Яница Станчева

Яница Станчева

Разговор на Яница Станчева с Н.Пр. Елеонора Митрофанова - посланик на Руската федерация в България. Ето какво каза за читателите на вестник „Долина” Посланик Митрофанова:  

Известната българска журналистка Йорданка Трополова, която и до днес е вярна на журналистическата професия апелира за постави барелеф на гениалния художник Иван Милев в Казанлък. Ето какво сподели и как аргументира апела си тя пред вестник „Долина”:

 

Най-напред не мога да не споделя, че бях искрено зарадвана от оповестеното намерение на община Казанлък да превърне малка къща в центъра на града в музей на „Ахинора“,  който да приюти един от най-прекрасните и енигматични образи в българската портретна живопис.”, каза в началото на нашия раговор журналистиката Йорданка Трополова.  „Използвам случая да предложа като финал една идея, с горещата молба към всички казанлъчани да ме подкрепят: би било чудесно на фасадата на този дом да се постави барелеф на Иван Милев. Така художникът и неговият шедьовър  ще се съберат под един покрив и в един дом, който се надявам да се превърне в символ на естетическия човешки идеал за красота и съвършенство!”, апелира човека и журналист, до днес останал верен на Казанлък, на Павел баня – Йорданка Трополова.  

Ето какво разказва за гениалния художник Трополова, което по-един категоричен начин аргументира нейния апел:

 

Иван Милев и неговият недорисуван свят

Посвещава се на 125-годишнината от рождението

и 95-годишнината от смъртта на художника

     „Картините и хората си приличат по това, че е нужно да се отдалечиш от тях в пространството и времето, за да оцениш истинската им стойност. Това обяснява защо произведения на изобразителното изкуство, сътворени преди векове и останали  незабелязани от съвременниците си, сега се преоткриват и оценяват от света като шедьоври, а създателите им са обявени за гении.“Тази мисъл прекоси съзнанието ми когато прочетох впечатляващата новина, че в края на март т. г., в галерия „България“ на Българския културен институт в гр. Рим, е била открита самостоятелна изложба с 20 платна на казанлъшкия художник Иван Милев, организирана за първи път в чужбина и посрещната с възхита от италианската публика. Това международно признание е наистина достоен и заслужен триумф за вълшебния свят на „най-българския художник“, останал недорисуван заради трагично краткия му живот.  

                  

За един  журналист е труден ангажимент да пише за личност, починала преди почти столетие – особено когато литературните източници по темата са твърде оскъдни.* Затова ще се опитам, осланяйки се на спомени, споделяни от негови съвременници и близки и оценки на художествени критици, да пресъздам един словесен портрет на „русокъдрият създател на чудеса“ – както с обич са нарекли Иван Милев неговите приятели и  почитатели.

                               

Разпнат между музите

И досега се спори дали Иван Милев е дошъл на бял свят като малкия Иисус – в овчарската къща на баща си в Казанлък или в селския му дом в Шипка. Но не това е най-важното. Съществени са многоликите дарби, заложени в гените му. И ако човек се запознае подробно с картините, поезията и прозата, сътворени от него, не може да не си каже с почуда, че поне няколко музи орисници – както тримата влъхви при новородения Спасител – са оставили даровете си в сиромашката му бебешка люлка. Дори и от оскъдният документален материал за живота и творчеството на Иван Милев  може да се отсъди със сигурност, че е бил дарен не само с очи и ръка на художник, но и с чувствителна душа, подвластна на изящната словесност. Затова са основателни предположенията, че в най-ранната си младост той буквално е бил „разпнат между музите“, колебаейки се на коя от тях да се посвети. "Неговото литературно наследство – дневникът му "По пътя на страданието", стиховете и прозата му, безценни като документ за духовния живот на художника – е било по същество недостъпно за изследователите и затова е останало без интерпретация" – пише д-р Ружа Маринска в студия, посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Милев. А може би, запленени от картините му, те са подминали и оставили на заден план останалите посоки на неговото творчество? Кой знае? Прозата, която пише през лятото на 1917 г., когато е на фронта като военен художник, е най-доброто, излязло под неговото перо. А писмата му до приятели и близки имат стойността на есета. "Милев се увличаше и от поезията. Пишеше прочувствени стихове. Веднъж ми довери тетрадката си с лирично творчество. Някои ми харесаха – особено едно стихотворение "Адажио". Увличаше се и от театъра. С негово съдействие уреждахме художествени вечери в подземието или в канцеларията на щаба" – пише Ангел Георгиев, служил заедно с него на фронта. "Иван Милев беше в своите произведения повече поет, отколкото художник,“ – твърди  и Андрей Протич.

