Предизвикала бурни полемики още преди да излезе, книгата на известната журналистка „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови” повдигна и на представянето си много болезнени въпроси от историята, на които още се гледа едностранчиво – през леви или десни канони.

„Историята не може да се каже с едно изречение, но да допуснем това. Какво става с това изречение, ако говорим за атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.? 94 години след извършването му едните четат изречението в първата половина, другите във втората. Така си обясняват света – с половин изречение. Трябва да се чете цялото изречение на историята, а не да си избираме това, което на нас ни харесва и това, което ни устройва. А изреченията са много и те всички са все по-ужасни. И колкото повече четеш, става все по-ужасно”.

С такива емоционални думи се обърна известната журналистка Велислава Дърева към стотиците хора, препълнили книжарница „Гринуич” вечерта на 8 април, когато бе представена новата книга на авторката „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови”.

С книгата си Велислава се стреми да повдига завесата над премълчавани или замъглявани факти било от „левия”, било от „десния” прочит на събитията, свързани не само пряко с атентата, но и с провокиралите го предшествали драми, както и с последвалите го български и световни разломи. Нарекла е документалното си изследване синопсис, защото не претендира за пълна всеобхватност и изчерпателност. Но иска да подтикне към размисъл, защото фашизмът и антифашизмът присъстват все по-осеазаемо и в днешния ден на България, Европа и света.

Още преди книгата да излезе и да бъде представена, тя предизвика бурни реакции, най-вече в десния политически спектър. Срещу авторката се посипаха обвинения, че се опитва да оневини БКП и Коминтерна, на които наложеното сред общественото мнение тълкувание на онези страшни събития приписва еднозначно отговорността за атентата.

На премиерата на книгата си обаче Велислава за пореден път подчерта, че е бягала както от десния, така и от левия канон в осветяването на атентата. И призова: „Прочетете книгата!” Подчерта още: „Най-лесно се управлява безпаметен народ”.

Призивът книгата да се прочете преди да се изразяват каквито и да е съждения за нея отправиха още мнозина от изказалите се. Историчката проф. Евгения Калинова дори направи паралел с известното охулване навремето на романа „Архипелаг ГУЛАГ” на Александър Солженицин, когато доста правоверни спрямо тогавашното управление писатели са ставали по събрания, за да заявят: „Не съм чел романа, но не приемам написаното в него и го осъждам!”.

Евгения Калинова подчерта още, че журналистите са по-смели от историците и публицистичният жанр дава повече свобода за изказването на различни от общоприетите или общоналаганите гледни точки. Така именно журналистите вадят на показ спорни за историческата наука въпроси и подтикват към сериозен научен дебат по тези теми.

Проф. Калинова спомена и други подобни журналистически книги като изследванията на Румяна Угърчинска за атентата срещу папа Йоан-Павел Втора и на Христо Христов за убийството на Георги Марков. Тя оцени високо емоционалния, „задъхан тон” на книгата на Велислава Дърева и добави: „Имам една мечта: журналисти и историци да седнем на една маса и да говорим заедно за този трагичен период на 20-те години на ХХ век”.

За смелостта на Велислава Дърева да отвори такава дискусия, като наруши едностранния прочит на историята, прилаган с противоположни знаци преди и след 1989-та, говори и историчката проф. Искра Баева. Тя напомни, че атентатът в „Св. Неделя” е изследван и от проф. Георги Наумов, но ако онези събития не се поставят в контекста на предшествалите ги, съпътствалите ги и последвалите ги процеси и тенденции, същността на случилото се не може да се оцени. Проф. Баева посочи още, че макар някои да смятат за начало на несвършващото противопоставяне у нас Войнишкото въстание от 1919 г., то по-скоро започва от бунтовете в Дуранкулак през 1900 г.

Историкът проф. Николай Поппетров също изтъкна гражданската позиция и доблестта ва Велислава Дърева да заговори за „опасни” неща в една среда, в която за това не може да се говори. Той посочи също, че за разлика от историците, журналистите имат свободата да изразяват своите лични убеждения и това помага за отваряне на обществен дебат.

Проф. Поппетров отбеляза пряката връзка на атентата в църквата „Св. Неделя” с дивата омраза, отприщена с Деветоюнския преврат и убийствата на Александър Стамболийски и на Райко Даскалов. „През 1925 г. Александър Цанков още не е фашист. Той става фашист през 1931 г. През 20-те години виждаме озлобена група хора, която се хвърля да изтребва различните. Тук е замесена и омразата на града към селото, и омразата към интелектуалците – с ликвидирането на личности като Гео Милев и Йосиф Хербст,” каза проф. Поппетров.

