завръщането на Самуил е именно тази.
България не постигна резултат чрез конфликт с Гърция.
 
Тя постигна резултат чрез разговори.
Чрез преговори.
Чрез дипломация.
Това е моделът, от който Балканите имат нужда през XXI век:
 
Да защитаваш собствената си идентичност и едновременно с това да умееш да разговаряш мирно със съседа си.
 
ТАКА СЕ СТАВА ВОДЕЩА СИЛА НА БАЛКАНИТЕ
 
Да бъдеш водеща държава на Балканите не се измерва единствено с размера на икономиката.
 
Не се измерва само със силата на армията.
Лидерството понякога се измерва и с отношението към собственото минало.
 
Пазите ли историческите си паметници?
Съхранявате ли архивите си?
Разказвате ли на младите за историческите си личности?
 
Можете ли да решавате историческите спорове със съседите чрез дипломация, вместо чрез конфликт?
Можете ли да представите културата си пред света?
 
Това са важните въпроси.
Ако искаш да бъдеш сред водещите на Балканите, първо трябва да познаваш себе си.
 
След това трябва да умееш да се представиш пред света.
Защото народ, който не познава себе си, трудно може да обясни на другите кой е.
 
А държава, която не знае откъде идва, трудно определя накъде трябва да върви.
 
ДА ПОЗНАВАШ СЕБЕ СИ ОЗНАЧАВА ДА МОЖЕШ ДА СЕ ПРЕДСТАВИШ ПРЕД СВЕТА
 
Пред България сега стои голяма възможност.
Не е достатъчно Самуил да бъде разказван само в България.
 
Епохата на Самуил трябва да бъде представяна по-активно и пред международната историческа общност.
 
Да се създават документални филми.
Научните трудове да бъдат превеждани на различни езици.
 
Историческите места, свързани с епохата, да бъдат включвани в културни маршрути.
 
Музеите да се дигитализират.
Да се организират международни исторически конференции.
 
Да се насърчават младите учени.
Защото да познаваш себе си е въпрос на национално самосъзнание, а да умееш правилно да се представиш пред света е стратегическа сила.
 
СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ ПОГЛЕД:
 
МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН САРКОФАГ
 
Когато разглеждаме това събитие стратегически, пред нас се открояват четири основни направления:
 
Държавна памет.
Историческо образование.
Културна дипломация.
Историческо самосъзнание на младото поколение.
 
През XXI век държавите не се конкурират само с танкове, самолети и икономики.
 
Те се конкурират и чрез културата си.
Чрез историята си.
Чрез музеите си.
Чрез университетите си.
Чрез архивите си.
Чрез историята, която могат убедително да разкажат пред света.
 
Затова завръщането на Самуил, ако бъде използвано разумно, може да бъде и начало на нов етап в културната дипломация на България.
 
ИСТИНСКИЯТ ВЪПРОС Е: КАКВО ЩЕ НАПРАВИМ СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО НА САМУИЛ?
 
За мен истинският въпрос започва точно тук.
Самуил се завръща.
А после?
Ще има държавна церемония.
Ще има речи.
Ще се развяват знамена.
Телевизиите ще предават.
Ще бъдат направени хиляди снимки.
След това всички ще се приберат у дома.
 
Ако всичко приключи дотук, ще бъде пропусната голяма историческа възможност.
 
Напротив:
3 октомври трябва да бъде начало, а не край.
 
Трябва да бъдат насърчавани нови академични изследвания за Самуил и неговата епоха.
Да се създават документални филми.
Да се подкрепят археологическите проучвания.
 
Да се организират международни научни конференции.
Да се предоставят стипендии на млади историци.
 
Училищата да водят учениците до историческите места.
Да се създават дигитални архиви.
 
Защото е важно да върнеш останките на един владетел в неговата страна.
 
Но ако не успееш да разкажеш на децата си за епохата, в която той е живял, историческото завръщане остава незавършено.
 
ВЪПРОСЪТ НА ЕДНО ДЕТЕ: „КОЙ Е САМУИЛ?“
 
Може би някъде в България едно малко дете ще гледа церемонията по телевизията.
 
И ще попита майка си:
„Мамо, кой е Самуил?“
Целият смисъл може би се съдържа именно в този въпрос.
Детето ще отвори книга.
Ще погледне картата.
Ще потърси Преспа.
Ще научи за Охрид.
 
Ще започне да се интересува от Византия.
Ще прочете за Василий II.
Може би един ден ще стане историк.
Или археолог.
Дипломат.
Учител.
А може би държавник.
 
Тогава ще разберем истинската стойност на направеното днес.
Бъдещето на един народ понякога започва да се променя с простия детски въпрос: „Кой е бил този човек?“
 
МЛАДЕЖИ, УЧЕТЕ ИСТОРИЯТА, А НЕ ПРОПАГАНДАТА
 
Оттук искам да се обърна към младите хора в България.
 
Познавайте историята си.
Но не я заучавайте механично.
Изследвайте я.
Проверявайте.
Сравнявайте.
Проверявайте и това, което казвам аз.
 
Проверявайте и думите на политиците.
Сравнявайте трудовете на различни историци.
 
Четете българските източници.
Погледнете и гръцките.
Изучавайте византийските хроники.
 
Следете археологическите открития.
Защото истинската история черпи сила не от пропагандата, а от документите и науката.
 
БЪДЕЩЕТО НА БАЛКАНИТЕ НЕ Е В БЕЗКРАЙНАТА БИТКА С МИНАЛОТО
 
Ние, балканските народи, сме понесли много страдания от историята.
 
Българи…
Турци…
Гърци…
Сърби…
Румънци…
Албанци…
Бошняци…
Македонци…
Всеки има своята болка.
Всеки има своите герои.
Всеки има своите гробове.
Но вече трябва да изградим друго разбиране за Балканите.
 
Балкани, в които можеш да обичаш собствената си история, без да мразиш историята на съседа си.
Балкани, в които можеш да почиташ своя герой, без да омаловажаваш болката на другия.
 
Балкани, които могат да отварят архивите си.
Балкани, които могат да поставят историците си на една маса.
Това е истинското лидерство.
 