И все пак, когато през септември 1920 г. постъпва в академията, Иван Милев вече е направил своя окончателен избор. Отделни мемоарни страници свидетелстват, че той е бил вече напълно обсебен  и отдаден  на дарбата си да рисува, приема я като искра Божия, дар свише, но и като трънен венец, като бреме, което е призван и обречен да носи. Хора от близкото му обкръжение от това време, сочейки трите изложби, които той подрежда от пролетта до лятото на 1920 г. в Хасково, Габрово и в павилиона на Борисовата градина в София, са убедени – желанието му не само да рисува, но и да представя нарисуваното пред обществеността доказва, че той с все по-голямо увлечение се вживява и вярва в мисията си на художник.

Бедност, родила великолепие

                                                                      

По произход, по дух и съдба, Иван Милев е бил и до края на живота си остава син на най-отрудената част на народа ни, познал горчивия вкус на мизерията, глада и отчаянието, но с дух, извисен до облаците, подвластен на най-красиви и чисти човешки емоции и мечтания. Детството и младостта му минават в крайна бедност и мизерия. Обсебен от мечтата си да учи живопис, той пести всяка стотинка и дори вече като учител не смее да си купи обувки, а ходи с налъми. За битието му като студент Иван Мирчев си спомня: "В София Милев бе взел под наем една ръчна двуколка и продаваше зарзават из крайните улици на града. Помня, че главната му храна беше хляб и чай. И това всеки ден. Беше се превърнал в живи мощи. Трябва на всяка цена да стана художник, ако ще би да загина от глад – говореше той глухо като на себе си." Карикатуристът Илия Бешков пък пише следното: "Той беше бледен, смешно зле облечен. Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на хубав къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност. Живеехме заедно. На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване. Аз пък – не зная защо – плачех от умиление пред неговите работи." Но мизерията не убива творческия дух на Иван Милев, нито го превръща в търговец, готов да принизи изкуството си до халтура, от която да печели. Нещо повече – той ревнува картините си, не му се ще да ги продава, трудно се разделя с тях и е безкомпромисен в естетическите си критерии – за нищо на света не е склонен да ги престъпи и се продаде за пари. Съвременниците му от Казанлък разказват следния случай: милионерът Папазов – един от богатите розотърговци – го преследва дълго време с молба да нарисува портрет на съпругата му. "Абе ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш" – предлага богаташът. Но художникът категорично отказва без да спести на амбициозния съпруг нелицеприятната си оценка, че дамата е неподходяща за модел.

