Минутката на редактора: Време за размисъл и истини…

Отново измина декември. Измина още една година от календара на живота. Ряазломна година, изпълнена с много емоции, но НЕ красиви, НЕ в полза на развитието и добруването на българския народ.

Година, в която всичките ни приходи отиват за плащане на храна и покрив над главата, година в която труда ни не се явяваше процес на икономическо развитие, а става акт за оцеляване, което трябва да наречем с истинските му думи и измерения - РОБСТВО. Година, в която нашите управници са го ударили през просото, та чак развяват и то с гордост знамето – НИЕ ПОГУБВАМЕ БЪЛГАРИЯ, а народа плаче горчиво с превит гръб и чака ли, чака… сърце юнашко да го поведе, да го поведе на бунт, на ПОХОД ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ, но помощ от никъде не иде… и хайдутите смели ги няма. А те политиците прияждат с власт и трупат ли трупат пари, с които дори не могат да изперат съвестта си. Те, пак същите – разделят народа си, противопоставят го, насъскват го един срещу друг, упражняват върху него умението си да интригантстват. Пак те - политиците – рушат паметници, рушат народна памет и искат да сме безродници, променят Конституция и режат парче по парче, в пряк о преносен смисъл, ДЪРЖАВНОСТТА.

И тази грозна олелия, от високо се пренесе и на ниско. Избори минаха… И то какви … Народът не гласува, защото не вярва, не вярва в прозрачността на вота. Не вярва, че неговият глас ще бъде чут… А те избранниците – повярваха, че са богове и започнаха да раздават тяхното правосъдие…разбирайте РЕВАНШИЗЪМ. В същото време ходят по сели и друми и проповядват с лицемерно фа;шив глас … „Нека бъде светлина!”, до като сами гасят лампата в мрака, като истински сили на злото. Жаждата за пари и алчността за власт е успял да ги превърне в истински чудовища. И само не знам, защо си мислят, че някой им вярва,,, освен лакеите наредени до тях. И … Заедно - лакеи и избраници запяха песента, че всичко започва и свършва с тях, че те са донесли слънцето на тази земя, че денят започва и свършва с тях, но историята сочи други истории и случки…

Същите тези избраници и 70 хиляди лампички да запалят, няма как да изперат съвестта си и няма как да направят по усмихната и топла Бъдни вечер. Няма как да стоплят сърцата ни и няма как да докажат предаността към страната си, към града си.

Пак те – същите избраници обичат да си дават „уж” равносметки в края на всяка годилина, около Коледа. Определят времето като време за размисъл, за равносметки…, че какво да очакваме тогава от тях, когато мисля веднъж годишно.

Време за размисъл е всяка минута, всеки миг и всеки ден, в който човек диша…

И днес си отговарям на Ботевия въпрос: „О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?”

България плаче, че единствения достоен син за тази славна земя Апостола на свободата Васил Левски умира като че ли напразно, за да живеем ние, умира напразно, за да дойдат едни такива управници, който по-лесно издигат чужд флаг, от колкото българският, такива каквито по-лесно мразят страната и народа си, от колкото да го обичат, такива, каквито по-лесно рушат, от колкото да градят. Такива, които по-лесно продават свободата, от колкото да я бранят.

И милион лампички да запалят няма как да направят Коледата усмихната и светла, защото казвам ти този народ е РОБ, за пореден път в своята хилядолетна история…

Да, тъжно е това време за размисъл, но преди зазоряване е най-тъмно, казва мъдростта на народа…

Това време много ми напомня за една холивудска прожекция от преди няколко години „Игри на глада”, в която най-общо казано едни представители на лъскавия, безпринципен свят, разделят на окръзи хората. Държат ги в нищета и мизерия. Ако някой пък се осмели да се опълчи, бива ликвидиран. Организират им веднъж годишно игри, смъртоносни игри, в които победител трудно може да има. Игри, в които всички са победени. Игри, с които отвличат вниманието на хората, за да не виждат истинските проблеми, да не виждат как са ги превърнали в роби, които дори нямат право да мечтаят, а какво остава да живеят. Историята продължава, с едно „птица”, която се превръща в символ на борбата и надеждата на роба – Сойка присмехулка. .

Понякога е нужна една искра - смелост, за да пламне пожара на бунта… И искрата е тук…

Тази Коледа няма как да ви пожелая Весела Коледа, защото не е весело, няма как да ви пожелая Щастлива Нова година, защото ни откраднаха щастието, Ще ви нарека в първите дни на годината:

Бъдете здрави! И извадете и пуснете от сърцето си, от българското си юнашко сърце да ви поведе на Походът за справедливост нашата Сойка присмехулка.

Бъдете здрави и бъдете смели!

Истината е като водата, тя винаги намира начин да излезе!

Яница Станчева

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co