ДНЕС САМУИЛ, УТРЕ – ИЗГУБЕНАТА ПАМЕТ НА БАЛКАНИТЕ
 
Навсякъде из Балканите има забравени гробове.
Има разрушени джамии.
Изчезнали църкви.
Заличени надписи.
Изоставени гробища.
Документи, които чакат в архивите.
Градове под земята.
 
Всички те са части от общата историческа памет на Балканите.
Те трябва да бъдат опазвани независимо от това на кого са принадлежали.
 
Защото цивилизоваността не означава да пазиш единствено собственото си наследство.
Тя означава да имаш зрелостта да пазиш и наследството на другия.
 
ИСТОРИЯТА ЩЕ ПИШЕ И ЗА РУМЕН РАДЕВ, И ЗА НАС
 
Днес Румен Радев е министър-председател на България.
Утре на този пост ще бъде друг.
Днес ние пишем за това събитие.
Утре и нас няма да ни има.
Но историята ще остане.
 
Фактът, че повече от хиляда години след смъртта му продължаваме да говорим за Самуил, ни напомня една голяма истина:
Постовете са временни. Следата, която оставяме, е трайна.
 
Завръщането на останките, приписвани на Самуил, по време на управлението на Румен Радев ще бъде записано в съвременната история на България.
Как ще бъде оценено то в дългосрочен план, ще решат бъдещите поколения.
 
Нашата задача днес не е да превръщаме политиците в легенди, а да отбелязваме значимите държавни решения и да настояваме те да имат продължение.
 
ДОБРЕ ДОШЪЛ, САМУИЛ
 
Един самолет ще кацне.
Военнослужещи ще понесат саркофага.
 
Държавници ще го посрещнат.
Знамена ще се развяват.
Но от тази тишина ще се издигне един много силен въпрос на историята:
 
„Аз идвам от миналото. А вие какво ще оставите на бъдещето?“
Връщането на Самуил в България е голямо дело.
 
За този резултат заслужават поздравления правителството на Румен Радев, както и всички български държавници, дипломати, учени и институции, работили през годините за постигането му.
Но сега започва още по-голямата задача:
 
Да познаваш себе си.
Да познаваш историята си.
Да пазиш историческото си наследство.
Да го предаваш на младите.
И да умееш да представиш себе си достойно пред света.
 
Така се изгражда лидерство на Балканите.
Първо трябва да знаеш кой си.
След това трябва да знаеш откъде идваш.
Трябва да уважаваш историята на съседа си.
 
И тогава можеш уверено да вървиш към бъдещето със собствената си идентичност.
 
Защото силната държава не е само тази, която планира бъдещето.
 
Силната държава познава миналото си, управлява настоящето си и изгражда бъдещето си.
Добре дошъл, Самуил.
Макар и след повече от хиляда години…
 
Добре дошъл.
А към младите хора на България:
Вратата към вашата история отново се отваря.
 
Влезте през нея не с пропаганда, а със знание, документи, изследване и самочувствие.
 
Рафет Улутюрк
 

Днес и утре се очаква хладно и дъждовно време в Източна България и Черноморието. По Черноморието ще се спускат влажни въздушни маси от север, те ще обхващат цялото наше Черноморие. Ще има и превалявания. Утре по-интензивни ще бъдат валежите в Бургас. Те ще бъдат до 5-7 литра на квадратен метър. Централните и западните части от страната пък преживяват сиромашко лято. Там ще има много слънчеви часове. Това каза за Bulgaria ON AIR синоптикът Петър Янков. Той припомни, че шофьорите трябва да бъдат внимателни, защото ще има сутрешни мъгли.

"Те ще са повече в югозападните части от страната, където сутрин температурите се понижават чувствително. Днес минималната температура в Кюстендилско беше около 2 градуса. Трудно температурите ще се понижават до нулата, отрицателни температури ще има през уикенда по върховете.

Тези, които тръгват по високопланинските пътеки, ще усетят по-ниски температури - около -1 градуса. Това са нормални температури за началото на октомври", допълни Янков.

През следващата седмица ни очакват по-високи температури както в планините, така и в населените места.

"В събота и неделя нашата столица ще бъде с максимални температури до 21°. Ще бъде слънчево. Най-топло ще бъде в Белград - около 24 градуса. В Южна Гърция през уикенда ще превалява и там температурите ще са около 22-24°. По Беломорието не се очакват валежи. По нашето Черноморие морето ще бъде бурно, вълните ще бъдат около 3 метра", подчерта Янков.

Той прогнозира, че сиромашкото лято ще настъпи на 26 октомври - Димитровден.

"Дългосрочните прогнози за този период - последната десетдневка от октомври, е за сухо и топло време. Температурите ще са сравнително високи - между 20-25 градуса. Следващата седмица до средата отново ще има краткотрайни мъгли, намалена видимост и много слънчеви часове. Температурите ще са около 23-24°. От сряда натам времето ще бъде динамично със значителна облачност, главно в Западна и Централна България", добави Петър Янков.

От петък, 9 октомври, започва продължителен период с облачност и превалявания.

"Този период обхваща от 9 до 14 октомври. Най-значителни по количество ще бъдат валежите у нас около 11 и 13 октомври. Повече валежи в западната половина от континента се очакват през ноември".

Най-валежният месец ще бъде януари, а зимата се очаква да бъде топла.

 
 
От Стамболийски до днес – неизменният въпрос: равноправно гражданство, обща държава и воля да управляваме заедно
По време на избори в българската политика се дават стотици обещания. Говори се за икономика, обсъжда се външната политика, представят се социални програми. След края на изборите значителна част от тези обещания постепенно потъват в политическата памет.
Но има изречения, които надхвърлят границите на ежедневната политика.
Защото те не са просто предизборни обещания, а изразяват разбирането за това как държавата трябва да се отнася към своите граждани.
 
Именно от тази гледна точка трябва да бъдат разглеждани думите на Илияна Йотова, произнесени в Смолян на 26 септември 2026 г.
Йотова заяви, че всеки български гражданин има значение, и очерта виждането си за България, която не принадлежи на малцина, а на всички; държава, която защитава всички свои граждани и в която законите важат еднакво за всички.
Тези думи са важни.
 
И ние поздравяваме Илияна Йотова за ясното поставяне на въпроса за равноправното гражданство, общата държава и еднаквото прилагане на закона към всички.
Но въпросът тук е много по-голям от една кандидатура или една предизборна кампания.
Истинският въпрос е:
Ще успее ли България да превърне принципа на равенството на гражданите, заложен в Конституцията, в неизменен принцип на всекидневното управление на държавата?
 