„Фашизмът е много прост – и като доктрина, и като лидерски състав,” посочи историкът проф. Димитър Генчев, главен редактор на сп. „Понеделник”. Той подчерта колко актуална е темата на изследването на Велислава Дърева в контекста на нарастващата ултрадясна заплаха в днешна Европа. Проф. Генчев благодари на издателя на книгата Христо Георгиев от издателство „Синева”, както и на евродепутатите Сергей Станишев и Георги Пирински, които са осигурили подкрепата за изданието от страна на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Искам преди всичко да благодаря на Велислава за гражданския и интелектуалния кураж да се захване с тази тема“, подчерта Сергей Станишев, когото проф. Генчев представи като „известен политик и по-неизвестен историк”.

Бившият премиер на България и настоящ председател на ПЕС каза: „Едно от определенията за историята е, че тя е политика, обърната към миналото. Всеки политически режим, всяка политическа епоха чете миналото в контекста на сегашните задачи, на сегашната политическа обстановка. Неслучайно Делегацията на българските социалисти в ЕП реши да подкрепи издаването на този труд на Велислава. Времето и в България, и в Европа, е твърде опасно. Убеден съм, че този, който не чете историята и не се опитва да извлече уроците от нея, е обречен на трагични грешки и повторения на лоши страници от нашата история“.

Станишев припомни как в опасна реалност са се превърнали маршируващи по улиците в Прибалтика фашистки батальони и как в Украйна се реабилитират крачилите в един строй с нацистите бандеровци. Той подчерта, че и „ние, в България, не сме изключение“, давайки за пример Луковмарш, който „става все по-самоуверен, но политическите сили не реагират адекватно”.

Според Станишев, толерирането на езика на омразата между народите в Европа към бежанци, мигранти, роми и евреи ще доведе до същото, което се е видяло през 30-те и 40-те години на миналия век.

„Идеята за ЕС и европейска общност е неразривно и иманентно свързана с болката и страданията, породени от фашизма и Втората световна война. Антифашизмът и търсенето на начини народите от европейския континент да живеят в мир, във взаимно уважение, в диалог, търсейки общ интерес, да изграждат пространство, което се основава на споделени ценности като свобода, демокрация, равенство – това е реакция именно на фашизма в Европа“, изтъкна Станишев.

Председателят на ПЕС добави още: „Фашизмът във всичките му проявления, форми и разнородности се основава на омраза, разделение, омраза към различния, на насилие. Днес виждаме, че става все по-популярна тезата за Европа на отечествата. Всички сме патриоти на нашите отечества, но зад тази красива на пръв поглед идея се прокарва Европа на разделението и противопоставянето. Тя може да ни върне в ужасни времена, които никой от нас не би искал да преживее отново. Затова е полезна книгата на Велислава“.

Георги Пирински отбеляза в своето изказване, че авторката на „Атентатът’1925” е описала в книгата си „едно състояние на българското общество, което ужасява с дълбочината на ненавистта и омразата, нагнетяващи въздуха до непоносима горещина”.

Разтваряйки книгата, Пирински прочете цитат от нея, включен от Велислава в предговора. Това е следното становище за антифашистките корени на Европа, изразени от Гийом Балас и Серджо Коферати, евродепутати от Групата на социалистите и демократите: „Всички принципи и идеи, върху които ЕС е изграден, са продукт на антифашистката култура и борба. От Манифеста от Вентотене на Алтиеро Спинели, Ернесто Роси и Урсула Хиршман по време на режима на Мусолини, до създаването на Съвета на Европа и Европейската общност след Втората световна война. Спойката тогава на различните политически сили беше именно антифашизмът. Загубата на тази важна връзка с миналото обяснява мизерното настояще на Европа”.

Пирински подчерта, че убийствата на Йосиф Хербст и Гео Милев няма как да се тълкуват като криминални деяния, защо са „очевидно политически престъпления, предизвикани от политически мотиви и изпълнени по политическа поръчка”. Той призова: „Нека дискутираме, но като първо условие, нека прочетем книгата”.

Последна взе думата самата авторка Велислава Дърева, която отправи благодарност към издателя Христо Георгиев, към Сергей Станишев и Георги Пирински за помощта на Групата на социалистите и демократите в ЕП, към изказалите се историци, които са ѝ помогнали с професионални съвети, както и специално към първите двама, прочели книгата ѝ – проф. Филип Панайотов и Анжел Вагенщайн.