„Тежко е да се чувстваш цар, а да живееш като просяк!" – неведнъж този негов вопъл е поразявал приятелите му и някои от тях се опитват да открият обяснение за това противоречие в картините му. От една страна, той обича бедните, рисува представители на бедния народ, от друга – в много от картините си внася невероятен разкош и ориенталска пищност. "Моят свят е приказен: всеки ден носи нови цветя, всяка нощ носи нови светове" – изповядва той в писмо до Анна Пашова – негов душеприказчик. И кой би си позволил да попречи на него – родения и прекарал младостта си в мизерия – да даде свобода поне на въображението си и да нарисува на платното всичко онова, за което копнее душата му? Милев проявява невероятна интуиция за излъчването и духовния свят на моделите си – изписва ги на фона на декор и в облекла на герои от някаква своя приказка за тях. Типичен пример е великолепният портрет на писателката Анна Каменова, съпруга на казанлъчанина Петко Стайнов – дългогодишен български дипломат. В едно свое интервю тя споделя, че е позирала в обикновена дреха и е била изумена да се види нарисувана като горда болярка или източна принцеса – облечена в тежка багреница, със скъпоценни пръстени на изящните ръце – оцветена и осветена от творческата фантазия на художника. Аз имах щастието да я познавам лично. Макар и в напреднала възраст, тя излъчваше впечатляващо благородство, достойнство и финес, които Милев безпогрешно бе доловил и успял да изобрази по възможно най-яркия начин. Неслучайно този портрет е сочен като емблематичен за неговото творчество и го характеризира като представител на българския сецесион.

     Иван Милев се стреми да преобразява и всичко край себе си, за да е в хармония с красотата на вътрешния му свят. Ще цитирам спомен на казанлъчанина Дечко Матеев за епизод от живота на художника, когато в лятото на 1924 г. той отива да летува на гара Борущица, известна с подходящия си климат за гръдоболни. Наема на хълма малка недовършена кирпичена стаичка без врата и след няколко дни кани Матеев да го посети. "На вратата беше провесена черга, повдигнах я леко, влязох и ахнах. Пред мен се откри нещо невиждано, феерично и приказно! Таванът, през който по-рано се виждаха гредите и керемидите, сега представляваше един тъмносин небосвод, обсипан със звезди от златен варак, на който блестяха Зорницата и полумесецът. Облаци, колесници, хвърчащи коне, фантастични планини със сини, жълти, кафяви багри. По стените нарисувани коли с ритли, волове, жътвари, овчари, овце. Камината – превърната в двери, в дъното й – Разпятието Христово. От двете й страни нарисувани мадони и паж с жезъл. По издадената й част като гирлянди висяха прилепи, а между тях кукумявки със свити елипсовидни очи, прорязани с ивици златен варак. На веригата в камината висеше малко бакърено котле. Не смеех да помръдна, като гледах тази вълшебна картинна галерия!"

По същия начин, след като се жени за оперната певица Катя Наумова и заживява в дома й на ул. "Гурко" 34, той изписва стените на стаята, в която живеят. Вероятно той – талантливият по-късно сценографист – се е стремял да впише семплото си битие в декор, който би му позволил да се чувства комфортно, в хармония със себе си и мечтите си. Тази негова същност може би най-точно е доловил и описва Сирак Скитник след смъртта на художника: "През земята ни мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди – девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чемширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце... –  тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев..."

                     

Оценки за художественото му наследство     

 

„Толкова голямо беше дарованието му, че той дори приживе – тъй необикновено за нашата действителност – бе забелязан и ценен! – възкликва в друг свой спомен писателката Анна Каменова. – Всяка негова картина е една народна песен – нерадостна песен, какъвто е и животът на нашия народ. Скръбната съдба, която се е надвесила от векове над нашата земя, се бе сплела в неговите сънища и видения." Наистина в най-ранните творби на Иван Милев сюжетите, багрите, настроенията се градят на народния дух, на народните приказки, песни и легенди, на красотата на българската природа. Неговите основни герои са овчари, гъдулари, гайдари, кавалджии, приказни герои – Крали Марко, литнал на буйния си кон, "Змейова сватба", "Слънчева женитба"...

„Колкото и наивни, фантастично-отвлечени и отдалечени от днешната действителност да са творбите на неговия самороден и не успял да достигне своята зрялост и блясък талант, то може би пред платната на нито един друг художник българското сърце не трепва с такова умиление, разпознало корените на родословието си, приказките от детството си, обаятелните герои от народните ни песни, мистицизма на обредите, изворите на богатата българска душевност“ – това е основанието още приживе Иван Милев да бъде припознат от специалистите като „най-българският художник“!