ИСТОРИЧЕСКАТА ТЕЖЕСТ НА ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИ В РОДОПИТЕ
 
Фактът, че тези думи бяха произнесени в Смолян, в сърцето на Родопите, им придава допълнително значение.
Защото Родопите не са просто географски район.
 
Родопите са част от историческата памет на многообразна България.
Това е земя, в която в продължение на векове са се преплитали съдбите на българи, турци, мюсюлмани, християни и различни обществени общности.
Затова едно политическо послание, произнесено в София, и същото послание, произнесено в Родопите, не носят непременно една и съща историческа тежест.
Когато в Родопите се казва:
 
„Държавата не трябва да принадлежи на малцина, а на всички“, естественият въпрос на човека от този край е:
 
„Когато казвате всички, включвате ли и мен?“
Включен ли е турчинът?
Включен ли е помакът?
Включен ли е ромът?
 
Включен ли е бедният човек от планинското село?
Включен ли е този, който гласува за друга политическа сила?
Включен ли е българският гражданин, който живее в Турция или в друга европейска държава?
Истинското изпитание на равноправното гражданство се крие именно в отговора на тези въпроси.
 
ОТ СТАМБОЛИЙСКИ ДО ДНЕС – ЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ПАМЕТ
 
Думите на Йотова в Родопите ми напомнят за времето на един от бившите министър-председатели на България – Александър Стамболийски.
Тук трябва да бъдем исторически прецизни.
Фразата „Елате да управляваме тази държава заедно“, свързвана в обществената памет със Стамболийски и отношението му към различните общности, е по-коректно да бъде възприемана като обобщение на една политическа идея, а не непременно като дословно документиран цитат.
Но въпросът, който тази историческа памет ни оставя, е изключително важен:
Ако хората живеят заедно на една и съща земя, защо да не участват заедно и в управлението на общата си държава?
 
Оттогава е изминал приблизително един век.
 
България премина през огромни трансформации.
Монархията остана в историята.
Страната премина през войни.
Дойде комунистическият период.
 
След 1989 г. започна преходът към демократична система.
България стана член на НАТО.
Присъедини се към Европейския съюз.
Израснаха нови поколения.
 
Но въпреки всички тези огромни промени, пред България и днес стои един фундаментален въпрос:
Доколко успяхме да изградим истинско съзнание за общо и равноправно гражданство?
 
РАВНОПРАВНОТО ГРАЖДАНСТВО НЕ Е ПОЛИТИЧЕСКО ОБЕЩАНИЕ, А КОНСТИТУЦИОНЕН ПРИНЦИП
 
Тук трябва да подчертаем една основна истина.
Равноправието на гражданите не е привилегия, която някой политик подарява на обществото.
То е основа на конституционния ред на България.
Член 6 от Конституцията постановява, че всички граждани са равни пред закона и че не се допускат ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, религия, политическа принадлежност и други признаци.
Следователно въпросът не е да бъдат измисляни нови права.
Въпросът е:
Равенството, записано на хартия, да се превърне в равенство в реалния живот.
Именно тук ще се измерва истинската стойност на посланието на Йотова.
 
НИЕ НЕ ИСКАМЕ ПРИВИЛЕГИИ – ИСКАМЕ РАВНИ ПРАВА
 
Исканията на българските турци трябва да бъдат разбрани правилно.
Ние не искаме правата на някой друг.
Не искаме да се взема от правата на българина, за да се даде на турчина.
 
Не приемаме и една етническа общност да бъде поставяна над друга.
 
Ние искаме равни права.
Равенство пред закона.
Равни възможности.
Равноправно гражданство.
 
Равнопоставено участие, основано на професионализъм и качества.
 
Защото равенството не означава една общност да получи повече права от друга.
Равенството означава никой да няма по-малко права от другия.
Тази разлика е фундаментална.
 
КАКВО ОЗНАЧАВА РАВНОПРАВНО ГРАЖДАНСТВО?
 
Не трябва да свеждаме равноправното гражданство единствено до гласа, който подаваме в изборния ден.
Разбира се, това, че турчинът и българинът имат по един глас, е основен принцип на демокрацията.
Но това не е достатъчно.
Истинското равенство започва на следващия ден след изборите.
Когато един млад човек кандидатства за работа в държавната администрация...
 
Когато гражданинът влиза в съдебната зала...
Когато предприемачът иска да инвестира...
Когато детето иска качествено образование...
Когато едно село чака инфраструктура...
 
Когато човек иска да съхрани своята културна идентичност...
Ако тогава държавата вижда първо неговото гражданство, а не етническия му произход, тогава има истинско равенство.
В противен случай конституционното равенство остава само на хартия.
 
ТУРЦИТЕ НЕ СА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ
 
Отношението на българските турци към държавата също трябва да бъде определено правилно.
 
Ние не сме гости на България.
Ние сме граждани на България.
Нашето минало е по тези земи.
Тук са селата, в които сме родени.
Тук са гробовете на нашите предци.
 
Тук са нашите джамии, чешми, вакъфи, песни, традиции и семейни спомени.
Те са част от паметта на тази страна.
Затова бъдещето на турската общност в България не може да бъде разглеждано единствено през тесния прозорец на понятието „малцинствена политика“.
Въпросът е много по-голям.
Това е въпрос за българското гражданство.
 
НЕ „ТУРСКА ПАРТИЯ“, А ДЕМОКРАЦИЯ, ОТВОРЕНА ЗА ВСИЧКИ
 
Оттук стигаме до друг стратегически важен въпрос.
Не е правилно бъдещето на българските турци да бъде обвързвано само с една политическа партия.
Турският избирател не е естествена собственост на никоя политическа сила.
Турците могат да имат различни политически възгледи.
 
Могат да бъдат социалдемократи.
Консерватори.
Либерали.
Могат да бъдат част от център-дясно или център-ляво.
Могат и да не се чувстват близки до никоя партия.
Това е естеството на демокрацията.
Затова дългосрочната цел не трябва да бъде само въпросът:
„Кой ще представлява турците?“
По-големият въпрос е:
 
Ще бъдат ли всички политически и държавни институции на България действително отворени и за гражданите от турски произход?
Това е истинската интеграция.
 
