Макар че тази година януари не е леден и няма сняг и снежни виелиции и бе неделя в Манастира нямаше много граждани дошли да отбележим заедно бележитата дата, но сърцето ми бе стоплено и завладяно с надежда, когато започна тържествената част на честването и пред микрофоните застанаха няколко деца. Те започнаха да рецитират с патос композиция посветена на Величието на България. Всяка дума изрицитирана от децата ехтеше във въздуха над Казанлък, завладяваше присъстващите, караше ги да настръхват и да си припомнят за гордия български дух. Децата припомниха на възрастните, какво значи Родина, припомниха им какво означава и защо сме горди българи. Децата изнесоха урок по родолюбие…
До като те редяха дума по дума, бях изолирала всички странични шумове, чувах само думите им, които си личеше, че идват от сърцето и тези думи звучаха искрено и истински… Техните думи звучаха като послания към възрастните, към връстниците им. Думите им припомняха за честа и славата на българския род и звучаха като обещание и вричане в любов към България за винаги…
След финалните думи на младите рецитатори публиката ги аплодира бурно за изнесения урок по родолюбие. Някак си тихо ги аплодираха и онези над 340 ранени и болни жени, деца и старци, които намират смъртта си в Манастира през 1878 г., когато войските на Сюлейман паша ги избиват най-безцеремонно.
За които днес утешение, че не са загинали напразно им дадоха, не само молитвените в храма на дядо Киприан – Старозагорския митрополит в съслужие с казанлъшки духовници, но и думите бликащи от сърцата на децата, за обичта им към Родината и чувство на национална принадлежност и родолюбие.
В денят на освобождението на Казанлък се получи така, че вместо по-възраснете да изнесат урок по родолюбие на децата на Казанлък, децата ни възпитаха в родолюбие и ни вдъхнаха самочувствие и гордост за това, че сме българи.
Вдъхновена от тези деца реших, че искам да ги покажа на СТРАНИЦАТА НА ДОБРОТО във вестник „Долина“.
За да ни разкаже за нашите деца учители по родолюбие съм поканила да ни разкаже, един от хората, които стоят май-близко до тях, Мария Желева – библиотекар в НЧ „Пробуда – 1920”.
Ето какво ни разказа Мария за младите будители от Копринка:
„Днес ще ви разкажем за няколко деца. Деца, които със своето умение да рецитират вълнуват всяка публика, печелят стотици симпатии и десетки награди. Днес ще ви разкажем за децата от групата за художествено слово към НЧ „Пробуда – 1920”, с. Копринка. Това са Рая, Виктория, Преслава и Стефани, Златан, Мирослав, Божидар и Преслав. Ще ви разкажем и за Самира и за Зерен, малките Денислав и Павел, и за по-големите, вече опитни рецитатори в групата - Александра, Ана – Мария и Моника. Те са на различна възраст, учат в различни училища и са отлични ученици, имат много и разнообразни интереси. Но всички те са обединени от любовта си към българската поезия и изкуството, от таланта, трудолюбието и усърдието, с което работят.
Техните ръководители Мария Желева и Емилия Бисерова забелязват таланта на децата още от детската градина и успяват да ги привлекат в читалищната школа. След упорити репетиции идват и първите резултати – най-напред, разбира се, изяви пред местната публика - на различни национални и официални празници, чествания на годишнини на исторически личности и събития, както и участия в общински инициативи.
След което започват участията в различни национални и регионални конкурси. Децата трупат все повече опит и увереност и съвсем естествено идват и наградите. А те са както за груповите, така и за индивидуалните участия. Всяко едно от децата е печелило награди от ежегодните конкурси за хумористично произведение „Чудонемирчета”, като безспорен фаворит бе порасналата вече Александра Иглева. Само преди година заедно с Моника Николова и Ана – Мария Тенева те развълнуваха силно журито в конкурса „Рецитал по стихове на Яворов” на НЧ „П.К.Яворов-1928”- с. Изворово, общ. Чирпан, посветен на 144 години от рождението на Пейо Яворов и спечелиха първо място и специалната награда. А като индивидуални изпълнители и трите момичета бяха отличени в Националния конкурс „Съвременна интерпретация на Вапцаров стих”, съответно с Първа награда – Моника Николова, втора и трета награда – отново за Моника Николова и Александра Иглева и трета награда – за Ана – Мария Тенева. Въпреки че вече са пораснали и имат разностранни интереси – Александра се увлича от балет и е прекрасен танцьор, Ана – Мария обича да рисува и посещава школа по живопис, а Моника се занимава с актьорско майсторство, момичетата продължават с много плам да рецитират патриотични български стихове и да вълнуват публиката.
Те са пример за по-малките, които също имат своя успешен път. Като индивидуални изпълнители Рая, Виктория, Божидар и Златан са носители на престижни награди, а като Група за художествено слово печелят няколко първи награди – от Националния конкурс „С България в сърцето” 2022, „Съвременна интерпретация на Вапцаров стих”, „България в нашите сърца” 2022 и др. Успоредно с това децата са активни участници в Националната кампания Маратон на четенето и чести гости в Детска градина, с. Копринка. Тук те четат на малчуганите приказки и стихове, задават им гатанки, показват им красивите детски илюстрации. Но освен че четат, децата сами създават приказки. През изминалата година на основата на български народни приказки, те създадоха няколко съвременни приказки с отворен край и бяха класирани на второ и трето място в Регионалния кръг на Националния конкурс „Приказки под маската”.
Но интересите на децата не се ограничават с това. Момичетата обичат да рисуват и участват и в множество конкурси за рисунка, а момчетата са активни футболисти и тренират в различни казанлъшки футболни клубове. Двусменният режим в училище, както и интензивните футболни тренировки затрудняват провеждането на репетициите. Но късно вечер, както и в съботните и в неделните дни, децата са в читалището, за да избират текст, да разпределят стиховете, да репетират, но същевременно и да се забавляват.
Децата, за които ви разказахме, са пример за това, че талантът се развива с много труд, а трудът и дисциплината възпитават и изграждат силни характери и личности. Успехите, които постигат, са успехи не само за самите тях, но и за техните ръководители, родители, семейства, учители. Успехи, с които можем да се гордеем!“
И до като в България растат, творят, тренират и рецитират с толкова патос и от сърце деца като Рая, Александра, Божидар, Мирослав,Ана-Мария, Александър, Преслава, Самира, Зерен, Денислав, Павел и т.н., и до като има будители като Мария Желева и Емилия Бисерова да палят пламъка на българщината през словото и българските обичай България ще я има и никакъв евроатлантически устрем и неолиберален модел не ще угаси „Туй що не гасне“ – българския пламенен дух и родолюбие! Защото децата ни учат на него…
Поклон пред малките и големи будители!
Яница Станчева