     Но постепенно неговото изкуство еволюира към по-реални социални сюжети. И това му развитие като творец може да бъде разбрано само ако се разглежда в контекста на едни от най-трудните и драматични години в живота на България след Освобождението – второто и третото десетилетие на ХХ в. Три последователни войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна – оставят хиляди вдовици и сираци, обричат на мизерия народа ни. Към черните вдовишки забрадки и прокудените от изконно българските земи бежанци се прибавят жертвите от преврата и погромите след Септемврийското въстание през 1923 г., на терора след атентата в храм "Света Неделя" през април 1925 г. И чувствителната душа на художника не може да не откликне на  социалните трусове. Жестокостта на реалния живот нахлува в сюжетите му, измествайки тяхната приказна невинност. Под четката му оживяват разтърсващите с драматизма си картини – "Нашите майки все в черно ходят",  "Разпятие", "Септември 23", "Пиета", "Шуми Марица окървавена"…

"В десетина години се побира цялото невъобразимо по богатство на идеи и насоки творчество на художника – пише д-р Ружа Маринска... – това, което за другите е начало, за него е всичко. И това всичко е достатъчно да го оценим като най-оригиналната и значителна фигура в българското изкуство от 20-те години... Без творчеството на Иван Милев европейският модернизъм би останал по-беден..."

        За съжаление едни от най-хубавите му творби са изчезнали, други – разпилени, а част от най-стойностните му стенописи – унищожени по време на бомбардировките в София. „Чест прави на Съюза на българските художници, на Националната художествена галерия и на земляците на Иван Милев от Казанлък, че не са позволили художникът и картините му да бъдат забравени. След неговата смърт са уреждани почти толкова изложби, колкото той е успял да покаже през целия си живот!“ – отбелязват биографите му. По ирония на съдбата, в деня на смъртта си художникът получава покана да изложи свои картини в галерията на Дрезден – едно закъсняло международно признание, което остава като утеха за опечалените му близки и приятели...

 

                                    Шедьовърът „Ахинора“

     През 1926 г. – може би предусетил близкия си край, – Иван Милев лично дарява на художествената галерия в гр. Казанлък загадъчния женски портрет „Ахинора“, наречен на легендарната съпруга на хан Аспарух. Очевидно някакъв дълбок, известен само нему мотив, е продиктувал порива му да завещае за притежание на родния си град тази своя любима творба.

=========================================================                          

*– Изключителна благодарност дължа на покойния вече Пеньо Терзиев, който ми помогна с ценни  материали и съвети, когато преди повече от 15 години дръзнах за пръв път да пиша  за живота и творчеството на Иван Милев.

 

 

Бележка на редакцията: Екипът на вестник „Долина” прегръща идеята на нашия колега Йорданка Трополова и се присъединява към апела за поставяне на барелеф на Иван Милев в Казанлък

Днес, когато лятото се разхожда из улиците на градовете, когато в природата цъфтят най-омайните български билки, когато от дворовете на къщите лъхат най-свежите цветове на цветните лехи. Лятото, когато се зреят житните класове избрах да ви срещна с една със слънчевата и лъчезарна Роси Савова. Роси е от Козлодуй, тя е един от съвременните будители на България. По професия учител, но в себе си тя носи цяла вселена… цветна, прекрасна, българска. Роси е председател на Конфедерация на българските писатели – клон Козлодуй. Тя е категорична, че няма по-добър и безкористен приятел от писаното слово и книгата.

В живота Роси е тандем със Сашо Савов. Професионалното развитие на Савов е свързано с АЕЦ „Козлодуй”, но той съчетава в себе си и магията на словото. В следващия брой ще надигнем завесата на тандема Роси и Сашо и ще ви потопим в литературния свят на Сашо Савов.