ТУРЦИТЕ НЕ СА ЕЛЕКТОРАЛЕН РЕЗЕРВОАР, А РАВНОПРАВНИ ГРАЖДАНИ НА ДЪРЖАВАТА
 
Един от старите навици, които българската политика трябва да преодолее, е разглеждането на турския избирател само през изборната аритметика.
 
Колко гласа?
Колко секции?
Колко депутати?
Какъв е резултатът в Кърджали?
Колко гласа идват от секциите в Турция?
 
Всичко това има значение за изборния анализ.
Но човекът не се изчерпва с гласа си.
Турците не са просто гласове. Те са граждани.
 
Стойността на гражданина не започва в изборния ден и не приключва със затварянето на урните.
 
Затова въпросът на новата политика не трябва да бъде:
„Колко гласа ще получим от турците?“
А: „Как да направим гражданите от турски произход още по-пълноценни участници в бъдещето на държавата?“
Ако тази промяна в мисленето се осъществи, печели България.
 
РАВНОПОСТАВЕНОТО УЧАСТИЕ НЕ ОЗНАЧАВА НЕПРЕМЕННО КВОТИ
 
Когато говорим за равнопоставено участие, не говорим единствено за етнически квоти.
Говорим за това вратите пред способните и квалифицираните граждани да бъдат отворени еднакво за всички.
 
Ако един български турчин има необходимото образование, опит и професионални качества, защо да не бъде:
министър?
областен управител?
посланик?
висш държавен служител?
ректор на университет?
ръководител в държавна институция?
съветник на президента?
 
Същият принцип важи за всеки друг гражданин.
Държавните длъжности нямат етническа принадлежност.
Държавните длъжности изискват компетентност, почтеност и отговорност.
 
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ВЪПРОС: МЛАДИТЕ ХОРА
 
Едно от важните послания в речта на Йотова в Смолян беше, че младите трябва да намират перспектива в България.
Това не е само социална политика.
 
Това е въпрос на национална сигурност, демография и държавен капацитет.
Когато младите хора постоянно напускат страната, държавата не губи само население.
 
Тя губи своите лекари.
Инженери.
Предприемачи.
Данъкоплатци.
Бъдещи учени, дипломати и държавници.
 
И младите турци, и младите българи трябва да могат да виждат своето бъдеще в България.
Защото емиграцията няма етническа принадлежност.
Липсата на перспектива прогонва и турчина, и българина.
 
ДИАСПОРАТА НЕ Е ПРОБЛЕМ, А СТРАТЕГИЧЕСКИ КАПИТАЛ
 
Същият подход трябва да бъде приложен и към българските граждани, живеещи извън страната.
Да се гледа на гражданите на България, които живеят в Турция или в други европейски държави, единствено като на електорален потенциал, който се помни по време на избори, е стратегическа грешка.
 
Тези хора могат да бъдат за България:
мост за търговия;
мрежа за инвестиции;
човешки капитал;
част от културната дипломация;
международна връзка.
 
Модерната държава не пита своята диаспора:
„Колко гласа ще ми дадеш?“
Тя пита:
„Как да те направя част от развитието на страната?“
 
БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВ ОБЩЕСТВЕН КОНСЕНСУС
 
Може би именно това е необходимо днес:
Нов граждански консенсус.
В неговата основа трябва да стоят пет принципа:
 
Първо: България е общата държава на всички свои граждани.
Второ: Никой няма етнически, религиозни или политически привилегии пред закона.
Трето: Държавните длъжности са отворени за всички граждани, които притежават необходимите качества и компетентност.
Четвърто: Различните идентичности не са заплаха за държавата, а част от общественото богатство на страната.
Пето: Бъдещето на България няма да бъде изградено чрез възпроизвеждане на разделенията от миналото, а чрез укрепване на общото гражданство.
 
Това не е само в интерес на турците.
То е в интерес и на българите.
На ромите
На помаците.
И в крайна сметка – на Република България.
 
ЗАЩО ДУМИТЕ НА ЙОТОВА СА ВАЖНИ?
 
Именно поради тази причина не разглеждаме изказването на Илияна Йотова в Родопите като обикновена предизборна реч.
Посланията, че всеки гражданин има значение, че държавата трябва да принадлежи на всички, а законите трябва да важат еднакво за всички, заслужават внимание.
Затова я поздравяваме за този ясен език на равноправното гражданство.
Но в демократичната политика действията са толкова важни, колкото и думите.
Следователно истинският въпрос оттук нататък е как този подход ще бъде превърнат в конкретни политики.
 
В държавните институции.
В местното управление.
В икономическото развитие.
В образованието.
В политиките за младите хора.
В културните права.
В регионалните инвестиции.
 
И в равния достъп на всеки гражданин до държавата.
Защото равноправното гражданство не трябва да бъде заглавие на една реч.
То трябва да бъде всекидневна практика на държавното управление.
 
ОТ СТАМБОЛИЙСКИ ДО ЙОТОВА:
СЪЩИЯТ ВЪПРОС, НО В НОВО ВРЕМЕ
 
Преди около век България при съвсем различни исторически условия е била изправена пред сходен въпрос:
Как различните общности ще живеят в една държава?
Днес въпросът трябва да бъде развит още по-далеч:
 
Как ще управляваме заедно?
Не е достатъчно само да живеем един до друг.
Не е достатъчно и просто да се търпим.
Съвременната демокрация изисква повече.
 
Да вземаме решения заедно.
Да носим отговорност заедно.
Да създаваме заедно.
 
И когато е необходимо – заедно да даваме отчет пред обществото.
Именно това е смисълът през XXI век на историческата идея, която можем да обобщим с думите:
„Нека управляваме тази страна заедно.“
 
БЪЛГАРИЯ Е НА ВСИЧКИ НАС
 
Бъдещето на България не е в изграждането на нови стени.
То е в изграждането на нови мостове.
Не е в създаването на нови етнически противопоставяния.
То е в укрепването на общото гражданство.
 
Не е в превъзходството на една общност над друга.
То е във върховенството на закона.
Затова посланието от Родопите, че държавата трябва да принадлежи на всички, трябва да бъде продължено:
България е общата държава на българина, турчина, рома, помака и на всеки неин гражданин.
Никой не е гост в тази страна.
Никой не трябва да бъде гражданин втора категория.
Никой не може да бъде собственик на държавата, докато другият е само наемател в нея.
 
