Ще ви разкажа за Валентина Панова – председател на Конфедерацията на българските писатели /КБП/ - филиал Враца и регионален координатор. Ръководи литературен клуб „Арфа” в града. За втора година се срещам с нея след форума на Конфедерацията. Прекарваме заедно на морето, спим в една стая в общежитието.

И така! Приготви се за пътешествие, от което няма връщане! Не и такъв, какъвто си го започнал! Осмели се! Не заради себе си – заради НЕЯ!!!

Коя е ТЯ ли?... Да видим!

На какво си готов, в името на любовта? И за да вдигнем залога… На какво си готов в името на невъзможната любов? В името на онази, любов която няма бъдеще, а няма и минало, защото никога не се е случвала извън въображението ти, и вероятно никога няма да се случи, но… Но!!! Но я мечтаеш и си готов да я последваш през време, пространство и материя, да се изправиш пред всички богове (съвсем истински!!!), да отвориш войни и да жертваш цели светове без да очакваш нищо в замяна. Колко далеч би отишъл, колко дълго би държал надеждата жива… и какво ще направиш, когато надежда вече като че ли няма? Ще продължиш ли? Ще намериш ли сили и причина да последваш някого, който бяга от теб не просто в друг град и държава, а в друг свят? Не за да го имаш, а за да го спасиш... Или ще махнеш с ръка и ще забравиш, защото светът… този свят… ти предоставя толкова други, толкова по-достъпни възможности?...

          Да си призная честно, не бях забелязала странното хоби на мой ученик. Веднъж, по време на миналогодишното онлайн обучение, Ерен ми сподели, че сега има повече време да се занимава с любимите си неща, да майстори нещо от клечки, от сладоледени пръчки и метал. И когато аз попитах дали мога да видя творенията му, той с огромно задоволство ми заразправя за тях и ми показа някои.

Един необичаен творчески тандем - най-възрастният дебютант в Българската и световна литература, 98 годишният Кръстьо Рибаров и дъщеря му, писателката и актрисата Тоня Борисова – родственици на Захарий Стоянов, наскоро издадоха първата си обща книга „Нашенски зевзеци” – сборник хумористични разкази.

Приятели, завърнах се от Бургаската среща на Конфедерацията на Българските писатели с вдъхновяващото убеждение, че Българското Слово е все така живо, съхранява богатството на прелестния ни език, пази Паметта за Корените, талантливо проправя ярък Път от Светлина към Българската Бъдност!

Така е озаглавена новата книга на главния редактор на вестник „Нова Зора“, поета и белетриста Минчо Минчев. Тя силно ме заинтересува и  удовлетвори. Крепко се докосна до ценностната ми система. Освежи с нов полъх родолюбивите ми чувства към Майка България. Вдъхна ми вяра и кураж, че въпреки връхлетялата страната ни буря на разломното време, тя ще оцелее.

Казанлък спази традицията и отдаде почит на героите от Одринската епопея на  импровизирано тържество пред „Паметника на падналите за свободата герои“  в парк „Розариум“, на 26- ти март- Деня на Тракия.

Днес строим магистрали, но нищо не казваме за 617-те села без жители. По рано те бяха кметства – административни единици с училища, читалища и здравни пунктове, стопански сгради, във всички тях кипеше живот, стопанска дейност. Вече няма отклонение от магистралите за тях, уличното осветление отдавна е прекъснато и потънаха в мрак и тъмнина...