Истински истории: Малък разказ за едnо момче, което не иска да говори за себе си …

Той  e млaд с приятното излъчване на честен човек, който обаче знае цената си, не се доверява лесно и спазва респектираща дистанция с околните. На мен той би могъл да бъде внук, но още щом го видях, той събуди любопитството ми, като различен, дори и от внуците ми.

 

Сред хаоса от невъзпитани, арогантни, мързеливи, дрогирани нещастни млади хора, които срещаме по улиците, той  се различава от тях. Той е друг, различава се, сред безличните младежи, сложили краката со на пейките в парковете или крещящи по улиците с нарочно нарязани дънки и разпасани фланелки. Или пък майки пиещи спокойно кафетата си, докато децата им безжалостно тъпчат цветята в градинките. До кога това поведение ще бъде модерно???

Момчето, за което пожелах да разкажа тук е коренно различно от тези невъзпитани млади хора, за които       писах току-що.

Това момче се казва Иван Делийски и е пощальон, служител на Български пощи. Скромен, сдържан, учтив, вежлив, елегантен в работното си облекло. Той предразполага към уважение, не само към себе си, но и към работата му.

Яхнал най-обикновен велосипед с красива чанта през рамо, той вдъхва не само респект, но и вечното очакване, че пощальона ще донесе някой добра новина, поздрав от близки хора, честитка за празник, любим вестник или за такива като мен - нетърпеливо очакваната пенсия...

В разговора ни, той беше много сдържан в думите за семейството си, явно се стесняваше, какво ще си помислят съвременните "бай Ганювци" като разберат, че Иман е завишил икономика, т.е. е висшист, а работи като пощальон и че майка му и баща му не са "интелигенция", а скромни работници в завод „Арсенал” преселили се отдавна от Пазарджишко.  Кой знае, какво е решила съдбата, но явно не са дошли тук само за работата в огромния завод, а и за да се роди в Казанлък още един достоен казанлъчанин - Иван.

Спомням си имаше един филм излъчван по телевизията, мисля, че беше американски филм за пощенски служител , които не само вършеше работата си с огромна любов и отговорност, но и помагаше в съдбовна ситуация.

И ние си имаме един такъв пощальон, с който Български пощи трябва да се гордее и да го пазят. Казанлъчани също трябва да го познават и не само, да да се гордеят с него и да го имат за пример,  на онези нашенски мързели, за които парите все не стигат, а не излизат от дискотеките и работата все не им харесва и няма подходяща за тях. А те на са малко за жалост…

Но има и такива като Иван Делийски, на които аз като майка, чрез любимия ми вестник „Долина,” от все сърце пожелавам да пазят душевната си чистота, да ходят с гордо вдигната глава и да продължават да разнасят възрожденския и традиционен дух на България в родния ни Казанлък.

Лилия Димитрова

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co