Ако живеем под едно знаме, трябва да бъдем защитени от един и същ закон.
Ако сме загрижени за бъдещето на една и съща държава, трябва да можем да седнем на една и съща маса.
Ако сме граждани на една държава, трябва според своите качества, способности и професионализъм да можем да участваме и в нейното управление.
Това е истинската стратегическа промяна, от която България се нуждае.
 
Не да останем на равнището:
„Ти си турчин, аз съм българин.“
А да можем да кажем:
 
„Ние сме равноправни граждани на Република България.“
И може би най-силното послание на новото време, което трябва да достигне от Родопите до София, от Кърджали до Лудогорието и от България до нейните граждани в Турция и Европа, е:
България не принадлежи на малцина. България принадлежи на всички нас.
 
Не привилегии, а равни права.
Не разделение, а общо гражданство.
Не управление едни срещу други, а споделена отговорност.
Защото общата родина може да бъде изградена единствено върху обща справедливост.

На проведената в централата на Федерацията консултативна среща бяха обсъдени предстоящият изборен процес, демократичното участие на българските граждани в чужбина и очакванията на българските турци. След срещата ТРАКИЯ РУБАФЕД обяви решението си да подкрепи кандидатурата на Илияна Йотова.

В срещата участваха представители на ръководството на Федерацията, членуващи организации и гости. Основен лектор беше председателят на Сдружението (БУЛТЮРК) Рафет Улутюрк.
 
По време на срещата бяха разгледани не само предстоящите избори, но и участието на българските граждани, живеещи в Турция и други европейски държави, въпросът за избирателните секции в чужбина, демократичното представителство на българските турци, както и редица въпроси, които от години очакват своето решение.
 
ГРАНИЦИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ СВЪРШВАТ С ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ
 
Една от основните теми на срещата беше правото на глас на българските граждани, живеещи извън страната.
 
Беше подчертано, че българските граждани в Турция и в различни европейски държави са неразделна част от демократичната система на България.
 
Независимо от мястото, където живее един гражданин, възможността му свободно и без неоправдани затруднения да упражнява избирателното си право е основен принцип на демократичната държава.
 
Този въпрос има особено значение за българските граждани в Турция.
 
През февруари 2026 г. Народното събрание прие промени, ограничаващи до 20 броя на избирателните секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави извън Европейския съюз.
 
Президентът Илияна Йотова наложи вето върху тези промени, като защити позицията, че българските граждани трябва да могат равноправно да упражняват избирателните си права независимо от държавата, в която живеят.
 
Впоследствие Народното събрание преодоля президентското вето със 126 гласа „за“ срещу 86 гласа „против“.
 
БЯХА ПРИПОМНЕНИ ИНИЦИАТИВИТЕ НА БУЛТЮРК ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СЕКЦИИ
 
По време на срещата бяха обсъдени и инициативите на БУЛТЮРК, член на ТРАКИЯ РУБАФЕД, срещу ограничаването на възможностите за гласуване на българските граждани, живеещи в Турция.
 
В изявлението на Федерацията беше посочено, че ветото на Илияна Йотова срещу ограничаването на секциите в чужбина е един от важните фактори, взети предвид при решението за подкрепа на нейната кандидатура.
 
ТРАКИЯ РУБАФЕД ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ
 
След срещата ръководството на ТРАКИЯ РУБАФЕД обяви, че в резултат на проведените консултации е взето решение да бъде подкрепена кандидатурата на Илияна Йотова за президент на Република България.
 
От Федерацията подчертаха, че това решение не се разглежда единствено като позиция в рамките на предизборната кампания.
 
То е свързано и с очакването за защита на демократичните права на българските граждани в чужбина, както и за по-сериозно поставяне на държавно ниво на въпросите, които в продължение на години вълнуват българските турци.
 
РАФЕТ УЛУТЮРК: „НАШИЯТ ВЪПРОС НЕ Е САМО ИЗБОРЪТ, А РАВНОПРАВНОТО ГРАЖДАНСТВО“
 
Председателят на БУЛТЮРК Рафет Улутюрк заяви:
 
„За нас въпросът не се свежда единствено до това кой ще бъде избран за президент.
 
Основният въпрос е всеки български гражданин — независимо дали живее в България, Турция или в друга държава — да чувства, че е равноправен гражданин на своята държава.
 
Българските граждани, живеещи в Турция, са част от бъдещето на България. Същото важи и за гражданите ни в Европа и останалата част на света.
 
Фактът, че един човек живее извън България, не трябва да намалява неговите граждански права, нито правото му да участва в определянето на бъдещето на страната.
 
Нашите очаквания са ясни: равноправно гражданство, демократично представителство, защита на културната идентичност и еднакво отношение на държавата към всички нейни граждани в рамките на закона и справедливостта.“
 
„ПОДКРЕПАТА НЕ Е ПРАЗЕН ЧЕК, А ОТГОВОРНОСТ“
 
Рафет Улутюрк подчерта още, че подкрепата по време на избори не трябва да се възприема като безусловна политическа лоялност.
 
Според него демократичната подкрепа предполага взаимна отговорност, а поетите ангажименти трябва да бъдат следвани от конкретни действия.
 
Българските турци очакват реален напредък по въпроси като равноправното гражданство, политическото и институционалното представителство, майчиния език и културата, опазването на историческото и религиозното наследство, въпросите, свързани с вакъфските имоти и гробищата, както и укрепването на връзките между България и нейните граждани зад граница.
 
35 ГОДИНИ ПО-КЪСНО Е ВРЕМЕ ДА СЕ ОТВОРИ НОВА СТРАНИЦА
 
Едно от важните послания на срещата беше, че болезнените уроци от миналото не трябва да бъдат забравяни, но бъдещето трябва да се изгражда върху ново разбиране за гражданство, равноправие и демокрация.
 
Историческият опит на българските турци не бива да остава единствено спомен за миналото. Той трябва да бъде превърнат в демократичен урок, който да гарантира, че подобни несправедливости няма да бъдат допускани отново.
 