Ето какво сподели за читателите на вестник „Долина” Роси Савова:

- г-жо Савова, като човек на словото бихте ли се нарисували с думи за нашите читатели…

- Роси Савова е действен човек, енергичен, емоционален, чувствителен, добронамерен и открит… Нима тук става дума за мен?!? Едва ли бих могла да се нарисувам в цялост, като толкова често откривам в себе си нови неподозирани качества и черти, неразгадани посоки… Продължавам да се опознавам. Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. Но човешката природа е необхватна и ние оставаме непознати дори за себе си.

Като малка бях дребно пъргаво човече, което не се спираше пред нищо и никога не разбра що е скука. Тренирах спортна гимнастика и този хъс и борбеност за справяне с трудности ми остана за цял живот. В училище изготвяхме стенвестници. Под снимките пишех кратки римувани текстчета и бях много горда, когато идваха да ги четат и деца от другите класове, и учители. Първата си литературна награда получих в 6-ти клас за стихотворение, посветено на Г. Димитров. А от кога пиша изобщо – нямам отговор и до днес. Възрастната Роси продължава да е завладяна от магията на словото, но може би е по-улегнала и помъдряла, без излишни напъни за изява, но не и безразлична и спокойна. Всяка емоция минава през сърцето ми, извиква понякога сълзи, понякога гняв. Вулкан! Изригвам за кратко и после кротко потичам в руслото на дните си. Вълнуват ме думите, случките, ароматите, сезоните, дори обикновени за околните преживявания. Предизвикват ме. Често сърцето се раздира на късчета обич или болка и тогава ръката ме води да запиша мислите. Пропуснеш ли момента, магията изчезва завинаги. Но затова пък се появява нещо ново и ме завладява до забрава, опияняващо, вълшебно и отварящо следваща вратичка.

Начален учител съм по професия, вече пенсионер. Работила съм и като завеждащ сектор „Културно-масова работа“ в Културен дом. Пиша поезия за възрастни и деца, проза, пиеси за деца. Обичам да се заигравам с думите, да търся нови несъществуващи словесни комбинации. Но това се получава без насилване на речевия поток, съвсем спонтанно. Някои автори са стилово разпознаваеми. Аз не съм от тях, изненада съм. При мен всяко стихотворение е различно, зависи от емоционалното ми състояние в момента и от нишката, която запридам от първата дума – получава се класически, бял или свободен стих. Понякога  линията на стиха ме изненадва, защото ритъмът му идва отвътре и неконтролируемо се подрежда. Само го записвам. Обръщам се и към хайку, хайбуни, апева и др. Експериментите са стихията ми, без да е самоцел и непременност. Просто е обреченост и вътрешна същностна необходимост. Автор съм на стихосбирките „Вълшебства“ 2008, „Въглени за късна есен“ 2014 и „Плетеница от мигове“ 2020. Участвам като автор в алманасите „Бразди” (Севлиево), „Под лъчите на слънцето” (Враца) и национален алманах „Думите” (КБП). Лауреат съм на националния  конкурс на ССП за новоиздадена книга „Голямата книга на малкия град”през 2015. Цикъл мои стихове са публикувани в сайта на българската културна общност в Чикаго, в превод на украински във в-к „Заря” и на френски в списанието за култура и изкуство „Ревю Периодик”.

- г-жо Савова, вие сте председател на клона в Козлодуй на Конфедерацията на българските писатели, моля Ви, разкажете ни повече за дейността на клона?

- Още от далечното минало Козлодуй е бил средище на прогресивни и будни българи. Днес традицията продължава. В Атомната столица на България с творците от Козлодуй и района на 21 април 2016 г. създадохме творческо сдружение – клон към Конфедерацията на българските писатели. В него влязоха 19 поети, писатели, краеведи, есеисти, сатирици, преводачи. Обединихме утвърдени вече творци с издадени стойностни книги и млади хора, които имат интерес към литературата и правят първите си творчески опити. На учредяването присъстваха Станислав Марашки – председател на КБП и Валентина Панова – областен координатор за Враца. Бях избрана за председател, а функцията заместник председател пое Деница Ангелова – един перспективен и много талантлив млад поет от с. Хърлец, автор на 2 стихосбирки. Творците ми поставиха задача – да стоя над жанровите и личностни пристрастия, да обединявам колектива и да го водя напред през годините.

