ВСЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИ ГОВОРЯТ НА ЧУЖД ЕЗИК

Нямам предвид, че го владеят, използват или изучват.

Говорят го. ВМЕСТО български.

Виждам деца, ученици, младежи, които помежду си общуват на чужд език. Без никаква необходимост. Просто така - заради усещането за извън-тукашност, което това действие им осигурява. Седят в заведение или крачат важно из МОЛ-а, говорят силно, фалшиво и делово, държат се надменно – скрити зад чуждите думи, някак недосегаеми и отчуждени за всичко наоколо, само заради този език, който им дава усещане за надмощие над околните и ги понася в илюзията, че са чужденци. Когато пък някой избъбри нещо, което другите не разбират докрай, те му казват: “I do not understand you“, и тогава той тихо, срамежливо и бързо им обяснява на български, какво е искал да каже. После пак се гмурват в чуждия си език, сякаш там се усещат големи, значими и силни. 

Срамуват се от българския език. Крият го, процеден тихо през зъби, с наведена ниско глава и бързо озъртане, сякаш е позорна отживелица, която ще разобличи туземците към кое племе и към коя земя всъщност принадлежат. Използват родния си език, като стара износена патерица. Като прогнила протеза – грозна и непотребна, заместила за кратка секунда и по неволя желаното високо и гордо общуване между „чужденци“. 

Българският език се смалява. Значи - смаляваме се ние самите. Не знам има ли нещо по-тъжно и страшно от доброволния отказ от идентичност. Проблемът с чуждата идентичност не е в това, че е чужда, а в това, че не е автентична. Децата на България, проговорили чуждия език преди български не са българи. Но те не са и чужденците, които бленуват, че са. За ужас на маниакалните им родители, а най-вече на самите тях - те са никакви. Независимо от глобалисткото им бъдеще, STEM паралелки, олимпиади по мениджмънт и предизвестените им кариери, далеч по света – те са и ще останат завинаги никакви, ничии, никъде.

Те винаги ще останат в нищото и самите те ще са нищо. 

Защото за душите няма протези. 

Няма нищо в прекършената душа.

Простете, задето не звуча празнично, позитивно, проевропейски и изобщо, че не съм сакрално забавен, но време е някой вече да им го каже! А болката и състраданието към клетите им души не е причина да се мълчи.

Чуйте ме и ако можете запомнете! Вие сте НИЩО!

Човек може да знае много езици, но може да чувства само на родния си език!

Да поискаш сам, без причина, да забравиш своя език, означава да се обезличиш до изчезване. Да обитаваш Родината си по целесъобразност, егоистично, пресметливо, бездушно, като наемател, в изчакване на мига, в който ще я напуснеш, за да заживееш пълноценно, но другаде - това е да си еничарин в родната си земя. Без корен, без памет, без обич. Само с ламтежа за кариера, слава, пари. 

Не знам, какво се е случило на някои млади българи, но знам със сигурност, какво са те. 

Те са нищо.

Нищо са тук, днес. 

Навсякъде и всякога ще бъдат пак нищо.  

Did you understand me? 

НИ-ЩО!

КЪМ РОДИНАТА

Н. Лилиев

Заглъхнал в безответната вселена,

плачът ти продължава да трепти.

Кому се молиш, майко вдъхновена,

сред ужаса на свойте самоти? 

Кому предаваш тая скръб велика

на своята безтрепетна душа,

и аз ли пръв, отгатнал й езика,

съзнавам, че пред тебе днес греша. 

Безцветен син на обезверен жребий,

с надежди мене ли облъхваш ти?

В гърди ми бий едно сърце по тебе,

безсилно твойта скръб да освести. 

И възроден, аз може би последен

поднасям своя чист и беден дар:

едно сърце, което слагам бледен

пред твоя свят и непознат олтар.

Пост на Янко Лозанов

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co