ТРАКИЯ РУБАФЕД изрази очакване през следващия президентски мандат да бъде укрепен моделът на държава, която обединява всички свои граждани независимо от техния етнически произход, религия или държавата, в която живеят.
 
ПОСЛАНИЕ ОТ ТРАКИЯ КЪМ СОФИЯ: ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДО СВОИТЕ ГРАЖДАНИ, КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАТ ТЕ
 
Срещата на ТРАКИЯ РУБАФЕД има значение не само като начало на работата на Федерацията във връзка с президентските избори, но и като възможност гласът на българските граждани, живеещи в Турция, да бъде чут в София.
 
Федерацията заяви, че през следващия период ще продължи информационните и консултативните срещи със своите членуващи организации и с българските граждани и ще следи внимателно развитието на изборния процес.
 
Основното послание на срещата може да бъде обобщено така:
 
„Независимо къде живее, всеки гражданин е равноправен гражданин на своята държава. Избирателната урна не е просто място за пускане на бюлетина — тя е един от най-силните символи на демократичната връзка между гражданина и държавата.“
 
В навечерието на президентските избори на 25 октомври 2026 г. ТРАКИЯ РУБАФЕД обяви своята институционална позиция и едновременно с това формулира очакванията си към следващия президентски мандат:
 
Повече демокрация. По-силно представителство. Равноправно гражданство. И България, която не забравя своите граждани, независимо в коя част на света живеят.

Третият кандидат, вотът от чужбина или турските гласове?

Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК
 
Колкото повече наближават президентските избори в България, толкова по-ясно се вижда една важна истина:
 
На тези избори не е толкова важно само кой ще излезе първи на първия тур, а кой кого ще подкрепи на втория.
 
Днешната политическа картина е фрагментирана.
Електоратът е разделен.
Отношенията между партиите се променят.
Старите политически лоялности отслабват.
 
Традиционният политически адрес на турския избирател вече не е толкова ясен.
 
Гласовете на българските граждани, живеещи в Турция и Западна Европа, придобиват все по-голямо значение.
 
Освен това поведението на кандидата или политическия кръг, който остане трети, може да се окаже решаващо на втория тур.
Затова днес трябва да зададем един основен въпрос:
 
Кой всъщност ще избере следващия президент на България?
Кандидатът, който излезе първи?
Избирателите на третия кандидат?
Българските граждани в чужбина?
Или турските гласове, които неведнъж са били решаващ фактор при ключови избори?
Моето мнение е следното:
 
Последната точка няма да бъде поставена само от една група. Тя ще бъде поставена там, където се пресекат тези три големи сили.
 
ПЪРВИЯТ И ВТОРИЯТ ТУР СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ ИЗБОРНИ РЕАЛНОСТИ
 
Математиката на първия тур и психологията на втория тур не са еднакви.
 
На първия тур избирателят по-често гласува за своя кандидат, за своята партия или за политическата си идентичност.
 
На втория тур обаче ситуацията се променя.
Остават само двама кандидати.
И тогава избирателят вече не пита само:
„Кого искам?“
Той започва да пита и:
„Кого не искам?“
 
Точно затова кандидат, който на първия тур е получил 8, 10 или 15 процента, може изведнъж да се превърне във фактор, който решава съдбата на втория тур.
 
Третото място на първи тур не винаги означава политическо поражение.
 
Понякога третият кандидат се превръща в истинския арбитър на втория тур.
 
ТРЕТИЯТ КАНДИДАТ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В „СЪЗДАТЕЛ НА ПОБЕДИТЕЛЯ“
 
Ако изборите стигнат до втори тур, значението на кандидата, останал трети, ще нарасне многократно.
 
Сред имената, които днес се обсъждат, има различни политически профили.
 
Илияна Йотова се опитва да събере около себе си по-широк и институционален електорат.
 
Андрей Гюров се оформя като друг значим център.
 
Ако Иван Христанов или Ивелин Михайлов успеят да заемат третото място със сериозен резултат, поведението на техните избиратели на втория тур може да се окаже решаващо.
Тук трябва да се разбере нещо много важно:
 
Третият кандидат може да отпадне от надпреварата, но неговите избиратели остават.
 
И те няма да изчезнат на следващия ден.
Те ще си зададат въпроса:
„Кого подкрепяме сега?“
 
И точно тогава започва истинската битка на втория тур.
Но има и още нещо.
Ако третият кандидат каже:
„Подкрепям този кандидат“,
 
това не означава автоматично, че целият му електорат ще го последва.
 
Днешният избирател е много по-независим.
Затова подкрепата на третия кандидат е важна, но сама по себе си не е достатъчна.
 
ГЛАСОВЕТЕ ОТ ЧУЖБИНА ВЕЧЕ НЕ СА ПЕРИФЕРИЯ НА ИЗБОРИТЕ
 
Друг голям фактор е диаспората.
 
Една от грешките на българската политика през годините е, че често си спомня за гражданите в чужбина едва по време на избори.
 
А днес в Турция, Западна Европа и други части на света живеят стотици хиляди български граждани.
 
Те не са откъснати от България.
Семействата им са там.
Имотите им са там.
Родните им места са там.
Самоличността им е свързана с България.
 
И най-важното — те имат право на глас.
 
Участието от Турция на президентските избори през 2021 г. показа колко сериозен политически фактор може да бъде този вот.
 
И на предстоящите избори секциите в Турция могат да придобият особено значение, особено на втори тур.
Защото тогава разликите между кандидатите могат да бъдат малки.
 
Ако разликата между двама кандидати в България е 50–100 хиляди гласа, вотът от Турция, Германия, Белгия, Нидерландия и други държави може напълно да промени резултата.
 
Затова диаспората вече не е „външен избирател“.
Тя е активна част от българския изборен процес.
 
А ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ?
 
Тук според мен започва най-важният стратегически въпрос.
Положението с турския вот е различно от това на останалите групи.
 
В продължение на години политическият адрес на голяма част от турските избиратели в България беше сравнително ясен.
 
През 2009 г. ДПС достигна около 610 хиляди гласа.
Това не беше само партийна победа.
 
Това беше показател, че огромна част от турската общност е съсредоточила политическото си доверие около един център.
Днес тази картина вече не съществува.
 
Има разцепление.
Има спад на доверието.
Младото поколение мисли различно.
 
Българските граждани в Турция имат различно поведение.
Диаспората в Европа също е различна.
 