Да се опиташ да прокараш пътека за нещо ново и непознато като творческо сдружение в малко населено място е рисковано начинание. Толкова много бодли и тръни трябва да изкорениш, че няма начин да излезеш от битката с бездуховието и неразбирането без да разраниш ръцете и сърцето си. Още през първата година проведохме Козлодуйски литературни дни. Продължихме със срещи, на които обсъждахме новородени творби, давахме насоки за тематичната насоченост и стиловото разнообразие и похвати в писането на младите автори-ученици. Споделяхме информация за новоизлезли книги и алманаси, за предстоящи конкурси, премиери, представяния и др. В тези срещи не е толкова важно да получиш одобрението на останалите, а да намериш приятелски кръг и да разбереш, че има добронамереност, съпричастие, подкрепа и доверие.

През 2018 г. организирахме и представихме пред обществеността новите книги на краеведа Николай Пачев „Козлодуйски бряг” – трето допълнено издание и албум-справочник „Свещената педя българска земя – Козлодуйски бряг“. Това бяха всъщност неговите последни финализирани творчески трепети, следващите краеведски изследвания останаха недописани и неиздадени.

Членове на нашия творчески колектив се включваха редовно в поредните броеве на алманах „Под лъчите на слънцето” Враца и в представянията му. През 2019 и 2020 г. участвахме в Литературен фестивал „Враца – книжен град”, а през 2021 г. – със свой щанд в „Десант на книгата” Русе. Там се проведоха много сърдечни срещи с читатели, творци и издатели от цялата страна. Наши представители участваха в три поредни литературни срещи на пишещи хора от цялата страна в местността Узана, Габровско. Радио Видин излъчи няколко предавания и интервюта за Козлодуйските литературни дни и за дейността на сдружението.

- Какви цели сте си поставили в работата на клона през 2022 година?

- През м. март КБП клон Козлодуй беше  инициатор за създаване на Литературен клуб „Нашето слово” към НЧ Храм-паметник „Христо Ботев - 1879” и читалищна библиотека, който обедини творци и любители на словото от козлодуйския район. Община Козлодуй ни съдейства и ще подпомага дейността ни. Искаме да запълним интелектуалната празнота, усетила се през последните  години. Решили сме да работим заедно, за да бъдем полезни на по-широк кръг от обществеността и да интегрираме творците с любителите, прохождащи в словотворчеството. Приобщили сме към нас и актьорите от Юношески театрален състав към НЧ с ръководител Ваня Кожухарова. Вече проведохме литературна творческа вечер с поетите от КБП. Предстоят и още редица творчески срещи и събития в нашия културен календар. Яна Кременска ще ни гостува с новоизлязла стихосбирка. Ще провеждаме срещи в ЛК „Нашето слово”, ще издирваме и приобщаваме пишещи млади хора, ще обменяме опит. Целите ни са сериозни и отговорни: да се популяризира българската класическа и съвременна литература и да се отдаде заслужена почит и уважение към български съвременни творци от района на община Козлодуй; да се стимулира желание за четене и изграждане на зрели критерии към художествените творби; да се изгради приемственост между различните поколения любители и професионални писатели, като се създаде школа по творческо писане за млади хора. Всяко време ражда своите личности. Нашето – също. Мечтите за достоен живот са будни и ярки. Завещаха ни ги предците, а ние ще ги завещаем на наследниците си. Така у всеки от нас ще живее частица от будителския дух на българските творци. Защото няма по-добър и безкористен приятел от писаното слово и книгата. 

- Ще ни потопите ли в атмосферата на Козлодуйските литературни дни?

- 2016 година. Тогава беше началото на една нова и непозната инициатива за обществеността на атомния град.

