Останала си със своето обаяние и чар. С твоето нежно изричане на думата “пиле” и с тежкия вик “Слави”. Някъде там се загубих. Някъде там се предадох пред твоя милост. А ти не поиска моите услуги. Бях роб, но само за малко. А дори това ми стигаше. Сега вече сме далечни, дори чужди. Заспиваш в чужди прегръдки. Аз заспивам сам. Ти гушкаш него и му казваш “лека нощ”. Аз заспивам сам и си казвам “Може би утре ще се върне!”. Но истината е, че ти няма да се върнеш…

В моето съзнание ще останат онези спомени от безкрайните вечери, в които ти ми казваше “Обичам те!” и се гушваше в мен така силно, сякаш нещо те е уплашило. А в твоето съзнание ще остана като поредния глупак. Кратка прегръдка вечер… Изпращане в 23:17… Нелеп спомен в твоето съзнание. Но аз съм меланхоличен и в моето съзнание ти ще останеш едно … саудаде.
------------------------------------------------------------------------------------------------Саудаде (на португалски: saudade, произнася се [sɐ.uˈdaðɨ]) е понятие от португалския и галисийския език, което описва чувство на носталгия по нещо или някого, което е било обект на нечия любов, но е вече безвъзвратно загубено.