Младите турци в България вече не следват автоматично политическите рефлекси на своите родители.
И оттук произтича един от най-важните факти на тези избори:
 
Турските гласове вече не са гарантиран вот за нито една партия.
 
Това може да се окаже една от най-големите промени в българската политика за последните десетилетия.
 
КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕ ПОТЕНЦИАЛ ОТ ОКОЛО 700 ХИЛЯДИ ГЛАСА?
 
Ако разгледаме заедно турския електорат в България, българските граждани в Турция и част от европейската диаспора, се очертава много широк политически потенциал.
 
Аз го определям като поле от приблизително 700 хиляди потенциални избиратели.
 
Подчертавам ясно:
Това не означава, че всички тези хора ще гласуват за един и същи кандидат.
 
Това би било нереалистично.
Избирателната активност е различна.
 
Политическите предпочитания са различни.
Младите и възрастните мислят различно.
 
Живеещите в Турция и живеещите в България не винаги имат еднакви политически нагласи.
 
Но истинският въпрос е друг:
 
Днес няма една партия, която да може да контролира или насочва целия този широк електорален потенциал.
 
Точно тук се крие една от най-големите неизвестни на изборите.
 
СИЛАТА НА ТУРСКИЯ ВОТ НАРАСТВА НА ВТОРИЯ ТУР
 
На първия тур турските гласове могат да се разпределят между няколко кандидати.
 
Но на втория тур ще останат само двама.
 
И тогава тежестта на турския вот рязко нараства.
 
Представете си, че разликата между двамата кандидати е 150 хиляди гласа.
 
Ако 200–300 хиляди активни турски избиратели се насочат в една посока, балансът може да се промени.
 
Ако и секциите в Турция покажат висока активност в същата посока, резултатът може да стане напълно различен.
 
Затова никой кандидат на втория тур не трябва да прави грешката да мисли:
 
„Турските гласове така или иначе ще дойдат.“
 
Не.
Този път може и да не дойдат.
 
Турският избирател вече задава въпроси.
 
Пита:
 
„Ще ме помниш ли и след изборите?“
 
„Ще има ли място за нас в държавното управление?“
 
„Ще каниш ли турските младежи само до урните или и в държавните институции?“
 
Отговорите на тези въпроси ще определят новото поведение на турския електорат.
 
НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА Е, ЧЕ ГЛАСОВЕТЕ СТАВАТ ПО-СВОБОДНИ
 
Старите политически блокове се разпадат.
Това е изключително важно.
 
Преди изборното поведение беше много по-лесно за прогнозиране.
 
Една партия беше силна в даден район.
Друга имаше своя твърда база.
Турците гласуваха предимно за определена партия.
Националистическият вот отиваше на друго място.
 
Градският избирател също имаше по-ясен профил.
Днес тази карта постепенно се размива.
Избирателят взема все по-индивидуални решения.
 
Може да подкрепи една партия на местни избори и друг кандидат на президентски.
 
Може да гласува по един начин на първия тур и съвсем различно на втория.
 
Затова изборите през 2026 г. могат да се превърнат не просто в партийни избори, а в избори на нов тип електорално поведение.
 
НАЙ-ГОЛЯМАТА ВЪЗМОЖНОСТ И НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РИСК ЗА ЙОТОВА
 
Ако Илияна Йотова излезе силно от първия тур, пред нея ще се открие голяма възможност.
 
Турският избирател помни положителното ѝ отношение в предишни изборни периоди към възможността българските граждани в Турция да упражнят правото си на глас.
 
Но този път миналото няма да е достатъчно.
 
Ще е нужна нова стъпка.
Тя трябва да се обърне директно към турската общност.
 
Не чрез ДПС.
Не чрез старите посредници.
А направо към гражданите.
И трябва да говори конкретно.
 
Колко турци ще има в нейния президентски екип?
 
Ще има ли място за млади турски юристи, икономисти, дипломати, академици?
 
Ще се изгради ли постоянна връзка с българските граждани в Турция?
 
Ще има ли програма за развитие на районите с компактно турско население?
 
Ако даде ясни отговори, тя може да привлече значителна част от турския вот.
 
КОЕ Е ПО-ВАЖНО — ГЛАСОВЕТЕ НА ТРЕТИЯ КАНДИДАТ ИЛИ ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ?
 
Всъщност не трябва да ги противопоставяме.
 
Гласовете на третия кандидат са отделен политически блок.
 
Турският вот е по-широк електорален потенциал, който може да се разпредели между различни партии.
 
Диаспората пък е друга голяма група, географски разпръсната, но политически важна.
 
На втория тур кандидатът, който успее да привлече поне две от тези три полета, ще получи сериозно предимство:
 
избирателите на третия кандидат;
турския електорат;
гласовете от чужбина.
Тук се намира ключът към изборите.
 
ГЛАСОВЕТЕ ОТ ЧУЖБИНА И ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ НЕ СА ЕДНО И СЪЩО
 
Трябва да направим и едно важно разграничение.
 
Голяма част от вота от Турция може да идва от български граждани с турски произход.
 
Но диаспората не е само Турция.
Има българи в Германия.
В Испания.
В Белгия.
В Нидерландия.
Във Великобритания.
 
Следователно „вотът от чужбина“ и „турският вот“ не са напълно едно и също.
 
Те се пресичат, но не съвпадат.
И това прави сметките за втория тур още по-сложни.
 
НАЙ-ГОЛЯМАТА НЕИЗВЕСТНА: КОЙ ЩЕ УСПЕЕ ДА СТИГНЕ ДО ИЗБИРАТЕЛЯ?
 
Според мен на тези избори организационният капацитет ще бъде почти толкова важен, колкото и политическите идеи.
 
Кой ще слезе на терен?
Кой ще отиде по селата?
 
Кой ще дойде в Турция?
Кой ще убеди младите?
 
Кой ще изгради пряка връзка с диаспората?
 
Кой ще достигне до новото поколение чрез социалните мрежи?
 
Кой ще успее само за една седмица между двата тура да мобилизира стотици хиляди души?
 
Тези избори може да бъдат спечелени не само с идеи, а и с организация.
 
НОВАТА ФОРМУЛА НА ТУРСКИЯ ИЗБИРАТЕЛ: НЯМА ПОДКРЕПА НАСЛЯПО
 
И турската общност трябва да изгради нов политически подход.
 