Велислава сподели как проф. Димитър Генчев оприличил пред нея книгата ѝ на „Капричос” на Гойя – рисунки на великия испанец, запечатали ужасите на войната. Тя подчерта, че събитията, които описва, наистина са изтъкани от ужас, но трябва да бъдат припомняни и осмисляни, за да не се повтарят.

Според авторката, атентатът в „Св. Неделя” е провокиран от самата тогавашна власт начело с Александър Цанков. „Ако на тавана на храма „Св. Неделя“ са струпани килограми взрив, то политиката на управляващите в онзи момент е струпала мегатонове политически взрив в държавата, който рано или късно, ще гръмне“, посочи Велислава. В своето изследване тя сочи и конкретни следи към няколко чужди разузнавания – английското, сръбското, френското, полското и немското.

Авторката разказа за работата си над книгата, колко документи е изчела, как в процеса на проучване на източниците е залитала ту към „левия канон”, ту към „десния”. Но всеки път си казвала, че трябва да чете още и още, докато съумее да си изгради цялата картина.

Велислава посочи, че в края на книгата „вместо послеслов са списъците на загиналите” – както във взривения храм, така и в последвалия „бял терор”. В онези събития според нея „няма невинни, невинни са единствено жертвите при атентата и жертвите, избити по един чудовищен начин след това”.

Велислава Дърева каза още: „През последните 30 години има заговор за подмяна на историята, на историческата памет. Това е най-гигантският „фейкнюз”, произвеждан някога. Няма антифашисти, има някакви банди, някакви престъпници, цървули, каскети, неграмотни, които тръгнали срещу законната власт и следователно напълно си заслужават да бъдат разстреляни, избесени, задушени потопени в шлепове, изгорени живи в пещите, захвърлени по някакви оврази и канавки.“

Журналистката изрази възмущението си, че в същото време „убийците на антифашистите бяха канонизирани като светци и имената им са на онази черна стена срещу НДК”. Тя продължи: „Това са убийците на Гео Милев, на Йосиф Хербст, на Никола Вапцаров, на децата от Ястребино… Откога масовите убийци могат да бъдат закрилници на българския народ? Това е отвратително. Говори за липсата на елементарна човешка порядъчност. Това е проблемът и затова написах книгата. За да се помни и да се знае. Най-лесно се управлява безпаметен народ.”

Представянето събра стотици хора. Приготвените от авторката и издателя ѝ 350 екземпляра от книгата, която беше подарявана на всички присъстващи, не стигнаха за всички.

Тази година старозагорският владика Киприан ще донесе благодатния огън от Йерусалим в България.

Новак Джокович не е човек, който често доверява детайли от личния живот или това, което се случва „зад кадър“.

В интервю пред Джей Шети, популярен журналист, който работи за BBC, Forbes и други световни медии, Ноле разкри възгледите си. Части от разговора вече бяха публикувани, а и цялото интервю вероятно е доста любопитно.

Въпросът за религията изникна съвсем естествено след новината, че световният №1 в тениса е дарил неизвестна сума (но доста голяма) на православната църква в Ница, Франция. Тя е духовен дом най-вече на сръбската общност в региона, а самият Джокович живее на 20-ина километра, в Монте Карло. И често посещава мястото със сина си Стефан и съпругата Йелена.

Не че има нещо изненадващо… Когато спечели за последен път титлата на Мастърса в Индиън Уелс през 2016 г., Ноле дари над 100 000 евро от спечелените на турнира пари за манастира в Грачаница, в родината му. И това не е единственият подобен акт от звездата.

„Преди да бъда известен тенисист, аз съм вярващ християнин – казва звездата в тениса. – Моля се всяка сутрин. Така започва денят ми. Първо изразявам благодарност за това, че съм здрав, за състоянието на тялото ми и за възможността да се развивам многофункционално в живота си. Благодарен съм за това, че имам семейство, за това, че виждам невероятен изгрев всяка сутрин и, че мога да изпълнявам задълженията си като баща, съпруг и спортист.“

Джокович наистина е вярващ християнин, това не е поза. Той построи ресторант за бездомни и социално слаби в Белград, напълно безплатен за хранене. В родния град на татко му в Черна гора се появи съвсем немалък параклис преди няколко години, като никой не разбра как бе финансирано изграждането му. Никой и не пита. Всеки е наясно кой е дал парите.

