Нещата от живота
Той e млaд с приятното излъчване на честен човек, който обаче знае цената си, не се доверява лесно и спазва респектираща дистанция с околните. На мен той би могъл да бъде внук, но още щом го видях, той събуди любопитството ми, като различен, дори и от внуците ми.
Отново измина декември. Измина още една година от календара на живота. Ряазломна година, изпълнена с много емоции, но НЕ красиви, НЕ в полза на развитието и добруването на българския народ.
Като журналист с над 17-години стаж в регионален вестник, посещавам доста събития, разказвам доста истории, срещам се и разговарям с доста хора. Така някак си рутинно започнах и 2023 година… От едно събитие на друго, от пресконференция на интервю и нови срещи… Определено предпочитам срещите с доброто и примерите, които мога да разкажа за тях.
На 8 януари сутрина, бодро закрачих по улиците на Казанлък към Девическия манастир "Въведение Богородично", за да отбележим освобождението на България от турско робсто. Там всяка година на тази дата прекланяме глава пред подвига на всички знайни и незнайни герои – българи и руски освободители, без които нямаше да се наричаме днес Българи!
Честит 80-годишен юбилей на казанлъшкия учител, будител и общественик Янка Найденова!
Янка Иванова Найденова е родена в павелбанското село Горно Сахране на 07.10.1942 г. в селско, работническо семейство.
Средното си образование завършва през 1960 г. в училище „Никола Вапцаров”. След това завършва висше образовани получава в Софийския университет „Климент Охридски”, със специалност – физика и математика.
В образователното дело, като учител и директор Найденова остава трайна диря в Казанлъшка община.
През 1967-1970 г. е учител и директор на Вечерната гимназия. През 1970 г. е един от първите назначени учители в новооткритата Математическа гимназия.
От 1971-1979 г. е назначена за началник отдел „Просвета” при ГНС – Казанлък.
Найденова изпъква в работата си с организационни качества, принципност и всеотдайност в работата си. Това прави впечатление на Общинското ръководство, и то я издига за секретар на ИК на ОбНС. Този постя Найденова заема до 1981 г. В този период тя допринася Община Казанлък да изгради и подобри редица учебни и детски заведения в града и селата. През 1981 г. е назначена за директор на ЕСПУ „Кирил и Методий” в Казанлък.
Янка Найденова е активен участник в обществения живот на Община Казанлък и до днес.
Освен богат учителски и обществен опит, Найденова има и богат партиен опит. Тя е била Председател на Общинско ръководство на Отечествения фронт. Основател е на Клуба „Ветераните” към БСП – Казанлък. Янка Найденова е и един от учредителите и активни членове на Дискусионен клуб „Георги Кирков”. Председател е на партийна организация на БСП и на обновения Отечествен фронт. Активен участник в мероприятие на Български антифашистки съюз.
Найденова е съставител на редица книги с краеведско значение.
Янка Найденова е верен другар и приятел. Не се страхува да води битки и да отстоява истини и каузи. Тя е един от онези апостоли и пазители на социалистическия идеал, на заветите на Георги Димитров, Димитър Благоев и Георги Кирков, които блестят. Тя е от онези пламъчетата, които са пример за поколенията. Безценно е Янка да ти бъде приятел. Безценни са нейните житейски уроци. Привилегия е рамо до рамо да отстояваш каузи и да водиш „битки” за справедливостта и истината с Янка Найденова.
Честит празник, Янче!
Приеми нашите най-искрени пожелания за здраве, сили и много слънчеви и радостни дни! Продължавай да бъдеш онзи пламък на справедливостта за поколенията и пазителя на Кирковските завети!
Клуб „Ветераните” към БСП
Клуб „Георги Кирков” – Казанлък
БНС - Казанлък
Бях приет в неврологичното отделение в нашата болница „Д-р Христо Стамболски”.
Искам да изкажа изкажа своята благодарност към лекуващите лекари в това отделение. Бях обграден с голямо внимание от лекуващите лекари, медицински сестри и санитари. Те доказаха, че обичат много своята благородна професия и проявяват нужното внимание за своите пациенти.
Благодаря Ви, мили хора - за грижите, които полагате за своите пациенти!
С уважение и признателност: дядо Стефан 76 г.