„Ненужно е

 да спъваш времето

 със дати, имена и цифри.

 То е жребец,

 преминал хоризонта.”

Това са думи на Владимир Стоянов  от книгата му „По водата ли писах”. Може и да е вярно! Но ние решихме да си вземем един отрязък от времето и да му дадем име. Козлодуйски литературни дни. Избрахме си времето от 1 октомври (Ден на поезията и музиката) до 1 ноември (Ден на народните будители) и съвместно с Община Козлодуй го превърнахме в празник за хората, защото нашата вяра в силата и значението на духовните ценности ни даде изключително силна мотивация. Започнахме с поетична вечер под надслов „Зрелите знаят, младите могат” на членовете на КБП Козлодуй. „С вълшебно нежните си трели чудото ПОЕЗИЯ събужда не само съкровените трепети на човешката душа, но и извиква за живот най-свидното човешко благородство. Но само у Човеците.”  С тези думи като поздрав към присъстващите се обърна краеведът Николай Пачев, който за съжаление вече не е сред живите. Пожелахме си точно перо, горещи сърца и разтворени души за доброто в света на книгите.

Влязохме в училищата с детски стихове и творческо писане на приказки. Гостувахме на читалища и пенсионерски клубове. Проведохме 11 срещи с читатели в цялата община. Организирахме и осъществихме 2 конкурса за ученици: „Златни страници” – за най-съдържателен и богат читателски дневник и „Чети и рисувай” – за най-точна и оригинална илюстрация към прочетена книга, разказ, стихотворение или приказка. Идеята на творците от козлодуйския клон на КБП беше Козлодуйските литературни дни да се превърнат в традиционен творчески форум, за да популяризираме българската съвременна литература, да представим сдружението като работеща организация и да продължим да радваме хората от района. Пандемичните ограничения ни попречиха за известно време, но се надяваме тази есен отново да наситим града с литературни мероприятия.

- Бихте ли подарили на нашите читатели Ваш стих?

- Избирам да подаря на читатели две мои различни по тематика и дух стихотворения. Ще се радвам, ако успеят да усетят Човека Роси Савова в тях.

НЕТЪРСЕНО НАМИРАНЕ

Не те намерих преди сто години.

Ръцете ми премръзнаха от ровене

в камари от лъжи и пустословия.

Пустинно-сухи, трънени дихания

запридаха кълба от празни мисли.

Бурееше над мен едно небе,

продънено и болно от безличност.

Не те намерих преди сто години.

Сновеше сляп предпролетният вятър

сред сенки на суетни облаци

и се стаяваше в усоите на змѝи,

а в речен пясък бягаше самотно

следа от бос и жаден детски крак

с ожулено коляно, без илюзии.

Не те намерих. Даже и не търсех.

Прострелваше ме времето, простряно

върху върлина от човешки погледи,

и беше нямо, сляпо, недоносено,

безкрай осакатяло от неслучване.

Изплакваха се нощите, забременели с теб,

и твоят образ спеше, свит по устните.

Тогава ти дойде. И ме разлисти.

Напук на всички трезвости и вери.

Отми калта и ме нахрани с нафора,

за да поема с хляба опрощение.

Закърпиха се дните отмалели

с игла от смях и капки на кокиче.

Роиха се слънца - като поверия

и за прераждане минути се родиха.

Не те намерих преди сто години,

но днес си с мен за следващите сто.

ОСТАРЯЛОТО ВРЕМЕ

С прокъсана риза, с демоде панталон,

остарялото време по пътя си крета.

А пътят му – стръмен. Без стрелки. Без заслон.

Тесен. Крив. Изкопан. И несретен.

Остарялото време дълго-дълго вървя.

Влачи лапи, подобно на куче.

Над земята валя. После слънце горя.

Друго време така и не случих.

Беше някога. Беше... Беше преди –

полудяло с любови. Романтично. И грешно.

Тържества. Идеали. И песни. Мечти...

Време с горда осанка младежка...