„Важно е кой си отвътре, не само отвън – това, което виждат хората – казва Ноле. – Важна е подготовката ти, като се започне от периода преди да навършиш 16 години. Повторението, упоритостта – това са ключови неща, и не само в спорта. Важно е да си широко скроен, с отворено за нови неща съзнание. Заобиколени сме от един прекрасен свят, не бива да се ограничаваме в това какво получаваме от него.“

Джокович е привърженик на йогата, на упражненията за правилно дишане и самовглъбяването.

„Търся презареждане, понякога просто изключвам телефоните си и се отдавам на това – обяснява сърбинът. – Семейството също е ключово, то помага не по-малко от йога или правилното дишане и отхвърляне на негативната енергия.“

А, да – семейството. Също интересна тема.

„Татко ми Сърджан беше професионален скиор, после ски инструктор – разкрива Дкокера. – Така и срещнал майка ми Дияна, тя карала ски, паднала и се ударила, а той бил най-близо да и помогне. Като го познавам, сигурно е организирал цялата работа!

Израснах в планината, в едно малко място – Копоник, където имаше три тенис корта пред ресторанта на родителите ми. Не знам защо ги имаше, сигурно е било знак на съдбата. Нито градчето, нито семейството ми има някаква тенис традиция. А аз започнах да играя още на 4 години…

Първият урок, който научих? Можеш да загубиш, това не е провал. Просто трябва да се поучиш от една загуба.

Имах голям късмет да съм успешен в тениса, а и да правя това, което обичам. Срещнах в живота си и много хора с познания, с житейски опит, с позитивно отношение. Един от тях е Йелена Генчич, която вече не е сред нас. Тя е моята майка в тениса, ако мога да го кажа така. Почина преди 6 години…

Родителите ми инвестираха много в мен – като енергия, като отдаденост и време. През 90-те години, когато растях, имахме две войни в Югославия, която се разпадна на шест държави. Една от тях е моята – Сърбия.“

Ноле ще навърши 32 години през май, но никога не е бил в по-добра физическа форма. Изключителният режим, който си е наложил в начина на живот, часовете сън, храненето и особено – упражненията, дава резултат. Религията, поне според неговата твърда увереност, също помага.

Повечето от победите се печелят на подсъзнателно ниво, казва доктор Брус Липтън, светило в биологията и генетиката, но и в хипнозата. Джокович го цитира в разговора си с Шети, очевидно вярващ в неговите завети.

Към момента това изглежда е правилна стратегия за човека, спечелил последните три турнира от Големия шлем и убедителен лидер в световната ранглиста в тениса.

 

Американският развлекателен гигант Walt Disney обяви, че е приключил сделката за 71 млрд. долара за придобиването на активи на Fox.

Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март в 23:58 часа.

Защо се сринаха Facebook, Instagram и WhatsAppFacebook заяви единствено, че не става дума за хакерска DDoS атака. При подобни кибератаки извършителите имат за цел да спрат достъпа на потребители до сайта, като го блокират с огромно количество заявки за влизане, извършвани от бот мрежи. DDoS атаките са лесни за извършване от аматьори, но всички големи сайтове са подготвени за подобни проблеми. Фактът, че сървърите на Facebook са подготвени да бъдат ежедневно ползвани от милиарди устройства и имат необходимите защити напълно изключва възможността за DDoS атака. Освен това сривът засегна също Instagram и WhatsApp.

Тогава каква е възможната причина за проблема?

Какво се случи с Facebook в близките няколко месеца? През ноември социалната мрежа беше недостъпна в продължение на почти час за своите потребители. Същия месец Facebook и Instagram се сринаха за няколко часа. Компанията на Марк Зукърбърг оповести, че причината за втория случай е била реконфигурация на сървърните устройства, но отказа да назове причината за първия.

Настоящият срив бе най-продължителният в историята на Facebook, като последният подобен срив е от 2008 година, когато потребителите на социалната мрежа бяха малко над 100 милиона, докато днес те доближават 2,5 милиарда. Instagram се ползва от 1 милиард души, а WhatsApp има 1,5 милиарда абонати.

Големият брой потребители на Facebook, Instagram и WhatsApp определено оказва влияние върху времето, за което може да бъде отстранен един проблем. Фактът, че всички от приложенията на Facebook са били засегнати, говори за централизиран проблем.

Мащабно изследване в ЕС от потребителски организации, посочва, че е необходима по-добра защита от съдържащото се в храните съединение акриламид, който причинява смърт на клетките.

Боян Радев Александров е български състезател по класическа борба в категория до 97 кг.