СНИМКА: https://lazara.bg/
Преди малко повече от година, написах едно отворено писмо, зад който думи стоя и днес. Написах за новата нормална линия в 130-годишна партия – лъжата. Написах, че тази партия загуби най-важното идентичността си, идеологията си, интелигентността си… Загуби благоприличие, загуби другарските си похвати, загуби себеуважението си…
Днес, година по-късно сме свидетели, как като народ, като нация оскотяхме – губим идентичността си, интелигентността си, себеуважение и сме на път да загубим и суверенитета си. И затова не можем само да обвиняваме велики геополитически сили… а себе си.
Защото никой не ни е казал: в едно селце в центъра на България, край Казанлък има един паметник на Онуфрий Хилендарски – махни го, открадни го, заличи го. И без да някой да е казал, се намери „добър” човек, който в нощта преди Еньовден – го открадна…Тъжна история… Паметник изграден от дарения предимно на жителите на село Енина, като сред дарителите са и енинските ученици…
Никой не ни е казал или наредил да шофираме безотговорно и „кацнем”, и нараним бюст-паметника на българската национална светиня Васил Левски в Казанлък…
Да, научиха ни как да бъдем консуматорско общество, пропагандната машина яростно се движи в света и създава лъжа върху лъжа. Плуваме във времена, в които ни залива море от информация, от думи, но като че ли това ни обърка повече… И продължава…
Пак сами, доброволно избираме да сменяме имена на улици, площади, върхове… Пак сами се отказваме от миналото си, от историята си, от обичаите и традиции си… Сами се кланяме на чужди идеологии, сами се самоунищожаваме и самоизяждаме – като народ, като държава… Сами се предаваме, сами приемаме лъжите за новото нормално и за начин на живот. Сами погребваме гордия български дух и славна история и не предаваме на поколенията. Скъсахме връзка с миналото си, с корените си, с идното поколение. Създадохме безпаметни, лутащи се поколения… Сами ги създадохме…
Натирихме, навряхме в „миша дупка” интелигенцията си, хората на духа и културата, будните хора … точно онези, които носят прогресивността, носят нестихващия дух на справедливостта и свободата.
Така наречената „демокрация” ни направи по-зависими, по-несигурни, по-несвободни – нищо, че глобалния свят доведе до размиване на граници и континенти.
Къде точно се загубихме по пътя си?! Къде точно криво разбрахме свободата?! Вярно е, че свободата е за онези хора, които я разбират, не е за всеки… Но сами да се докараме до положение, в което да изглеждаме като отломка от геополитическия свят е нещо, което трябва да накара всеки един български гражданин да се събуди, да се замисли и да се върне към корените си…
Защото оскотяхме… Външно сме напудрени и апетитни както бургер от рекламите на световна марка за бързо хранене, а вътрешно – бедни, грозни, пошли с лош дъх в устата и лоши думи…
И понеже сме на прага на нови парламентарни избори – сърдим се на политиците, не ги припознаваме. Лъжели ни… Делим се на фоби и фили, на честни и нечестни… Делим се… Въпросът е обаче дали политиците не са отражение на самите нас, на самата оскотяла действителност, която сами, къде осъзнато, къде неосъзнато създадохме и заживяхме… Действителност без морал, без взаимопомощ, без ценности, без себеуважение, без чисто човешки добродетели… Всички сме саучастници в това, с действие или бездействие… Всеки един български гражданин.
И краят е ясен, ако продължим по това нанадолнище – ние ще се самоунищожим, ще изчезнем безславно като държава, като народ, като нация… И ако ние не го осъзнаем и не сменим курса, е ясно едно – няма геополитическа сила, която да пожелае да спре този наш вътрешен устрем. Защото на никой не е нужна над 1300 годишна държава, с вяра и традиции, със славна история, надживяла робства и войни. Трябва им само територия…
От нас зависи бъдещето на България! И ще съществуваме ли въобще или ще се роди някоя нова и съвсем измислена държава на Стария континент! Ще продължим ли да даваме да късат парче по парче и да присвояват историята ни и това, което сме дали в еволюцията на балканите!
Само от нас зависи дали ще бъдем част от картата на света…
Наистина оскотяхме…
Яница Станчева
Един от най-магичните дни в годината е Еньовден. На 24 юни – Българската православна църквата почита църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден. Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано „свише“ – родителите му – Захарий – юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст – получават вест, че ще имат син.
И когато царува светлината и любовта вземе връх, тогава се случват най-красивите неща, които те карат да се чувстваш истински жив, и истински щастлив. Джордж Гарлин казва така: „Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!”