Независимо кой е кандидатът, принципът трябва да бъде ясен:
 
Няма безусловна подкрепа.
Първо програма.
Първо ангажименти.
Първо представителство.
Първо равноправие.
След това подкрепа.
Това не е политически пазарлък.
 
Това е естествено право на един демократичен гражданин.
 
Ако една общност не знае стойността на своя вот, трудно може да очаква другите да я оценят.
 
В ИЗБОРНАТА НОЩ МОЖЕ ДА СЕ ГЛЕДА СЪВСЕМ ДРУГА КАРТА
 
Още отсега виждам една възможност.
В изборната нощ телевизиите може да не гледат само София, Пловдив и Варна.
 
Ще гледат и Кърджали.
Разград.
Шумен.
Силистра.
Секциите в Турция.
 
Резултатите от Западна Европа.
И всички ще задават един и същи въпрос:
 
„Къде отидоха тези гласове?“
Точно там може да се роди изненадата на тези избори.
 
КОЙ ЩЕ ПОСТАВИ ПОСЛЕДНАТА ТОЧКА?
 
Нека се върнем към началния въпрос.
Кой ще постави последната точка?
Третият кандидат?
Диаспората?
Турците?
Моят отговор е:
 
Сам по себе си — никой. Но заедно тези три сили могат да определят президента на България.
 
Третият кандидат може да определи посоката на втория тур.
 
Диаспората може да заличи разликата между двамата финалисти.
 
А турският вот, ако се концентрира около конкретен кандидат, може да наклони везните.
 
Затова ключовата дума на тези избори няма да бъде само „неопределеност“.
 
Тя ще бъде:
подвижност.
Гласовете вече не са застинали.
 
Партиите вече не могат автоматичy но да водят избирателите след себе си.
 
Старите политически центрове отслабват.
 
Търсят се нови политически адреси.
 
А в такива периоди побеждава не просто най-силната партия, а кандидатът, който успее да изгради най-широкото доверие на втория тур.
 
Моята прогноза е следната:
На тези избори президентът няма да бъде определен само от това кой ще е най-силен на първия тур.
 
Ще го определи кандидатът, който на втория тур успее едновременно да убеди:
 
избирателите на третия кандидат,
турските гласове
и диаспората.
 
А за българските турци залогът е още по-голям.
 
Тези избори няма само да покажат кого ще подкрепят.
 
Те ще покажат дали българските турци отново могат да се превърнат в самостоятелен и решаващ политически фактор.
 
Затова посланието на турския избирател трябва да бъде ясно:
 
Имаме глас.
Имаме тежест.
Но този път ще имаме и собствена воля.
 
Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК

Национален протест срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и в близост до населени места се проведе днес в няколко региона на страната. В акцията се включиха граждани, земеделци, ловци и представители на инициативни комитети и организации. По данни на организаторите зад протеста стоят над 26 земеделски и екологични организации.

Протестите бяха организирани от Националната гражданска инициатива "Бялата лястовица" и Сдружение "Беледие хан - Богьовци", като основните прояви бяха в Добруджа, Русе, Пловдив, Перник и София-област. Организаторите настояват за мораториум върху изграждането на индустриални ВЕИ проекти, докато не бъдат въведени ясни правила за разполагането им и не бъде гарантирана защитата на земеделските земи, горите, водите и интересите на местните общности.

 

В Добрич протестът започна с временно затваряне на входно-изходни точки на града, след което участниците се включиха в автошествие. Колоната премина през града и стигна до площад "Демокрация", където се проведе митинг. Председателят на "Бялата лястовица" адвокат Владимир Калчев заяви, че протестиращите настояват за законодателни промени, които да регламентират изграждането на ВЕИ съоръжения извън определените приоритетни зони и да ограничат използването на земеделски земи за такива проекти.

От организацията настояват и за спиране на започналите процедури за изграждане на ветропаркове в Добруджа до приемането на ясна законова регулация. Особено остро е недоволството срещу плановете за определяне на приоритетни зони за развитие на вятърната енергия. Според организаторите те обхващат 25 зони с обща площ над 6300 кв. км.

 

 

В Пернишко се проведе протестно автошествие, в което се включиха фермери, ловци, граждани и представители на местни инициативни комитети. По думите на Мирослав Бонев, председател на Инициативния комитет за опазване на обществения интерес в област Перник и координатор за Западна България на "Задруга за запазване на България", в община Радомир площите, засегнати от различни инвестиционни намерения, достигат около 14 000 декара.

Протестиращите настояват при оценката на подобни проекти да се отчита кумулативният ефект върху целия район, а не всяко инвестиционно намерение да се разглежда изолирано. Те предлагат ВЕИ мощности да се изграждат върху покриви, вече застроени терени и площи, подлежащи на рекултивация. Автошествието в Западна България започна от радомирското село Прибой, премина през Радомир и Перник и включи пътния възел "Даскалово".

 

В Пловдив протестиращите настояха за пълен мораториум върху изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и горски фонд, както и в близост до населени места. Автошествието премина от ул. "Васил Левски" през основни булеварди на града и завърши на площад "Съединение".

В Русе участниците организираха автомобилно шествие, към което се присъединиха и граждани от Силистра. Те събираха подписи и в подкрепа на провеждането на референдум по темата. Според протестиращите изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични инсталации върху плодородни земеделски земи застрашава природата и поминъка на земеделци и пчелари.

В София-област протестното автошествие започна от село Богьовци и премина през Безден, Опицвет, Петърч и Костинброд, като крайната точка бе при разклона за Беледие хан на път II-81.

Сред поводите за недоволството там е планираното изграждане на голям фотоволтаичен парк върху около 1000 декара общинска земя в землището на Богьовци. Според представителите на местните организации терените са пасища и отдаването им за инвестиционни проекти би оставило населеното място без достатъчно площи за местните нужди.

 

Протестиращите настояват държавата да изработи ясна национална рамка за разполагането на индустриалните ВЕИ мощности, включително национална карта на вече изградените съоръжения, конкретни отстояния от населените места и оценка на натрупаното въздействие върху отделните райони. Те настояват и за по-широко обществено обсъждане на плановете за развитие на вятърната енергия.

Страница 1 от 238

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co