Днес накуцва. Не чува. Не вижда. Не спи.

И ветрее косата си дълга и бяла.

А кое е по истинско? От сега? От преди?.....

Ще ми каже едва на раздяла.

- И аз финал на нашия разговор да Ви попитам и двамата за любим цитат от книга?

- Моят цитат е от една още неизлязла официално книга на Найден Найденов. Още е в ръцете на редактор и нямам право да издавам името ѝ, но я прочетох в суров вид с огромно удоволствие. Плени ме с дълбоката си философия, която споделям тук:

„ … Хора сме, слаби и амбициозни, лутащи се в хаос от желания. В процес на еволюиране, с все по-голи и изтънели кожи. Съвсем заличаваме мисълта, че обезперяването и обезкриляването са сигурен белег за бивши ангели, кацнали на дървото на демона. Играейки бездарна житейска шахматна партия, в отстранените фигури виждаме само и единствено себе си. Губим невинно най-голямото (може да не е хляб, а същност) и в същото време ужасно държим на трохите. Такива сме ние човеците. Конгломерат от мисли, желания, трепети… Обичаме и мразим с цялата си душа, понякога безпричинно, понякога основателно. Хаотично се лутаме търсейки истината, а тя за всеки един от нас е различна и едностранна, понякога еднопосочна, понякога с множество и различни посоки, но може би точно в това се състои и най-голямото ни достойнство като цивилизация – милиарди индивидуалности, които ангажирани в една обща цел, могат да постигнат всичко което пожелаят, но само, ако са обединени.“

Разговора води Яница Станчева

Поредната успешна учебна година завършиха децата от клуб „Светлини сред сенките” при ОДК „Св. Ив. Рилски”, това заяви художествения ръководител на „светлинките” Валя Димова. Тя уточни, че в последните дни светлинките получиха още куп престижни награди, от три национални конкурса. От НК „Ще ти разкажа приказка”, отличените са Атанас Бранчев – 8г. и Геновева Трифонова – 14г. От Международния екологичен форум „Сребърна 2022”, на тема „Планетата Земя – безценен дар”, на второ място се класира десет годишната Версавия Янкова. С втори места, в трета възрастова група са и Кирил Димов – 17г. и Лъчезар Йорданов – 18г.

Съвременни научни изследвания в отдалечените полярни райони на Антарктика и Арктика ще бъдат финансирани с 10,8 млн. лв. по Национална програма за полярни изследвания 2022 -2025 (НППИ), реши правителството.

Един от най-магичните дни в годината е Еньовден. На 24 юни – Българската православна църквата почита църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден. Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано „свише“ – родителите му – Захарий – юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст – получават вест, че ще имат син.

И когато царува светлината и любовта вземе връх, тогава се случват най-красивите неща, които те карат да се чувстваш истински жив, и истински щастлив. Джордж Гарлин казва така: „Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!”

На страницата на вестник „Долина”, този четвъртък, 23 юни, очаквайте разговор на Яница Станчева с  Н.Пр.Елеонора Митрофанова - Посланика на Русия в България. Ето част от това, което ще прочетете в интервюто: 

Зоопаркът в Стара Загора ще отвори врати след цялостното си обновяване на 24 юни. Това съобщи кметът на общината Живко Тодоров. Зооградината изчакваше своя лиценз от Министерството на околната среда и водите, за да разкрие пред старозагорците и гостите на града модерната си нова визия.

На 14 юни, в Националния пресклуб на БТА в София, неправителствени организации обявиха създаването на Обединен антифашистки фронт. В него за сега влизат Движение "Че Гевара", "Безсмъртният полк" - България,  Дискусионен клуб за леви идеи "Георги Кирков" - Казанлък, Българският антифашистки съюз, Движение на русофили "Петко Войвода", Движение "Русофили" - Казанлък и Обединен комитет "Младежки инициативи". Обединението е отворено и към него могат да се присъединяват неправителствени организации и партии.

Страница 1 от 242

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co