Отново съм в училище! И отново на село! А какво по-хубаво  от това за един учител, израсъл сред безкрая на селската шир и скътал в сърцето си най-мили спомени за нея!

Някъде между докосванията от котешки лапи и галенето с птиче перо си останала ти.

9.8.2020 г. /събота/

От Казанлък, покрай Калофер, Пазарджик, Дебръщица, Яз. „Батак“, Юндола, Аврамова седловина, Белица и Семково

Oт площадчето зад  Пощата потеглихме в 7:40 ч. с  “Жигулито“ на Елена и „Ситроена“ на Валентин. На западния пазар се качи Мария. Покрай Долно Сахране свирнахме на Матьо и Пламен. От ЖП Гара Пазарджик /9:50 ч./ взехме дошлата от София Миролюбка. В Дебръщица /10:20-10:45/ посетихме Параклиса и Църквата „Св. Мъченица Неделя“, строена през 1761 г.

 Пътувам по шосето.Часът е 6:03.От мое ляво е Балкана с цялата си прелест,от дясно безкрайни полета,отрупани с розов цвят.Именно на там съм се запътил.Към розовите масиви.Наскоро осъзнах,че макар да съм роден и израстнал в Казанлък,никога не бях ходил на розобер.Така че тази година беше идеалната възможност.Освен това ще направя и някакви пари.

Има една личност в нашия град, която ще остави следи в съзнанието на всеки казанлъчанин.

Няколко пъти сме посещавали това магично място и сме се изкачвали към пещера „Утробата” близо до Кърджали. Местните я наричат Дангардък кая, в превод означава - Кънтящата скала. Писано е много и в интернет може да се намери достатъчно информация за точното местоположение, откриването и размерите на пещерата.

Героят посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи